В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и четвърти април, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Сребрена Русева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2386 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че двамата ответници, като наследници на Ц.К.Ц., починал на 09.11.2003г. дължат солидарно-след изменение допуснато в съдебно заседание- на сумата от 1 936,44 лева за консумирана топлинна енергия за периода от 29.02.2008г. до 13.06.2016г./или по 968,22 лева всеки едни от тях/, ведно законна лихва от 18.10.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 856,96 лева/ или по 428,48 лева всеки от тях/ обезщетение за забава за периода от 30.03.2008г. до 09.09.2016г. Претендира разноски по делото.

Ответниците депозират писмен отговор, заявяват, че никога не са били „абонати” и купувачи по договор за топлинна енергия и на услугите на ищцовото дружество, оспорват размера на търсените суми и правят възражение за изтекла погасителна давност за периода от 29.02.2008г. до 19.10.2013г., относно главницата и лихвите.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

Съгласно представеното в заповедното производство у-ние за наследници на Ц.К.Ц., починал на 09.11.2003г. двамата ответници са негови наследници, съответно съпруга и син. Освен тях наследник и дъщерята К.Ц.К.от гр.Варна, срещу която иск не е предявен. Починалият е оставил в наследство жилище в гр.Разград, ул.*****. Жилището се намира в сграда с централно топлоснабдяване в режим на етажна собственост и се обитава от втория ответник..

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№2021/2016г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу тримата наследника за сумата 2 904,67 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 29.02.2008г. до 13.06.2016г. и за сумата 1 276,45 лева лихва за забава за периода от 30.03.2008г. до 09.09.2016г. и 83,62 лева разноски по производството, представляващи платена държавна такса. По реда на чл.414 от ГПК и тримата ответници са възразили, че не дължат изпълнение на вземането. Иск срещу третата наследница- К. Ц.К. от гр.Варна не е предявен и заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение спрямо нея.

В срока на чл.415 ал.1 от ГПК заявителят-„Топлофикация Разград”ЕАД е предявил настоящия иск.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за периода 30.11.2012-28.02.2017г. е доставена и подавана топлинна енергия от абонатната станция №41 с монтиран топломер към нея. В нея се съхранява „протокол за отчетена топлинна енергия”/ приложение №1 и 2 от заключението/. Във входа е извършвано измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон. Спазена е методиката определена в „Наредбата за топлоснабдяване”. В „индивидуалната справка за използвана топлинна енергия” и „Формулярите за отчет”/приложение №13-18 от заключението/ за абонатен №10718 е изписано името на наследодателя на ответниците. При посещение на място вещото лице е констатирало, че в жилището няма прикачени отоплителни тела, апартамента попада над абонатната станция, щранговете преминаващи през жилището са скрити с плоскости към стените, а в банята и хола, които попадат над абонатната станция, „като се стъпи дори на пода е топло”. Според вещото лице за периода,/посочен и определен от съда, пред вид направеното в срок възражение за погасителна давност/, а именно-19.10.2013г.- 13.06.2016г/ доставената в жилището топлинна енергия е на стойност 855,29 лева, представляваща топлинна енергия сградна инсталация и абонаментна такса, след приспадане на уравнение от 73,11 лева. Изтеклата лихва за посочения период е в размер на 139,28 лева.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. Затова ответниците, като наследници на абоната на процесното жилище дължат посочената от вещото лице сума от 855,29 лева. Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва-139,28 лева. В останалата част иска следва да се отхвърли, пред вид направеното възражение за погасителна давност, която в случая, е тригодишна тъй като се касае за периодични плащания-чл.111 б.”в” от ЗЗД..

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца и направените разноски по настоящото дело, които следва да се изчислят съразмерно уважената част от иска. Пред вид, точка 11 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС при определяне размера на направените разноски, следва да се имат пред вид и разноските, направени в заповедното производство. Направените от ищеца разноски в настоящото дело, съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК са 972,38 лева+83,62 лева, направени разноски в заповедното производство. Изчислени съразмерна уважената част от иска от тях ответниците дължат 375,98 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Ц.Р.Ц. с ЕГН-********** *** и Р.Ц.К. с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-*** с адрес: ********, представлявано от М. К. по заповед за изпълнение на парично задължение №3352/19.10.2016г. по ч.гр.д.№2021/2016г. по описа на РРС, но за сумата общо от 855,29 лева за ползвана топлинна енергия за периода от 19.10.2013г. до 13.06.2016г., ведно със законна лихва, считано от 18.10.2016г. до окончателното плащане, и сумата общо от 139,28 лева обезщетение за забава, и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за сумата до 1936,44 лева главница и 856,96 лева обезщетение за забава.

ОСЪЖДА Ц.Р.Ц. с ЕГН-********** *** и Р.Ц.К. с ЕГН-********** ***, да заплатят общо на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 375,98 лева разноски по настоящото дело и по заповедното производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: