Р Е Ш Е Н И Е

№ 142, 02.06.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На пети май две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 245 по описа за 2017г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК във вр. с чл.14а ал.3 ЗСП.

Депозирана е искова молба от Дирекция“Социално подпомагане“-Ветово, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че 1280.56лв. представляващи недобросъвестно получени от наследодателя й З. И. И. социални помощи и 409.05лв. лихви за забава периода 08.11.16г. до 08.02.17г., както и направените разноски по заповедното и исковото производство. Твърдят, че З. И. И., майка на ответницата е получила неправомерно целева помощ за отопление и ел.енергия за 2006г.-57.75лв.,2007г.-180лв., 2008г.-382.50лв,2009г.-276.15лв., и 2010г.-284.30лв., тъй като не е декларирала доход от продажба на недвижимо имущество и е вписала неверни данни. Въз основа на издаден констативен протокол от 21.12.11г. ищецът е издал заповед №РД 01-0020/25.01.12г. за възстановяване на недобросъвестно получените социални помощи. Констативния протокол е връчен лично на наследодателката на 28.12.11г., но самата заповед не й е връчвана. На 16.02.12г. наследодателката е получила лично покана за доброволно изпълнение изх.№9433/09.02.12г. На 08.06.13г. З. И. е починала, като на нейните наследници по закон /две дащери Р. и Й./ са изпратени покани за доброволно изпълнение на задължението й. След множество опити ищецът е връчил покана за доброволно изпълнение единствено на Й. А. С.. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№2414/16г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №4068/13.12.16г. В срока е възразила само за Р.Й., като съдът е указал на заявителя да предяви иск спрямо нея.

Ответницата Р.А.Й. оспорва иска като твърди, че наследодателката е получила заповедта лично на 25.01.12г. на постоянния си адрес. Тъй като заповедта не е обжалвана в срок, същата е влязла в сила на 01.02.17г. /вероятно 01.02.12г./ От тази дадат започва да тече давностния срок, като вземането на ищеца към наследодателката е погасено по давност на 01.02.17г., а исковата молба е депозирана на 09.02.17г. Предвид на това, че вземането е погасено по давност, то погасена по давност е и претенцията спрямо наследниците на З. И.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Наследодателката на ищцата З. И. И. е подала молби декларации №№ 4480/17.11.06, № 2590/24.07.07г., № 1413/28.07.08г., №1554/25.08.09г. и №622/25.08.10г. за отпускане на целева помощ за отопление, при ищеца за отоплителните сезони както следва: 2006/2007г., 2007/2008г., 2008/2009г. ,2009/2010г. и 2010/1211г. Ищцата е посочила семейното и здравословното си състояние, доходите си, декларирала е че не притежава недвижима и движима собственост, както и че тя и членовете на семейството й не са извършили прехвърляне срещу заплащане (продажба) на жилищен и/или вилен и/или идеални части от тях, през последните пет години. Със заповеди №№ 4480/04.12.06, № 2590/20.08.07г., № 1413/12.07.08г., №1554/24.09.09г. и №622/21.09.10г. на Директора на ДСП, са й отпуснати целеви помощи за отопление, както следва: 157.61лв., 180лв., 382.50лв., 276.15лв. и 284.30лв. З.И. е получила сумите видно от приложените платежни ведомости, на които фигурира подписа на наследодателката. За отоплителен период 2006/2007г. е получила в рамките на 5 месеца 157.61лв., като последната част от тази сума е получила на 01.03.2007г. Помощта за отоплителен сезон 2007/2008г. от 180лв. е получила наведнъж, като няма данни кога е получена помощта. Опис-заявката е за м.11.2007г. Помощта за отоплителен сезон 2008/2009г. е получена на два пъти: 100лв. на 21.11.08г. и 282.50лв. на 19.08.08г. Отпуснатата помощ на сезон 2009/2010г. е получена отново на два пъти: 110.45лв. на 11.10.09г. и 165.89лв. на 04.02.110г. Помощта за отоплителен сезон 2010/2011г. също е получена на два пъти:113.72лв. на 15.11.10г. и 170.58лв. на 21.01.11г.

При обработване на молба-декларация № 1026/12.09.11г. за целева помощ за отоплителен сезон 2011/2012г. при направена служебна проверка в Службата по вписванията ищецът е констатирал, че на 17.10.2006г. е извършена продажба на 5.000дка. зем.земи, на 20.06.07г. продажба на 16.394дка. зем.земи, и на 29.08.07г. е дарила имот, които З. И. не е декларирала, нито е декларирала дохода от тях.

На 21.12.2011г., служители от Д"СП" Ветово извършили проверка относно правомерността на получените целеви социални помощи от И. и констатирали наличието на отчуждителните сделки, както и че същите не са декларирани от ответницата в подадените от последната молби-декларации. Установените факти били описани в Констативен протокол от 21.12.2011г., който бил връчен на ответницата лично на 28.12.2011г. Не се твърди по делото и не се установява, в законоустановения тридневен срок да са постъпили възражения против Констативния протокол.

Със Заповед № РД 01-0020/25.01.12г. на директора на Д"СП" било наредено, З. И. И. да възстанови недобросъвестно получените социални помощи, отпуснати по реда на Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за отоплителни сезони 2006/2007г., 2007/2008г., 2008/2009г. ,2009/2010г. и 2010/1211г. в общ размер на 1689.61 лева, от които главница 1280.56лв. и 409.05лв. лихва, "ведно със законната лихва, дължима до датата на възстановяването й". В заповедта изрично е посочено, че същата подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването й по реда на АПК. Видно от известие за доставяне (обратна разписка), Заповедта на директора на Д"СП" е била връчена на ответницата, без да е посочена дата. В обратната разписка фигурира само подпис, идентичен с тези, находящи се на останалите приложени обратни разписки. По делото не са представени доказателства срещу Заповедта да е подавана жалба, поради което и съдът приема, че като необжалвана заповедта е влязла в сила. Тъй като в обратната разписка не е посочена дата, то съдът намира че заповедта е влязла на 16.02.12г., датата на която на И. е връчена поканата за доброволно изпълнение № 9433-0001/09.12.12г.

На 09.06.12г. ищцата е починала, като е оставила наследници по закон двете си дъщери Й. и Р.. До двете наследници са изпрати съобщения да заявят дали приемат наследството на своята майка, както и са изпращани множество покани за доброволно изпълнение, които не са потърсени. Същите са изпращани на постоянните адреси на наследниците.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира предявените исковете за неоснователни.

Страните не спорят по фактите, а по правото. Не се спори по делото, че наследодателката на ответницата е извършила разпоредителни сделки и е придобила доход, който не е декларирала. Следователно наследодателката изначално не е отговаряла на условията за получаване на целева социална помощ за отопление, към момента в който е подала молба-декларация, тъй като е декларирала неверни данни/не е декларирала данни/. Ищецът е изплатил, а ответницата е получила социални помощи за посочените периоди. Налице е следователно първоначална липса на основание. Началният момент, от който тече давността в този случай е този, от който сумата, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, е изплатена и усвоена от получателя /наследодателката/. Това е така, доколкото в случая е налице неоснователно обогатяване, при което, след като наследодателката ни е отговаряла на изискванията на чл.10 ал.1 ППЗСП, е налице начална липса на основание за получаване на сумите, а полученото без основание подлежи на връщане веднага и вземането става изискуемо веднага. В този смисъл момента, от който започва изчисляването на давностния срок за възстановяване на неоснователно получените суми, е датата на тяхното получаване. Последната получена сума е от дата 21.01.2011г.. Съдът намира, че 5 годишния давностен срок е изтекъл по отношение на всички недобросъвестно получени суми към 21.01.2016г., много преди ищецът да депозира заявление по чл.410 ГПК.

Неправилно страните считат, че началния момент от който тече давността е връчването на заповедта за възстановяване на недобросъвестно получените социални помощи. Началният момент на давността би бил, връчването на заповедта, ако неоснователното обогатяване се дължеше на отпаднало основание, а не на липсващо основание.

При положение, че вземането е погасено по давност, нито наследодателката, нито нейните наследници дължат възстановяване на сумите по настоящия ред, поради погасяване на правото на ищеца по давност.

Погасяването по давност на главното вземане обуславя и недължимост на акцесорното такова за лихвите, начислени върху главницата, вкл. и ако давността за тях не е изтекла-чл.119 ЗЗД.

С оглед изхода от делото дължимата принципно от ищеца държавна такса, който е освободен, остава за сметка на съда.

Ответницата не дължи на ищеца разноски по заповедното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Дирекция“Социално подпомагане“-Ветово установителни искове против Р.А.Й. *** за възстановяване на неправомерно получена целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2006/2007г., 2007/2008г., 2008/2009г. ,2009/2010г. и 2010/1211г. 1280.56лв. и лихва за забава от 409.05лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: