МОТИВИ към Присъда № 263/30.05.2017г.

по НОХД №304/2017г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Б.Я.Р. ЕГН **********, за това, че за времето от 30.03.2009г. до 30.04.2012г., в гр.Разград и с.Стражец, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - експертно решение № 0469 от 05.03.2009г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД-гр.Разград, приложен към заявление с вх.№ МП- 4831/30.03.2009г. за възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх.№ МП-4832/30.03.2009г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на Районно управление «Социално осигуряване»-гр.Разград, до Директора на Районно управление «Социално осигуряване»-гр.Разград /понастоящем ТП на НОИ- гр.Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства в размер на 6 488,75 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт-гр.София, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата Р. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ гр. София, ЕИК 121082521, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от подуправител В. К.-Н., за сумата от 6488,75 /шест хиляди, четиристотин осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012 година до окончателното изплащане на сумата.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. Р. да заплати в пълен размер предявеното обезщетение.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определи минимален изп. срок за отложеното и изтърпяване.

Подсъдимата Б.Я.Р. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Б.Я.Р. е родена на ***г***, адрес за призоваване: с.**, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подс. Б. Р. ***. Същата страдала от захарна болест, поради което имала издадено експертно решение /ЕР/ № 0734/21.03.2002 г. от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград. На 27.03.2002 г., подс. Б. Р. лично подала молба за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № 4421/27.03.2002г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториално поделение на НОИ - гр. Разград/, към което приложила това ЕР, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсията. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Б. Р. има право да получи исканата пенсия в размер на 46.20 лева месечно. С разпореждане № ********** от 20.04.2002 г. на РУСО — гр. Разград същата била отпусната на подсъдимата и било започнато ежемесечното й изплащане по изплащателен картон от пощенска станция 7333 в с. Звънарци. След като изтекъл срокът на това ЕР, подс. Б. Р. се сдобила по законоустановения ред с ново ЕР № 0664/24.02.2004 г. на ТЕЛК - Разград, тъй като страдала и от хипертонична сърдечна болест. След издаването му, това ЕР по служебен път било изпратено в РУСО - Разград, откъдето продължили да изплащат на обвиняемата пенсията й за инвалидност. С разпореждане № 6132/21.08.2006 г. изплащането на пенсията било прекратено, считано от 02.02.2006 г. на основание чл. 96, ал. 1 т. 4 КСО, поради изтекъл срок на инвалидност, определен в ЕР и неявяване на лицето пред ТЕЛК за преосвидетелстване.

В началото на 2009 г. подс. Б. Р. решила да възобнови получаването на пенсията за инвалидност поради общо заболяване в по-висок размер, както и да започне да получава лична социална пенсия за инвалидност, която съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, се отпускала на лица над 16- годишна възраст с намалена работоспособност повече от 71 на сто, пенсионирани за инвалидност или за осигурителен стаж и възраст. Поради тази причина се сдобила, по неустановен по делото начин и от неустановено в хода на разследването лице, с неистински официален документ - експертно решение № 0469 зас. № 043 от 05.03.2009 г., на който бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”- гр. Разград. В същото било посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници”, била й определена 74 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена - 11.03.2002г., а срок на инвалидността - пожизнен. Освен това в Регионалната здравна инспекция - Разград в медицинско експертно досие (МЕД) на обвиняемата били приложени горепосоченото ЕР, Протокол на медицинска комисия от Хирургично отделение при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД - гр. Разград за изпращане на ТЕЛК и Епикриза от същото отделение за заболяванията и лечението й. Видно от направената справка в информационната система на болничното заведение подс. Б. Р. не е постъпвала за лечение в лечебното заведение през периода, за който свидетелстват медицинските документи и съответно такива не са й издавани от там.

Въпреки че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК Разград и от там не й е издавано ЕР, на 30.03.2009г. в гр. Разград, подс. Б. Р. подала заявление за възобновяване /възстановяване/ на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-4831/30.03.2009г. и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП- 4832/30.03.2009 г. до Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/, чрез служителя св. Е.Ю.А.. Към заявленията бил приложен неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Б. Р. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ от 17.02.2009 г. пожизнено, в размер на 131.08 лева месечно и лична социална пенсия за инвалидност от от 17.02.2009 г. пожизнено, в размер на 25.45 лева месечно.

С разпореждане за отпускане на пенсия № **********/20.04.2009 г. на РУСО - гр. Разград горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимата, като общият им размер за изплащане бил 156.53 лева месечно. Пенсиите били изплащани на по изплащателен картон в пощенска станция 7217 в с. Стражец, общ. Разград.

С разпореждане № Ра-331/23.04.2012 г. на Директора на РУСО - гр. Разград, считано от 01.05.2012 г., отпуснатите на подс. Б. Р. пенсии били спрени на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

По този начин за времето от 30.03.2009 г. до 30.04.2012 г. подс. Б. Р. получила чрез ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в размер на 6 488.75 лева, представляваща изплатени пенсии.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от 19.02.2009 г. до 30.04.2012 г., подс. Б.Я.Р., е получила суми като лична пенсия за инвалидност и социална пенсия, в размер на 6 488,75 лева.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП графическа експертиза се установява, че:

1.Саморъчните подписи за «председател» и «членове» в експертно решение № 0469/05.03.2009г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д., М.К.М., Б. Г Б..

2. Саморъчният подпис за «членове» от името на И.Н. е изпълнен от същото лице.

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0469/05.03.2009г., вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград.

4. Саморъчният подпис за «получил решението» в ЕР № 0469/05.03.2009г., не е изпълнен от Б.Я.Р..

5. Саморъчните подписи за «Заявител» в заявления №№ МП-4831, МПс-4832/30.03.2009г. са изпълнени от Б.Я.Р..

Подс. Б. Р. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Б. Р., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение ЕР № 0469/05.03.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски”- Разград АД, на което е бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски”-Разград АД, заявление № МП-4831/30.03.2009г. и заявление с вх. № МП- 4832/30.03.2009 г. до Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград, от показанията на свидетелите В. Ш., Р. Д., М. М., Б. Б., И. Н., С. В., Е.А., от заключенията на вешите лица по назначените и извършени на ДП графическа експертиза и съдебно-икономическа експертиза.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. Б. Р. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение 0469/05.03.2009г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски"-гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимата като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че тя не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 6 488.75 лева преминали във фактическата власт на подс. Б. Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата Б. Р., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – две години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. Б. Р. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година и осем месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимата Б.Я.Р., ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр. София, бул. Александър Стамболийски № 62-64, ЕИК 121082521, представляван от подуправителя В. Н. К-Н., сумата от 6488,75лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012 година до окончателното изплащане на сумата.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Молба № 4421/27.03.2002г., Заявление № МП-4832/30.03.2009г., Заявление № МП-4831/30.03.2009г., експертно решение № 0734/21.03.2002г., Експертно решение № 0664/24.02.2004г. представени от ТП на НОИ гр. Разград, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ гр. Разград, като заверени копия от същите останат по делото.

Експертно решение № 0469/05.03.2009г. /л. 122/ на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски гр.Разград” АД, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК се отнема в полза на Държавата и следва да остане приложено по делото.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 217.18лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 20.00 лева, представляваща разноски в съдебното производство., както и сумата 259.55 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: