МОТИВИ

към Присъда № 251 от 19.05.2017 г. постановена по НОХД № 633/2016 г. по описа на Районен съд Разград

РРП е повдигнала обвинение, с изменение по чл. 287, ал.1 НПК, срещу В.З.Д., роден на ***г***, обл.**, български гражданин, с висше образование, неженен, работещ на длъжност – технически ръководител, транспорт при „Викторио“ ЕООД-гр.Рудозем, неосъждан, ЕГН **********,

ЗА ТОВА, ЧЕ:

на 26.05.2013г., в гр. Лозница, обл. Разград, като изпълняващ длъжността „технически ръководител, транспорт“ във „Викторио“ ЕООД-гр. Рудозем - подизпълнител на проект „Изграждане на нови клонове към съществуваща канализационна мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа по улиците, предвидени за канализация на гр. Лозница”, в условията на независимо съпричиняване с И.Й. ***, е извършил действия по организация, ръководство и контрол на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той няма право да упражнява, поради обстоятелството, че не е назначен на длъжност и не притежава съответната специалност и образователно - квалификационна степен за длъжността „технически ръководител на строително монтажни работи“ и в нарушение на:

1.чл.163, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията: „Строителят носи отговорност за изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им”.

2. т.3.1 от Приложение №1 към чл.2,ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „ Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена”.

3. чл.49,т.5 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:........т.5 осигуряване на безопасен достъп до работните места”.

4. чл.16,т.3 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Строителят:.........т.3.предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция”.

5. т.1.5 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Преди започване на земните работи техническият ръководител осигурява означаването върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели на съществуващите подземни мрежи или съоръжения в план и дълбочина”,

разпоредил на Р.А.Р., С.М.К., Н.Х.Ш. и А.П.В., всички работници във „Викторио“ ЕООД- гр. Рудозем, да извършат дейности по строително - монтажни работи -да изкопаят изкоп по ул.“Христо Ковачев“ в гр. Лозница и да укрепят стените на този изкоп, с което по непредпазливост причинил на Р.А.Р. *** една тежка телесна повреда и шест средни телесни повреди, като в резултат на инцидента пострадалият е получил съчетана травма - глава, гърди и корем:

1.Травма на главата - хематом на дясна орбита

2.Тежка открита травма в лява гръдна половина -отворен пневмоторакс:

-открита разкъсно - контузна рана по средна мишнична линия с диаметър около 5-8см

-счупване на ІV-то, V-то, VІ-то и VІІ-мо ребро вляво -оперативно отстранени фрагменти

-контузия и разкъсване на левия горен дял на белия дроб с последващо оперативно отстраняване

-натрупване на патологична колекция кръв и въздух в лява гръдна половина /хемопневмоторакс/

-клинични и лабораторни данни за дихателна недостатъчност

3.Травма на корема- подкожен емфизем /колекция въздух/ по левия кант,

- КТ данни за фрактури на ІІ-ро и ІІІ-то ребро вляво по задна аксиларна линия

-компресионни ателектази на паренхима на левите базални белодробни сегменти с притискане към хилуса на белия дроб

-поредна торакоцентеза вляво /опертивен протокол №642/13.06.2013г./ с евакуация на въздух и около 300мл. леко замътнена жълтеникава течност, последвана от инсталиране на клапа

-довършваща лява пулмонектомия /оперативен протокол №649/17.06.2013г./- клинични, рентгенологични и КТ данни за неразгъващ се ляв бял дроб, абсцедирала ателектаза и голяма бронхо - плеврална фистула

-постпулмонектомичен емпием вляво - операция на Ведер в осем сеанса

-пластика на гръдна стена вляво -транспозиция на десния прав коремен мускул в емпиемната кухина /оперативен протокол №561/15.07.2013г./,

които увреждания са довели до:

1.Загуба на едното крило на белия дроб, поради оперативното отстраняване на остатъчната част от лявата половина на белия дроб, представляваща тежка телесна повреда

2.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради проникващото в гръдната кухина нараняване, представляващо средна телесна повреда

3.Трайно затрудняване на движението на снагата, поради счупването на ІV-то, V-то, VІ-то и VІІ-мо ребро вляво и ІІ-ро и ІІІ-то ребро вляво по задна аксиларна линия, представляващо средна телесна повреда

4.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради развилите се усложнения - подкожен емфизем в лява гръдна половина, излив в интерлоба в дясно, постоперативен хидропневмоторакс вляво и ателектаза в ляво белодробно поле /оперирана/, представляващо средна телесна повреда

5.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради следоперативното натрупване на патологична колекция въздух и течност /хемопневмоторакс/,представляващо средна телесна повреда

6.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради развилия се постпулмонектомичен емпием вляво, представляващо средна телесна повреда и

7.Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради извършената пластика на лявата половина на гръдната стена с транспозиция на десен прав коремен мускул, представляващо средна телесна повреда – престъпление по чл.134, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 от НК.

В съдебно заседание РРП поддържа обвинението и моли за осъдителна присъда.

Адвокат Н.М. ***, действаща в качеството си на повереник на частния обвинител Р.А.Р.. Също намира обвинението за доказано.

Самият частен обвинител, при редовност в призоваването не се явява.

Четиримата защитници – адв. С.К. ***, адв. Е.К. от АК Силистра, адв. С.Д. *** и адв. Е.Н. ***, намират обвинението за недоказано и молят за оправдателна присъда. Твърдят че получените телесни повреди от ЧО не се дължат на деяние на подсъдимия. Излагат подробни съображения.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитниците си.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

С протоколно определение от 26.09.2016г. по НОХД № 633/2016г. по описа на районен съд – Разград, е одобрено споразумение, с което подсъдимият И.Й.И. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 134, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 НК /л. 42-49/. На осн. чл. 24, ал.3 НПК, производството против И.Й.И. е прекратено и същият понастоящем има качество на свидетел по делото.

С договор за възлагане на обществена поръчка за строителство №150/01.11.2012г. /том 3, л.97-105/, Община Лозница възложила на „Балканстрой”АД-гр.Разлог изпълнението на проект „Изграждане на нови клонове към съществуващата канализационна мрежа и реконструкция на водопроводна мрежа по улиците, предвидени за канализация на гр.Лозница”.

На 16.11.2012г. между „Балканстрой”АД-гр.Разлог, в качеството на възложител и „Викторио” ЕООД - гр.Рудозем, в качеството на изпълнител, бил сключен договор №1/16.11.2012г. за изпълнение на строително-монтажни работи /том 3, л. 67-70/. Съгласно този договор и приложение №1 към него /том 3, л.71/, „Викторио” ЕООД - гр. Рудозем се задължило да извърши строително-монтажни работи /СМР/ на няколко обекта на възложителя, единият от които е „Изграждане на нови клонове към съществуваща канализационна мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа по улиците, предвидени за канализация на гр.Лозница”. По този начин „Викторио” ЕООД - гр.Рудозем станало подизпълнител на възложената от Община Лозница обществена поръчка.

Съгласно Споразумение към договор №1/11.2012г., сключено между „Балканстрой”АД - гр.Разлог и „Викторио” ЕООД гр.Рудозем /том 3 ДП, л.30 -31/ и Протокол от 16.11.2012г. /том 3 ДП, л.33/, възложителят се задължил да предостави на изпълнителя всички необходими документи, издадени на името на „Балканстрой”АД, свързани с безопасните условия на труд-оценка на риска, инструкции за безопасна работа, план за действие при аварии, а изпълнителят - „Викторио” ЕООД се задължил да извършва инструктажите на работниците в съответствие с приложимите изисквания и предоставените от възложителя документи.

В изпълнение на договор №1/16.11.2012г., в началото на 2013г., „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем започнало извършването на СМР във връзка с изграждането на нови клонове на канализационната система в гр.Лозница.

Лицата, които изпълнявали функциите на технически ръководители към „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем на този обект били: подс. В.З.Д., св. И.Й.И., св.Ц.А.Д. и св.Х.Ф.К.. Те осъществявали функциите на технически ръководители съвместно и общо - по отношение на всички улици, където „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем извършвало СМР, като нямало разпределение кой от тях за кои улици отговаря и ръководи извършваните там СМР.

Подс. В.З.Д., който е син на св. З.Е.Д. - едноличен собственик и управител на търговското дружество „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем, бил назначен с трудов договор №72/26.04.2011г. /том 1 ДП, л.77/ във „Викторио” ЕООД - гр.Рудозем, на длъжност „технически ръководител, транспорт”. Въпреки че официално бил назначен само на тази длъжност, подс. В. Д. организирал и ръководел СМР на обекта на „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем в гр.Лозница, наемал работници за обекта и представлявал дружеството. Той имал завършено обучение по безопасност и здраве при работа, видно от копие от удостоверение № 427/26.07.2013г. /том 8 ДП, л.34/, бил координатор по безопасност на труда и член на ГУТ във „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем, съгласно Заповед № 1/06.04.2009г., издадена на основание чл.27, ал.1 от ЗЗБУТ /том 1 ДП, л.89/. Подс. В. Д. осъществявал и голяма част от функциите на технически ръководител на обекта, като извършвал първоначалните и ежедневните инструктажи на работниците, осигурявал необходимите материали, определял в кои дни няма да се работи на обекта, всеки ден разпределял работниците по работните им места, указвал на всеки работник какви точно СМР следва да извърши за деня,като определял и с какви материали следва да работят работниците.

Св. И.Й.И. започнал да работи като технически ръководител към „Викторио”ЕООД-гр.Рудозем през м. април 2013г., без да има сключен трудов договор. В последствие /след процесното деяние/, с трудов договор № 107/27.05.2013г. /том 1 ДП, л.83/, той бил назначен във „Викторио”ЕООД-гр.Рудозем на длъжност „технически ръководител, строителство”.

Св.Ц.А.Д. бил назначен във „Викторио”ЕООД-гр.Рудозем с трудов договор №39/13.02.2008г. /том 1 ДП, л.81/ на длъжност „технически секретар”.

Св.Х.Ф.К. бил назначен във „Викторио”ЕООД-гр.Рудозем с трудов договор № 90/07.05.2013г. /том 1 ДП, л.79/ на длъжност „техник, строителство и архитектура”.

На 25.05.2013г. работници на „Викторио” ЕООД - гр.Рудозем започнали извършването на изкопни работи по ул. ”Христо Ковачев” в гр.Лозница. На този обект започнали работа св. С.М.К., като багерист, св. Н.Х.Ш., като багерист, св. А.П.В., като общ работник, св.В. М. Т., като водопроводчик и св.Р.А.Р., като общ работник.

На 26.05.2013г. подс. В.Д. и св. И.И. определили същите работници да работят на посочения обект, като разпоредили свидетелите С. К. и Н. Ш. да извършват изкопни работи с багери, свидетелите В. Т. и Р. Р. да извършват укрепване на изкопа от долу на горе, като за целта слязат в неукрепения изкоп и от там да извършват укрепването му с материали /талпи и дъски/, които св.Ал. В. да им подава от нивото на терена. Освен от показанията на свидетелите по делото това обстоятелство е видно и от представена от подс. В.Д. пред Дирекция „Инспекция на труда”-гр.Търговище, след инцидента, декларация, издадена на основание чл.43 от АПК, в която той е декларирал, че на 26.05.2013г. е възложил работа на мястото на инцидента /том ДП 3, л.16/.

На посочената дата единствено подс. В. Д. и св. И. И. осъществявали функциите на технически ръководители на обекта на „Викторио” ЕООД - гр.Рудозем в гр.Лозница, т.к. св. Ц.А.Д. и св.Х.Ф.К. ползвали почивка и не били на работа.

Работниците, определени да работят на 26.05.2013г. на обекта по ул.”Христо Ковачев” в гр.Лозница, започнали работа около 8.00 ч., като преди това подс. В. Д. извършил ежедневния инструктаж, за което положил подпис в книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, а св. И. И. дал ниво за дълбочина на канала, който трябвало да бъде изкопан, обяснил на багеристите от коя страна на изкопа и на какво разстояние от същия да поставят изкопаната пръст, за да няма опасност от срутване, след което започнали изкопните работи на обекта.

До обяд не възникнали проблеми при осъществяването на възложените от двамата обвиняеми СМР на обекта.

След като се наобядвали, св. В. Т. и св. Р. Р. отново слезли в изкопа на ул. ”Христо Ковачев”, за да продължат възложената им работа. Около 14.00ч., в момент, когато св. Р. Р. бил прав и заковавал с тесла една от талпите, изведнъж се свлякло голямо количество земна маса, която го затрупала изцяло. Св. Р. Р. укрепвал дясната страна на изкопа /в посока от по-ниската част на улицата към по-високата й част/, а свличането на земна маса станало зад него, от лявата страна на изкопа, която не била укрепена. След срутването, в лявата страна на изкопа, където възникнало свличането на земна маса, се показала стара водопроводна тръба, която била на разстояние 0.20-0.50м. от ръба на изкопа и на дълбочина около 1.20м. На работниците, които извършвали СМР на обекта не било известно наличието на този стар водопровод и същите не били взели съответните предпазни мерки, т.к. техническите ръководители на обекта - подс. В. Д. и св. И. И. не са изпълнили задължението си преди започване на изкопните работи да обозначат наличието и точното местоположение на стария водопровод по ул. ”Христо Ковачев” в гр.Лозница. Изкопаната при направата на изкопа пръст била складирана от дясната страна на изкопа.Към този момент дължината на изкопа била около 48.60м. /около 13-14м. от същият вече са били укрепени/, широчината му е била около 1.30м., а дълбочината, в частта на изкопа, където са се намирали двамата свидетели - около 5.00м.

В този момент св. С.М.К. се намирал в багера, в непосредствена близост до мястото на инцидента. Той веднага запалил двигателя на багера и внимателно взел две кофи от пръста,с която бил затрупан пострадалия.

Св. В. Т. успял да отскочи настрани, към шахтата в изкопа, където същият е по-широк, благодарение на което не бил затрупан от свляклата се земна маса. Той излязъл от изкопа, позвънил на тел.112 и уведомил за възникналия инцидент. След това той се обадил на св. И. И., когото също уведомил за инцидента. Обвиняемите И. И. и В. Д. били заедно в друг участък от обекта.Те веднага пристигнали на мястото на инцидента. Св. И.И. казал на св.Ал.В. да скочи в изкопа, след което сам скочил до затрупания работник. Св. И. И. и св.Ал. В. започнали да премахват с ръце и лопати пръста, с която бил затрупан св.Р. Р., за да го намерят и да му помогнат. Те успели да го открият и премахнали пръста около него. Св.Р. Р. бил в съзнание. Той имал отворена рана в лявата половина на гърдите и се оплаквал от болки в кръста и врата. През това време подс. В. Д. също позвънил на тел.112, за да съобщи за инцидента.

Малко по-късно на мястото на инцидента пристигнали екипи на ЦСМП-гр.Разград-филиал-гр.Лозница, РСПБЗН-гр.Лозница и РУ на МВР-гр.Лозница. Поради нанесените му тежки травми св.Р. Р. бил изваден от изкопа посредством специална носилка-столче, след което бил транспортиран до ЦСМП-гр.Разград. Подс. Д. и св. И. участвали при изваждането на пострадалия от изкопа, а Св. И. И. след това го придружил в линейката до болницата в гр.Разград.

След извършен медицински преглед в ЦСМП-гр.Разград, св. Р. Р. бил приет за лечение първоначално в ОАИЛ /от 26.05.2013г. до 30.05.2013г./, а в последствие в хирургично отделение на МБАЛ ”Св. И. *** /от 30.05.2013г. до 12.06.2013г./. След изписването му от хирургично отделение св.Р. Р. бил насочен за лечение в Клиника по гръдна хирургия СБАЛББ ”Св.София”ЕАД-гр.София, където бил лекуван в периода от 12.06.2013г. до 22.07.2013г.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /том 1 ДП, л.145-155/, което съдът възприема като пълно, обосновано и компетентно изготвено, е че:

От проучената в МБАЛ-Разград медицинска документация на името на Р.Р. е установено, че в резултат на инцидента от 26.05.2013г. пострадалият е получил съчетана травма – глава, гърди, корем:

1.Травма на главата - хематом на дясна орбита

2.Тежка открита травма в лява гръдна половина – отворен пневмоторакс

-открита разкъсно-контузна рана по средна мишнична линия с диаметър около 5-8 см.

-счупване на IV-то-VII-мо ребра вляво – оперативно отстранени фрагменти

-контузия и разкъсване на левия горен дял на белия дроб с последващо оперативно отстраняване

-натрупване на патологична колекция кръв и въздух в лява гръдна половина /хемопневмоторакс/

-клинични и лабораторни данни за дихателна недостатъчност

3.Травма на корема – подкожен емфизем /колекция въздух/ по левия кант.

По своята медико-биологична характеристика, към момента на получаване, проникващото в гръдната кухина нараняване е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия, по отделно и в съвкупност, поради контузията и разкъсването на левия горен дял на белия дроб, развилия се хемопневмоторакс и дихателна недостатъчност, а счупването на IV-то-VII-мо ребра вляво обуславя трайно затруднение в движението на снагата.

Развилите се усложнения:

-подкожен емфизем в лява гръдна половина

-излив в интерлоба вдясно

-постоперативен хидропневмоторакс вляво и

-ателектаза в ляво белодробно поле /оперирана/,са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 26.05.2013г. и също са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота.

Само благодарение на своевременно оказаната по вид и обем високоспециализирана медицинска помощ е предотвратен сериозния риск за живота здравето на пострадалия.

Към момента на приключване на експертизата лечението на Р.Р. продължава в Клиника по гръдна хирургия на СБАЛББ-гр.София.

След приключване на оздравителния процес е възможна нова оценка за степента на разстройство на здравето на пострадалия.

В своята съвкупност получената от Р.Р. тежка открита механична травма в лява гръдна половина на 26.05.2013г. е резултат от силен удар с/върху твърд тъп предмет и е възможно да е получена от крепежна греда на изкопания канал, вследствие на свличане на земна маса.

Видно от заключението по назначената по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза /том 2 ДП, л.2-7/, което съдът възприема като пълно, обосновано и компетентно изготвено, е че:

Допълнително представената медицинска документация на името на Р.Р. за продължилото лечение в Клиника по гръдна хирургия на СБАЛББ «Св.София» ЕАД-гр.София, сочи:

-КТ данни за фрактури на 2-ро и 3-то ребро вляво по задна аксиларна линия

-компресионни ателектази на паренхима на левите базални белодробни сегменти с притискане към хилуса на белия дроб

-поредна торакоцентеза вляво /оперативен протокол № 642/13.06.2013г./ с евакуация на въздух и около 300 мл. леко замътнена жълтеникава течност, последвана от инсталиране на клапа

-довършваща лява пулмонектомия /оперативен протокол № 649/17.06.2013г./ - клинични, рентгенологични и КТ данни за неразгъващ се ляв бял дроб, абсцедирала ателектаза и голяма бронхо-плеврална фистула

-постпулмонектомичен емпием вляво – операция на Ведер в осем сеанса

-пластика на гръдната стена вляво – транспозиция на десния прав коремен мускул в емпиемната кухина /оперативен протокол № 561/15.07.2013г./

По своята медико-биологична характеристика:

-в последствие установеното счупване на левите 2-ро и 3-то ребра по задна мишнична линия, ведно със счупването на 4-то – 7-мо ребра вляво обуславя трайно затруднение в движението на снагата

-следоперативното натрупване на патологична колекция въздух и течност /хидропневмоторакс/ са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия

-оперативното отстраняване на остатъчната част от лявата половина на белия дроб – загуба на крилото на бял дроб

-развилия се постпулмонектомичен емпием вляво – също води до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия

-извършената пластика на лявата половина на гръдната стена с транспозиция на десен прав коремен мускул е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Видно от заключението по назначената по делото комплексна инженерно-техническа експертиза и по безопасни и здравословни условия на труд /том 6 ДП, л.32-51/, което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно изготвено е че:

1. Извършваните дейности по изграждане на нови клонове към съществуващата канализационна мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа на гр.Лозница представляват строително – монтажни такива по смисъла на т.40 от § 5 на Допълнителните разпоредби на ЗУТ и други регламентиращи тази дейност подзаконови нормативни актове.

Строежът е ІІ категория съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 1/ 2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1,т.2 от ЗУТ. По време на изпълнението му са съставяни всички необходими актове и протоколи съгласно ЗУТ и Наредба № 3/ 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Приемането на извършените дейности и въвеждането на обекта в експлоатация е съгласно ЗУТ, Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и Наредба №2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи.

2.Последователността за изпълнение на СМР за изграждане на канализацията е следната:

- изпълнява се временна организация на движението

-чрез шурфове се констатира точното местоположение на други елементи от техническата инфраструктура след обозначаване от експлоатационните дружества

-трасиране на работния участък – главен канализационен клон, второстепенен канализационен профил, канални отклонения, места на ревизионни шахти

-извършване на подготвителни работи за изпълнение на изкопите: изрязване на асфалтова настилка, осигуряване на обезопасителна строителна площадка и др.

- изкопни работи – механизирано и ръчно

- укрепване на изкопите, направа на обезопасителни огради, монтаж на пасарелки и др.

- подготовка на основата на изкопа и полагане на пясъчна подложка

-изпълнение на тръбопровода, монтаж на ревизионни шахти, канални отклонения

- изпитване на водоплътност

- засипване и трамбоване на траншеята по предписаната технология

- възстановяване на пътната настилка

Последователността на изпълнение на СМР не е спазена в частта относно констатиране точното местоположение на други (съществуващи) елементи от техническата инфраструктура след обозначаване от експлоатационните дружества. Всички други дейности са извършени в правилна технологична последователност.

Към момента на срутването на земната маса работниците са извършвали укрепване на изкопа по Профил 4 /ул. „Христо Ковачев“-гр. Лозница/, между РШ 288 и РШ 67,на разстояние около 5.00м. от РШ 67.

3.Има несъответствие между проекта за укрепване на обекта и действително извършените в него укрепителни дейности. Вместо да изпълнят плътно хоризонтално укрепване на изкопа, съгласно чертеж 6 „Укрепване на изкопи“ от инвестиционния проект, част „В и К“, с хоризонтални дъски с размери 20/5 см и дължина 200 см; вертикали, поставени на осово разстояние 150 см една от друга и с напречни размери 10/12 см и височина минимум 5см по-голяма от дълбочината на изкопа; разпонки с D = 16см за укрепване на вертикалите, монтирани на осово разстояние 60см, като под тях се поставят трупчета с размери 10/10/15см, действително извършените укрепителни дейности в изкопа, видно от материалите по делото, са извършени чрез дървени плоскости (OSB-плоскости или шперплат) или хоризонтално поставени талпи с междина през една дъска. Под разпонките няма дървени трупчета. Размерите на вложените материали и осовите разстояния, на които са монтирани, не могат да се определят от снимките.

Неспазването на инвестиционния проект е възможна причина за срутването на земната маса. Ако укрепването е било изпълнено съгласно одобрената проектна документация, нямало е да се стигне до трагичния инцидент.

При наличен неукрепен изкоп с дълбочина от около 5,00 м не следва да има работници в същия при никакви обстоятелства, тъй като по този начин се застрашава живота и здравето им. Съгласно т.3. 1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредба №2 /22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр.37/ 2004 г.), изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи (какъвто е конкретния случай), се укрепват от нивото на терена.

Извършването на укрепване от нивото на терена, без да влизат работници в неукрепения изкоп, трябва да бъде извършено чрез предварително подготвено извън изкопа скеле с двустранно укрепване към стените на изкопа, дълго около 2,00м по дължина на изкопа. Материалите, които трябва да бъдат използвани при укрепването, са указани в инвестиционния проект – проектантите са оразмерили кофража след статически изчисления предвиждайки всички възможни комбинации от натоварвания върху него. Във всеки един момент от изпълнението на укрепването работниците, които го извършват, трябва да са в укрепена част на изкопа и да го извършват първо в горната част, а след това в долната. По този начин се минимизира риска от настъпване на трудови злополуки. Работниците задължително трябва да носят предоставените им лични предпазни средства – каски.

Основната грешка при изпълнението на укрепването в конкретния случай е, че не е спазен одобрения инвестиционен проект за работа от нивото на терена и вида на материалите за кофраж, както и т.3. 1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като строителните работници са полагали труд в участък, който не е бил укрепен, което е недопустимо с оглед на безопасността им.

4.При извършване на строително – монтажните работи са допуснати следните нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото срутване:

4.1. Не е спазен одобрения инвестиционен проект в частта по укрепване на изкопа с предвидените материали от нивото на терена. Допуснато е нарушение на:

1.1.Чл. 163, ал.2, т.2 от ЗУТ от техническия ръководител на „Викторио“ ЕООД-гр.Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 (ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница) на 26.05.2013 г.

1.2. Чл. 166, ал. 1, т. 3 от ЗУТ от „ИНТЕРКОНСУЛТ“ ЕООД гр. Монтана, упражняващ строителен надзор по време на строителството.

4.2. Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена съгласно т.3.1 от Приложение №1 към чл.2, ал. 2 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

Нарушението е допуснато от техническия ръководител на „Викторио“ ЕООД- гр.Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 (ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница) на 26.05.2013г.

4.3. При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват осигуряване на безопасен достъп до работните места съгласно чл. 49, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр.37/2004 г.)

Нарушението е допуснато от техническия ръководител на „Викторио“ ЕООД-гр. Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 (ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница) на 26.05.2013г.

4.4.Изпълнителят „Викторио“ ЕООД-гр. Рудозем не е предприел съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция – не е спазен чл.16, т.3 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Нарушението е допуснато от техническия ръководител на „Викторио“ ЕООД-гр.Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 (ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница) на 26.05.2013г.

4.5.Изпълнителят „Викторио“ ЕООД-гр. Рудозем не е предприел съответни предпазни мерки за означаването върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели на съществуващите подземни мрежи или съоръжения в план и дълбочина – не е спазена т.1.5 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Нарушението е допуснато от техническия ръководител на „Викторио“ ЕООД-гр. Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 (ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница) на 26.05.2013г.

4.6.Към момента на злополуката на строежа няма правоспособно техническо лице, назначено на трудов договор, което да извършва техническо ръководство на строително-монтажните работи. Нарушен е чл.163а, ал. 4 от ЗУТ от управителя на „Викторио“ ЕООД-гр. Рудозем З.Е.Д..

Отговорността при изначално предвиден неправилен метод за укрепване в техническата документация е на проектанта и строителния надзор, извършил оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания на строежите. В случая нямаме несъответствие между проекта и нормативната уредба.

При спазване на одобрения инвестиционен проект, нормативните и практически правила за укрепване на изкопа, при срутването на земни маси на 26.05.2013г. не би следвало да настъпи трагичен инцидент.

5.От изготвената документация във връзка с извършваната на ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница строително-монтажна дейност не се установява наличието на стар водопровод.

След справка по предоставената от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД-гр. Разград схема на водопроводите по ул. „Христо Ковачев“ в гр.Лозница и чертежите на Профил 4 от инвестиционния проект, по който са извършвани СМР, вещите лица са констатирали, че в участъка на инцидента /между РШ 288 и РШ 67/, на разстояние около 5,00м от РШ 67, старият водопровод Е Ф60 е разположен от лявата страна на изкопа, ориентирано от долу /РШ 288/ на горе /РШ 67/.

Наличието на стар водопровод представлява опасност при извършването на строително-монтажни работи – възможно е срутване на земни маси при извършване на изкопни работи в близост до него.

Няма информация за извършени ремонти преди 2008г. Не става ясно дали са извършвани във времето някакви строително-ремонтни дейности по водопровода в участъка, в който е станало срутването, които биха могли да доведат до недотам добро уплътняване на почвата.

Преди започване на изкопните работи по ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница техническият ръководител,съвместно с представители на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД-гр. Разград е трябвало да обозначи трасето на съществуващия уличен водопровод Е Ф80 и сградните водопроводни отклонения върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели. При невъзможност за определяне на точното им местоположение, ръчно е трябвало да изкопаят шурфове, перпендикулярно на трасето на подземните мрежи, за установяване на действителното им местоположение. Тези мероприятия не са извършени.

Ако се знаеше за съществуването на стар водопровод, изграден на ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница, инвестиционният проект нямаше да се промени.

6.За преовлажняване на почвата говорим, когато тя е пренаситена и не може да поеме повече вода, т.е. тя е в течно състояние (кал). Видно от снимковия материал от деня на инцидента и от свидетелските показания почвата не е в такова състояние.

Спазването на инвестиционния проект и изпълнение на плътно укрепване на стените на изкопа би предотвратило срутване на земни маси с повишена влажност.

7.Конкретната причина за свличането на земната маса в изкопа не може да се установи. Възможна причина е извършването на изкопни работи в близост до стария водопровод.

Признаци за срутването е нямало и не е било предвидимо.

Падналите валежи в предходните дни не са в количества, които биха причинили свличането на земни маси.

Натрупаната земна маса не е причинила срутването.

8.Трагичният инцидент е могъл да бъде предотвратен, ако е бил спазен инвестиционния проект за укрепване на изкопа от нивото на терена и са били взети необходимите мерки за безопасност при извършване на земни работи съгласно Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Видно от заключението по назначената по делото допълнителна комплексна инженерно-техническа експертиза и по безопасни и здравословни условия на труд /том 6, л.60-65/, което съдът възприека като пълно, обосновано и компетентно изготвено, е че:

1.На чертеж 3 «Укрепване на изкоп с дълбочина до 7,00 м.» от инвестиционния проект, част «ВиК», е даден начина на укрепване на изкопите, вида и размера на материалите, с които то трябва да се изпълни. При дълбочина на изкопа около 4,50м. и нормална влажност на почвата е трябвало да се извърши плътно хоризонтално укрепване. Хоризонталните дъски /талпите/ е трябвало да са с размери 20/6 см. и дължина 100 см.; вертикалите да се поставят на осово разстояние 100см. една от друга и е трябвало да са с напречни размери 12/14см. /къси/ или 18/20см. /дълги/ и височина минимум 5см. по-голяма от дълбочината на изкопа. Вертикалите е трябвало да се укрепват с разпонки с D=14 см. /кръгли/ или 14/14см. /дялани/, като под тях да се поставят трупчета с размери 10/10/15см., които да се монтират на осово разстояние 80см.

В проекта е предвидено укрепването да бъде извършено от ниво на терена, без да влизат работници в неукрепения изкоп. Предварително трябва да бъде подготвено извън изкопа скеле с двустранно укрепване към стените на изкопа, дълго около 2,00м. по дължина на изкопа. Същото трябва да се спуска посредством автокран и от него да се започне укрепване по дължина на трасето. Материалите, които трябва да бъдат използвани при укрепването, са указани в инвестиционния проект – проектантите са оразмерили кофража след статически изчисления, предвиждайки всички възможни комбинации от натоварвания върху него. Във всеки един момент от изпълнението на укрепването работниците, които го извършват, трябва да са в укрепена част на изкопа и да го извършват първо в горната част, а след това в долната.

Проектът предвижда укрепването да се извърши със здрав иглолистен материал, а не с метални съоръжения. На чертеж 3 „Укрепване на изкоп с дълбочина до 7,00м.“ от инвестиционния проект, част „ВиК“, е даден план за изработване на укрепването на изкопа с посочени размери на дървените елементи и местоположението им.

Предвиденото в инвестиционния проект отговаря на техническите норми като технология, поредност на действията и материали.

2.Има несъответствие между проекта за укрепване на изкопа и действително извършените в него укрепителни дейности – работниците са влезли в неукрепения изкоп и са правили скелето с материали, които имат по-малка якост от предвидените по проект.

3.Техническият ръководител на „Викторио“ЕООД - гр.Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 /ул.“Христо Ковачев“ в гр.Лозница/ на 26.05.2013г., е следвало да обозначи наличието и точното местонахождение на стария водопровод по ул.“Христо Ковачев“ в гр.Лозница преди започване на изкопните работи.

Старите водопроводи не се отбелязват на новите инвестиционни проекти.

Наличието на стар водопровод представлява опасност при извършването на строително-монтажни работи – възможно е срутване на земни маси при извършване на изкопни работи в близост до него. Ако местонахождението му е било обозначено от техническия ръководител на „Викторио“ ЕООД-гр.Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 /ул.“Христо Ковачев“ в гр.Лозница/ на 26.05.2013г., изкопните работи и укрепването биха се изпълнявали с повишено внимание на разстояние най-малко 0,20 м. от стария водопровод.

Съдът изцяло споделя възраженията на защитата и подсъдимия срещу изготвените от вещото лице Й.В. СТЕ, поради и което не ги кредитира. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и РРП не основава обвинението върху същите.

От заключението по назначената по делото графическа експертиза, което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно изготвено е че /том 6,л.2-3/, е видно, че:

-саморъчните подписи в графа «подпис на лицето, извършило инструктаж» за дати 25.05.2013г. и 26.05.2013г. в книга за ежедневен инструктаж, са изпълнени от В.З.Д..

От заключението по назначената по делото графическа експертиза /том 2, л.146-147/, е видно, че:

-саморъчният подпис за ежедневен инструктаж от 26.05.2013г. срещу №7 /л.3/ вероятно е изпълнен от Р.А.Р., а в другите четири документа /трудов договор №89/01.03.2013г., три книги за инструктаж и доклад за оценка на риска/, не са изпълнени от същото лице.

Приетата фактическа обстановка се установя от:

1.Приложените в том 1: протокол за оглед на местопроизшествие, с приложен към него фотоалбум, показанията на свидетелите дадени в о.с.з. и прочетени по реда на чл. 281 НПК С.К., И.И., Н.Ш., Ал.В., З.Д., Г.К., Р.Р., В.Т., Ц.Д., М.П., Д.Д., Х.К., С.С., К.К., Г.К., П.Г., С.Т., К.К., П.С., В.Х., Т.И.Т., Х.И.Х., Б.С., М.М., Н.Н. и П.С., Г.Г., трудовор договор № 89/01.03.2013г., сключен между „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем и Р.А.Р., длъжностна характеристика за длъжността „общ работник” , уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, копие на договор № 1/11.2012г. за изпълнение на СМР, сключен между „Балканстрой” АД-гр.Разлог и „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем, копие от трудов договор № 72/26.04.2011г., сключен между „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем и В.З.Д., копие на длъжностна характеристика на длъжността „технически ръководител, транспорт”, копие на трудов договор № 90/07.05.2013г., сключен между „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем и Х.Ф.К., копие на длъжностна характеристика за длъжността „техник, строителство и архитектура”, копие на трудов договор № 39/13.02.2008г., сключен между „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем и Ц.А.Д., копие на длъжностна характеристика за длъжността „техник, строителство и архитектура”, копие на трудов договор № 107/27.05.2013г., сключен между „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем и И.Й.И., копие от длъжностна характеристика на длъжността „технически ръководител, строителство”, копие от заповед № 1/06.04.2009г., издадена на основание чл.27, ал.1 от ЗЗБУТ, съдебно-медицинска експертиза.

2.Приложените в том 2 ДП: допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.2-7/, медицинска документация, предоставена от СБАЛ по белодробни болести „Св.София”-гр.София във връзка с извършеното в посоченото болнично заведение лечение на Р.Р. /л.11-128/, графическа експертиза /л.146-147/.

3.Приложените в том 3 ДП : копия от материали, предоставени от Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Търговище, във връзка с извършена проверка на „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем – протокол № 495/12.06.2013г. за извършена проверка, АУАН № 25-2502174/12.06.2013г., АУАН № 25-2502601/12.06.2013г., АУАН № 25-2502471/12.06.2013г., АУАН № 25-2502472/12.06.2013г., АУАН № 25-2502175/12.06.2013г., протокол № 01/27.05.2013г., декларация от З.Д., декларация от В.Д., заповед № 19/27.05.2013г., заповед № 17/21.05.2013г., застрахователна полица, извадки от книги за инструктаж, договор № 1/11.2012г. за изпълнение на СМР /и на л.67-71/, споразумение към договор № 1, заповед № 10/14.05.2012г., протокол от 16.11.2012г., пълномощно /л.3-34/, удостоверение за актуално състояние на търговското дружество „Викторио” ЕООД-гр.Рудозем /л.37/, копия от документация, предоставена от ЦСМП-гр.Разград във връзка с пациента Р.Р. /л.40-42/, копия от документи, издадени от ТП на НОИ-гр.Разград във връзка с възникналата на 26.05.2013г. злополука /л.45-51/, копия от документи,предоставени от РСПБЗН-гр.Лозница /л.54-58/,писмо от началника на „РЦ 112”-гр.Русе /л.62/,заверено копие на договор №1/11.2012г. за изпълнение на СМР,предоставено от „Балканстрой”АД /л.67-69/, копие от договор за възлагане на обществена поръчка за строителство № 150/01.11.2012г., сключен между Община гр.Лозница и „Балканстрой” АД-гр.Разлог /л.97-105/.

4.Приложените в том 4 ДП: копие от разрешение за строеж № 8/28.05.2008г. /л.3/, копие от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 16.11.2012г. /л.6-8/, справка за проведени на 26.05.2013г. разговори от абонати на „Виваком” /л.16/, разчетно-платежна ведомост на фирма „Викторио” ЕООД за м.май 2013г. /л.31-32/.

5.Приложените в том 5 ДП: справка за съдимост на Ив.И. /л.16/, справка за съдимост на В.Д. /л.27/, показанията на свидетелите К.Ф. /л.31-33, 37-41, 149-150/, С.С. /л.34-36, 42-43/, Н.Ш. /л.58-59/, В.Т. /л.62-63/, С.К. /л.86/, А.В. /л.87-89/, П.В. /л.90-91/, Н.Р.-К. /л.92-94, 146-148/, Т.И. /л.132-133/, Г.К. /л.140-141, 172-175/, Х. К. /л.152-164/, З.Д. /л.165-167/, В.К. /л.176-178/, Р.Н. /л.184-186/, А.Н. /л.194-196/, К.И. /л.207-208/.

6.Приложените в том 6 ДП: графическа експертиза /л.2-3/, комплексна инженерно-техническа експертиза и по безопасни здравословни условия на труд /л.32-51/, допълнителна комплексна инженерно-техническа експертиза и по безопасни здравословни условия на труд /л.60-65/.

7.Приложените в том 7 ДП: предоставени от Община гр.Лозница копия от обяснителна записка към инвестиционния проект част „ВиК”, извадка от КСС на „Балканстрой” АД за обекта, извадка от окончателния доклад на „Интерконсулт” ЕООД, протокол обр.2а за откриване на строителна площадка, разрешение за строеж № 19/29.10.2010г. /л.39-238/.

8.Приложените в том 8 ДП: копие от удостоверение № 427/26.07.2013г. за завършено от В.Д. обучение по безопасност и здраве при работа /л.34/.

9.Том 9 ДП /синя папка/ - доклад за оценка на риска за здравето и безопасността на работещите в „Балканстрой” АД.

10.Том 10 ДП /зелена папка/ - комплект инструкции за безопасност и здраве при работа, пожароаварийна безопасност и опазване и възстановяване на околната среда.

11.Книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Викторио” ЕООД от 23.05.2013г.

12.Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана/ на „Викторио” ЕООД от 18.04.2006г.

С оглед установената по делото фактическа обстановка с деянията си, подсъдимия В.З.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление 134, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 от НК.

Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

От обективна страна, за да е осъществено това престъпление следва да е налице телесно увреждане което е настъпило при упражняване, извършване на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, която дееца няма право да упражнява.

Правно регламентираната дейност е такава дейност, за упражняването на която се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение.

Източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.

Субект на престъплението могат да бъдат както преките извършители на дейността, така и лица натоварени с ръководни, организационни и контролни функции.

От субективна страна престъплението може да бъде извършено само непредпазливо. Деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици.

В конкретният случай по делото е безспорно установено, че подсъдимия Д. е извършвал правно-регламентирана дейност –технически ръководител на строителството и тази дейност е източник на повишена опасност. Безспорно е установено, че освен длъжността на която същият официално е бил назначен – „Технически ръководител, транспорт“, същият фактически е изпълнявал и функциите на технически ръководител на строителството в процесния строителен обект, въпреки че е нямал право да упражнява тази длъжност, тъй като не е отговарял на нормативните изисквания за заемането й. Като технически ръководител на строителството на обекта е бил длъжен да организира и контролира пряко работата на обекта и да контролира спазването на разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труд. Горното задължение му е вменено и от нормата на чл. 26 от наредба № 2/22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно т.1 от същата разпоредба техническият ръководител изпълнява и контролира изискванията за ЗБУТ.

Така подсъдимият, като изпълняващ длъжността „технически ръководител, транспорт“ във „Викторио“ ЕООД-гр. Рудозем - подизпълнител на проект „Изграждане на нови клонове към съществуваща канализационна мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа по улиците, предвидени за канализация на гр. Лозница”, в условията на независимо съпричиняване с И.Й. ***, е извършил действия по организация, ръководство и контрол на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той няма право да упражнява, поради обстоятелството, че не е назначен на длъжност и не притежава съответната специалност и образователно- квалификационна степен за длъжността „технически ръководител на строително монтажни работи“. Подсъдимия Д. и св. И. фактически са изпълнявали функциите на технически ръководители на обекта в гр.Лозница, като са ръководели осъществяването на строително-монтажните работи, изискващи работа в дълбок изкоп.

В това си качество, на 26.05.2013г., подс. В.Д. и св.И.И. са наредили на ръководените от тях работници - св. С. К. и св. Н. Ш. да извършват изкопни работи, а на св. В. Т. и на пострадалия - св.Р. Р. да влязат в изкопа и да извършват укрепването му от долу на горе. Така те са дали указания на св. В. Т. и св. Р. Р. да влязат в необезопасен земен изкоп с дълбочина по-голяма от допустимата /видно от заключението по назначената допълнителна комплексна инженерно-техническа експертиза и по безопасни и здравословни условия на труд, в конкретния случай дълбочина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи е над 2.00м./, като са предоставили за извършването на укрепване на изкопа материали, които имат по-малка якост от материалите, предвидени по проект. Освен това, преди започване на изкопните работи, подс. Д. и св. И. не са обозначили наличието и точното местоположение на намиращият се по ул.”Христо Ковачев” в гр. Лозница стар водопровод. По този начин те са допуснали нарушения на:

1.чл.163, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/: „Строителят носи отговорност за изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им”.

2. т.3.1 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена”.

3. чл.49, т.5 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:........т.5 осигуряване на безопасен достъп до работните места”.

4. чл.16, т.3 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Строителят:.........т.3.предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция”.

5. т.1.5 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „Преди започване на земните работи техническият ръководител осигурява означаването върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели на съществуващите подземни мрежи или съоръжения в план и дълбочина”.

В конкретния случай допуснатите от подсъдимия Д. и св. И. нарушения на ЗУТ и посочените подзаконови нормативни актове при извършването на укрепване на изкопа, са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия тежък резултат-причиняването на една тежка телесна повреда и шест средни телесни повреди на пострадалия Р.Р., а именно:

1.Загуба на едното крило на белия дроб, поради оперативното отстраняване на остатъчната част от лявата половина на белия дроб,представляваща тежка телесна повреда

2.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради проникващото в гръдната кухина нараняване, представляващо средна телесна повреда

3.Трайно затрудняване на движението на снагата, поради счупването на ІV-то, V-то, VІ-то и VІІ-мо ребро вляво и ІІ-ро и ІІІ-то ребро вляво по задна аксиларна линия,представляващо средна телесна повреда

4.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия,поради развилите се усложнения - подкожен емфизем в лява гръдна половина, излив в интерлоба в дясно, постоперативен хидропневмоторакс вляво и ателектаза в ляво белодробно поле /оперирана/, представляващо средна телесна повреда

5.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради следоперативното натрупване на патологична колекция въздух и течност /хемопневмоторакс/, представляващо средна телесна повреда

6.Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради развилия се постпулмонектомичен емпием вляво,представляващо средна телесна повреда и

7.Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради извършената пластика на лявата половина на гръдната стена с транспозиция на десен прав коремен мускул, представляващо средна телесна повреда, настъпили в резултат на затрупването на пострадалия от значително количество земна маса и се квалифицират като немарливо изпълнение.

От субективна страна престъплението е извършено при несъзнавана непредпазливост /небрежност/, като подсъдимият Д. не е предвиждал настъпването на съставомерните вредни последици, но в конкретния случай е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Доказателствата по делото разкриват, че подс. Д. безспорно е нарушил горепосочените нормативни изисквания и това действие е причинило настъпването на посоченти телесни повреди. Същият не е имал право да извърша процесната правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.

По възражението, че подсъдимия Д. не е изпълнявал фактически дейността техническо ръководство на строежите.

В показанията дадени в о.с.з. свидетеля С.К. /служител и понастоящем във „Викторио“ ЕООД/, сочи относно подсъдимия Д.: „В. е като началник там на фирмата….той беше началник, разпределяше хората кой къде да работи“ /л.229/. В прочетените по реда на чл. 281, ал.4 НПК показания /том1 ДП, л. 11-12/, същият сочи че когато се е обадил да търси работа като багерист във „Викторио“ ЕООД, подс. Д. се е представил за управител на фирмата – „той ми каза че ще ме пусне да работя на обекта в гр. Лозница, където се изгражда обратен канал – за мръсна канализация“. В прочетените по реда на чл. 281, ал.1 НПК показания /том 1, л. 102-105/ свидетеля сочи: „Вдигна ми В. и той ми се представи като управител на фирмата и ми обясни, че търсят багерист и че ще се прави водопровод канализация в град Лозница…..В. ме посрещна показа ми общежитие, показа ми къде ще бъда настанен……В. ми показа на кой профил ще работя….и се разбрахме с В. от следващия ден да работя. ….съм се срещал само с В.“.

Свидетеля Н.Х.Ш. /бивш работник във „Викторио“ ЕООД – багерист/ в своите показания в о.с.з. също сочи, че за постъпването на работа във „Викторио“ ЕООД е следвало да говори с подс. Д. /233-236/. В прочетените по реда на чл. 281, ал.4 НПК показания /том І ДП, л.13-14, 108-110/, сочи че когато си е търсел работа в обява в интернет е открил че фирма „Викторио“ ЕООД, с управител В., търси багерист. След като се свързал по телефона с В. същият му заявил, че търси багеристи за обектите на фирмата в гр. Лозница. Когато свидетеля дошъл в гр. Лозница той се срещнал с В., с когото се уговорил да пробва няколко дни като багерист „и ако ми хареса щял да ме назначи на трудов договор“. Сочи че подс. Д. бил „нещо като отговорник“.

Двамата горепосочени свидетели, сочат че към момента на инцидента са работили на обекта без сключени трудови договори, а едва в последствие били сключени такива с „Викторио“ ЕООД

В показанията си дадени в о.с.з. /л. 380/ свидетеля П.В. сочи относно сина си А.В., който работил във „Викторио“ ЕООД, че „синът ми тогава работеше при В.“.

Самият А.В. /който е подавал талпи и греди към канала преди да се срути/ в о.с.з. сочи: “Отидох на работа при В.Д.“ /л. 381- 384/. В прочетените показания по реда на чл. 281, ал.4 НПК/том І ДП, л. 15-16/ свидетеля сочи: „Вчера - 25.05.2013г. разбрах от управителят В., който ми се обади по телефона и ми каза че му трябват работници……..Аз проявих желание да опитам да работя във фирмата на В., тъй като ми каза че ще ми плаща 25-30 лв. надник………и се разбрахме с В. днес - 26.05.2013г. да започна, като общ работник. …..Не мога да кажа коя фирма е наела фирмата на В. за извършване на тези изкопни работи. В том V ДП, л. 87-89 сочи: „спомням си, че на 26.05.2013г. отидох за първи път да работя при В. във „Викторио ООД, но аз нямах трудов договор. Денят 26.05.2013г. бе неделя и той В. ми обясни, че на 27.05.2013г. понеделник ще ми пусне документите за работа.“ Относно подсъдимия В.Д. сочи :“ .…той самият ми каза какво да правя аз през деня, а именно да подавам талпи и греди“.

Свидетеля В.Т. /работещ на граждански договор с „Викторио“ ЕООД и намиращ се в канала заедно с ЧО по време на срутването/, в своите показания в о.с.з. /л.255-257/ относно подсъдимия Д. сочи: „…..той е казвал на техниците какво да правят, организационна дейност. Беше като ръководител, той представлява баща си на обекта, имаше ръководни функции…..“В прочетените по реда на чл. 281, ал.1 НПК /дадени пред съдия/ показания /том І ДП, л. 38-41/, свидетеля сочи: „На този обект разпореди да работим В.. Не зная каква длъжност заема, но той е подуправител на фирмата. Той разпореди да идем да работим на този обект………..На 26.05. от шахтата надолу почвата бе много мека. Беше валяло и дъжд. Пръстта бе много навлажнена. Не се разрешава да не се работи. Спира се работа само когато Вали. В., синът на управителя не разрешава да не се работи въпреки рохкавата пръст………..В. ни разпредели сутринта кой къде ще работи. На 26.05. се събрахме сутринта на кафе към 07.30 часа, и тогава В. ни разпредели кой къде ще работи.“ В прочетените по реда на чл. 281, ал.4 НПК /том V ДП, л. 64-65, свидетеля сочи: “Отговорник на обекта беше сина на З.Д. – В.Д., който разпределяше какво да работим и той ни провеждаше ежедневния инструктаж. Служебните задължения на техническия ръководител респективно на бригадира са да разпределя кой какво ще работи за деня и да следи за качествено изпълнение на работата. В.Д. ни посочи и ни обясни как следва да се извърши укрепването на изкопа…… Понеже фирмата не разполагаше със специален кофраж за изкопи, укрепването го извършвахме с талпи и бичмета……С подръчните материали, с които разполагаше фирмата укрепването на изкопа трябваше да се извърши от долу на горе. В.Д. ни каза, че трябва да се извърши укрепването на изкопа с талпи и бичмета и той ги доставяше на строителния обект…….Материалите ни бяха доставени на обекта от В.Д. и той ни каза да се работи с тези материали. В.Д. ни обясни, че трябва да се работи с тези материали……… вечерта на на 25.05.2013г. беше валяло дъжд и това спомогна за възникване на инцидента. В.Д. ни каза, че трябва да се укрепи целия канал……….Още от сутринта В.Д. ни каза, че ние двамата с Р. трябва да работим на този изкоп, като тогава не стана въпрос, че почвата е преовлажнена……Техника, доколкото ми е известно в този ден почиваше и не беше на обекта. За това В.Д. извършваше неговите дейности…….В.Д. беше на обекта, за да ни каже, че ние с Р. ще работим том, защото ни местиха и на други места……И.…е искал да започне работа като технически ръководител …на 26.05.2013г. не беше назначен на тази длъжност.“

Свидетелят Ц.Д. – технически ръководител във „Викторио“ ЕООД, който към датата на инцидента е бил в отпуск, в своите показания в о.с.з. сочи /л. 252-255/: „Функциите на В.Д. - той работеше тогава във фирмата, той ни контролираше, най-вече да се спазва работно време, ако има някаква нужда той да вземе някакво отношение, това е. В работата, ако види някоя грешка, някое нарушение вземаше мерки и даваше наставления. ……..И той имаше участие в това кой къде ще работи в разпределението на работата и на хората, основно техника, който е на работа от предишния ден още или от вечерта с К., с В. сме коментирали примерно др. ден къде какво ще се работи и сутринта вече определяше кои хора какво ще работят.“ В прочетените по реда на чл. 284, ал.4 НПК показания свидетелят сочи /том І ДП, л. 65-67/: „Основно аз бях технически ръководител по този проект за изпълнението на СМР, но се е случвало В.Д. и Х.К. да ми помагат в моите ангажименти. Тримата отговаряхме в качеството си на технически ръководители за всички улици където следваха да се извършват СМР.“

Свидетелят Х.К. /бивш служител при „Викторио“ ЕООД/, в показанията му дадени в о.с.з. сочи /л.244-248/: „Изпълнявах функции по организация и водене работата на обекта. ………….Като назначени във фирмата като техн. ръководители И. и Ц. май бяха, забравил съм имената, те също изпълняваха тази функция, но дали са били назначени, как са били назначени реално не знам. Реално четиримата човека - В., аз, И. и Ц. или Ц. В., това е В.Д., той беше един от техническите ръководители на обекта в Лозница. Разделяне е нямало, правили сме го ден за ден, когато сме всички там кой коя улица поема за момента, др. ден може същия човек да е на това място, може и друг да го замести, правеше се разпределението сутрин какво ще се прави за деня.“В прочетените показания по чл. 281, ал.1 НПК /дадени пред съдия, том V ДП, л. 152-154/, свидетеля сочи Ние с В. всяка вечер си разпределяхме работата за другия ден. В. ни беше шефа тук, и той казваше какво ще се прави. В. например казваше „Вземаш тази улица, вземаш си хората и си осигуряваш машини и каквото трябва. ……. Когато излязох отпуск……В. и И. можеха да се справят няколко дни без мен……..Техническия ръководител от фирма „Балканстрой“ беше Г.К. ……Ако установеше нередност, той информираше В. и след това В. ни казваше какво трябвало да се оправи. Относно проекта комуникираше с В.“. Относно инцидента сочи: „Разбрах, че единствено Ц., И. и В. са на обекта като технически ръководители…….малко преди да изляза отпуска през месец май имаше един по-дълбок изкоп. Там работниците коментираха, че не се укрепва по правилата и не искаха да влизат в изкопа. Работниците пред мен, И. и В. изразиха несъгласие да работят в изкопа без да е укрепен. ТОГАВА В. ИМ СЕ РАЗВИКА, КАТО ИМ НАРЕДИ ДА РАБОТЯТ ПО ТОЗИ НАЧИН, И ТЕ СЛЯЗОХА“

В своите показания в о.с.з свидетелят Г.К. – тогава строителен техник при „Балканстрой“ АД /л.289-303/, също сочи че когато е установял нещо нередно на обекта е контактувал с подс. Д., а едва когато го е нямало, тогава е контакувал с техниците. В прочетените по реда на чл. 281, ал.5 НПК показания /том V ДП, л. 140-141/, свидетелят сочи: „От страна на „Викторио“ ЕООД ръководител на обекта беше В.Д.“

Частния обвинител Р.Р., разпитан в качеството си на свидетел в о.с.з. сочи /л.222-226/: „Цялата дейност се ръководеше от В.. Той и техника /И./ определяха кой какво ще прави. В. е по-големия началник. Него ден когато се разпределяше дейността В. беше там, реално те двамата - техника и той определяха, разбираха се помежду си къде каква работа ще се върши и разпределят задачите.“ В прочетените по реда на чл. 281, ал.1 НПК показания свидетеля сочи /л.137-141 от том.1 от ДП/ относно материала който са използвали при укрепването на канала сочи: „Каквото ни даде В. такова слагаме. В. казва какъв да е материала….. Ако В. каже, че трябва да са алуминиеви слагаме алуминиеви. ..… В. го знам като управител на фирмата“

В прочетените по реда на чл. 281, ал.4 НПК показания св. З.Д. – управител на „Викторио“ ЕООД и баща на подсъдимия, сочи /том І ДП, л. 23-25/ :“ На практика укрепването се извършва от долу нагоре….“

Съдът кредитира с доверие горецитираните свидетелски показания, тъй като същите са пълни, последователни, логични и съвпадат в детайлите. От същите се установява, че независимо че подсъдимия Д. е бил назначен на длъжност „технически ръководител транспорт“, същият изпълнявал във фирмата „Викторио“ ЕООД собственост на баща му и редица други дейности свързани с фактическо наемане на персонал, комуникирал е с както и е извършвал техническо ръководство на строежа – процесния канал. Обясненията на подсъдимия Д., съдът не кредитира с доверие, тъй като същите са изолирани от доказателствения материал.

Събраните по делото доказателства от които е видно, че подсъдимият е осъществял и дейност на технически ръководител транспорт /трудовия договор на подсъдимия, показанията на баща му – управителя З.Д., С.К., Н.Ш., В.Х./, не оборват констирания факт, че подсъдимия е изпълнявал и фактически действия по техническо ръководство на строежа.

По възражението, че подсъдимия не може да бъде субект на процесното престъпление.

Както е посочено в т. 2 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), относно престъпленията по чл. 123 и чл. 134 НК: „Субекти на тези престъпления могат да бъдат лица, които упражняват занятие или друга правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Тези престъпления могат да бъдат извършени както от работници, така и от лица с отговорни функции в предприятието или организацията. Следователно субекти могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно или безаварийно изпълнение.“

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., Пленум на ВС:

„8. Под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение.

9. Източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.“

Безспорно, за дейността техническо ръководство на строежите се изискват специални знания по силата на нормативен акт - чл. 163а, ал.4 ЗУТ, поради което същата е правно регламентирана дейност.

Безспорно, гореописаната дейност е такава при която и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността създава опасност за живота и за здравето на други лица.

Подсъдимият не е отговарял на нормативните изисквания в чл. 163а, ал.4 ЗУТ, за заемане на длъжност по техническо ръководство на строеж. Както вече се посочи, същият обаче е извършвал техническо ръководство на строеж, въпреки че не е имал право да извършва такава дейност.

Както е посочено в т. 4 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.): „щом като някой се е наел да извършва занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, без да има право на това, при настъпил съставомерен резултат следва да носи отговорност по чл. 123, ал. 2, респективно чл. 134, ал. 2 НК.“

Възможността да се носи отговорност по чл.134, ал.2 от НК не зависи от наличието на правноустановена връзка между работодател и работник /в случая на технически ръководител на обекта/ и наличието на надлежно сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълнение на посочената служебна дейност. Ето защо липсата на надлежни трудови договори към момента на деянието-26.05.2013г., сключени между „Викторио” ЕООД-гр.Рудоземот една страна, а от друга - подсъдимия Д. и св. И., съгласно които обвиняемите да са назначени на длъжност „технически ръководител, строителство”, не може да са формална пречка за носене на наказателна отговорност от подсъдимия и св. И., след като от доказателствата по делото се установява по несъмнен и категоричен начин изпълнението на тези функции от двамата и осъществяването на състава на престъплението от същите, както от обективна, така и от субективна страна. В този смисъл е и решение №506/24.01.2012г. по н.д. №2384/2011г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС.

Ето защо възражението се явява неоснователно.

По възражението, че огледния протокол е негоден. По възражението, че поемното лице Т.И.Т., само се е подписал в протокола за оглед, без да е присъствал на огледа.

Действително поемното лице Т.И.Т. сочи че „само един подпис ударих“. Същевременно същият сочи, че „полицаите гледаха само докато аз бях там“ /л. 385/. Т.е. поемното лице е присъствало когато полицаите са извършвали огледа. Този извод се подкрепя и от показанията на св. Г.Г. /л. 434/ и св. П.С. /л. 436/, в които сочат че огледа се е извършил в присъствието на две поемни лица.

Само за пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че дори и едното поемно лице - Т.И.Т. да не е присъствал на огледа, то същото е ирелевантно за годността на протокола за оглед, тъй като извършване на оглед само в присъствието на едно поемно лице не е съществено процесуално нарушение. Такава е практиката на ВКС намерила израз в Решение № 312 от 16.07.1999 г. на ВКС по н. д. № 151/99 г., I н. о. и Решение № 170 от 19.07.2013 г. по дело № 395/2013 г. на ВКС, ІІІ н.о., НК.

Следва да се има предвид, че видно и от показанията на второто поемно лице – Х.Х., същият е присъствал при извършването на огледа и замерванията. Ето защо, възраженията за негодност на огледния протокол се явяват неоснователни.

Относно твърдението за опороченост на протокола, тъй като второто поемно лице - Х.Х. не е присъствало по време на целия оглед.

На първо място е необходимо да се подчертае, че базата за това възражение е твърдението на разпитаните в качеството на свидетели поемни лица, че не са присъствали на огледа от начало до край. Този разпит се проведе четири години от случая, което сериозно поставя под съмнение тези свидетелски показания. Няма съмнение, че поемните лица са били на мястото и че са подписали протокола за оглед, а колко точно време са присъствали, видели ли са всичко онова, което е описано в протокола са въпроси които не могат да се изяснят с категоричност след четири години. Показателно е това, че разпитаните служители на полицията, които са посетили мястото на произшествието и също нямат точни спомени. В крайна сметка протоколът от формална гледна точка е оформен надлежно и освен от поемните лица е подписан и от съответното длъжностно лице и технически помощник. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че възражението по протокола за оглед е само формално, но не и във връзка с конкретно твърдение, че нещо не е отразено вярно. Освен това към протокола за оглед има фотоалбум, който съществено подпомага достоверността на самия протокол, защото онагледява описанието в последния. Няма никакво съмнение, че снимките към протокола са достоверни. Такава е и съдебната практика – вж. Присъда № 53 от 4.09.2015 г. на ОКРЪЖЕН съд - Плевен по н. о. х. д. № 40/2013 г.

Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, дори и протокола да бе негоден, то негодността на протокола за оглед, сама по себе си, не води автоматично до извод, че е невъзможно доказването с други допустими доказателствени средства обстоятелствата отразени в него. Така и Решение № 92 от 2.04.2008 г. на ВКС по н. д. № 687/2007 г., НК, II н.о. В случая размерите на канала и дълбочината му, се установяват от свидетелските показания, в частност показанията на свидетеля Г.К.Г., който дава подробни показания с посочени резултати от извършеното измерване и описание на канала, съвпадащо с изготвените снимки. Дълбочината посочена в огледния протокол съответства и на показанията на св. П.С. /том І ДП, л. 121/, С.К. /том І ДП, л. 12/ , В.Т. /том І ДП, л. 39/, в които сочат че дълбочината на изкопа от където е бил изваден частния обвинител е била около 5 метра. Така ползваните размери при изготвянето на техническите експертизи не водят до опорочаване на заключенията не вещите лице.

Следва да се изтъкне, че разминаването в свидетелските показания относно начина на мерене на дълбочината на изкопа – дали ролетката е била спускана в изкопа, или в него са били спускани дъски, които след изваждането им са били измервани, не е съществено. Това е нормално предвид многото години изминали от този момент, както и че въпросните свидетели са полицейски служители, присъствали на множество огледи от тогава.

По възражението на защитата, че е процесуално недопустимо да се разпитва в качеството на свидетел техническия помощник присъствал при извършване на огледа на местопроизшествието.

В Решение № 204 от 22.05.2015 г. по касационно наказателно дело № 385/2015г. на ВКС, І н.о., НК, с което е оставено без уважение искането за възобновяване на ВНОХД № 482/13 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 147 от 4.08.14 г, с което е потвърдена присъда на Пазарджишки районен съд № 183 от 11.07.13 г, по НОХД № 197/13г., е посочено, че: „По делото е разпитан св. П., участвал като технически помощник при процесуалното действие, от чиито показания е уточнено, че са иззети само дактилоскопни следи.“. Т.е. върховнатата съдебна инстанция по наказателни дело в РБ, а и долустоящите две инстанции, по същество са обсъждали показанията на свидетел, участвал в качеството му на технически помощник, а не са посочили че същите са недопустими.

Следва да се изтъкне, че това не е изолирана съдебната практика. Така в окончателното Решение № 70 от 06. 06. 2011г. по ВНОХД   № 234/2011г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдена  Присъда  № 890 / 18.06.2009г. постановена по НОХД № 1488/2006г. по описа на Шуменския районен съд, е посочено: „В тази връзка е разпитан и техническия помощник на огледа – З.И. – експерт при НТЛ при РДВР гр.Шумен.“

В този смисъл е и Решение № 69 от 28.04.2014 г. по касационно наказателно дело № 1392/2013 г. на ВКС, І н.о., НК, в което е посочено: „Съвместяването на различни дейности от свидетелките Б. и Я. – поемни лица, стенограф-протоколист и статисти в експеримента, не среща процесуални пречки от гледна точка на закона.“ Така и Решение № 9 от 27.05.2013 г. по наказателно дело № 597/2012 г . на ВКС, ІІІ н.о., НК.

Както е посочено и в Решение № 88 от 18.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 264/2016 г., II н. о., НК: „Специалистът технически помощник не участва в съставянето на протокола от следственото действие, като ролята му е да подпомага разследващия орган в дейността му само технически.“

Настоящия съдебен състав изцяло се присъединява към становището на ВКС, и горецитираните ОС и РС, че е процесуално допустимо техническия помощник да се разпитва в качеството на свидетел.

След като няма процесуална пречка протоколист да бъде разпитан в качеството на свидетел, то е лишено от правна логика техническия помощник присъствал при извършване на оглед да е недопустимо да бъде разпитан в качество на свидетел.

По възражението, че вещите лица при изготвянето на техническите експертизи са използвали негодни доказателства – фотоснимки предоставени от Община Лозница /том 3 ДП, л. 176-182/, което опорочавало експертизите.

Процесните снимки са надлежно приобщени по реда на чл. 159, ал.1 НПК, като са изпратени от възложителя на процесната обществена поръчка - Община Лозница, с писмо с изх. № 24-00-277 от 20.08.2013г., с входящ № 40339 от 20.08.2017г. /том 3 ДП, л. 86/. В точка 5 от писмото представляващо официален документ, е посочено че се прилага фотоснимки от извършеното укрепване при изпълнение на строителните работи на ул. Хр. Ковачев в гр. Лозница – процесната улица. Ето защо, възражението се явява неоснователно.

По възражението, че предвид липсата на подземен кадастър е било невъзможно да се знае от къде минава стария водопровод.

Както е посочено в заключението на комплексна инженерно-техническа експертиза и по безопасни и здравословни условия на труд /том 6 ДП, л.32-51/, потвърдено и в о.с.з., е следвало чрез шурфове да се констатира точното местоположение на други елементи от техническата инфраструктура. Такива шуртове обаче не са били направени, поради и което стария водопровод не е бил установен.

По възражението, че тъй като относно И.И. е налице одобрено споразумение с което е признат за виновен, то не следва да се ангажира наказателната отговорност на подс. Д..

Обстоятелството, че спрямо един от подсъдимите е сключено споразумение по чл. 384 НПК, не представлява процесуална пречка за ангажиране на наказателната отговорност на другия подсъдим, тъй като двамата са действали в условията на независимо съпричиняване.

По възражението, че е налице груба небрежност от страна на пострадалия тъй като е извършвал работата си в необезопасеното работно място и по начин в разрез с изискванията за безопасност.

По делото са събрани доказателства сред които са и и показанията на незаинтересованите свидетели Х.К. /бивш служител при „Викторио“ ЕООД - л.244-248/ и В.Т. /работещ на граждански договор с „Викторио“ ЕООД/, в които сочат, че подсъдимия В.Д. не е разрешавал да не се работи въпреки рохкавата пръст, а при отказ на работници да влизат в ненадлежно укрепен изкоп, подсъдимият Д. им се е развиквал и нареждал да слизат в изкопа, което нареждане работниците са изпълнявали. Въпреки, че изискването е укрепването да се извършва от горе надолу, дори самият управител на „Викторио“ ЕООД - св. З.Д., в прочетените по реда на чл. 281, ал.4 НПК показания /том І ДП, л. 23-25/, сочи: “На практика укрепването се извършва от долу нагоре….“

Няма никакво съмнение, че подсъдимият Д. е извършвал организационна дейност и фактически действия по техническо ръководство на обекта, като е поставял изисквания като син на собственика на „Викторио“ ЕООД. Очевидно той е имал фактическо влияние върху процесите по осъществяването на обекта, не само за ръководството на транспорта, за което е бил назначен. Това е и причината частния обвинител да извършва работата си в необезопасеното си работно място и по начин в разрез с изискванията за безопасност.    

Ето защо, съдът счита, че поведение на пострадалия, не представлява груба небрежност, и не е причина във веригата от причинно-следствени връзки, довела до настъпване на съставомерния резултат.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ВКС вече е имал повод да посочи в Решение № 2 от 16.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1494/2015 г., II н. о., НК, че: „Ако първоинстанционният съд е пренебрегнал направените пред него възражения от страните, ВЪЗЗИВНИЯТ съд следва да отстрани нарушението, като сам изложи дължимите отговори и на това основание НЕ МОЖЕ ДА ВРЪЩА ОБРАТНО ДЕЛОТО.“

Относно съвпадането на фактическата обстановка по мотивите на присъдата с предложената фактология по престъпната дейност в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Това е така, тъй като фактическите положения са построени върху доказателствен материал, събран и в хода на досъдебното производство /показания на свидетели, заключения на експертизи, писмени доказателства и писмени доказателствени средства/, присъединен към годната за ценене доказателствена маса по съответния процесуален ред – чл. 281, ал.1, ал. 5 и ал. 4 НПК, чл. 282, чл. 283 НПК, чл. 284 НПК. Именно той формира основополагащите изводи за стеклите се обстоятелства, тяхната последователност и конкретни изражения. Такава е и съдебната практика. Вж. т. 3.1. от мотивите на Решение № 92 от 11.04.2017 г. по К.Н.Д. № 1353/2016 г. на ВКС, ІІ н.о., НК.

Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в случай на нарушение на процесуалните правила от страна на първата инстанция чрез използваната техника "copy-paste", същото следва да се санира от въззивната инстанция, чрез анализ на доказателствата и фактите, който да доведе до вярната аргументация на взетото въззивно решение, и на това основание не може да връща обратно делото. Такава е и константната съдебна практика, намерила израз в:

- Решение № 551 от 5.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 595/2010 г., I н. о., НК,

- Решение № 553 от 5.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 497/2010 г., I н. о., НК,

- Решение № 55 от 08.06.2017 г. по ВНОХД № 156/2017 г. на РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

- Решение № 2 от 16.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1494/2015 г., II н. о., НК.

Относно наложеното наказание.

Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете причиняването на несъставомерните ШЕСТ средни телесни повреди, освен съставомерната тежка телесна повреда. Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД. Като отегчаващо отговорността обстоятелство трябва да се ценят извършените многобройни конкретни нарушения на правилата за охрана на труда, като следва да се отчете, че допуснатото слизане на работник в необезопасен изкоп, с дълбочина многократно надхвърляща законоустановената, представлява изключително тежко нарушение на правилата за извършване на строително- монтажна дейност, което изначално е било с висока степен на вероятност да доведе до настъпване на произшествието. Тежестта на нарушението, надхвърлящо многократно нарушаването на други норми, обосноваващи отговорност за престъпления със сходна правна квалификация трябва да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство – в този смисъл вж. Решение № 506 от 24.01.2012 г. по КНД № 2384/2011 г. на ВКС, ІІІ, н.о., ВКС.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства относно подсъдимия съдът отчете добрите характеристичн данни, чистото съдебно минало, даденото съгласие за прочитане на част от показанията на свидетелите по чл. 281, ал.5 НПК, с което съдейства за разкриване на обективната истина, както и че след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, на осн. чл. 134, ал.4 НК.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 22 НПК. За допуснатото нарушение на разумния срок подсъдимия няма абсолютно никаква вина, тъй като не се дължи на неговото поведение.

Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът, на осн. чл. 13 КЗПЧОС наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години. Ако не беше нарушението на “разумен срок”, съдът щеше да наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 10 месеца.

С цел пълното репариране на вредите причинени на подсъдимия от нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, на осн. чл. 13 КЗПЧОС, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години. Ако не беше нарушението на “разумен срок”, съдът нямаше да приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК и нямаше да отложи изпълнението на наказанието.

С цел пълното постигане на целите на наказанието, съдът на основание чл. 67, ал.3 НК, постанови спрямо подсъдимия пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност четири пъти седмично през целия изпитателен срок. Съдът намери това за необходимо, с цел пълното постигане на целите на чл. 36 НК.

Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

По разноските.

На осн.чл. 189, ал. 3 във вр. с ал.1 НПК, подсъдимия бе осъден, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 4 311.90 лева (четири хиляди триста и единадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски на досъдебната фаза на наказателното производство, а в полза на бюджет на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 1 516.14 лева /хиляда петстотин и шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ за разноски в съдебната фаза на наказателното производство, както и 5 лева /пет лева/ представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 190, ал.2 НПК.

По веществените доказателства.

На осн. чл. 301, ал.1, т.11 НПК, бе постановено относно писмените веществени доказателства, приложени към делото в оригинал:

І. ДА СЕ ВЪРНАТ на „Викторио“ ЕООД, следните документи:

1. Приложени в том 1, като на мястото на същите се поставят заверени преписи:

- Трудов договор № 89/01.03.2013 г., сключен между „Викторио“ ЕООД гр. Рудозем и Р.А.Р.,

- Служебна бележка № 89/01.03.2013 г.,

- Длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“,

- Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ,

- Копие на лична карта на Р.А.Р.,

- Заповед № 15/04.04.2013 г.,

- Картон за предоставени лични предпазни средства,

- Списък на работното облекло и личните предпазни средства,

- Списък на собствена и наета строителна техника от „Виторио“ ЕООД гр. Рудозем,

2.Книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Викторио“ ЕООД от 23.05.2013 г.

3.Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (личен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана) на „Викторио“ ЕООД от 18.04.2006 г.

ІІ. ДА СЕ ВЪРНАТ на „Балканстрой“ АД – гр. Разлог:

- Доклад за оценка на риска за здравето и безопасността на работещите в „Балканстрой“ АД. /Приложен в том 9 (синя папка)/,

- Комплект инструкции за безопасност и здраве при работа, пожароаварийна безопасност и опазване и възстановяване на околната среда. /Приложен в том 10 (зелена папка)/.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Х./