Мотиви към Присъда №231/09.05.2017г., постановена по НОХД №48/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Г.А. *** за това, че на 08.02.2016г., в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у М.З.К. ***, че по телефона се обажда неин познат на който спешно му трябват пари за да бъде освободена негова стока от митницата, с което й е причинил имотна вреда в размер на 190,00 лева - престъпление по чл.211, пр.2 във вр.с чл.209, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на същия съответно наказание.

Като граждански ищец е конституирана пострадалата М.З.К., която претендира за осъждането на подсъдимия за заплащане на сумата от 190 лв като обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Подсъдимият не дава обяснения. Защитникът му моли да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като счита обвинението за недоказано.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Г.А. е роден на ***г***, живее в същия град. Същият е неженен, безработен, осъждан.

Подсъдимият А.А. е осъждан неколкократно, включително и за извършени измами, за които търпял ефективни наказания. Същият живеел в гр. Ветово.

Свидетелката М.К. ***. Тя имала домашен стационарен телефон с № ****. На 08.02.2016г. около 10,00ч. на телефона на св.К. се обадил подсъдимия А.А., когото свидетелката не познавала. Разговаряйки с него свидетелката по гласа го оприличила на своя познат М., който понякога извършвал дребни ремонти в дома й - св.К. очаквала обаждане от този свой познат. Разговаряйки с нея по телефона подсъдимият се представил за този неин познат /“М.“/ и обяснил на св. К., че спешно му трябват пари, за да освободи една стока, която чака на митницата. Поискал от свидетелката пари, без да уточнява сумата, като й казал, че ще й ги върне. Мислейки, че разговаря със своя познат М., св.К. му обяснила, че разполага единствено със сумата от около 150 лева. Подсъдимият обаче настоявал, че ще му трябват повече пари и св. К., вярвайки че разговаря със своя познат, събрала парите, с които разполагала в дома си. По телефона подсъдимият А. й казал да изпрати парите на името на М.З. ***, като неколкократно й казал, че трябва да запази в тайна това. Св.К. се обадила на дъщеря си М., като й заявила, че „трябва да пусне едни пари до гр.Русе“, като не й казала на кого ще ги изпраща, съобразявайки се указанията да получени по телефона от лицето, което смятала за М.. След това св.К. повикала такси, с което отишла до Пощенска банка в гр.Разград, но тъй като знаела единствено трите имена, не могла да пусне парите. След това се върнала отново в жилището си, където я очаквала дъщеря й, на която обяснила, че трябва да пусне едни пари на „М.“. Дъщеря й също познавала М. и се съгласила да я придружи до пощенския клон в гр.Разград. Там свид.К. изпратила сумата от 190 лева до гр.Ветово на името на св.М.З.Д. - майка на подс.А.А..

Св. М.Д. ***, но на различен адрес от този на който живеел синът й –подс. А.. На 08.02.2016г. тя се видяла със сина си/подсъдимия А./, който й казал, че трябва да отиде с него до пощата в гр.Ветово, за да получи едни пари, изпратени му на заем от майката на негов приятел. Св.Д. се съгласила и двамата отишли в пощата в гр.Ветово. Там подс.А. изчакал пред пощата, а св.Д. влязла, представила личната си карта и получила сумата от 190 лева, като подписала пощенската разписка. След като излязла навън св.Д. предала парите на подс.А..

Впоследствие св.К. се свързала със своя познат М., който й обяснил, че нямал нищо общо със случая и не е искал да му изпраща никакви пари. Тогава св.К. разбрала, че е измамена и с дъщеря й подали жалба в РУМВР- гр.Разград.

От заключението по назначената по ДП съдебно-почеркова /графическа/ експертиза /л.74-75/, е видно, че подписът, положен в графа „получател“ в разписка за изплащане на телеграфен запис № PS720000EIFHI от 08.02.2016г. е изпълнен от М.З.Д..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Съществено значение имат показанията на пострадалата М.К. от които са изяснява механизма на извършване на измамата. Безспорен факт е, че именно майката на подсъдимия - М.Д. е получила сумата предмет на измамата, което се изяснява и от почерковата експертиза и разписката за получаване на сумата. Като майка на подсъдимия тази свидетелка е отказала да дава показания пред съда. Безспорно е обаче, че не тази свидетелка е измамила пострадалата. Това несъмнено е направил нейния син – подсъдимия- по чиято заръка св. Д. е отишла в пощата да получи процесната сума. В този смисъл от основно значение са показанията на полицейския служител Б. Б., който работил по случая и от св. М. Д. разбрал, че именно нейният син А.А. я е изпратил да вземе процесната сума и тя е дала парите на него. По думите му М. Д. обяснила, че това не се случва за първи път – и в други подобни случаи синът й я изпращал да получава пари, които били за него. Това са именно съществените данни, които сочат подсъдимия А. като автор на разглежданото престъпление. Очевидно става дума за прилагана от същия схема на действие. Несъмнено именно подсъдимият се е обадил на пострадалата и именно той е дал на същата имената на неговата майка, за да й бъде изпратен пощенски запис. Несъстоятелно е да се мисли, че може да го е направил някой друг. Следващият несъмнен факт е този, че именно подсъдимият заръчал на майка си да вземе тези пари от пощата и след получаването им тя ги е дала на него -тези обстоятелства майката на подсъдимия е обяснила на св. Б.. Очевидно това е действителната хронология на разглеждания случай и тези констатации явно не могат да бъдат оспорени с реални доводи. С оглед изложеното съдът намира, че обстоятелствата в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият А.А. е осъществил състава на престъплението измама по смисъла на чл.211, пр.2 във вр.с чл.209, ал.1 от НК, тъй като на 08.02.2016г., в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у М.З.К. ***, че по телефона се обажда неин познат на който спешно му трябват пари за да бъде освободена негова стока от митницата, с което й е причинил имотна вреда в размер на 190,00 лева. Подсъдимият е възбудил заблуждение у пострадалата свидетелка, представяйки се за неин познат. При това същият е поддържал това заблуждение твърдейки данни за задържана стока на митница, сочейки име на лице на което следва да се изпрати пощенски запис. Така заблуждавайки свидетелката подсъдимият я е убедил да изпрати пощенски запис на името на лице посочено от него и в крайна сметка подсъдимият е получил тези пари, присвоил е същите. С размера на тази сума пострадалата свидетелка е ощетена. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и с цел да набави за себе си имотна облага.

Подсъдимият А.А. е осъждан неколкократно, като следва да се посочат следните негови осъждания:

С протоколно определение на РС-гр.Русе е одобрено споразумение № 191/27.05.2014г. по НОХД № 944/2014г. на РС-гр.Русе, по което подс. А. се признава за виновен за престъпление по чл.211, пр.2 във вр.с чл.209, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от 2 години Лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.

На 24.07.2014г. е одобрено споразумение № 272/24.07.2014г. по НОХД № 1549/2014г. по описа на РС-гр.Русе, с което подс.А. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.211 във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 от НК, и на основание чл.58 б.“а“ във вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим на изтърпяване.

С протоколно определение от 23.09.2014г. по ЧНД № 1672/2014г. на РС-гр.Русе са групирани наказанията на А.А., наложени с определение по НОХД № 944/2014г. и НОХД № 1549/2014г. по описа на РС-гр.Русе, като е определено едно общо наказание от 2 години ЛС при строг режим на изтърпяване.

Тези осъждания на подс. А. обуславят квалификацията „Опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК по отношение на процесното деяние.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като отегчаващи обстоятелства предишните му осъждания, извън тези обуславящи квалификацията опасен рецидив. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете сравнително невисоката стойност на присвоената сума. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което наказание е над минималния законов размер и под средния такъв. Наложеното наказание следва да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор.

Основателен е и предявеният граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалата са причинени имущуствени вреди в размер на 190 лв и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалата тази сума ведно със законната лихва, както се претендира, а също следва да й заплати и направените разноски.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: