МОТИВИ към присъда № 257/ 23.05.2017г. постановена по НЧХД № 982/2016 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от И.Х.Д. в качеството й на законен представител на малолетния М.И.Х. ***, против М.Е.Я. от с.гр., с която е обвинен в това, че на 02.10.2016 г. е причинил лека телесна повреда на малолетния М.И.Х., изразяваща се в във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Пострадалият е предявил граждански иск срещу подсъдимия за причинените от престъплението неимуществени вреди, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв., както и сумата в размер на 77,05лв., обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Подсъдимият, редовно призован не се явява, за него упълномощен защитник – адв. Р. К. ***. По същество не се отрича подсъдимият да е извършила деянието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Частната тъжителка и малолетното й дете, както и подсъдимият се познавали, живели в един вход на бл. 15 в жк „ Орел „ в гр. Разград. На 02.10.2016г. около 17,00ч., пострадалият М. Х. бил пред входа на блока, когато го извикал подс. Я.. Той го хванал за врата и му посочил автомобила си, който бил паркиран пред входа и бил издраскан. Пострадалият М. Х. отрекъл да е издраскал автомобила на подсъдимия, въпреки това обаче, подс. Я. му нанесъл силен шамар по дясната буза, след което го спънал, пострадалият паднал на земята при което си ударил главата и коляното на терена. Подс. Я. се прибрал в дома си. Пострадалия отишъл при майка си – частната тъжителка, която се обадила на нац. Телефон за спешни повиквания и на място пристигнали свидетелите Д. И. и Н. И. – полицески служители. Те възприели състоянието на пострадалия М. Х., установили свидетели на случая, а по късно издирили и подс. Я. От всички били снети обяснения. По случая било образувана проверка вх. № 1348/2016г. по описа на РРП, която приключила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, поради наличие на престъпление от частен характер. Св. Ф. А.около час и половина след инцидента лично видаля пострадалия М. Х., който посочил подс. Я., за човека нанесъл му побоя и лично възприела състоянието на пострадалия. М. Х.. Същият ден пострадалия бил настанен в ОХ при МБАЛ – Разград и изписан на 05.10.2016г. с диагноза сътресение на мозъка.

От заключението на вещото лице по назначената СМЕ, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че следствие на действията на подс. Я., пострадалия М. Х. е получил разкъсно контузна рана в дясна теменна тилна област на главата, характерно кръвонасядане в дясна лицева половина, кръвонасядане на дясна ушна мида и вътрешната половина на лявата колянна област, подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина в дясната половина на долната устна и клинични данни за сътресение на мозъка довели до временно разстройство на здравето, без опасност за живота на пострадалия.

Подсъдимият е неосъждан.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие многобройни косвени гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Ф. А., М. М., Д. И., Н. И.. Заключението на вещото лице по назначената СМЕ, Материалите по преписка вх. № 1348/2016г. по описа на РРП, медицинската документация издадена на името на пострадалия М. Х.,***, така и от МЦ „ Св. Наум „ ЕООД – София. Ценени отделно и в съвкупност, тъй като са непротиворечиви по същество, логични, последователни и взаимнодопълващи се, съдът ги намира за истинни и гради заключението си на тях. Всички свидетели без изключение са възприели състоянието на пострадалия, непосредствено или малко след инцидента. Характера и степента на телесната повреда, причинена на пострадалия освен от свидетелските показания, се установява и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ, изслушано и прието в съдебно заседание.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подс. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Съдът намира, че с деянието си подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда по смисъла на посочения текст от закона. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на действията на подсъдимия, пострадалия е получил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана в дясна теменна тилна област на главата, характерно кръвонасядане в дясна лицева половина, кръвонасядане на дясна ушна мида и вътрешната половина на лявата колянна област, подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина в дясната половина на долната устна и клинични данни за сътресение на мозъка довели до временно разстройство на здравето, без опасност за живота на пострадалия. Характера на причинените на пострадалия увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. По делото по категоричен начин бе установено и обстоятелството, че именно подсъдимият със своите действия е нарушил неприкосновенноста на здравето на пострадалия, причинявайки му лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Безспорно установен се явява личния мотив за извършване на деянието, което го прави престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, деецът е съзнавал, че нанася удар с пръчка по главата на пострадалия и, че това ще доведе до увреждане на здравето на последния. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - искал е да причини лека телесна повреда на пострадалия. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. За процесното престъпление НК, предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Налице са основанията по чл.78а от НК, подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Съдът като съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия, от друга страна начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите, възрастта на пострадалия, намира, че следва да определи размер на наказанието, малко под средния. По тези причини съдът наложи на подс. Я. глоба в размер на 2500,00лв. Това наказание, съдът намира, че ще осъществи целите по чл. 36 от НК.

Съставомерността на деянието на подсъдимия води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимия деяние, причинените имуществени и неимуществени вреди на пострадалия, причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 5 000 лв., се явява прекомерна. По делото не бяха събрани доказателства, които да сочат на претърпяна от пострадалия изключителна болка или страдание. Отделно от това оздравителния период е относително кратък и изтичането му води до пълно възстановяване на здравето без остатъчни последици. На следващо място, предвид развоя на събитията, доколкото по делото са налице доказателства, че действията на подсъдимия са предизвикани от действия на пострадалия, то съдът намира като справедлив размера на обезщетението за неимуществени вреди – 2500,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на деликта – 02.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, а за имуществени вреди, предявената и доказана сума – 77,05лв., ведно със законната лихва от датата на направените разходи - 06.11. 2016 г. до окончателното й изплащане.

Гражданският иск за сумата над уважената – 2500,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подс. Я. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Разград и сумата от 150,00лв., представляваща възнаграждение на вещото лице по назначената СМЕ, както и 50,00лв. - ДТ върху уважения граждански иск.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: