Р Е Ш Е Н И Е

Номер 147 15.05.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети май две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Сребрена Христова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2400 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу И.М.И., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 985,98лв. за топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 13.07.2016 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ул.“*********“, №**, вх.*, ап.** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 419,18 лв. обезщетение за забава за периода от 02.03.2008 г. до 23.08.2016 г. и сумата 28,10 лв. разноски по ч.гр.д.№1890/2016 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

Ответникът в писмения си отговор заявява, че няма доходи, с които да заплати претендираните от „Топлофикация Разград“ суми. В с.з. чрез процесуалния си представител заявява, че не дължи претендираните суми, тъй като е дарил имота на трето за делото лице.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С нотариален акт №60, т.1 от 11.02.2009 г. на нотариус с рег.№380 и район на действие РС Разград ответникът И.М.И. е дарил на дъщеря си М. И. А. правото на собственост върху следния свой имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.506.2.19 , находящ се в гр.Разград, ул.»****», №*, вх.**, ап.** с площ от 64,43 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В същия нотариален акт страните са се договорили, че И.М.И. запазва правото си на ползване върху имота.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1890/2016 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 985,98 лв. за ползвана топлинна енергия за времето 31.01.2008 г. – 13.07.2016 г. и за сумата 419,18 лв. обезщетение за забава за периода 02.03.2008 г. – 23.08.2016 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според тези общи условия /чл.3/ купувач на топлинна енергия може да бъде потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./

Според представеното по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №72, захранваща сградата на ул.“*****“, №**, в който се намира и апартамента на ищеца за времето от 31.10.2007 г. до 07.04.2016 г., като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция и е извършвано начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №2/28.05.2004 г. и Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която влиза в сила от публикуването в в ДВ на 24.04.2007 г. и е отменила горепосочената Наредба №2. Цената за времето на процесните отоплителни сезони на загуба сградна инсталация е начислена на база 132 куб.м. кубатура за жилището на ответника, която представлява 1,00% от общия обем на сградата. За деветте отоплителни сезона за процесния период загубата сградна инсталация, начислена за имота на ответника е съответно 108,17 лв., 134,48 лв., 110,55 лв., 120,09 лв., 130,80 лв., 127,15 лв.,109,09 лв. , 98,70 лв. и 69,13 лв. През трите сезона различен процент от енергията е разпределяна като загуба сградна инсталация, като тази разлика според вещото лице се дължи на разликата между използваните отоплителни уреди /вида и броя на радиаторите, включени в системата. Топлинната енергия, разпределена на ответника като загуба сградна инсталация е 985,98 лв. Размерът на законната лихва върху сбора от тези суми от датата на падежа на всяко от задълженията до 23.08.2016 г. е 458,31 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим на основание чл.415 от ГПК, който предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ето защо за ответника остава задължението да заплаща отопление сградна инсталация след като е спрял топлоподаването към отоплителните тела в неговия апартамент. Размерът на цената на отоплението в началото на процесния период, както и на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице и със сила на присъдено нещо следва да бъде признат от съда.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

По отношение на твърдението на ответника, че не следва да заплаща сумата, тъй като не е установено правото му на собственост, съдът счита същото за неоснователно. Към датата на сделката, на която той се позовав,а същият е бил титуляр на правото на собственост, а след изповядването на същата е останал ползвател на имота, следователно на основание чл.3 от Общите условия е бил купувач на топлинна енергия.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, а именно 874,55 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските , направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Направените по ч.гр.д.№18902016 г. разноски в размер на 28,10 лв.ответникът следва да заплати изцяло.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 28,10 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 599,90 лв. /71,90 лв. държавна такса, 328 лв. адвокатски хонорар и 200 лв. депозит за вещо лице/.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.И., ЕГН ********** ***, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 985,98 лв. /деветстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 31.01.2008 г. – 13.07.2016 г. ведно със законната лихва от 30.09.2016 г. и 419,18 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и осемнадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 02.03.2008 г.- 23.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №3177/06.10.2016 г. по ч.гр.д.№1890/2016 г. на РРС.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу И.М.И., ЕГН ********** *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 28,10 лв. разноски по ч.гр.д.№1890/2016 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 599,90 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ за направените разноски по настоящото производство, както и сумата 28,10 лв. /двадесет и осем лева и десет стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№1890/2016 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1890/2016 г. за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: