Р Е Ш Е Н И Е

Номер 169 02.06.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №282/2017 г.

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Сортови семена“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу ЕТ „Ира –Й. П.“ за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 10 512 лв. ведно с обезщетение за забава от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, 3 209,66 лв. обезщетение за забава за периода 22.12.2013 г. – 22.12.2016 г. И сумата 947,44 лв. разноски по ч.гр.д.№2542/2016 г. по описа на РС Разград. Сочи, че между страните и сключен договор за продажба и са доставени от ищеца на ответника зърнени семена пшеница и ечемик на обща стойност 10 512 лв., издадена е фактура №0000001312/24.09.2012 г., в която е отразен начин на плащане по банкова сметка, ***та и на двете страни, а за доставките са издадени три експедиционни бележки от 25.09. и 26.09.2012 г. , че продажната цена не е заплатена от ответника и че за тези вземания в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №4299/28.12.2016 г. по ч.гр.д.№2542/2016 г. по описа на РРС, срещу която ответникът е депозирал възражение.

Ответникът оспорва исковете.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът и и ответникът са търговци по смисъла на ТЗ. Между тях е бил сключен договор за доставка на семена. Според представените експедиционни бележки ищецът е изпратил на ответника 4800 кг. пшеница на 25.09.2012 г., и 6000 кг. ечемик на 26.09.2012 г., като за последното количество са съставени две бележки. И трите бележки са подписани от приелия стоката. За тези количества ищецът е издал фактура №1312/24.09.2012 г.

Според представеното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, фактурата е осчетоводена в счетоводството на двете страни, като ищецът я е осчетоводил в Дневника за продажби за м.септември 2012 г. и я включил в Справка-декларация по ЗДДС за м.09. 2012 г. Ответникът съответно е осчетоводил същата в Дневника за покупки и е ползвал данъчен кредит по същата. В счетоводствата на двете страни не са отразени плащания по процесната фактура. Според същото заключение законната лихва върху сумата 10 512,00 лв. за периода 22.12.2013 г. – 22.12.2016 г. е 3 209,66 лв.

По реда на чл.410 от ГПК ищецът е поискал и по ч.гр.д.№2542/2016 г. РС Разград е издал заповед за изпълнение за сумата 10 512 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 3209,66 лв. обезщетение за забава за периода 22.12.2013 г. – 22.12.2016 г. и 947,44 лв. за разноски.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 10 512 лв. е основателен и доказан. В случая се касае за търговска сделка по см. на чл.286 от ТЗ, тъй като е сключена от търговци във връзка с упражняването на занятие. Съответно чл.293 от ТЗ предвижда, че за действителността на търговската сделка е предвидена писмена или друга форма само във случаите, предвидени в закон. В случая се касае за три търговски продажби на движими вещи - семена, за които е издадена обща фактура. След като ответникът е осчетоводил тази фактура и дори е ползвал данъчен кредит за същата, той е одобрил сделките. Следователно в съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ ответникът като купувач е длъжен да плати цената, в случая по банков път след издаване на фактурата за съответния период. Такова плащане не е извършено, следователно е дължимо и към настоящия момент.

Основателен е и искът за установяване дължимостта на обезщетението за забава, посочено в заповедта за изпълнение. В съответствие с разпоредбата на чл.86 от ЗЗД след изпадането в забава на ответника, той дължи законната лихва върху дължимата сума. Тази сума според вещото лице е в размер на 3 209,66 лв.

Искът за установяване задължението на ответника за заплащане на сумата 947,44 лв. е недопустим, а настоящият съдебен състав, като разглеждащ иска за съществуване на вземането, следва да се произнесе за дължимостта и на разноските, направени в заповедното производство, но с осъдителен диспозитив. В случая с оглед основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски в размер на 947,44 лв.

На осн. чл.78 от ГПК ап.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по настоящото дело в размер на 474,44 лв. и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 942 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Ира-Й. П.“, ЕИК *** със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“България“, №***, представлявано от управителя Й. Й. П., че същият дължи на „Сортови семена“ЕАД, ЕИК ***със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Кирил и Методий“, №***, представлявано от М. Г. Й. сумата 10 512,00 лв. /десет хиляди петстотин и дванадесет лева/ по фактура №0000001312/24.09.2012 г., както и законна лихва върху главницата от 23.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 209,66 лв. /три хиляди двеста и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 22.12.2013 г. – 22.12.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №4299/28.12.2016 г. по ч.гр.д.№2542/2016 г. на РРС.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от „Сортови семена“ЕАД, ЕИК ***със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Кирил и Методий“, № *** срещу ЕТ „Ира-Й. П.“, ЕИК *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 947,44 лв. разноски по ч.гр.д.№ 2542/2016 г. на РРС.

ОСЪЖДА ЕТ „Ира-Й. П.“, ЕИК *** със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“България“, №***, представлявано от управителя Й. Й. П. ДА ЗАПЛАТИ на „Сортови семена“ЕАД, ЕИК ***със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Кирил и Методий“, № ***, представлявано от М. Г. Й. сумата 474,44 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски и сумата 942 лв. /деветстотин четиридесет и два лева/ заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по настоящото дело и сумата 947,44 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски по ч.гр.д.№2542/2016 г. на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №2542/2016 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: