Р
Е Ш Е
Н И Е
№173, 30.06.2017г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На втори юни две
хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Живка Ранкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№3 по описа за 2017г.:
Предявен е отрицателен установителен иск по
чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от П.С.П., с която
моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата
от 159.51лв. без ДДС по фактура №1215879242, представляваща месечен абонамент и
потребление на мобилен номер ** за периода 22.10.16г.-21.11.16г. Твърди, че на
19.09.16г. сключила анекс, с който е удължила съществуващия договор, променила
е тарифния план и е закупила нов мобилен апарат и нова СИМ карта- ICC ***. Тази карта е за номер **. Тази СИМ карта ищцата
предоставила на дъщеря си за ползване, като тя била поставена на апарат HUAWEI
ASCEND Y 600, закупен преди това от
ответника. Апарата работи с две СИМ карти. В апарата били поставени две СИМ
карти една на Виваком и една на Теленор. Тъй като мобилният апарат се повредил на
05.10.16г. го занесла на ремонт, в офис на Виваком на ул.България №21. Там
служител на офиса извадил картите и ги върнал, а апарата прибрал за ремонт. На
08.11.16г. апарата бил върнат с отстранена повреда. През този период дъщерята на
ищцата не е ползвала никоя от двете карти. На 08.11.16г. ищцата установила, че
дъщеря й не може да използва картата на Виваком. На 21.11.16г. ищцата получила
СМС с текст „Вие достигате Вашия кредитен лимит. Моля извършете незабавно
плащане в центровете на Виваком и на нашите партньори, е-пей и чрез банкомат“.
След посещение в офиса на ответника им отговорили, че не могат да направят
справка, докато не излезе фактурата, да се обадят на 123. След обаждане на този
номер установили, че картата е с надхвърлен лимит. При опит от страна на
съпруга на ищцата да набере номер ** се установило, че телефона на дъщеря им не
звъни, но сигнала е свободен. Ищцата отново се обадила на тел.123 с молба да
спрат СИМ картата. На следващия ден отишли отново в офис на ответника, като
обяснили станалото. Служителката видяла СИМ картата и обяснила, че това не е
тяхната СИМ карта, тъй като серийните номера не отговарят. Разменената карта
била със сериен номер **. Служителката им отговорила, че тъй като картата е
взета от колегите й от другия офис не може да им помогне. Тогава ищцата се
усъмнила, че картата може неволно да е разменена от служителя, който е приел
рекламацията на телефона на 05.10.16г., който при връщането на картите е дал
друга. Тъй като и служителите в офиса, в който е подадена рекламацията не
знаели какво да правят, посъветвали ищцата да подаде жалба. Междувременно
ищцата получила фактура за сумата от 159.51лв., дължима за проведени разговори
и абонамент на тел.номер *** в периода 22.10.16г.-21.11.16г. Ищцата твърди, че
разговори от този номер никой от семейството й не е провеждал. От поисканата
разпечатка ищцата установила, че от този номер са провеждани разговори по
време, през което нейната дъщеря е била в невъзможност да води такива, тъй като
е била на занятия в училище. Кореспондиращите номера също са непознати за
ищцата и нейната дъщеря. Жалбата й не е уважена.
Ответникът БТК ЕАД счита иска за неоснователен. Не оспорва фактите, че
ищцата е абонат на ответника, че ищцата е получила СИМ карта №**, на която съответства
мобилен номер **, която мобилна услуга е ползвана; че ищцата е предявила
рекламация по отношение на мобилен телефонен апарат HUAWEI
ASCEND Y 600 с ИМЕИ ** и е предала същия
за преглед в магазин номер 4704 на БТК на 05.10.16г.; че СИМ карта със сериен
номер ** не се води на името на ищцата. Ответникът твърди, че телефон HUAWEI
ASCEND Y 600 оперира с една СИМ карта,
а не с две. Оспорват твърденията на ищцата, че СИМ карта със сериен номер № **
е възможно да е ползвана от друго лице. БТК е предоставило дължимите по договор
услуги, като от кого е ползвана услугата за БТК е без значение. Задължение на
ищцата е било да прояви елементарна грижа, да установи дали й е върната СИМ
картата, която е била в апарата. БТК няма задължение да забранява предоставяне
ползването на СИМ карти на лице различно от титуляра или да следи на кого е
предоставена.Дали картата е ползвана в населено място, различно от това на
титуляра, не прави задължението недължимо. В условията на евентуалност, ако
съдът уважи иска ответника прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на ищеца.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното: Ищцата е сключила с ответника допълнително споразумение към договор
780821503319092016-38305071 на 19.09.2016г. като е заявила три номера. На
18.11.2015г. е закупила телефонен апарат
HUAWEI ASCEND Y 600 за сумата от
14.90лв. с направена отстъпка от 170лв. посоченият в гаранционната карта и
фискалния бон ИМЕИ е **. Този телефонен апарат е за работа с две сим карти и
има два ИМЕИ: ИМЕИ1 ** и ИМЕИ2 **. Ищцата е закупила и нова сим карта с номер **
и със сериен номер на СИМ картата ***. На 05.10.16г. ищцата е занесла телефона
за поправка,тъй като камерата на апарата не се включвала. Издадена е сервизна
карта № **********. Апарата е индивидуализиран с един ИМЕИ **. На 11.10.16г.
телефонът е постъпил ремонт, като не е отбелязана дата на връщането му на
ищцата.
По делото
е разпитан като свидетел И. Й., съпруг на ищцата който твърди, че съпругата му
е закупила през месец септември сим карта за дъщеря им. Апарата бил за работа с
две сим карти.През м.октомври занесли телефона за ремонт, като телефона стоял
там един месец, като при вземането му служител върнал двете сим карти/една на
Теленор и една на Виваком/, които останали при съпругата му. След като взели
апарата от ремонт дъщеря му сложила двете сим карти, като тази на Виваком не
работела. Свидетелят правил опити да набере дъщеря си по телефона, но нейният
телефон не звънял, като се чувал сигнал свободно. После съпругата му получила
СМС за сметка от над 200лв., при положение че картата не била ползвана. Отишли
в офис на Виваком и от там им обяснили за грешката. Свидетелят твърди, че след
като установили станалото се обадили на оператор 123 и спрели картата.
Свидетелят твърди, че никой друг член на семейството не е ползвал тази карта, а
детето му е ученик в 6-ти клас и учи първа смяна, като по време на учебните
часове от разпечатката е видно, че от сим картата се провеждат разговори.
По
делото е назначена СТЕ, което не е изготвена в пълен обем с оглед отказан на
ответника да предостави необходимата информация. Според вещото лице мобилен телефонен
апарат HUAWEI ASCEND Y 600 има слотове за две сим карти, както и че самият апарат
разполага с два независими GSM модула, всеки с различен ИМЕИ номер: ИМЕИ1 ** и ИМЕИ2 **.
Вещото лице установява и, че на 23.11.16г. на оператор 123 са регистрирани 6 обаждания
от номер ** в интервала 13.24ч.-13.43ч., а на 24.11.16г. от ** са регистрирани
7 обаждания на оператор 123 в периода 14.00ч.-14.02ч. и 17.19ч.-17.23ч.
В
становище по проект за доклад ответникът твърди следните факти: сим карта с №**
е издадена и активирана на името на О.И.Х..Пластиката с този номер Х. е получел
на 19.09.2016г. На 30.12.16г. картата е деактивирана/закрита по негово желание.
Ответникът твърди, че сим карта с номер ***, на която съответства мобилен номер
**, никога не е произвеждала/получавала разговори от устройство с ИМЕИ ***, а
именно телефон HUAWEI ASCEND Y 600, като иска вещото лице да отговори на този въпрос.
Вещото лице е посочило какви данни са му необходими да отговори на въпроса,
както и на другите поставени въпроси, но ответникът е отказал да предостави
исканата информация, позовавайки се на
ЗЕС.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Не се спори от страните, че същите са сключили договор за услуги
№7780821503319092016-38305071/19.09.16г. Не се спори, че при сключването на
договора ищцата е получила сим карта с номер на пластиката 89359032300104027750,
на която съответства мобилен номер **. Не се спори, и че на 05.10.16г. ищцата е
предала за ремонт телефон HUAWEI ASCEND Y 600 с посочен ИМЕИ **. Тези признати от страните факти налагат
извода за наличието на валиден ненаименован договор /за услуга/, сключен тях.
По
отношение на спорния факт относно броя на слотовете за сим карти в мобилен телефонен апарат HUAWEI ASCEND Y
600 съдът приема за безспорно установено,
че апарата има слотове за две сим карти, както и че разполага с два независими GSM модула, всеки с различен ИМЕИ номер: ИМЕИ1 ** и ИМЕИ2 **,
като в книжата ответникът е упоменал само ИМЕИ1. Апаратът е прегледан от вещо
лице. За да се достигне до този извод не са необходими специални знания, тъй
като при обикновен преглед на телефонния апарат тези факти могат да бъдат
установени от всеки. В този смисъл твърдението на ответника, че апарата по
спецификация е с една сим карта, че и има един ИМЕИ ** е неоснователно.
Ответникът
твърди, че е предоставял услугата, а ищцата твърди че не я е получавала.
Събраните доказателства налагат да основателността на тезата на ищцата. Факт е,
че от мобилен номер ** са провеждани телефонни разговори за отчетния период 22.10.16г.-21.11.16г.,
т.е. ищецът е предоставял услуга, но не на ищцата, а на трето неустановено лице.
В договорните отношения между страните за ищцата не е възникнало задължение да
заплати уговорената цена на услугата, тъй като тя не я е получила. Съдът намира
за установено, че при приемането за ремонт на апарат HUAWEI
ASCEND Y 600 служител на офис 4704 по грешка, без умисъл е върнал на
ищцата сим карта с номер *** издадена и активирана на името на О.И.Х., вместо нейната
собствена с номер **. По делото ищцата представя като веществено доказателство
сим карта с номер на пластиката 8935032300104027768, която се води на лицето О.Х.,
което тя твърди че не познава. От предоставената разпечатка се установява, че
телефонен номер **, на който отговоря сим карта с номер *** никога не е
провеждал телефонни разговори с номера ***
и ***, които са на членовете на семейството. Твърдението на ищцата, че е
предприела незабавни мерки по спирането на сим картата чрез оператор 123
веднага, щом е получила смс за дължимата сметка по фактура и е разбрала за
размяната се подкрепят от предоставената справка от ответника. Регистрирани са
множеството позвънявания от номерата на ищцата и нейния съпруг /съответно *** и
**/ към оператор 123 на 23 и 24 ноември 2016г. /общо 16 позвънявания/, два дни
след отчетния период.
Ответникът твърди, че сим карта с номер 89359032300104027750, на която
съответства мобилен номер ***, никога не е произвеждала/получавала разговори от
устройство с ИМЕИ1: ***, а именно телефон HUAWEI
ASCEND Y 600, като не взема отношение дали
номер *** е произвеждал/получавал разговори от устройство с ИМЕИ2: ***, като
същевременно препятства изготвянето на съдебно техническа експертиза, която да
отговори на този въпрос.
Воден
от гореизложеното съдът намира, че ответникът не ангажира доказателства да е
предоставил на ищцата мобилни услуги за месечен абонамент и потребление на
мобилен номер *** за периода 22.10.16г.-21.11.16г., чиято стойност от 159.51лв.
без ДДС претендира.
Предвид основателността на предявения
отрицателен установителен иск, единствено на ищцата се следват претендираните разноски,
в пълен размер от 470лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено в
отношенията между П.С.П. и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, че П.С.П.
***, ЕГН ********** не дължи на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК 831642181 сумата от 159.51лв. без ДДС за месечен абонамент и потребление на
мобилен номер *** за периода 22.10.16г.-21.11.16г.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД да заплати на П.С.П. сумата от 470лв./четиристотин и седемдесет
лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
н двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: