Р Е Ш Е Н И Е

№ 140, 02.06.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на пети май две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 182 по описа за 2017г. на РРС:

Предявени са в условията на евентуалност обективно-съединени искове по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Кооперация ТПК Мир, представлявана от председателя Г. А. Г., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че договор за наем от 01.11.2009г. е нищожен поради привидност на договора. В условията на евентуалност сочи заобикаляне на добрите нрави, на закона, на чл.26 ЗЗД. Счита, че договорът за наем е документ с невярно съдържание, създаден за да оправдае неизвършено плащане на вноски по покупко-продажбата на недвижим имот, обективирана в н.а.№143 т.1 рег.№1289 н.д.№101 от 2009г. на нотариус Р.К. Ищецът представя протокол от ОС за взето решение за разпродаване на недвижимо имущество и отдаване под наем на машини и съоръжения, поради липса на средства за издръжка на кооперацията. Съгласно чл.7 от договора за наем, наемодателят е учредил ипотека върху сградата, в която се намират помещенията, въпреки уговореното в договора за наем задължение на наемодателя да не сключва никакви договори с трети лица по повод наетите помещения. Посочената в договора за наем наемна цена е 900лв. без ДДС, което е значително над пазарната наемна цена. В договора липсва индивидуализация на помещенията, които са отдадени под наем. За сключването на договора за наем не е знаел никой от член-кооператорите. Към датата на сключване на договора ищецът и ответникът са свързани лица. Бившият председател на кооперацията, сключил договора с ответника е акционер в дружеството ответник и председател на ОС на акционерите, което противоречи на чл.28в ал.1 т.2 ЗКооп., тъй като двете дружества извършват конкурентна дейност. С. П. не е изпълнил задължението си по чл.26 ал.2 т.4 ЗКооп. Като не е уведомил и не е получил разрешение от УС на кооперацията да сключва договор за наем на недвижим имот, който надхвърля 5 на 100 от общата балансова стойност на дълготрайните активи към края на предходната година. Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.3 ЗДДС, ко сделката се осъществява между свързани лица, данъчната основа следва да бъде пазарната цена.

Ответникът Микро-67 АД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че има за предмет две помещения, всяко от 36 кв. м. Договорът е сключен тъй като ищецът е имал нужда от тях, тъй като в адм.офис се е намирала документацията на кооперацията,вкл. счетоводна, а в склада-движими вещи и стока на ищеца. Договорът е сключен от председателя на кооперацията, който по устав е имал право да сключва такива договори. Счита, че ищеца необосновано се позовава на разпоредбата на чл.26 ал.3 ЗК във вр. с чл.21 ал.1 т.4 ЗК, тъй като в случая ищецът е наемател. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че наемната цена е завишена. В наемната цена се включват и разходите за откриване на партиди за ток, вода и телефон. Определената наемна цена между търговци се гарантира от разпоредбата н а чл.9 ЗЗД. Ищцовата страна е знаела за фактура № 2790 и е осчетоводила същата, като е ползвала приспадане на данъчен кредитно нея, като е извлякла икономическа изгода. Позовава се на разпоредбата на чл.301 ТЗ за липса на противопоставяне на сделката след узнаването. Ищецът е ползвал помещенията до 06.01.16г., след което е имало предаване на документацията и опразване на офиса, като част от вещите останали в склада. Член- кооператорите са били в известност, че кооперацията ползва двете помещения. Член-кооператора Тинка маринова през месеците септември и октомври 2011г. е извършила оглед на помещенията и вещите в тях.

Не е налице и заобикаляне на закона. Няма наведени твърдения кои точно норма са заобиколили страните по договора и какъв е целеният противоправен резултат. Според ответника ищеца се позовава неуместно на чл.27 ал.3 ЗДДС и чл.28 ал.1 т.2 ЗК. Ищецът се домогва с настоящото производство да спре производството по т.д.№72/15г. на РОС, което е на въззивен контрол.

Според ответника настоящото производство е образувано за натиск над ответника във връзка с водени преговори за доброволно уреждане на отношенията по повод приключили дела и с оглед допълнителни отстъпки.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Кооперацията- ищец не реализира дейност от години. Същата обаче притежава недвижимо имущество. Кооперацията е собственик на поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 с площ от 16207кв.м. съгласно скица и с 16333кв.м. по нотариален акт, ведно с находящата се в имота двуетажна масивна производствена промишлена сграда със ЗП от 1013 кв. м. с идентификатор 61710.501.26.6. Този имот е бил продаден на от избрания към него момент Председател на ТПК Мир С. П. на 03.04.2009г./н.а.№143 т.1 рег.№1289,д.101/2009г. на нотариус Р.К./ на МИКРО-67 АД. Този договор е обявен за нищожен, по отношение на земята с влязло в сила решение № 32/23.05.13г. по т.д.№90/2011г. на РОС и със съдебно решение № 16/17.06.2016г. по гр.д.№72/2015г. по описа на РОС по отношение на построената в имота масивна производствена промишлена сграда на два етажа, поради липса на съгласие /решение на общото събрание/.

Ищецът твърди, че е узнал за разпоредителната сделка в края на м.ноември 2010 г., чрез направена справка от новия Председател на кооперацията. Сезирана е и прокуратурата, където бившият председател С. П. е представил договор за наем, фактури и протокол за прихващане. С влязла в сила присъда №742/04.12.12 г. по нохд № 179/2012 г. на РРС С. П. е признат за виновен в това, че на 03.04.09 г. като длъжностно лице-председател на ТПК Мир съзнателно е сключил неизгодна сделка-договор за покупко-продажба на имот 61710.501.26, ведно с находящата се в имота двуетажна производствена промишлена сграда с идентификатор 61710.501.26.6 и от това е произлязла значителна вреда за представлявания.

На 01.11.09 г. между страните е сключен процесния договор за наем на две помещения от по 36кв.м., собственост на кооперацията ответник за срок от три години. Уговорената месечната наемна цена за двете помещения е 900лв. без ДДС/1080лв. с ДДС/, платима изцяло за период от 12 месеца до ноември следващата календарна година, като в наемната цена са включени разходите за използвана ел.енергия, вода и телефон. Ответникът е издал фактура № 2790/18.11.2010г. на 45616.90лв., в която е включена сумата от 12960лв. с ДДС, наем за 12 месеца. В тази фактура са включени и закупени от ищеца стоки:панта двушарнирна Е 14800бр. на стойност 5424лв. без ДДС и ключалка с ексцентрик 12480бр. на стойност 21790лв. без ДДС. Стойността на фактурата е 45616.90лв. с ДДС. С протокол от 18.11.2010г. двете страни са извършили извънсъдебно прихващане на задължения на ТПК Мир на обща стойност 45466.13лв. със вземания на същата стойност по фактури №4 на стойност 61093.69лв. и №5 на стойност 80000лв., двете от 03.04.09г.

По делото е назначена и изслушана ССЕ, според която фактурата е осчетоводена при двете страни, тъй като е включена в дневник покупки, респ.продажби и Справки-декларации по ЗДДС за м.11.2010г. и от двете дружества. Ищецът е ползвал данъчен кредит по тази фактура. На 18.11.2010г. страните са извършили с протокол извънсъдебно прихващане на дължим остатък по фактури №№4 и 5 и фактура №2790, които според страните са на еднакъв размер. Според вещото лице наетите помещения са с размери, различни от посочените в договора за наем. Едното е по-малко с площ от около 24кв.м., а другото е около 60кв.м. По-малкото помещение прилича на офис. В него има бюро, шкафове, стар касов апарат. Помещението е заключено и за него има Ст.П. Второто помещение прилича на склад. В него е налична закупената от ответника стока-панти и ключалки. Месечната наемна пазарна цена на двете помещения според вещото лице е 570.24лв. с ДДС, и с включени консумативи.

По делото са разпитани четирима свидетели:св.С.-К. е член-кооператор на ТПК Мир от 1992г. Твърди, че на събрание за избор на нов председател разбрали от него за извършената сделка /продажба на имот №61710.501.26 и сградата с идентификатор 61710.501.26.6/, както и за сключения договор за наем. Кооперацията от много години няма никаква дейност. Не знае ТПК Мир да има склад за готова продукция. Според свидетелката член-кооператорите предполагат, че договорът за наем е сключен от бившия председател след като е сезирана прокуратурата, единствено с цел да се намали размера на плащанията по продажбата. Св. И. М. установява същите факти за липса на производствена дейност от много години, за късното научаване за извършената продажба и сключения договор за наеми за продажба на стоки. Според свидетеля ТПК Мир не е имала нужда да купува продукция на ответника. Според свидетеля ТПК Мир е провело общо събрание, където е дебатирана евентуална цена при продажба на имота, но не е вземано решение за продажба. ТПК не е имала назначена администрация, освен председателя. Счетоводството се водели от външен счетоводител. Документацията стояла в стаята на председателя, която се намира в административната сграда на ответника. Според свидетеля не е било необходимо сключването на договор за наем, тъй като кооперацията няма производствена дейност над 9 години и не й е било нужно да закупува стоки от ответника, с цел продажба. Св.Т. Д. също е член кооператор от 1991 г., но е работила и при ответника. Твърди, че с останалите член-кооператори разбрали за договора за наем, когато е започнало наказателното производство спрямо бившия председател П. Свидетелката също счита, че договорът за наем е фиктивен тъй като кооперацията не е имала нужда да наема помещения. ТПК Мир е ползвала помещения в сградата на Микро-67 АД за съхраняване на документацията. Бившия председател е ползвал една стая, в която е съхранявал документацията. Докато е работила в Микро-67 АД е отговаряла за касовия апарат на ТПК Мир, но твърди че почти не е работила. Помещението, в което се е съхранявал касовия апарат е било на втория етаж. Св.М. Н. е бивш работник на ответника, която твърди че Микро-67 АД е имало нова административна сграда. На втория етаж на тази сграда ТПК Мир е ползвала две помещения, по-малкото за офис и по-голямото са склад. В склада се съхранявала продукция, произведена от Микро-67 АД и закупена от ТПК Мир. Офисът се ползвал от бившия председател Ст.П. , който държи ключа и сега. Според свидетелката всички член-кооператори на ТПК Мир имат акции в Микро-67 АД.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Ищецът твърди на първо място, че договор за наем от 01.11.2009г. е привиден и като такъв нищожен. Сочи наличие на абсолютна симулация, при която страните се не са желаели да бъдат обвързани с последиците по договора за наем, като с него не са прикрили друга сделка, а са целели единствено С. П. да избегне наказателно преследване. В тежест на ищеца бе да докаже твърденията си за наличие на привиден договор. В отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се доказва свободно със свидетелски показания. Такива може да бъдат допуснати с изричното съгласие на насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или по-късно страните съставят "обратно писмо", в което, според естеството на договора, признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. „Обратното писмо“ доказва симулацията в отношенията между страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо. Такова „обратно писмо“ страните не са подписвали. Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания при наличието на т.нар. "начало на писмено доказателство"- документ, който не е "обратно писмо", тъй като не доказва симулацията. Този документ може да е случаен и е без значение към кого е адресиран, но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Такъв документ също не бе представен. Предвид липсата на такъв документ свидетелските показания в частта, в която свидетелите твърдят, че договорът за наем е сключен фиктивно са недопустими и не следва да бъдат обсъждани.

Последващите действия и на двете страни, налагат извода че страните са целели настъпването на последиците от договора за наем. Вещото лице е категорично, че и двете страни са включили договора за наем в дневниците си, ищеца-за продажби, а ответника- за покупки, както и че са подали справка декларация за м.11.2009т. пред ТД на НАП. Ищецът е ползвал данъчен кредит по тази фактура №2790. Разпитаните свидетели, вкл. и водените от ищеца твърдят, че ТПК Мир от години е ползвала две помещения в адм.сграда на Микро-67 АД, едното за офис /за документацията и за ползване от председателя/, а другото за склад. Ищецът е ползвал помещенията до 06.01.16г., след което е имало предаване на документацията и опразване на офиса, като част от вещите останали в склада. Дали ищеца е имал реална нужда според мнението на свидетелите е ирелевантно, тъй като реално ответникът е предал владението на двете помещения, а ищецът е ползвал същите. Към настоящия момент ответникът още е лишен от ползването на помещенията, които са заключени, а ключът се държи от бившия председател П. Свидетелите не отричат, че в помещението ползвано за склад е налична стока, която е закупена от ТПК Мир. Не се спори и, че ТПК Мир от много години не реализира продукция. Въпреки това ТПК притежава касов апарат, който е ползван, макар и рядко. За касовия апарат отговаряла св.Д. Щом ищеца не е реализирал продукция логически се следва извода, че той е осъществявал сделки със закупената от ответника и държана на склад продукция. Без значение за валидността на договора, че посочената в договора за наем площ на помещенията е по-малка от действителната, след като няма спор, които точно две помещения е ползвал ищеца. Претенции относно по-голямата отдавана площ води до евентуално ощетяване на наемодателя, но не и наемателя.

Ищецът се позовава на докладна записка за извършена от полицейските органи предварителна проверка, в която служителят П.П. прави свой извод, че договор за наем е фиктивен, съставен за да намали дълга на ответника. Този документ съдържа съждения на едно трето лице, които нямат юридическа стойност и не доказват факти.

Не е налице и заобикаляне на закона при сключването на договора, тъй като заобикалянето на закона по необходимост предполага винаги повече от една сделка. Ако е извършена само една сделка, чиито правни последици са забранени от закона, то тя би била нищожна поради противоречие със закона, а не поради заобикалянето му. Следователно, законът може да се заобиколи по смисъла на чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД с поне две сделки, при това всяка една от тях, разгледана сама за себе си, трябва да е действителна сделка. Преценката за нищожност при противоречието със закона се отнася винаги само за една сделка, а при заобикалянето на закона преценката за нищожност се извършва по отношение на съвкупност от две или повече сделки. При заобикалянето на закона едната от тези сделки пмогат да се решения на органи на ЮЛ. В случая няма заобикаляне на закона, тъй като има една сделка, която евентуално може да противоречи на закона, но не и да го заобикаля. В случая ищецът заобикалянето на закона с хипотезата, когато законът се заобикаля в житейския смисъл на думата чрез една сделка, която е симулативна. 

Третото посочено от ищеца основание /чл.26 ЗЗД/ по същество е даване на правна квалификация, а не посочване на конкретно основание. По делото обаче ищецът сочи факти, които налагат извода за твърдения, че бившия председател не е спазил разпоредбите на чл.28в ал.1 т.2, чл.26 ал.3 във вр. с чл.21 ал.2 т.4 от ЗК и чл.27 ал.3 ЗДДС, по които твърдения ответникът се е бранил. Това по същество са твърдения за нищожност на договора поради липса на съгласие и противоречие със закона. В този смисъл съдът е ограничен да се произнесе в рамките на заявеното от ищеца основание за нищожност и не може да обсъжда друго основание извън предмета на спора.

Относно липсата на съгласие, поради липсата на предварително решение на УС на ТПК за сключването на договора за наем, съдът споделя доводите на ищеца, че посоченото нормативно изискване за предварително решение на УС касае договори за наем, при които кооперацията отдава под наем недвижими имоти,чиято стойност надхвърля 5% от общата балансова стойност на ДМА, а не и когато кооперацията е наемател. Такова предварително решение не се изисква, тъй като съгласно ЗК председателят 26 ал.2 т.3 ЗК ръководи текущата дейност на кооперацията.

На следващо място ищецът твърди противоречие на закона-чл.28в ал.1 т.2 ЗК, като твърди, че бившият председател е акционер в Микро-67 АД, като е председателствал общото събрание на акционерите на Микро-67 АД, докато е заемал длъжността. ЗК забранява на председателя на кооперацията да участва или заема длъжност в ръководни органи на търговското дружество, което не е кооперативно и извършва конкурентна на кооперацията дейност. Съгласно разпоредбата на чл.219 ал.1 ТЗ органи на АД са: общото събрание, съвет на директорите/при едностепенна система/ или надзорен и управителен съвет /при двустепенна система на управление/, като само последните имат качеството на ръководни органи. Фактът, че Ст.П. е председателствал общото събрание на акционерите, не налага извода, че същият е участвал или заемал длъжност в ръководни органи на ответника, тъй като законът не разпознава правната фигура председател на общото събрание на акционерите. Нещо повече, както бившия председател, така и повечето от другите член-кооператори са акционери на Микро-67 АД, което не е забранено от закона.

На последно място ищецът твърди, че ответника и представляващия ТПК Мир са свързани лица и затова данъчната основа на сделката осъществена между двете страни следва да е пазарната цена. Доказателства /писмени/, че бившия председател на ТПК Мир и Микро-67 АД са свързани лица не се ангажираха по делото. Позоваването на чл.27 ал.3 ЗДДС е ирелевантно за спора, тъй като тази разпоредба касае отношенията между държавата и търговците относно определяне и събиране на фиска, а не отношенията между договорните партньори. Нещо повече, според приетото заключение на вещото лице пазарната наемна цена е 475.20лв/кв.м. без ДДС, което не съответства на твърдението на ищеца, че наемната цена /900лв. без ДДС/ е завишена десетки пъти.

Всичко изложено налага извода за неоснователността на исковата претенция.

И двете страни претендират разноски. С оглед изхода от спора ищецът дължи на ответника разноски в размер на 600лв.

Воден от горепосоченото и от разпоредбата на чл.235 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТПК Мир против Микро-67 АД установителен иск за прогласяване нищожността на договор за наем от 01.11.2009г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ТПК Мир да заплати на Микро-67 АД сумата от 600лв./шестстотин лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: