Р Е Ш Е Н И Е

№135, 09.05.2017г., гр.Разград.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар С.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2585/2016г. по описа на РРС:

Исковете са с правно основание чл.288 ал.12 КЗ/отм./ във вр.с чл.45 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Гаранционен фонд, с която моли съда да осъди ответника да заплати му сумата от 2499.55лв, представляваща левовата равностойност на 1278 евро, изплатени на Й. М., обезщетение за имуществени вреди по л.а., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Ищецът твърди, че на 05.07.11г. в гр.Виена при излизане от паркоместо и извършване на маневра за излизане назад при управление на л.а.Пежо Експерт с ДК№*** ответникът е блъснал страничната дясна част от средата до края на л.а. Мазда 626 с рег. № ****. Ответникът е управлявал л.а. без сключена валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност.“ Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е възстановило на Националното Бюро на Австрия изплатената щета от 1278 евро , като ГФ е възстановил сумата на НББАЗна 25.01.2012г. ГФ е поканил ответника да възстанови сумата, но без успех.

Ответникът Н.Х.Ч. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител оспорва иска, като твърди че не са налице основанията за търсене на регресна отговорност спрямо ответника. В с.з. за пръв път прави възражение на изтекла в полза на ответника погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 05.07.11г. в гр.Виена при излизане от паркоместо и извършване на маневра за излизане назад при управление на л.а.Пежо Експерт с ДК№*** ответникът е блъснал страничната дясна част от средата до края на л.а. Мазда 626 с рег. № ****. Ответникът е управлявал л.а. без сключена валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност.“ Националното бюро на Австрия в качеството му на компенсационен орган е изплатило обезщетение на Й. М. за претъпрените вреди 1278евро, като от своя страна Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е възстановило тази сума на Автрийското бюро освен тази сума, и направените други разходи по установяване на щетата. От своя страна ГФ е възстановил на НББАЗ на 25.01.12г. сумата от 2499.55лв./л.35 от делото/, вкл. освен щетата и направените разходи за експертна оценка, такса обработка, банкови разходи. С регресна покана № ГФ-РП-443/04.07.2016г. ответникът е поканен да заплати сумите, но без резултат.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът е основателен.

В с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител за пръв път прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, тъй като според него давността започва да тече от датата на увреждането/установяването на дееца/. Възражението за изтекла давност не следва да се разглежда, тъй като това възражение се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал. ГПК. В този смисъл т.4 на ТР №1/2013г. на ВКС.

Въпреки недопустимостта на възражението, съдът намира по същество същото и за неоснователно. Практиката на  ВКС е последователна по въпроса за началния момент на давността, а именно че плащането на обезщетението от ГФ и възникване правото на регрес. Това е началният момент, от който започва да тече 5-годишният давностен срок, а не от настъпването на увреждането. Иска е предявен пред РРС на 28.12.2016г. и тъй като с плащането на обезщетението от  ГФ последният встъпва в правата на увреденото лице давността започва да тече от момента на изплащането на обезщетението от Гаранционния  фонд т.е. от 25.01.2012г. и би изтекла на 25.01.2017г.

Разгледан по същество иска е доказан по основание и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2 б. „а” от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След изплащането на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ, Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. 

По силата на чл. 288а, ал.1 т.1 от КЗ ГФ възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Ищецът след като е изпълнил чуждо задължение във връзка с разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да встъпи в правата на увреденото лице. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликт, виновно поведение на ответника,  настъпили вреди.  По делото се установи от събраните писмени доказателства, че ответникът при излизане от паркомясто и извършване на маневра за излизане назад при управление на л.а.Пежо Експерт с ДК№*** ответникът е блъснал страничната дясна част от средата до края на л.а. Мазда 626 с рег. № **** и е причинил вреди на това МПС.  Налице е виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По делото не е спорно, че  за управлявания от ответника автомобил към момента на настъпване на произшествието не е била налице валидно сключена застраховка Гражданска отговорност. Налага се изводът, че е осъществен фактическият състав, представляващ основание за възстановяване на изплатеното  от ищеца обезщетение. По делото се установява, че ищецът е възстановил чрез Националното бюро на българските автомобилисти заплатеното на увреденото лице обезщетение. В платената от ищеца сума в размер на 2499.55лв. е включена освен пряката щета и разходи, свързани с нейното установяване и отстраняване, поради което същите се явяват дължими от ответника. Разпоредбата на чл.288, ал.8 от КЗ предвижда, че разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, а съгласно ал.13 след изплащане на обезщетението по ал. 4 фондът има право на иск срещу превозвача до размера на платеното и на разходите по ал. 8, т.е. и тези разходи се дължат от ответника.

Ищецът претендира и разноски, но не представя списък по чл.80 ГПК. Предвид това съдът намира, че претенцията за разноски е неоснователна.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.Х.Ч. ***, ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2 ет.4, представляван от изп.директор Б. Ив. М. сумата от 2499.55лв./две хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ представляваща левовата равностойност на 1278 евро, изплатени на Й. М., която сума след извършване на международното регулиране на претенцията на увреденото лице са възстановени от ГФ чрез банков превод на 25.01.2012г. в полза на НББАЗ, ведно със законната лихва считано от 28.12.2016г. до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: