Мотиви към присъда № 226
от 04.05.2017 г. постановена по нохд
№ 198/2017 г. по описа на Районен съд – Разград
Разградска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу:
С.И.М., родена на *** ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българска гражданка, с висше
образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
1.на 20.06.2016г., в гр.Разград,
е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – буйство, невъзпитаност, нанасяне на удари,
отправяне на псувни, ругатни, обиди и нецензурни думи към присъстващите лица, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред – полицейските служители Н.И.И. и Д.Ц.И., старши
полицаи в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при
РУ на МВР-гр.Разград и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325,
ал.2 във вр.с ал.1 от НК;
2.на 20.06.2016г., в гр.Разград,
е причинила телесна повреда на повече от едно лице, а именно на Н.И.И. и на Д.Ц.И.,
в качеството им на полицейски органи -
старши полицаи в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР-гр.Разград, при и по повод изпълнение на службата им, а
именно лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, без разстройство
на здравето и за двамата – чл.131, ал.2, т.4 във вр.с ал.1, т.4 във вр.с
чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, Прокурорът поддържа обвинението за
всяко от престъпленията и счита, че са доказани по несъмнен начин.
Защитникът на подсъдимата - адв. Р.В. ***, пледира подзащитната му да бъде призната за
невиновна и да бъде оправдан по всяко от обвиненията. Намира същите за
недоказани. При условие на евентуалност счита че са налице предпоставките на
чл. 9, ал.2 НК. При условие на евентуалност, в случай че подсъдимата бъде
призната за виновна, се прави искане за налагане на наказание в минимален
размер, с приложение на нормата на чл. 66 НК.
Подсъдимата се
присъединява към изложеното от защитника си.
Съдът, след като обсъди на основание чл. 14
и 18
от НПК доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата към инкриминирания период /месец юни 2016 г./
се грижела в гр. Разград, за майка си Р. Й. И. – тогава на 86 години.
Последната била с 92 % ТНР с чужда помощ /л. 60/. На 02.10.2016г. Р.Й.И.
починала /л. 43-44/.
На 20.06.2016 г.,
около 12,00 ч. свид. Ц.М.П. отивала към детската ясла, находяща се в близост до
кооперативния пазар на гр. Разград, заедно с приятелката си – свид. Ц.Д.К. и децата им. Минавайки през
междублоковото пространство зад книжарница «Атлас» и зад банка «Алианц», свидетелките видели как подсъдимата удря
майка си - с юмруци по гърба и шамари по лицето. Майката на подсъдимата си
изтървала бастуна, при което подсъдимата я хванала за врата и насила я навела
до земята за да вземе бастуна си, като продължавала да ѝ нанася удари. В
този момент, там се намирала и свид. Н.И.Р., която също била възмутена от
случващото се Св. Ц.К. попитала подсъдимата защо се отнася така с жената, на
което подсъдимата отговорила „ще правя каквото си искам“. Св. Н.И.,също
попитала подсъдимата защо удря жената, както и казала, че ще се обади в
полицията. Подсъдимата й отвърнала да се обажда на когото си иска и да ходи да
живее в махалата. Тогава св. Ц.К. се обадила по тел. 112 и обяснила за
случилото се.
В резултат на
обаждането, на место пристигнал дежурният автопатрул – свидетелите Д.Ц.И. и Н.И.И.
– старши полицаи в група «Охрана на обществения ред», сектор «Охранителна
полиция» при РУ МВР-гр.Разград. Свидетелките Цв. П. и Цв. К. разказали на
полицейските служители какво се е случило и посочили обвиняемата и майка
ѝ, които в момента вървели по посока към казиното, като първата
придържала втората. Полицейските служители приближили двете жени, представили
се и поискали документите им за самоличност. Подсъдимата започнала да им крещи
с думите: «за какво идвате», «кой пак се е обадил», «защо ме притеснявате». Подсъдимата
била във видимо афектирано, агресивно и неадекватно състояние. Отказала
категорично да представи личната си карта, като заявила, че «живее на луната».
Органите на реда запазили добрия тон, но отново поканили обвиняемата да
представи личната си карта, като ѝ обяснили, че са тук по повод получен
сигнал за побой. Тогава подсъдимата представила личните им карти, като обяснила
на полицаите, че това е майка ѝ, че същата има деменция и ще прави с нея
каквото си поиска. След малко, отново с агресивен и арогантен тон, крещейки, подсъдимата
казала на св. Н. И. да ѝ върне личните карти, посегнала и ги грабнала от
ръцете му, напсувала ги и им казала, че «са селяни, работещи в турски град».
Св. Н. И. отново казал на подсъдимата да му даде личните карти и подал ръка, за
да ги вземе, при което обвиняемата пуснала майка си и го блъснала в областта на
гърдите. В този момент Р. И. се свлякла и паднала на земята. Обвиняемата я
оставила и хукнала да бяга в посока към кооперативния пазар крещейки, че отива
при адвоката си. Свид. Н. И. хванал падналата жена и я вдигнал от земята, а
свид. Д.И. настигнал обвиняемата, застанал пред нея и в този момент тя го
ударила в ръката, в областта на китката. Свид. Д. И. ѝ обяснил, че трябва
да остане, защото по случая се извършва проверка. Полицейските служители се
обадили на дежурен ОДЧ, за да извика линейка, след което съпроводили Р. И. и
екипа на бърза помощ до спешно отделение при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград.
Горната фактическа
обстановка се установява: от показанията на свидетелите Д.И., Н.И., Ц.П., Н.Р.
и Ц.К. – както дадените в хода на съдебното следствие, така и прочетените по
реда на чл. 281, ал.4 и ал.5 във вр. с ал.1, т.2 НПК, СМЕ, писма и служебна
бележка от ОДМВР Разград,Типова Длъжностна характеристика, Ежедневна ведомост,
Седмичен график, Удостоверение за наследници и препис от акт за смърт, справка
за съдимост, характеристика, писмо от ДНС 112, ведно със CD, медицински
документи относно Р.Й.И. и др.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите Д.И., Н.И., Ц.П., Н.Р. и Ц.К., тъй като
същите са пълни, логични, последователни и съвпадат в детайлите.
Следва да се изтъкне,
че свидетелите Ц.П., Н.Р. и Ц.К. са незаинтересовани от изхода на делото.
Същите са били случайни минувачи, възприели случилото се и не се познават нито с
подсъдимата нито с пострадалите полицаи, като освен това св. Н.Р. от една
страна не се познава със св. Ц.П. и Ц.К. от друга страна.
Съдът не кредитира с
доверие обясненията на подсъдимата, тъй като същите са изолирани от
доказателствения материали.
В своите показания
водените в о.с.з. от страна на подсъдимата свидетели – Е. П. и Е. И. разказват,
че при за срещи с подсъдимата и нейната
майка /на дати извън процесната/, последната поради заболяване е издавала
викове. Тези свидетели не са присъствали на процесния инцидент, поради което
показанията им се явяват неотносими. Следва да се изтъкне, че по настоящото
дело безспорно се установи че подсъдимата е нанасяла удари на своята майка. Ето
защо, дори и да се приеме че виковете на майка й се дължат на заболяването й,
то не означава че подсъдимата не й е нанесла процесните удари - изрично видяни
от незаинтересованите свидетели Ц.П., Н.Р. и Ц.К..
По възражението, на подсъдимата че е правила масаж на
врата на майка си, а не й е нанасяла удари.
Това обяснение
противоречи на показанията на тримата незаинтересовани свидетели /случайни
минувачи/ - Ц.П., Н.Р. и Ц.К., които са категорични, че са видели подсъдимата
да нанася процесните удари. Няма как да се обърка нанасянето на нееднократни
удари по лицето и по гърба, с масаж. Именно възмущението от нанасянето на
процесните удари е мотивирало св. К. да се обади на тел. 112 за да съобщи за
случилото се, след като на забележката й подсъдимата отвърнала „ще правя каквото си искам“.
По възражението на подсъдимата, че не е удряла в гърдите
полицейския служител Н. И., както и не е удряла по ръката в областта на китката
полицейския служител Д. И..
Обясненията на
подсъдимата противоречат не само на показанията на пострадалите Н. И. и Д. И.,
но и на показанията на напълно незаинтересованите свидетели – случайните
минувачи Ц.П. и Ц.К..
По възражението на защитата, че липсват медицински документи
за процесните телесни повреди, а СМЕ са изготвени само въз основа на
свидетелски показания.
Няма процесуална
пречка СМЕ да са изготвени само въз основа на показанията на свидетелите.
От заключенията на
съдебно-медицински експертизи, които съдът възприема като пълни, обосновани и
компетентно изготвени, е видно, че в резултат на инцидента от 20.06.2016г.:
1. Пострадалия при
изпълнение на служебните си задължения полицай Д.И. е получил удар по киткова
област на дясна ръка.
По своята
медико-биологична характеристика описаната от свидетелите и пострадалия травма
обуславя болка и страдание, може да бъде получена по начин както сочат данните
по ДП и отшумява за срок от няколко дена.
2. Пострадалия при
изпълнение на служебните си задължения старши полицай Н.И. е получил удар/и в
областта на гърдите.
По своята
медико-биологична характеристика описаната от свидетелите и пострадалия травма
обуславя болка и страдание, може да бъде получена по начин както сочат данните
по ДП и отшумява за срок от няколко дена.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно обвинението по чл. 325, ал.2
вр. ал.1
НК.
Въз снова на
доказателствените материали по делото съдът счита, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна стана състава на престъплението по чл. 325, ал.2
вр. ал.1
НК, тъй като от обективна страна на 20.06.2016 г., в гр. Разград, е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
буйство, невъзпитаност, нанасяне на удари, отправяне на псувни, ругатни, обиди
и нецензурни думи към присъстващите
лица, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – полицейските служители Н.И.И.
и Д.Ц.И., старши полицаи в група „Охрана на обществения ред“, сектор
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР-гр.Разград и деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
С поведението си подсъдимата е осъществила състав на
престъпление по чл.
325, ал.2, във вр. с ал.1 НК, тъй като поведението й е било непристойно, с
оглед установения правов ред и морал в обществото.
Налице е и квалификацията "съпротива срещу орган на
власт", тъй като се установява, че подсъдимата е удряла и блъскала полицейските
служители и е отказвала да изпълни разпорежданията им за установяване на
самоличността й. Безспорно е, че тя не е прекратила хулиганските действия
въпреки намесата на органите на властта. Това нейно поведение – нанасяне на
удари, отправяните обиди и псувни, грубото и арогантно поведение е съпътствало
действията на полицейските служители насочени към установяване самоличността й
и са последвали тяхната намеса, доколкото лицето не е преустановило
противоправното поведение при идването на полицейските служители
Чрез поведението си подсъдимата е засегнала важни
обществени и държавни интереси, като е нарушила реда и нормалното протичане на
осъществявана от полицейските служители дейност по опазване на обществения ред
и е засегната пряко личността на тези лица в това им качество. Съществено са
погазени нормите на нравствеността вследствие осъщественото посегателството над
честта и достойнството на полицейски служители в присъствието други граждани и
това е предизвикало тяхното възмущение.
От обективна страна е
установено по делото, че именно подсъдимата с действията си е причинила грубо
нарушение на обществения ред, като последните са изразявали и явно неуважение
към обществото, тъй като същата без каквато и да е причина, без да бъде
провокирана от каквото и да било е осъществила гореописаните действия, като
подобно поведение съдът счита за абсолютно неприемливо от гледна точка на
установения обществен ред и начин общуване между хората, осъществил се е в
обществено заведение и пред множество хора.
Цялостната
характеристика на тези действия на подсъдимата сочи категорично на едни
непристойни по своя характер действия, изразяващи открита и явна демонстрация
против установения ред за осъществяване на човешко общуване и спазването на
правилата за телесна неприкосновеност и за зачитане на достойнството на
човешкия индивид. В резултат на действията на подсъдимата грубо е бил нарушен
общественият ред и са били притеснени множество граждани, дори и малки деца.
В разглеждания
случай, хулиганските действия на подсъдимата съдът приема, че покриват
характеристиката на "изключителен цинизъм", доколкото са особено
нагли и безсрамни, грубо са нарушили нравствени принципи и правила на
гражданите - обиждането, вулгарното псуване, както и удрянето на хора /майка й, а в последствие и дошлите
полицейски служители/, при това пред малки деца, съдебният състав приема за
"особено нагло и безсрамно" и нарушават всякакви норми на приличие, с
което този квалифициращ белег на деянието е налице в процесния случай.
Съдебният състав счита, че непристойните действия на подсъдимото лице са и
"изключително дръзки", доколкото в случая, в много груба форма е
засегнал обществения интерес, не е прекратила скандалното си поведение въпреки
направените забележки от няколко граждани, като след пристигането на полицаите
е продължила да отправя обиди и псувни към тях, както и да им нанася удари -
затова и съдът приема, че тези действия изразяват грубо нахалство и пълно
незачитане на правилата за обществения ред.
От субективна страна,
деянието е извършено при пряк умисъл. Тъй като подсъдимата, е била способна да
ръководи постъпките си и да съзнава смисъла и значението на извършеното, то
същата е съзнавала, че с действията си нарушава обществения ред, като същите
представляват явно неуважение към обществото, както и че оказва съпротива на
орган на власт /полицейските служители
били с полицейски униформи, и пристигнали с автомобил с надпис Полиция/.
Т.е. подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението
по 325, ал.2 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 5 години.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, тежкото имотно положение
и грижите за болната си майка. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за
извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и
свободи на гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и даденото съгласие за
прочитане на показания по чл. 281, ал.5 НПК за част от свидетелите, като така съдейства за разкриване на
обективната истина.
Съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение
№ 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД. Като отгегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете високата обществена опасност на деянието осъществено
от подсъдимата – нанасяла нееднократни удари
на тежко болната си майка, не
преустановила хулиганските си действия, нито при забележката от трима граждани,
нито от пристигналите полицейски служители. Това охарактеризира и подсъдимата
като личност с повишена обществена опасност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете и наличието на няколкото квалифициращи признака – деянието е „съпроводено
със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред“, както и „по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм“ и „дързост“.
Ето защо, съдът, намира, че
наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства., поради и което наложи наказание Лишаване от свобода за срок от
3 години.
Относно обвинението по чл.131, ал.2, т.4 във вр.с
ал.1, т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК.
При така установената фактическа обстановка
съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила
състава на престъплението по чл.131, ал.2, т.4 във вр.с ал.1, т.4 във вр.с
чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна,
подсъдимата, нанесла удар по киткова област на дясна ръка на полицая Д.И., при
и по повод изпълнение на службата му. По своята медико-биологична
характеристика травмата обуславя болка и страдание без разстройство на здравето
и съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал.2 НК
От обективна
страна подсъдимата, нанесла удар в областта на гърдите на полицая Н.И., при и
по повод изпълнение на службата му. По
своята медико-биологична характеристика травмата обуславя болка и страдание без
разстройство на здравето и съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал.2 НК
Така подсъдимата причинила
телесна повреда на повече от едно лице.
Телесните
увреждания са резултат от действията на подсъдимата – нанасянето на удари. Това
безспорно и несъмнено се установява от заключението на СМЕ, което посочва, че уврежданията
могат да бъдат получени по начин както сочат данните по наказателното производство.
Не само пострадалите полицейски
служители, но и незаинтересованите свидетели - случайните минувачи Ц.П. и Ц.К.,
са категорични че са видели как подсъдимата е нанесла ударите на пострадалите
полицаи.
Уврежданията се
намират в пряка причинно- следствена връзка с действията на подсъдимия.
Престъплението, в
което е обвинена подсъдимата се характеризира с особеното качество на
пострадалите - същите са полицейски органи. Доколкото и са изпълнявали
служебните си задължения като полицай по наряд и именно в тази връзка са били
изпратени по подадения сигнал от тел. 112, то несъмнено подсъдимата е причинила
нараняването им, при и по повод изпълнение на службата им.
От субективна
страна, деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл, като подсъдимата
е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им,
доколкото много добре е знаела, че нанасяйки удари, причинява болка и страдание,
като е целяла именно причиняването на такива. Също така, тя е съзнавала, че пострадалите действат като полицейски органи в
изпълнение на службата си – същите били облечени с полицейски униформи, с
полицейски отличителни знаци, и пристигнали на место с автомобил с полицейски
обозначителни знаци. Така че за подсъдимата е било напълно ясно качеството на
пострадалите не може да съществува съмнение в тази връзка. Съзнавала е и че нанася телесни повреди, на
повече от едно лице.
По тези
съображения съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по
чл.131, ал.2, т.4 във вр.с ал.1, т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението
по чл.131, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, тежкото имотно положение
и грижите за болната си майка. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за
извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и
свободи на гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и даденото съгласие за
прочитане на показания по чл. 281, ал.5 НПК за част от свидетелите, като така съдейства за разкриване на
обективната истина.
Съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение
№ 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете че телесните повреди са нанесени на двама полицейски
служители /за съставомерността на
деянието по чл. 131, ал.2 НК е достатъчно причиняване телесна повреда само на
едно лице/. Отчете и обстоятелството, че същите са нанесени и на публично
място и са станали достояние и на граждани, които са се възмутили. Това
охарактеризира подсъдимата като личност с повишена обществена опасност.
Ето защо, съдът, намира, че
наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради и което наложи наказание Лишаване от свобода за срок от 2
години.
По приложението на чл. 23 НК.
От
изложеното по-горе е видно, че са налице предпоставките на чл.23 НК, за
налагане на наказание на подсъдимата по горепосочените две
престъпления, в размер на най-тежкото от тях, а именно – 3 години лишаване от свобода. Това е така
тъй като и тези две отделни престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях.
Съдът
намери, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, поради което отложи
изпълнението на това общото наказание, за изпитателен срок от 5 години, тъй
като по – кратък срок не би могъл да постигне целите на наказанието.
С цел пълното постигане на целите
на наказанието, съдът на основание чл. 67, ал.3 НК, постанови спрямо подсъдимата пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.1
НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО
през целия изпитателен срок. Съдът намери това за необходимо, с цел пълното
постигане на целите на чл. 36 НК.
По приложението на чл. 24 НК.
Съдът намери, че така определеното общо наказание би постигнало целите на
чл. 36 НК, поради и което не приложи разпоредбата на чл. 24 НК.
По разноските:
С оглед разпоредбата
на чл.
189, ал.3 от НПК признатата за виновна подсъдима бе осъдена да заплати
по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата
67,62 лв. (шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща разноски на досъдебното производство, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 98.00 (деветдесет и осем) лева разноски в
съдебното производство.
По изложените
съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: