Р Е Ш Е Н И Е

Номер 145 19.05.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети май две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2411 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Н.Д.Н., с която е предявен иск срещу Община Разград за установяване, че ищецът е собственик на поземлен имот с предназначение други стопански територии с площ от около 1,000 дка, находящ се в землището на с.Благоево, м.“*****“, имот №097080.Сочи, че майка му е получила владението на имота с предварителен договор за покупко-продажба от 03.02.1975 г. ведно със съседните имоти, за които ищецът си е извадил нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и че процесния и съседните имоти са владяни в продължение на 40 години от ищеца и неговата наследодателка. Твърди, че по отношение на този и съседните имоти не са приложими разпоредбите за възстановяване на зем. земи по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, респ. разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, но Общината е отказала да деактува имота.

Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че имотът попада в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и че няма доказателства за владение върху същия. Процесуалният й представител счита, че имотът не може да бъде придобит по давност предвид разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна претендира правото върху имота, и е допустимо по съдебен ред да се защити претендирано право на собственост върху имот със статут по чл.19 ЗСПЗЗ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът по делото е единствен наследник на майка си P.Н.Д./л.9/. На 03.02.1975 г. между наследодателката на ищеца P.Н.Д.от една страна и Н. Н. М. и Р. Н. Д. от друга страна е сключен договор в писмена форма /л.7/, с който М. и Д. са заявили, че продават на Д. собственото си дворно място от 3500 кв.м. със застроена в него къща от 88 кв.м. и обор и сеновал със застроено дворно място от 50 кв.м., намиращ се извън новия регулационен план на с.Благоево, Разградски окръг за сумата 1200 лв., която са получили при подписването на същия договор.

С нотариален акт №89, т.2, от 18.07.2016 г. на нотариус Р.Кирилова с рег.№380 и с район на действие РС Разград Р. Н. М. е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот – дворно място с неуредени регулационни отношения с площ 2892 кв.м., за което е предвидено образуването на парцел XI -520 в кв.69 с площ 2908 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда с площ 88 кв.м., с прилежащо избено помещение с полезна площ 88 кв.м. и стопанска /второстепенна сграда/ със застроена площ от 50 кв.м.

С нотариален акт №88, т.2, от 18.07.2016 г. на нотариус Р.Кирилова с рег.№380 и с район на действие РС Разград И. К. Н. е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот – дворно място с неуредени регулационни отношения с площ 2171 кв.м., за което е предвидено образуването на парцел XII -519 в кв.69 с площ 2200 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда с площ 88 кв.м., с прилежащо избено помещение с полезна площ 44 кв.м. и стопанска /второстепенна сграда/ със застроена площ от 50 кв.м. и стопанска сграда с площ 150 кв.м.

С нотариален акт №88, т.2, от 18.07.2016 г. на нотариус Р.Кирилова с рег.№380 и с район на действие РС Разград Н.Д.Н. е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот – дворно място с площ 1072 кв.м. в с.Благоево, съставляващ имот с пл.№622 от кв.36, за който е отреден парцел XIII-622, поземлен имот друга селскостопанска територия с площ 6,663 дка в землището на с.Благоево, м.“****“, имот №097052 по плана за земеразделяне на землището на с.Благоево и поземлен имот – друга селскостопанска територия с площ 3,507 дка в землището на с.с., м.“****“, седма категория, съставляващ имот №097079 по плана за земеразделяне на с.Благоево.

Според показанията на свидетелите В.,И. и И. майката на ищеца от седемдесетте години на 20 век има къща в с.Благоево. След време купила и съседната къща. Първата къща била за внучката Р. Н. М. Къщите били съседни, а дворовете големи, тъй като към тях били купувани и добавяни съседни земи. Един от тези имоти бил засаден с овошки. Неговото разположение бил зад едната от къщите, граничел с две улици и река. През 1996 г., когато свид.В. започнал работа при майката на ищеца, този имот вече се обработвал от нея. Според свид.И., жител на с.Благоево, това място преди това се е обработвало от хората, които са продали къщата на наследодателката на ищеца. От преди повече от 20 години според свид.Илански мястото е оградено. Според тримата свидетели този имот не е бил блок на ТКЗС.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение, според което поземлен имот №097080 по картата на възстановената собственост на землището на с.Благоево е заснет и нанесен върху кадастралния план на селото, послужил за основа на одобрения със заповед №166 от 06.10.1922 г. план за регулация. Същият представлява територия в югозападната част на имот с пл. №411 по плана от 1922 г. и за него е бил отреден парцел. В изпълнение на ПМС №216 от 1961 г. целият имот с пл.№411 е бил изключен от регулационния план на с.Благоево. По следващия регулационен план от 1964 г. имот 411 е заснет с №520 и е извън регулационните граници на селото. Именно имот 520 е описан в писмения договор, приложен по делото. Със заповед №РД 02-14-263 от 14.07.1987 г. на Министъра на МРРБ е одобрено предложение на ОНС Разград за включване на допълнителни територии в границите на регулационните планове , в т.ч. и на източната част от имот с пл.№520, където са разположени сградите. Част от имота е включен в регулационния план, като за него е образувано УПИ XI- 520 в кв.69, а останалата част в картата на възстановената собственост е заснет като самостоятелен поземлен имот с №097080. Този имот, както и съседните му никога не са били части от селскостопански блокове на ТКЗС, АПК или други селскостопански организации. Собствениците на тези имоти са продължили и продължават да ползват имотите си в съществуващите реални граници заснети и нанесени в кадастралния план на селото от 1964 г. Описания имот в нотариален акт №88/2016 г. еи съседен на процесния имот с №097080. В съдебно заседание, в отговор на въпроси на страните, вещото лице пояснява, че новата регулационна линия, която разделя юридически имота не е материализирана на място и че процесния имот е ограден заедно с парцел УПИ XI- 520

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на съответния имот. Ищецът твърди и по делото се установява, че неговата наследодателка, а след това и самия той упражняват фактическата власт върху имота повече от 40 години. Същите са получили фактическата власт върху този имот от предишните владелци, като за предаването на имота и за манифестиране на владението по отношение на предходните владелци е съставен писмен документ, наречен договор. Същият не е в съответната форма, за да прехвърли правото на собственост и при съставянето му не е проверено дали вписаните в него продавачи са били собственици на този имот, но същият установява промяната на владелеца.

Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.

Установено е също така, че имотът не е заявяван от ищеца или неговата наследодателка за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя отнета от собствениците /според свидетелите наследодателят на ищците, както и останалите собственици в този квартал не са загубили фактическата враст върху имотите си/, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Поради което е неоснователно възражението на представителя на ответника, че след като имотът е извън регулация, то същият подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и след като не е заявен е станал общинска собственост, от където следва, че същият не може да бъде придобит по давност. Напротив, имотът е владян от наследодателката на ищеца, а преди това от лицата, предали й владението, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от регулация с МПС от 1961 г., но той, както и съседните са продължили да се владеят от техните собственици, респ. владелци. Следователно тези имоти и след 1961 г. са били част от гражданския оборот и по отношение на тях придобивната давност е била един от възможните способи за придобиване на право на собственост и в съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС наследодателката на ищеца е станала негов собственик, а той като неин наследник с предявяването на иска се позовава на това придобивно основание. Ето защо Съдът намира, че ищецът доказа придобивното си основание, а ответникът не доказа, че имотът е от категорията на тези по чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в негова тежест бе да установи правоизключващото си възражение. След като имотът не е бил одържавяван и не е бил внесън в ТКЗС, не може да се твърди, че е следвало да се претендира по реда на реституционните закони и като не е сторено това, имотът като непотърсен е станал общинска собственост, поради което искът е основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците направените разноски, включващи заплатени такси и адвокатско възнаграждение в размер общо на 1015 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК000505910, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, представлявана от Кмета д-р Валентин Стефанов Василев, че Н.Д.Н., ЕГН ********** *** е собственик на поземлен имот с №097080 /деветдесет и седем хиляди и осемдесет/ в землището на с.Благоево, с ЕКАТТЕ 04296, м.“*****“ с площ 1,716 дка /един декар седемстотин и шестнадесет квадратни метра/, начин на трайно ползване – друга селскостопанска територия, категория на земята при неполивни условия – седма, при граници имоти с №097079 друга селскостопанска територия, №000150 населено място и №097081 друга селскостопанска територия.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК000505910, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, представлявана от Кмета д-р Валентин Стефанов Василев ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Д.Н., ЕГН ********** *** сумата 1015 лв./хиляда и петнадесет лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: