Мотиви към Решение №264/30.05.2017г., постановено по НАХД №363/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия А.Х. *** за това, че на 30.09.2016г. в с. Гороцвет, общ. Лозница, обл. Разград в качеството си на длъжностно лице – кмет на с. Гороцвет, общ Лозница в кръга на службата си съставил официален документ – Удостоверение за наследници №76/30.09.2016г. по описа на кметство с. Гороцвет, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че лицето М. А. С.няма наследници, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства при разследването по досъдебно производство №1873 ЗМ-473/2016г. по описа на РУ на МВР –гр. Разград, като случаят е маловажен - престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвиняемият дава обяснения по делото, като сочи, че действително е издал процесното удостоверение за наследници, но твърди, че не е знаел, че и родителите на починалия, както и неговия брат са негови наследници и всъщност сочи, че не е знаел, че починалия е имал родители и брат – те не фигурирали в регистъра на населението, който ползвал. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан, като се изтъкват доводи за липса на извършено престъпление.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.Х.Х. е роден на ***г***. Същият е неженен, неосъждан.

Обвиняемият А.Х. ***. С оглед тази му длъжност същият имал и функцията да издава удостоверения за наследници, съобразно регистъра на населението – чл.2, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Също така със Заповед №1/04.01.2016г. на кмета на Община Лозница на обвиняемия, в качеството му на кмет на населеното място, била възложена функцията „длъжностно лице по гражданско състояние“ за територията на Кметство –с. Гороцвет. На обвиняемия била възложена и функция като служител с достъп до автоматизираните информационни фондове на Национално равнище /Национална база данни „Население“ – НБДН/ - Заповед №243/21.03.2016г. на Кмета на Община Лозница. Този достъп бил от съществено значение именно с оглед издаване на съответни удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Пред РУ на МВР –гр. Разград било висящо Досъдебно производство №1873 ЗМ-473/2016г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.127, ал.1 от НК. В хода на производството на 26.09.2016г. разследващият орган – св. Н. Н. отправил до кмета на с. Гороцвет искане с рег. №33000-20408/26.09.2016г. по описа на ОД МВР –гр. Разград за издаване на удостоверение за наследници на починалия М. А. С., който бил с постоянен адрес ***. Тази информация била необходима с оглед изясняване на съответни обстоятелства по досъдебното производство. В качеството си на кмет на с. Гороцвет обвиняемият А.Х. отговорил на искането, като изготвил Удостоверение №76/30.09.2016г. по описа на Кметство –с. Гороцвет, в което вписал, че лицето М. А. С. няма наследници. До този извод обвиняемият стигнал, поради това, че нямало данни починалият да има деца, а също така нямало и данни същият да е сключвал граждански брак. Обвиняемият подписал документа и положил печата на кметството върху подписа си.Впоследствие обвиняемият предоставил посоченото удостоверение на разследващия орган по посоченото досъдебно производство. Междувременно св. Н. вече бил установил родителите на починалия М. С. – А. С. М. и К. А. С. и ги бил разпитал като свидетели, като ги запознал и с правата им на пострадали в процеса. Установено било също и че починалият М. С. имал освен живи родители също така и брат, и други роднини по съребрена линия.

Обвиняемият твърди, че към момента, когато е издал съответното удостоверение за наследници, той не е знаел, че починалия е имал живи родители и брат. При издаване на удостоверението той ползвал само регистър, в който били отразени живущите в селото, но понеже починалият бил дошъл от друго място и се заселил в селото, то той и роднините му не фигурирали в регистъра. По това време не била инсталирана автоматизирана база данни в електронен вариант и той не могъл да ползва тази база. Такава била инсталирана впоследствие и същата функционира понастоящем. Самият обвиняем твърди, че не знаел, че родителите и братята се явяват наследници. Той мислел, че такива се явяват само децата и съпругът, но понеже починалият нямал деца и нямал сключен граждански брак, то обвиняемият сметнал, че той нямал наследници.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните доказателства - разпитаните на досъдебното производство свидетели, писмените доказателства, обясненията на обвиняемия. Безспорно обвиняемият е издал процесното удостоверение /официален документ/ в качеството си на длъжностно лице и в кръга на службата си, като е посочил, че починалият М. С. няма наследници. Такива наследници обаче били налице. При това съществен въпрос остава този дали обвиняемият е действал със съзнанието /т.е. умишлено/, че издава удостоверение с невярно съдържание. Действително, както се сочи и в постановлението на прокурора, по силата на чл.11, ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. длъжностното лице следва да определи наследниците по закон, след като направи пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние. От обективна страна е явно, че обвиняемият не е направил пълна такава проверка. Съдът приема за установено, че към момента на изготвяне на удостоверението в кметството не е действала автоматизирана система Национална база данни „Население“ - обясненията на обвиняемия в това отношение не са оборени, а и този въпрос всъщност не е спорен. Такава автоматизирана система явно е въведена впоследствие. Не това обаче е същественото. Дори такава система да беше действала, то пак остава въпроса за наличието или липсата на умишлено поведение при отразяване на неверните факти в удостоверението. Престъплението по чл.311, ал.2 вр. ал.1 от НК е умишлено и може да бъде осъществено само с пряк умисъл и то със специална цел. Въпросът за кръга на наследниците е юридически и е обяснимо, че обвиняемият не е бил наясно с цялостния обхват на този кръг. Действително незнанието на закона никого не оправдава, но тук не става дума за това, а за липсата или наличието на умисъл при отразяване на съответен факт в процесния документ. Факт е че обвиняемият не е извършил пълноценна проверка, а такава той би могъл да извърши и чрез изискване на справки от регистри и по съответни населени места за да се стигне до действителния кръг на наследниците. Това обаче само по себе си не сочи на умишлено поведение при издаване на невярното удостоверение. Обвиняемият явно е сметнал, че с оглед на наличните данни няма какво повече да се удостоверява – явно е смятал, че действително починалият няма наследници и това е отразил. Тази ситуация всъщност изключва възможността обвиняемият да е действал умишлено. В разглеждания случай доводи в смисъл, че умисълът се извличал от обективните действия на дееца до нищо не водят, защото последният довод играе роля, когато обективните действия на дееца са такива, че разкриват /дават възможност да се установи/ и субективното му отношение. В разглеждания случай от обективните действия на обвиняемия А. Х. изобщо не може да се направи извод за негово умишлено поведение – че е вписал в удостоверението, че починалият няма наследници със съзнанието, че това обстоятелство не е вярно. Логично е да се приеме, че в случая става дума за незнание относно това кой влиза в кръга на наследниците и оттук незнание как да се установи в пълнота този кръг. Затова и съдът приема, че обвиняемият не е действал умишлено. Още повече в разрез с всякаква логика се явява и обвинението, че обвиняемият е действал със специална цел – съставеният документ да бъде използван като доказателство за установяване на тези обстоятелства в досъдебното производство. Обвиняемият очевидно не е имал такава цел – той е отговорил на искане за издаване на документ, смятайки, че е издал документа съобразно установения ред. Обвиняемият не е имал цел или пък мотив нещо да бъде доказано – той е незаинтересован спрямо воденото досъдебно производство. Отделен е въпросът, че в едно досъдебно производство удостоверението за наследници далеч не е решаващият документ за установяване кръга на наследници на починало лице. С оглед изложеното остава крайният извод, че обвиняемият не е действал умишлено и още по-малко със специална цел, поради което съдът намира, че той не е извършил престъпление по чл.311, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и обвиняемият следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: