Р Е Ш Е Н И Е

№ 129, 09.05.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2450 по описа за 2017г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация -София“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 17.43лв.-дължима законна лихва за периода 17.08.16г. до 08.11.16г. Твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за сумата от 746.07лв. главница, 152.97лв. мораторна лихва, 25лв. съдебни разноски и 300лв. юк.възнаграждение, като е бил осъден и на законната лихва от 17.08.16г. до окончателното изплащане на вземането. Признава факта на плащане на сумата преди първото по делото с.з., но претендира разноски. Предвид факта на плащане и неоспореността на дълга, искането за привличане на трето лице помагач се явява неоснователно.

Ответникът е отговорил в срок, като твърди, че не е знаел конкретния размер на законната лихва. Представя писмени доказателства, че е заплатил процесната сума на 21.02.17г., в срока за отговор. Счита претенцията за разноски за неоснователна.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Със заповед № 3260/12.10.2016г. по гр.д.№1948/16г. на РРС на ответника е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 746.07лв. главница, 152.97лв. обезщетение за забава и 325лв. разноски. Съдът е определил, че законна лихва се дължи единствено върху главницата, считано от 17.08.2016г. до окончателното плащане на същата. Ищецът правилно е определил размера на законната лихва до датата на предявяването на иска в размер на 17.43лв. Тази сума е платена от ответника на 21.02.17г. в срока за отговор.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за неоснователен с оглед направеното в хода на процеса плащане от страна на ответника. Факта на плащане се признава от ищеца. Предвид погасяването на дълга към момента на постановяване на съдебното решение, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Плащането на исковата претенция в хода на процеса от страна на ответника, обосновава освен неоснователността на иска и неоснователността на претенцията му за разноски, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика, отговорността за разноски зависи от изхода на делото, като при отхвърляне на предявения иск, няма правно основание разноските да се възлагат в тежест на ответника. Нито разпоредбата на  чл.78 ал.2 ГПК, нито друга разпоредба в закона дава основание за обратното, в отклонение от принципа, че разноските се понасят в зависимост от изхода на делото. Чл.78 ал.2 касае хипотезата, при която ответникът само признава дълга, като същевременно не е станал причина за образуване на делото. Самото задължение обаче не е погасено. В случая ответникът е погасил дълга.

Следва да се отбележи, че липсва и недобросъвестност в поведението на ответника. В момента, в който е уведомен за издадената заповед, същият е заплатил задължението си, което е индивидуализирано в заповедта за изпълнение.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация- София“ ЕАД, ЕИК 831609046 против Я.Г.К. ***, ЕГН ********** установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 17.43лв., дължима законна лихва за периода 17.08.16г.-08.11.2016г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ищеца за присъждане на разноски, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: