В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на десети април, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Пенка Тоцева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1968 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът-след уточнение на л.20 от делото- е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът-„ДЕВОН”ООД-гр.Сеново, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът-„Л. АММ”ООД-гр.Разград, му дължи сумата от 996,42 лева, представляваща незаплатена цена по три броя фактури, издадени въз основа на договор за покупко-продажба на горива за периода м.август 2014г. до края на м.септември 2014г., както и сумата 218,48 лева обезщетение за забава на плащането от датата на фактурите до 11.10.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответникът е депозирал писмен отговор. Настоява за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че по представените фактури дружеството не е получило горива и независимо осчетоводяването на едната от тях, реална сделка между двете дружества не е осъществена и те не дължал плащане на търсените суми.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1611/2016г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 996,42 лева главница цена по договор за покупко-продажба на гориво и фактура №0000013273/31.08.2014г. на стойност 947,34 с ДДС с остатък 897,34 лева; фактура №2000001600/30.09.2014г. на стойност 49,31 лева с ДДС и фактура №0000013294/30.09.2014г. на стойност 49,77 лева с ДДС, ведно със законна лихва, считано от 15.08.2016г.-датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното плащане и за сумата 201,03 лева лихва за забава от датата, следваща издаването на всяка фактура до 15.08.2016г. и 525 лева разноски по производството, от които 25 лева платена държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение. Длъжникът е възразил по реда на чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед, заради което ищецът е предявил настоящия установителен иск. Представил е посочените три фактури и справка за търсената изтекла лихва.

Ответникът с отговора си представя освен процесните три фактури, лимитна карта към всяка от тях и фискални бонове, като твърди, че те доказват извършено плащане по първата от фактурите №0000013273/31.08.2014г. в размер на 939,86 лева с дължим остатък от 7,48 лева. Заявява, че тази фактура е била погрешно осчетоводена от тях и че дружеството не притежава МПС-та с рег.№ посочени в трите лимитни карти.

По делото е назначена съдебно –счетоводна експертиза, вещото лице по която депозира заключение-л.63 от делото, съгласно което и трите фактури са осчетоводени при ищеца, по първата №0000013273/31.08.2014г. има извършено плащане с приходен касов ордер в размер на 50 лева от лицето Е.Г., неплатения остатък е в размер на 897,34 лева. Не е платена цената по фактура №2000001600/30.09.2014г. в размер на 49,31 лева с ДДС и по фактура №0000013294/31.09.2014г. в размер на 49,77 лева с ДДС. При ответветното дружество е осчетоводена само първата фактура, включена е в дневника за покупки за м.август 2014г. и е ползван данъчен кредит в размер на 157,93 лева.Няма отбелязано плащане с ПКО от 50 лева, но е осчетоводена като разплатена в брой, на основание представените „фискални бонове”, в тях обаче, е указано „по договор”, не е посочено „в брой” и не доказват плащане. Вещото лице обяснява още, че лимитните карти към трите фактури са първични-счетоводни документи, ползвани при уговорка за отложено плащане.

Видно от обясненията на управителите на двете дружества, от показанията на разпитаните трима свидетели и писмо на ОД на МВР-Разград-л.57 от делото, отбелязаните в лимитните карти МПС-та не са собственост на ответното дружество, техните автомобили са само с дизелово гориво, зареждали са от бензиностанция на ищеца, но плащането е ставало винаги в брой, уговорка за отложено плащане между дружествата няма. Сам управителя на ищеца обяснява-л.93 и л.94 от делото, че няма уговорка за отложено плащане с управителя на ответника, че уговорка за такова има със св.Е.Г., който му е казал, че „ще извършва някаква дейност, и че той ще плаща” и „като знам, че А. и Е. работят в „Л.” разреших за един месец зареждане на отложено плащане”.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Независимо изготвените и издадени три фактури от ищеца, независимо осчетоводяването на първата от тях при ответника, горивото отразено във фактурите не е получавано от ответното дружество и реално няма извършена покупко-продажба на гориво между двете дружества. При това положение ответникът не дължи плащане на цената отразена в трите фактури, не дължи и плащане на претендираното обезщетение за забава.

Затова, предявените два иска за съществуване на вземане по чл.327 от ТЗ с цена 996,42 лева и по чл.86 от ЗЗД с цена 218,48 лева, следва да се отхвърлят изцяло.

Разноски по делото ответникът не е поискал и такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЕВОН”ООД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление : гр.Сеново ул.”Дъбрава” № ***, представлявано от Ц. Р. В. иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане за сумата 996,42 лева-цена на продадено гориво по фактура №0000013273/31.08.2014г.; фактура №2000001600/30.09.2014г. и фактура №0000013294/30.09.2014г. и за сумата 218,48 лева обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане против „Л, АММ”ООД с ЕИК-116588944-гр.Разград, ул.”Ангел Кънчев” № *** с представител М. А.-управител, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: