Р Е Ш Е Н И Е

Номер 104 02.05.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд, на 30.03.2017 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2536 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 и чл. 84 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., чрез пълномощника юрисконсулт Д. Д., срещу Д.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, с която при условията на кумулативно съединяване на исковете са предявени такива за установяване в отношенията между страните на осн. чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца:

- сумата 884,73 лв. /осемстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ за топлинна енергия за времето 30.11.2013 г. – 21.10.2015 г. на адрес гр.Разград, ул.“Н.Рилски“, №5, ап.7, ведно със законната лихва от 31.10.2016 г. до заплащане на вземането,

- сумата 186,38 лв. /сто осемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ обезщетение за забава за периода 31.12.2013 г. - 21.10.2016 г.,

за които суми е издадена Заповед № 3526 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2016г. по ч.гр.д. № 2109/2016г. по описа на районен съд – Разград.

Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването за ищеца се явява пълномощникът му юрисконсулт Д. Д., който поддържа исковите претенции. Представя подробна писмена защита.

Ответникът, чрез пълномощникът си адв. К.Д.К. депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за недопустими, тъй като същите били отхвърлени с влязло в сила решение № 210 от 24.06.2016г. по гр.д. № 525/16г. по описа на РРС. По същество намира исковите претенции за неоснователни и недоказани. Сочи, че липсват доказателства ответника да е собственик на имота, че същият е присъединен към топлопреносната мрежа, както и че в същия са монтирани СТИ. Твърди, че не е подписвал писмен договор за ищеца. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адв. К.Д.К., който поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По възражението на ответника, че производството е недопустимо, тъй като процесните искови претенции са били отхвърлени с влязло в сила решение № 210 от 24.06.2016г. по гр.д. № 525/16г. по описа на РРС.

С решение № 210 от 24.06.2016г. по гр.д. № 525/16г. по описа на районен съд – Разград, влязло в сила на 02.08.2016г., са отхвърлени искове на ищеца против ответника, за установяване че последния му дължи сумата 1399,15 лв., за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2012г. до 20.07.2015г., ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното и изплащане, както и сумата 270,30лв. обезщетение за забава за периода от 30.12.2012г. до 10.12.2015г., за адрес гр. Р.****. В настоящото дело се претендира заплащане на за ползвана топлинна енергия за друг адрес - гр. Р.****. Ето защо, възражението за недопустимост на исковите претенции поради наличие на спор разрешен с влязло в сила решение, на осн. чл. 299 ГПК, се явява неоснователно.

По същество.

Според  чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В случая не се спори, а и от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № ****г., е видно че Д.С.П. /ответника по делото/, Хр. Ал. Ив. и Св. Ал. П., са продали на М. В. Вл. правото на собственост при следните квоти: 4/6 ид.ч. за първия продавач и по 1/6 ид.ч. за втория и третия продавач или изцяло дяловете си върху процесния имот /л. 72-74/. В този нотариален акт е посочено, че при съставянето му е представен нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавна земя от ЖСК № **, том *, дело №***г. на н-с при РРС.

По делото се установява, че ответникът през претендирания период е притежавал 4/6 ид.ч. от процесния имот.

Видно от неоспореното от страните заключение на СИЕ, което съдът възприема като пълно, обективно и компетентно изготвено, е че процесния имот е присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца, има отоплителни тела с монтирани уреди за отчитане на топлинна енергия. Отоплителния сезон 2013/2014 г. е започнал на 15.11.2013г. и е приключил на 23.04.2014г. Отоплителния сезон 2014/2015г. е започнал на 25.10.2014г. и е приключил на 24.04.2015г. /идеалните части на ответника са продадени едва на 19. 10.2015г. – т.е. до тогава е бил съсобственик/. Задълженията за доставяна топлинна енергия за този период е в размер на 884.73 лв., а мораторната лихва е в размер на 186.10 лв. /на л. 65 в колона № 10 е посочен размера на мораторната лихва, което прави неоснователно възражението на ответника за липса на такава в заключението/.

Правото на съсобственост на ответника върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия между него и топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата му в съсобствеността. Така и Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372 по описа за 2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК.

Следователно, установено е съществуване на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 30, ал.3 ЗС: „Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.“

Ето защо, ответникът дължи на ищеца 2/3 от сумите за главница – 589.82 лв., и за мораторна лихва – 124.07 лв., като за разлика до пълните размери на претендираните суми исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

По разноските.

Съдът определя на ищеца възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.1 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода от спора, от така определеното възнаграждение, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 66.64 лв. , като за разликата до претендирания размер от 100 лв. искането следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 313.96 лв., разноски за заплатена държавна такса и разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като за разликата до претендирания размер от 471.06 лв., искането следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Така ответникът следва да заплати на ищеца общо сумата от 380.60 лв., за разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като за разликата до претендирания размер от 571.06 лв. искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 16.66 лв., представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като за разликата до претендирания размер от 25.00 лв., искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 116.73 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като за разликата до претендирания размер от 350.00 лв., искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 116.73 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като за разликата до претендирания размер от 350.00 лв., искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ПРОТИВ Д.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД, че Д.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472:

- сумата 589.82 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ за топлинна енергия за времето 30.11.2013 г. – 21.10.2015 г. на адрес гр.Разград, ул.“Н.Рилски“, №5, ап.7, ведно със законната лихва от 31.10.2016 г. до заплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 884,73 лв., като неоснователен и недоказан,

- сумата 124.07 лв. /сто двадесет и четири лева и седем стотинки/ обезщетение за забава за периода 31.12.2013 г. - 21.10.2016 г., като отхвърля като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 186,38 лв., като неоснователен и недоказан,

за които суми е издадена Заповед № 3526 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2016г. по ч.гр.д. № 2109/2016г. по описа на районен съд – Разград.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., сумата:

- 380.60 лв. /триста и осемдесет лева и шестдесет стотинки/ - разноски по настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 571.06 лв., като неоснователно,

- 16.66 лв. /шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки / - разноски по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 25.00 лв., като неоснователно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, сумата:

- 116.73 лв. /сто и шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - разноски по исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 350 лв., като неоснователно,

- 116.73 лв. /сто и шестнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - разноски по заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 350 лв., като неоснователно,

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 2109/2016 г. по описа на Районен съд – Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: