Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      № 153, 12.06.2017г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   състав

На деветнадесети май                                       две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 166 по описа за 2017г. на РРС

 

            Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

            Депозирана е искова молба от ДФ“Земеделие“-София, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на фонда сумата 7330.04лв. главница по договор № 17/374876/00061 от 21.12.12г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“ през 2012г., анекси №№2,3,4 и 5 към договора, ведно със законната лихва от 22-08.15г. и сумата 73.45лв. лихва за забава за периода 16.07.15г.-21.08.15г., както и разноски в заповедното и исковото производства. През 2014г. ответникът е подал заявление и е кандидатствал за мерки „А“ Осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10% над задължителния стандарт за свине майки 52бр. и за свине за угояване 600бр. и по мярка „Б“ осигуряване на изкуствена светлина за най-малко 11 часа/повече отколкото се изисква по стандарт/ за свине майки 52бр. и за свине за угояване 600бр. Към заявлението ответникът е представил придружаващи документи и е подписал декларация за характера на помощта и условията за отпускането й, както и минималния й срок. Първото кандидатстване е било през 2012г. За 2014г. ответникът също е кандидатствал и е бил одобрен. Първия транш от помощта е в размер на 9966.28лв., а втория от 1239.71лв. По решение на УС на ДФЗ е направено доплащане към втория транш за 2014г. от 1191.09лв.            

             Тъй като помощта е предоставена авансова, а ответникът е депозирал впоследствие декларация, че през 2014г. няма реализация на свине на угояване и не може да представи документи. Между страните е сключено споразумение за прихващане от 13.07.15г. по силата на което вземането на ищеца в размер на 11429.10лв. главница и 1237.80лв. лихва следва да се прихване със вземането на ответника към ищеца в размер на 5336.86лв. по анекс №6, като дължима остава сумата от 7330.04лв. Ответникът е поканен да заплати сумата. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1460/15г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №2288/24.08.15г. В срока длъжникът е възразил, като съдът е указал на заявителя да предяви иск. Ищецът представя писмени доказателства: договор № 17/374876/00061 от 21.12.12г, указания, заявления за помощи, копия от анекси №№2,3,4,5 и 6, бюджетни платежни нареждания, декларации от заявителя, споразумение за прихващане, покана за доброволно изпълнение. Има искане за назначаване на ССЕ.

            Ответникът И.Р.Н., редовно призован, не е отговорил и не се явява в с.з.

            Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 29.04.2014г. ответникът е подал заявление за „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете за 2014г., по следните мерки: марка „А“ Осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10% над задължителния стандарт за свине майки 52бр. и за свине за угояване 600бр. и по мярка „Б“ осигуряване на изкуствена светлина за най-малко 11 часа/повече отколкото се изисква по стандарт/ за свине майки 52бр. и за свине за угояване 600бр. Към заявлението ответникът е представил придружаващи документи /справка за броя на животните, банкова сметка ***./ и е подписал декларация за характера на помощта и условията за отпускането й, както и минималния й срок. Първото кандидатстване на ответника е било през 2012г.. Следващото е през 2013г, като също е бил одобрен. През 2014г. ответникът също е кандидатствал и е бил одобрен за двата транша. За първия транш от авансовата помощ е сключен анекс №3 към договор № 17/37487/0031933 и е получил 9966.28лв., а за втория транш е сключен анекс №4 и е определен размер на помощта от 1239.71лв. На 14.10.14г. по решение на УС на ДФЗ е направено доплащане към втория транш за 2014г. от 1191.09лв., съгласно анекс №5 към договор № 17/37487/0031933. Съгласно подписаните анекси ответникът е трябвало в срок до 28.02.2015г. да представи документи , с които да докаже изпълнението на доброволно поетите задължения по мерките. При неизпълнение за това задължение за представяне на документи е предвидено земеделският производител да възстанови получените суми, заедно с лихвата от датата на получаването им. На 27.02.15г. ответникът е подал декларация, в която е декларирал, че през 2014г. няма реализация на свине за угояване по договор № 17/37487/0031933 и не може да представи документи за реализация.              

              Между страните е сключено споразумение за прихващане от 13.07.15г. по силата на което вземането на ищеца в размер на 11429.10лв. главница и 1237.80лв. лихва следва да се прихване със вземането на ответника към ищеца в размер на 5336.86лв. по анекс №6/13.07.2015г, като дължима остава сумата от 7330.04лв. На 13.07.2015г. ответникът е поканен да заплати остатъка от 7730.04лв. в 14-дневен срок. След изтичането на срока ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1460/15г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №2288/24.08.15г. В срока длъжникът е възразил, като съдът е указал на заявителя да предяви иск.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за основателен и доказан.

             От представените писмени доказателства: договор № 17/37487/0031933, заявления за кандидатстване за помощ от 2014г., анекси №3,4 и 5, платежни нареждания се установява по безспорен начин, че между страните има валидно сключен договор, по който ДФЗ е изправна страна, изплатил е авансова помощ по мерки А и Б на ответника за 2014г. в общ размер на 11429.10лв. От друга страна ответникът не е изпълнил поетото насрещно задължение за осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10% над задължителния стандарт  и изкуствена светлина за най-малко 11 часа за 52 бр. свине майки и за 600бр. свине за угояване. Неизпълнението на това задължение ответникът признава изрично в саморъчна декларация от 27.02.2016г. /л.82 от делото/. Това негово извънсъдебно признание, влече като последица уговореното в договора връщане на получената помощ, едно със законната лихва, считано от датата на нейното изплащане. Подписаното впоследствие между страните споразумение за прихващане на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, налага извода, че ответникът е останал задължен и признава дълг от 7330.04лв., за който не е определен краен срок за плащане. На 13.07.15г. ответникът лично е получил покана за доброволно изпълнение на това задължение. Тъй като в споразумението не е определен краен срок за изпълнение на задължението, съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Началният момент на забавата е 14.07.15г., но ищецът претендира за период от 16.07.2015г. до датата на подаване на заявлението- 21.08.15г. Размерът на обезщетението за забава процесния период е 75.49лв. За определянето му съдът използва две онлайн програми за изчисляването на законната лихва. Тъй като ищецът претендира по-малък размер, то претенцията му за лихва се явява изцяло основателна.

           Съдът дължи произнасяне и за направените в заповедното и съдебното производства разноски. Основателността на иска влече като последица основателността на претенцията му за присъждане на разноските по заповедното производство в размер на 637.19лв. и съдебно разноски в размер на 345.13лв., от които 195.13лв. държавна такса и 150лв. съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.25 ал.1 НБПП.

           Предвид горепосоченото, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

             ПРИЕМА за установено в отношенията между ДФ“Земеделие“, гр.София, представляван от изп.директор Румен Порожанов и И.Р.Н. ***, ЕГН **********, че И.Р.Н. дължи на ДФ“Земеделие“ сумата 7330.04лв./седем хиляди триста и тридесет лева и четири стотинки/ по споразумение за прихващане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.15г. до окончателното и изплащане и сумата от 73.45лв./седемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ лихва за забава от 16.07.15г. до 21.08.15г. .

            ОСЪЖДА И.Р.Н. да заплати на ДФ“Земеделие“ сумата от 637.19лв./шестстотин тридесет и седем лева и деветнадесет  стотинки/, разноски по заповедното производство и сумата от 345.13лв./триста четиридесет и пет лева и тринадесет стотинки/ разноски по съдебното производство.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: