МОТИВИ към присъда № 249/ 18.05.2017г. постановена по НЧХД № 128/2017 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба, с която С.С.И. ЕГН ********** *** обвинява Р.К.Х. ЕГН ********** *** за това, че на 16.06.2016 година в с. Дряновец й е нанесла лека телесна повреда, изразяваща се в изпитване на болка и страдание, а така също е нарекла нея и съпруга й „...боклуци, нещастници, глупаци, прости...” - престъпления по чл.130, ал.2 и чл. 146, ал.1 от НК.

Пострадалата е предявила граждански иск срещу подсъдимата за причинените от престъплението неимуществени вреди, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 3 000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, претендира и за сторените по делото разноски в размер на 562,00 лв.

Подсъдимата дава обяснения, като не се признава за виновна по повдигнатото обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата е леля на семейно съжителстващия с частната тъжителка – Р. Р.. Отношенията между подс. Х. и майка й св. Й. К. от една страна и частната тъжителка С. И., Р. Р. и майка му – св. Н. К./сестра на подсъдимата/ от друга страна били силно влошени. Въпреки и роднини помежду си, те не си говорели, не се търсели и не си помагали в ежедневието, а напротив при всяка възникнала възможност си отправяли обиди и се карали помежду си.

Св. Й. К. отглеждала в имота си няколко овце, които всяка сутрин през пролетните и летните месеци пускала на паша със селския овчар, а вечер ходела да ги прибира.

На 16.06.2016г. вечерта, частната тъжителка С. И., св. Р. Р. и детето им излезли на улицата пред заведението на св. Н. К. в с. Дряновец, където играели, включително и с балон. По същото време св. Й. К. излязла от дома си, минала покрай тримата и отишла да прибеле овцете си. Малко след нея тръгнала и подс. Р. Х. с пръчка в ръка. След около 10-15минути двете се връщали, като водели пред себе си овцете на св. Й. К.. Приближавайки играещите на улицата, подс. Р. Х. избързала напред и им викнала да се дръпнат от улицата докато приберат овцете. Частната тъжителка й отговорила, че улицата е обществена и ще играят където си искат. Овцете приближили, но подплашени от играещите се разбягали, св. Й. К. се разстроила и се прибрала в дома си. Подс. Р. Х. се приближила до ч.тъжителка, между двете възникнал скандал, при който подс. Р. Х. ударила шамар на ч. тъжителка С. И.. Това действие на подс. Р. Х. било видяно от сестра й – св. Н. К. и св. Цв. Ц.. Св. Н. К. се развикала, на което подс. Р. Х. й отвърнала с обиди. На улицата излязъл св. Е. С., който помогнал на подс. Р. Х. да прибере овцете и двамата се прибрали в дома на св. Й. К., където живеели.

На следващият ден 17.06.2016г. ч. тъжителка С. И. и св. Р. Р. подали жалби срещу подс. Р. Х., по които била образувана предварителна проверка със снемане на писмени обяснения на всички лица. Проверката приключила с Постановление на РП – Разград от 04.08.2016г. за отказ да се образува досъдебно производство. Постановлението съобщено на ч. тъжителка С. И. на 15.08.2016г.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че тъжителката следствие на действията на подсъдимата е получила травма на дясна буза с изразен оток и палпаторна болезненост и насиняване във външната й половина. Описаните увреждания много добре отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалата, както и с оглед тяхната локализация. Същите са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Оздравителния период е в рамките на около една седмица без последици за физическото здраве на пострадалата.

Подсъдимата е неосъждана.

Съдът намира за установена гораната фактическа обстановяка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – обясненията на подсъдимата в частта относно възникването и развитието на инцидента. От показанията на свидетелите Н. К. и Цв. Ц., относно нанесения от подсъдимата шамар на ч. тъжителка, които косвено се потвърждават от показанията на св. М. М. и заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на съдебното следствие СМЕ. Показанията на св. Й. К. по същество не допринасят за разкриване на факти и обстоятелства от значение за конкретното обвинение. Показанията на св. Е. С. и св. Д. Д. съдът не цени в частта досежно отричане на деянието от страна на подсъдимата, защото противоречат на останалия доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подс. Р. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Съдът намира, че с деянието си подсъдимиата е причинила на пострадалата лека телесна повреда по смисъла на посочения текст от закона. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на действията на подсъдимата, пострадалата е получила травма на дясна буза с изразен оток и палпаторна болезненост и насиняване във външната й половина. Същите са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Характера на причинените на пострадалата увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. По делото по категоричен начин бе установено и обстоятелството, че именно подсъдимата със своите действия е нарушила неприкосновенноста на здравето на пострадалата, причинявайки й лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, деецът е съзнавал, че нанася удар в лицето на пострадалата, и че същия ще доведе до увреждане на здравето на последната. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - искал е да причини лека телесна повреда на пострадалата. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането – чрез нанесен удар с ръка в лицето на пострадалата.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата. При наличието на предпоставките на приложение института на чл.78а от НК / деецът е пълнолетен, неосъждан, за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години/, съдът е длъжен да освободи подсъдимата с налагане на административно наказание “глоба”. При индивидуализацията размера на следващото се административно наказание, съдът, намира че са налице единствено смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Такива са тези свързани с обществената опасност на подсъдимата, която е неосъждана. Такива са и тези свързани с обществената опасност на самото деяние, съобразно подбудите за неговото осъществяване – личния мотив за извършването му, както и характера на причиненото телесно увреждане, квалифицирано като такова по алинея втора на чл.130 от НК и обстоятелството, че самите увреждания отшумяват за изключително кратък период от време без последствие за здравето /видно от заключението на вещото лице/, водещо до извод за незначителност на причинените съставомерни вредни последици. Извода за ниската степен на обществена опасност на престъплението се налага и от механизма на осъществяване и степента на причинените увреждания. Ето защо, съдът намира че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание на минимума предвиден в закона, а именно глоба в размер на 1000 лв.

Съставомерността на деянието на подсъдимата води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното, виновно извършено от подсъдимата деяние, причинените неимуществени вреди на пострадалата, причинната връзка между поведението на подсъдимата и престъпния резултат. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 3 000 лв., се явява завишена. По делото не се събраха доказателства за съществени физически или психически негативни изживявания. Причинените болка и страдание на тъжителката не бе доказано да са били преодолявани в значителен, продължителен период на оздравяване. Същите, видно и от заключението на вещото лице са от такова естество, щото отзвучават без последствие за здравето на пострадалата и то за изключително кратък период от време. В тази връзка съдът за прецизност намира, че следва да изложи съображеня, че целия инцидент, в който е извършен акта на насилие протича с активното участие на пострадалата и следва да се отчете и нейното предизвикателно поведение. Ето защо, съдът намира за справедливо обезщетението за неимуществени вреди – причинените болка и страдание, в размер на 200,00 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен и предявения граждански иск. Законната лихва върху тази сума се следва от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Гражданският иск следва да бъде отхвърлен за горницата над уважения размер. Следва да бъде уважена и претенцията за деловодните разноски в размер на 562,00лв.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност на подсъдимата обуславя и осъждането й да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 50,00лв., представляващи ДТ върху уважената част от предявения граждански иск.

Производството по обвинението по чл. 146, ал.1 от НК следва на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК да бъде прекратено, като недопустимо. Видно от приобщените по делото писмени доказателства – заверени копия на всички материали по полицейска преписка заведена с вх. № 187300-2652 от 16.06.2016 г. и вх. № 187300-2669 от 17.06.2016 г., 3бр. заверени копия на 3 бр. известия за доставяне на „МиБМ експрес” ООД, както и Постановление за отказ да се образува ДП от 04.08.16г., се установява от една страна че по тази проверка не е подавана жалба за такова престъпление, а от друга, че срокът за подаване на ч. тъжба за това престъпление е изтекъл.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: