МОТИВИ към Присъда № 239/15.05.2017г. постановена по НОХД № 292/2017г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимата С.О.С. *** е за това, че: За времето от 09.11.2009 г. до 30.04.2016 г. в гр.Разград и с. Дянково, обш. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1936 от 19.10.2009 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД-гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП-19961/09.11.2009 г. за възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх. № МП-19961/09.11.2009 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, подадени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“-гр. Разград до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“-гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ-гр .Разград), приложен и към молба-декларация с вх. № 462/28.04.2011 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти), подадени чрез служител на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград до Директора на Д „СП“-гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество: парични средства в размер на 5523,37 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт-гр. София; парични средства в размер на 1189,50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти/, собственост на Агенция „Социално подпомагане“- гр. София, всичко на обща стойност 6712,87 лева, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимата е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно разпореждането на съда. При предварителното изслушване същата е признала фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът й- адв.Д.Б.- счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като моли да бъде наложено възможно най-лекото по вид и размер наказание, съобразявайки многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.

Пострадалото ЮЛ- НОИ гр.София са предявили за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 5523.37лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител- ю.к.В. поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по несъмнен начин, поради което моли същата да бъде осъдена да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта.

Пострадалото ЮЛ- АСП-гр.София също са предявили за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1189.50лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител- ю.к.И. поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по несъмнен начин, поради което моли същата да бъде осъдена да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение, като й се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на предявените граждански искове намира същите за основателни и предлага да бъдат уважени в предявения размер. На основание чл.53, ал.1 от НК следва да бъде отнето в полза на държавата неистинския документ- експертно решение на ТЕЛК № 1936 от 19.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ- Разград.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата С.О.С. била освидетелствана от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград с дата на инвалидизиране 27.05.2002г., поради което й били изплащани пенсии от РУ „Социално осигуряване“- Разград. При последващото явяване на подс. С. пред ТЕЛК й били определени 37% трайно намалена работоспособност. По тази причина било прекратено изплащането на пенсии, тъй като вече не били налице условията за получаване, а именно 50% или над 50% трайно намалена работоспособност.

Въпреки липсата на основание за това, подс. С.С. искала да продължи да получава пенсия, както и други социални добавки, поради което се сдобила по неустановен по делото начин от неустановено в хода на досъдебното производство лице с неистински официален документ на нейно име - Експертно решение № 1936/19.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, на който бил придаден вид, че бил подписан от д-р В. К. Ш. - за „Председател”, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М., д-р Б. Г. Б. - за „Членове” на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, а не от лицето, което действително го било съставило.

Експертното решение било издадено въз основа на медицинска документация от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград- Протокол № 251/25.07.2009 г. на медицинска комисия и Епикриза от Хирургично отделение. В същото време подс. С. не била лекувана в Хирургично отделение, поради което на същата не били издавани никакви документи от отделението- епикриза и протокол за освидетелстване пред ТЕЛК.

Съгласно отразената в неистинското експертно решение Епикриза от Хирургично отделение при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД- Разград по История на заболяване /ИЗ/ № 10324/2009г., подсъдимата била постъпила на лечение на 20.07.2009г. и била изписана на 25.07.2009г.

В същото време с ИЗ № 10324 в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД- Разград била приета друга пациентка и то в Очно отделение. Тъй като не била лекувана в Хирургично отделение на МБАЛ «Св. Иван Рилски» АД-гр. Разград, на подс. С. не бил издаван и Протокол на медицинска комисия по повод процент инвалидност поради влошено състояние.

В експертното решение било посочено, че подсъдимата е с намалена работоспособност в размер на 72 %, считано от 21.09.2009 г., с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници“, въпреки че същата не страдала от това заболяване. Срокът на инвалидизация бил определен пожизнено.

След като се сдобила с Експертно решение № 1936/19.10.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, на 09.11.2009г. подсв.С.С. се явила в сградата на РУ „Социално осигуряване“- Разград /понастоящем ТП на НОИ-Разград/, за да поднови изплащането на пенсия. Подала Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП 19961/09.11.2009г. /л. 113-114/ ведно със Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП 19961/09.11.2009г. /л. 116/ до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване“ - гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/. Към заявленията същата приложила и неистинското Експертно решение № 1936/19.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД- гр. Разград. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 72%, св. С. С. Х. - специалист при ТП на НОИ- Разград, приела и обработила заявленията и приложеното от подс.С.С. експертно решение.

С Разпореждане ********** за отпускане на пенсия № 48 /прот. № N1124 от 27.11.2009г. на подс.С.С. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто по чл.74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 от КСО, считано от 25.08.2009г. със срок на инвалидността пожизнено.

Пенсиите подсъдимата С. получавала по посочена от нея банкова сметка *** „ЦКБ“АД Разград.

Изплащането на пенсии на подс.С.С. било спряно с Разпоржедане № Ра 318 от 23.04.2012г., считано от 01.05.2012 г. поради налични доказателства за обстоятелства за прекратяване по чл. 69, ал. 1 от КСО.

Общо за периода от 09.11.2009г. до 30.04.2016г. г. подс.С.С. ***/ пенсии в общ размер на 5523,37 лева, собственост на Националния осигурителен институт- гр. София.

Тъй като притежавала неистинското Експертно решение № 1936/19.10.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД- гр. Разград, подс.С.С. решила да подаде и молба-декларация и за отпускане на месечни добавки за социална интеграция. Съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, която представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за ежедневни нужди, обучение, балнеолечение, рехабилитационни услуги и лекарствени продукти.

На 28.04.2011г. подс.С.С. подала пред св.С. А. М.- социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград Молба-декларация № 462/28.04.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към молбата приложила и копие от Експертно решение № 1936/19.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД- Разград. Социалният работник приела и обработила представените от подсъдимата документи.

В резултат на приложеното от подс.С. Експертно решение № 1936/19.10.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- Разград“ АД към молба-декларация с № 462/28.04.2011г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, със Заповед № 462-ЗИХУ/05.05.2011г. на Директора на ДСП-Разград, на същата били отпуснати месечни добавки за социална интеграция-месечни добавки по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ /за транспортни услуги/ в размер на 9,75 лева и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ /за диетично хранене и лекарствени продукти/ в размер на 9,75 лева, считано от 01.04.2011г. до 30.04.2016г.

Общо подс.С.С. получила от Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Разград месечни добавки за социална интеграция в размер на 1189,50 лева, за периода от 01.04.2011г. до 30.04.2016г..

От заключението на назначената по делото комплексна експертиза е видно, че:

1. Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР № 1936/19.10.2009г. не са изпълнени съответно от В. К. Ш., Р. Д. Д., М. К. М. и Б. Г. Б.

2. Подписът, положен в графа „Получил решението“ в ЕР № 1936/19.10.2009г. не е изпълнен от С.О.С..

3. Отпечатъкът от печат в ЕР № 1936/19.10.2009г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК- гр.Разград.

4. Подписите в графа „Подпис“ в заявление № МП-19961/09.11.2009г. и Заявление № МП-19961/0911.2009г. са изпълнени от С.О.С..

5. Подписът, положен в графа „Декларатор“ в молба-декларация с вх. № 53/30.03.2009г. не е изпълнен от С.О.С..

От заключението по назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза е видно, че общо за периода от 25.08.2009 г. до 30.04.2012г. С.О.С., ЕГН ********** е получила от РУСО- гр. Разград изплатени пенсии в размер на 5523,37 лева. Общо за периода 01.04.2011г. до 30.04.2016г. С.О.С., ЕГН ********** *** е получила от Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Разград изплатени месечни добавки за транспорт и за хранителни и лекарствени продукти в размер на 1189,50 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимата и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Нейното самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, съдебно-икономическа и комплексна експертизи, характеристика, справка за съдимост и др. всички те са единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс.С.О.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна подс.С.С. се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 1936/19.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В. К. Ш. - за „Председател”, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М. и д-р Б. Г. Б. за „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило.

Подсъдимата С.С. представила документа съответно пред служители на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на НОИ-град Разград/ и Дирекция „Социално подпомагане“- град Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подсъдимата, като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс.С.С. не била представила неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, както и месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни услуги и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - парични средства за пенсии в общ размер на 5523,37 лева, месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти/ в размер на 1189,50 лева, общо в размер на 6712,87 лева, преминали във фактическата власт на подс.С.С..

От субективна страна подс.С.С. извършила престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавала, че използва неистински официални документи и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение подсъдимата имала за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се разпореди с него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е довършено в момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания- в момента на последното. За посоченото време подс.С.С., периодично /всеки месец/ е получавала неправомерно въз основа на представеното от нея пред надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК отпуснатите пенсии за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция по чл.25 (транспорт) и чл.29 (диетично хранене и лекарства) от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), поради което деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В конкретния случай извършените от подсъдимата деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимата за това престъпление /документна измама/, съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, здравословното състояние и възрастта на същата, поради което й определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер на предвидения от закона минимум- 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и й наложи наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Предвид чистото съдебно минало и възможността за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимата, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде търпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

По отношение на предявените граждански искове, съдът намира същите за основателни и доказани както по основание, така и по размер. Налице са основанията за обезвреда на ЮЛ, които са претърпели имуществена вреда в резултат на действията на подс.С.. Ето защо последната следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр.София сумата от 5 523.37лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от 30.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, а на АСП гр.София сумата от 1 189.50лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от 30.04.2016г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.53 от НК приложеното Експертно решение № 1936/19.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- гр. Разград“ АД следва да бъде отнето в полза на държавата и впоследствие унищожено.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: