Мотиви към Присъда 252/23.05.2017г., постановена по НЧХД №129/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Р.П.Р. ***, с която е повдигнато обвинение срещу Р.К.Х. *** за това, че на 16.06.2016г. в с.Дряновец, Община Разград е причинила на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдания– престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а също така и за това, че на същата дата и място е казала унизителни думи за честта и достойнството му в негово присъствие- престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански искове срещу подсъдимата – претендира сумата от 1500 лв като обезщетение за неимуществени вреди от твърдяното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1500 лв като обезщетение за неимуществени вреди от твърдяното престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимата Р.К.Х. дава обяснения като отрича виновността си. Лично и чрез защитника си оспорва обвинението – твърди, че не е извършила вменените й деяния.

Обсъждайки доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Р.К.Х. е родена на *** *** и е с настоящ адрес ***. Същата е омъжена, неосъждана /амнистирана/.

Подсъдимата и тъжителят са роднини – подсъдимата е леля на тъжителя. Двамата имали съседни имоти в с. Дряновец. Подсъдимата живеела заедно със съпруга си и майка си. С оглед данните по делото се налага извода, че отношенията между семействата на тъжителя и подсъдимата отдавна са влошени. На 16.06.2016г. около 19,00 часа тъжителят се прибрал от работа, като останал на улицата пред дома си в с. Дряновец за да поиграе с детето си с топка. В играта участвала и жената на тъжителя. В това време св. Й. К. – баба на тъжителя и майка на подсъдимата – излязла от дома си за да посрещне и прибере овцете си, които се прибирали от паша. След посрещането на овцете /общо четири овце/ св. Й. К. тръгнала с тях към дома си. Понеже тъжителят продължавал да играе с топка на улицата заедно с детето си и жена си овцете не можели да преминат – плашели се и се връщали. Св. Й.К. помолила играещите да спрат за малко играта за да премине с овцете. Тъжителят и жена му обаче й отговорили, че няма да спрат играта и й казали да премине с овцете от друго място. Понеже и предния ден възникнала такава ситуация св. Й. К. била помолила дъщеря си – подсъдимата – да дойде да я посрещне. Затова и подсъдимата Р.Х. излязла от дома си и също помолила играещото семейство да спрат играта с топката за малко за да преминат овцете. Тъжителят и жена му обаче и отвърнали, че няма да спрат играта и й казали да мине с овцете от друго място. Същевременно подсъдимата подкарала овцете по улицата към дома си, за да помогне на майка си с прибирането им. В ръцете си подсъдимата държала малка пръчка, с която насочвала овцете. Тъжителят и жена му стоели на улицата и така й препречили пътя, което отново спряло придвижването на овцете. Жената на тъжителя дори демонстративно разперила ръце за да препречи придвижването на подсъдимата. При това подсъдимата ударила с пръчката топката, с която тъжителят и семейството му играели и я спукала. Опитала също така да избута съпругата на тъжителя и я изблъскала. Тогава обаче тъжителят започнал да блъска подсъдимата – блъснал я два пъти в тялото. В този момент се намесил св. Е. С. /съпруг на подсъдимата/ който също бил излязъл на улицата. Той помогнал да бъдат прибрани овцете и така конфликтът бил преустановен.

Според твърденията в тъжбата подсъдимата била ударила тъжителя с пръчката в лявата ръка и му отправила обиди – нарекла го „боклук, нещастник, грозен глупак, прост…“, „Как може да застанеш на улицата… ще ти покажа аз…,“. Според съда обаче доказателствата по делото, които ще се обсъдят по–долу, не дават основание за категоричен извод, че подсъдимата е обиждала, нито че е удряла тъжителя.

Назначена е съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя, която установява наличието на линеарно тъмночервеникаво кръвонасядане по гръбната повърхност на най-долната част на лявата предмишница на тъжителя. По своята медико-биологична характеристика описаното увреждане обуславя болка и страдание. То може да бъде получено от нанесен удар с продълговат твърд предмет – тънка пръчка. Вероятно към момента на удара ръката е била в предно анатомично положение – полувдигната. Оздравителния срок е до една седмица.

В случая всяка от страните води свидетели в този смисъл с оглед дадените показания се формират две групи свидетели. Свидетелката Н. К. /майка на тъжителя и сестра на подсъдимата/ и св. Ц. С. подкрепят твърденията в тъжбата – сочат, че действително подсъдимата ударила тъжителя с пръчка и му отправила обидните думи, посочени в тъжбата. Обратно – свидетелите Й. К. /майка на подсъдимата и баба на тъжителя/, Е. С. /съпруг на подсъдимата/ и Д. Х. сочат, че подсъдимата не е удряла никого и никого не е обиждала. По думите на тези свидетели подсъдимата само се опитала да избута съпругата на тъжителя, която й препречвала пътя с разперени ръце, но не е удряла тъжителя и не го е обиждала. По думите на тези свидетели всъщност съпругата на тъжителя е обиждала св. Й. К.. Разпитан е и св. М.М. /полицейски служител, работил по случая/, но неговите показания не допринасят за изясняване на ситуацията, доколкото същият не е очевидец и всъщност сочи, това което са твърдели страните и някои от свидетелите по делото, което не се различава от твърденията им в съдебното следствие. С оглед показанията на посочените по-горе свидетели съдът намира на първо място, че показанията на св. Н. К. не могат да бъдат опора за категорични изводи – същата свидетелка е майка на подсъдимия, твърди, че и тя била обиждана и е очевидно заинтересована. Колкото до показанията на св. Ц. С., съдът намира, че същата е явно в приятелски отношения със семейството на подсъдимия, което се отразява и на показанията й. За това съдът съди от факта, че тази свидетелка очевидно не изнася всички обстоятелства, а говори избирателно - не обяснява директно, че тъжителят и съпругата му препречили пътя на водените от подсъдимата овце, което и предизвикало скандала, не казва и нищо относно това, че тъжителят изблъскал подсъдимата, които факти съдът намира за доказани. Поради това съдът намира, че и тази свидетелка не дава обективни показания. Иначе и от показанията на тази свидетелка става ясно, че подсъдимият и съпругата му са пречили на овцете да минат, макар и свидетелката да избягва да го заяви и говори уклончиво за това. Самият факт, че подсъдимият и съпругата му са пречили на подсъдимата да мине с овцете за съда е несъмнен. Това сочат останалите свидетели, това става ясно и от показанията на свидетелите на тъжителя, макар и уклончиви. Съществени са показанията на св. Д. Х., която според съда дава напълно добросъвестни показания. Тази свидетелка сочи, че жената на тъжителя застанала на пътя с разперени ръце и така пречела на овцете да минат. Тогава подсъдимата опитала да я избута, което предизвикало намесата на тъжителя, който на свой ред изблъскал подсъдимата. С оглед характера на цялостната ситуация, съдът намира показанията на свидетелката Д. Х. за напълно логични и очевидно именно казаното от тази свидетелка очертава реалната фактическа обстановка. Тази свидетелка твърди, че не чула някой да обижда някого /сочи, че не чува добре/, но е категорична също и че не е видяла подсъдимата да удря някого с пръчката – тя само била спукала топката. Разбира се съдът не изключва възможността тази свидетелка да не е видяла абсолютно всичко, което се е случило – наблюдението на една ситуация не винаги води до цялостно възприемане на всяко едно действие. Но от показанията на тази свидетелка категорично се доказва поведението на жената на тъжителя, която явно е провокирала скандала и действията на тъжителя – същият започнал да блъска подсъдимата. Както сочи свидетелката тъжителят два пъти блъснал подсъдимата – първия път тя залитнала, втория път успяла да се задържи. Доколкото твърденията, че подсъдимата била обиждала тъжителя се подкрепят само от показания на явно небезпристрастни свидетели /свидетелките Н. К. и Цв. С./, а останалите свидетели отричат това, то съдът намира, че не е доказано подсъдимата да е отправяла обидни думи към тъжителя. Затова и съдът намира, че обвинението за обида, повдигнато от тъжителя срещу подсъдимата не е доказано. Колкото до това дали подсъдимата е ударила тъжителя с пръчката, то съдът намира, че и това твърдение не е доказано по несъмнен начин. Действително в това отношение съдебно-медицинската експертиза сочи на налично увреждане на подсъдимия, което подхожда на твърдяната ситуация. Не могат да се изключат обаче други възможни ситуации, при които да се получи такова увреждане. Иначе и това обвинение се подкрепя само от посочените от тъжителя свидетели, които както се каза съдът не намира за безпристрастни. Останалите свидетели Й. К., Е. С. и Д. Х. не подкрепят тези твърдения. Свидетелката Й. К. е майка на подсъдимата и баба на тъжителя, т.е тя се явява близка и на двете страни по делото. Преценявайки внимателно казаното от тази свидетелка, съдът намира, че на същата следва да се даде вяра, доколкото показанията й са логични, подробни и явно добросъвестни. С явно притеснение и нежелание свидетелката Й. К. сочи обидите, които са отправени към самата нея от жената на тъжителя и в това отношение казаното от нея се подкрепя от показанията на св. Е. С. Наистина и при тези свидетели могат да се правят коментари за възможна заинтересованост, но с оглед логичността на казаното от тях, с оглед характера на цялостната ситуация и като се изхожда от безспорно установените факти /конкретно обстоятелството, че именно семейството на тъжителя е предизвикало конфликтната ситуация/, то съдът намира, че следва да се опре на казаното от тази група свидетели /Й. К., Е. С., Д. Х./. При това съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин, че именно подсъдимата е причинила увреждането на тъжителя, констатирано от експертизата. Последното налага подсъдимата да бъде оправдана и по това обвинение, като при аргументацията на доказателствените си изводи съдът се опира и на поясненията дадени в Постановление №6/04.05.1978г. на Пленума на ВС на РБ. В т.2 на същото постановление се казва, че когато са изчерпани всички процесуални средства за доказване и не се установи извършване на престъпление от подсъдимия, съдът постановява оправдателна присъда, защото обвинението не е доказано по несъмнен начин. В случая не е доказано по несъмнен начин нито че подсъдимата е отправила обидни думи към тъжителя, нито, че го е ударила с пръчката, както се твърди в тъжбата. С оглед пълното оценяване на ситуацията съдът намира, че следва да се каже и следното: Дори да можеше да се приеме, че подсъдимата е ударила тъжителя с пръчката, то това би било проява на самозащита и по- конкретно неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Цялостната ситуация е такава, че сочи че спрямо подсъдимата и нейната майка явно е действано неправомерно – препречен им е пътя очевидно целенасочено и дори демонстративно. При това обясненията, че те можели да минат с овцете и от друго място са неуместни, крайно некоректни и се явяват несъмнена проява на недобросъвестност. Подсъдимата на практика е била поставена в ситуация, че е следвало да премине с водените от нея овце, въпреки препречващото улицата семейство на тъжителя. При това тя се е опитала да избута съпругата на тъжителя, след което тъжителят започнал да я блъска. Всичко това според настоящия състав е поставило подсъдимата в необходимост да се защити - била е обект на противоправно нападение- и ако при тази ситуация тя би ударила тъжителя по ръката с пръчката която носела, причинявайки му увреждане от характер на лека телесна повреда, то проявата й не би била общественоопасна по смисъла на закона /чл.12, ал.1 от НК/. Остава крайният извод, че в случая не може да се приеме наличието на извършено от подсъдимата престъпление – не се доказва нито твърдяната обида, нито твърдяното причиняване на лека телесна повреда.

Поради изложеното съдът намира, че повдигнатите с тъжбата обвинения от тъжителя срещу подсъдимата за извършени престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1 от НК не са доказани и подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по тези обвинения. Съответно на това следва да бъдат отхвърлени и гражданските искове за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, предявени във връзка с тези обвинения.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: