Разградският районен съд, наказателен състав, в
публичното заседание на 04.05.2017
г., в състав:
при секретаря Ганка
Атанасова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 204 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на К. И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Наказателно постановление № 17-1075-000050 от 03.02.2017 г.
издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Разград.
В жалбата се сочи че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна.
Излагат се подробни съображения.
В открито съдебно заседание при редовност в
призоваването, жалбоподателят се явява лично и със защитника си адв. З.И. ***. Поддържат жалбата и излагат подробни
съображения.
Въззиваемата страна ОДМВР - Разград, редовно призована,
не изпраща представител. В придружителното писмо с което е изпратила преписката
в съда е инкорпорирано становището й за неоснователност на жалбата и искане за
потвърждаване на наказателното постановление.
Контролиращата страна районна прокуратура - Разград, при
редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в 7 -мо дневния преклузивен срок от
лице имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт и в
този смисъл е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2017 г. около 12.30 ч. в гр. **** пред дом №
5 в посока към ул. Плиска жалбоподателят
управлявал лек автомобил ВАЗ 2104 с рег.
№ ***, собственост на Ценка И. *** и предприел маневра да заобиколи паркираният
л.а. Мицубиши Галант с рег. № *** без да се е убедил, че няма да създаде
опасност за него в следствие на което го блъснал в предната броня, като
причинил ПТП с материални щети.
За инцидента били уведомени контролните
органи по ЗДвП. На
место пристигнал служителя на КАТ
– св. С.Ц.. По късно
същия ден в сградата на КАТ – Разград, въз основа на изслушаните обяснения и възприетото от него местоположение на автомобилите,
актосъставителят – св. Ц. отразил горните
обстоятелства в съставеният от него АУАН с бл. № 642775 и квалифицирал същите, като нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП /18/. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Т.Х.. Срещу този АУАН жалбоподателят подал
писмени възражения, който били намерени за неоснователни от АНО /л. 21-23/.
Свидетеля Ц.
съставил и Протокол за ПТП № 1566673 от 08.01.2017г. /л.63/, който бил подписан без възражения от
жалбоподателя.
Въз основа на акта,
било издадено и атакуваното НП, в което описанието на нарушението е идентично с
описанието дадено му в АУАН. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, като
такова по чл.
25, ал.1 ЗДвП и отговорността му е ангажирана на осн. чл.
179, ал.2 във вр. с т. 5 от ЗДвП с налагане на административно наказание
"глоба" в размер на 200 лв.
В хода на
производството са разпитани св. Ц. и Х.. Същите установяват с непротиворечивите
си показания идентична с отразената в акта и издаденото въз основа на него НП
фактическа обстановка. Приобщен е и процесния АУАН, на осн. чл. 189, ал.2 ЗДвП.
Видно от
заключението на съдебно психиатричната
експертиза, което съдът възприема като пълно, обосновано и компетентно
изготвено е че, жалбоподателят страда от органично разстройство на личността.
Както към датата на нарушението, така и към днешна дата е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и правилно да възприема фактите, имащи значение по делото да дава
достоверни обяснения по тях /л. 56-60/.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Като издадени от
компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона, АУАН и наказателното
постановление се явяват законосъобразно от формална страна.
Според § 6,
т.30 от ДП на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" /ПТП/ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".
Наличието на щети и по двата автомобила е възприето пряко от актосъставителя и
е описано в акта.
Съгласно чл.
25, ал.1, от ЗДвП при предприемане на маневра водачът на пътно превозно
средство следва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението преди да започне маневрата и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение. Събраните по делото доказателства сочат, че
жалбоподателят не е съобразил движението и местоположението на другия автомобил
преди да започне маневрата и именно поради това е последвал и ударът между
двете превозни средства.
Доказателствата, събрани по делото
потвърждават описаната фактическа обстановка и установяват нарушение на чл.
25, ал.1 от ЗДвП, довело до ПТП, което е наказуемо по чл.
179, ал.2, вр. чл.
179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
По възражението, че другият автомобил бил паркиран неправилно и поради
преспите със сняг, жалбоподателят не могъл да премине със своя автомобил, а на
следващия ден следвало да пътува до гр. Русе, където да закара на лекар болната
си сестра.
По делото липсват доказателства,
за неотложността на преминаването с автомобила в този момент /самият жалбоподател сочи, че пътуването е
щяло да се осъществи едва на следващия ден/. Жалбоподателят сочи, че е
направил опит да спре пред камарата сняг за да помоли съседите си да преместят
автомобила си, когато неговия автомобил поднесъл и се блъснал в другия. Ето
защо, възражението се явява неоснователно.
По размера на глобата.
Наложеното наказание е в предвидения в
санкционната разпоредба размер и съответства на тежестта на извършеното
нарушение. Следва да
се има предвид, че видно от Справка
картон на водача, е че относно жалбоподателя са издадени 2 фиша и три
влезли в сила наказателни постановления /л.25/.
По разноските.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград, сумата
от 120.00 лева /сто и двадесет лева/,
представляваща разноски по делото за заплатено възнаграждение на вещото лице
изготвило съдебно психиатричната експертиза, на осн. чл. 189, ал.3 НПК, във вр.
с чл. 84 ЗАНН.
Мотивиран от горното
и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 17-1075-000050 от 03.02.2017 г. издадено от
Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Разград.
ОСЪЖДА
К. И.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград, сумата
от 120.00 лева /сто и двадесет лева/,
представляваща разноски по делото, на осн. чл. 189, ал.3 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд - Разград, на основанията
предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
районен съдия: