Р Е Ш Е Н И Е

№ 2017 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд граждански състав

На двадесет и седми юни 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: Сребрена Русева

Като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 569 по описа за 2017 година

Р Е Ш И:

НАЛАГА мярка за незабавна защита на Я.П.С., ЕГН **********, адрес *** срещу осъществявано ДОМАШНО НАСИЛИЕ от Р.Й.С., ЕГН **********, адрес ***.

ЗАДЪЛЖАВА Р.Й.С., ЕГН **********, адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Я.П.С., ЕГН **********, адрес ***.

ЗАБРАНЯВА на Р.Й.С., ЕГН **********, адрес *** да приближава до жилището, в което живее Я.П.С., ЕГН **********,***, както и местата за социален отдих и контакти, посещавани от молителката в гр.Разград за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от влизане в сила на решението.

ЗАДЪЛЖАВА Р.Й.С., ЕГН **********, адрес ***, да посещава специализирана програма в центъра на НПО гр. Разград след предварителна уговорка на тел. ***, до 03.07.2017 година.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.Й.С., ЕГН **********, адрес *** за последиците от неизпълнението на заповедта- на основание чл.21 ал.2 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителят и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

НАЛАГА на Р.Й.С., ЕГН **********, адрес ***, ГЛОБА в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева за извършения от него акт за домашно насилие на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Р.Й.С., ЕГН **********, адрес ***, да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ издаде съдебна заповед за защита.

ПРЕПИС от настоящото да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на МВР гр. Разград и НПО гр. Разград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред РОС в 7 дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение №205 от 27.06.2017 г., постановено по гражданско дело №569/2017г. на РРС.

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от Я.П.С. и Г.Р.С., действаща със съгласието на Я.С., в която се сочи, че ответникът Р.Й.С. е бивш съпруг на първата и баща на втората. След прекратяване на брака заживели отново заедно, като от 14.10.2016г. се разделени окончателно, ответникът живеел с друга жена, а първата - с друг мъж. Твърди се, че на 12.03.2017г. около 18ч. се разбрали с ответникът да минат покрай дома му в гр.Разград бул.**. Я.С. управлявала автомобил собственост на майката на съжителницата на ответника, който бил предоставен с договор за наем на мъжа, с който живее и който е бивш съпруг на съжителницата на ответника. Като пристигнали ответникът и съжителницата му излезли пред къщата, възникнал спор по повод по раншен инцидент между тях. Двете жени се обиждали и нагрубявали взаимно, първата последната взела ключовете от таблото на автомобила, а двете ищци започнали да и викат да върне ключовете. Първата ищца я догонила и хванала за косата, която била на плитка. Втората ищца продължавала да вика, в този момент ответникът я хванал за ухото и тя се разплакала. Първата ищца му казала , че детето не е виновно, тогава той я блъснал в гърдите и я съборил на земята и започнал да я удря по тялото и да я рита.

Иска да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1, 3 и 5 от ЗЗДН.

Ответникът оспорва обстоятелствата твърдени от ищцата. Твърди, че не е упражнил физическо насилие спрямо ищцата.

По молба на Г.Р.С. заявена в с.з. същото е прекратено с определение в с.з. от 27.06.2017г., поради отказ от иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Бракът между ищцата и ответникът е прекратен с решение по бр.д. №50/2006г. на РРС. В съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН е представена декларация за обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Във връзка с твърдените в молбата обстоятелства по искане на ищеца са разпитани свидетелите К.П.Н. и Б.П.П.. Св. Н.-брат на ищцата сочи, че знае за случката, сестра му се обадила вечерта и му казала, че са в РУП. Отишъл там с приятеля си, Г. била разстроена и плачела, сестра му също. Имала следи - охлузвания по ръцете – пръстите и дланите, кал по дънките и по блузата. После му показала зачервявания по гърба, кръста. Казали му, че Р. започнал да я обижда, да я блъска, съборил я на земята, ритал я. На Г. дръпнал ухото, понеже се опитала да му се противопостави. Имало разправия между нея и Ц.. Изчакал в полицията заедно с тях, за да не станел проблем, защото това се случвало редовно, системно. След инцидента сестра му и племенницата му редовно посещавали психолог. Страхували се, тъй като Р. бил агресивен.

Св.П. сочи, че знае за инцидента от св.Н., с когото се чул по телефона и последния му казал, че е в полицията. Отишъл там за да разбере какво е станало, К., Я., една жена и Г. били там. Били притеснени, разбрал, че са се скарали, сдърпали. Я. имала кал по дрехите, имала следи от зачервявания по врата. Казала му, че Р. го е направил, а също, че я ритал. Видимо си личало, че двете са плакали. И преди се случвали такива неща.

По искане на ответника са разпитани свидетелите Д.Н., К.К., К.Р., С. В. и Ц. Х. Свидетелите Н. и К.-полицейски служители били изпратени на ул.** по сигнал за скандал. Там били страните и Ц., други хора нямало. Я. казала, че Р. ги дърпал. След това всички отишли в КАТ и били снети обяснения. Не за първи път полицейски служители били изпращани на този адрес.

Свидетелите Р. и В. били същата вечер в дома на ответника в кухнята на третия етаж, откъдето чули станалото. Св.Р. сочи, че гледал през притворения прозорец, видял как Ц. взела ключовете от автомобила, а Я. я хванала за косата, като преди това я обиждала. Р. застанал между тях, за да предпази Ц., Я. да не я удари. Посегнал да хване Г. за ухото, но тя се дръпнала. След това Я. казала, че ще видят какво ще стане, тръгнала към колата препънала се и паднала на земята. Станала изтупала се, след което влязла в автомобила и говорела по телефона.

Св.Х. сочи, че инцидента бил между нея и Я.. Говорели отначало за случай отпреди това. Я. започнала да и крещи и обижда, псувала я. Тогава тя взела ключовете от колата, която била на майка и. В този момент Я. я хванала за косата и я съборила на земята. Р. застанал между тях. Я. тръгнала към автомобила да си вземе телефона, спънала се и паднала на ръцете си. Обадила се на полицаите, които дошли много бързо, Я. продължавала да я обижда.

По делото са приложени съдебномедицинско удостоверение №17 и №18 - двете от 13.03.2017г. В първото се сочи, че при прегледа на ищцата са установени: кръвонасядане на лява ушна мида, върху горновътрешния квадрант на големия гръден мускул и дясната страна под ляво предно хълбочно бодило; лек отток и зачервяване на меките тъкани върху дланно-пръстовата става на показалеца на лявата ръка палпаторна болка върху задната половина на тялото на долната челюст с дясно и под средата на тялото на долната челюст в ляво. Описаните увреждания са причинени от твърд/и тъп/и предмет/и и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава освидетелстваната и са обусловили болка и страдание.

Така подадената молба е допустима предвид разпоредбата на чл.3 т.1 и т.1 от ЗЗДН. Разгледана по същество, е основателна. Съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства, показанията на свидетелите, като на свидетелите Н. и Х. ценени при условията на чл.172 от ГПК, съдът стигна до извода, че ищцата е била подложена на физическо насилие от страна на ответника на 12.03.2017г., изразяващо се в блъскане, удряне ритане. Изложените обстоятелства в молбата, се подкрепят от показанията на свидетелите Н., П., Н., К., съдебномедицинско удостоверение, както и от декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Недостоверни по отношение на това, че ответникът не е упражни физическо насилие намира показанията на свидетелите Н. и Х., за това, че ищцата била паднала, след като сама се спънала. Показанията им са заинтересовани, тъй като св.Х. съжителства с ответника, а св. Р. е в служебна зависимост от него, освен това противоречат на медицинските документи, които са официални такива и удостоверяват травматичните увреждания на ищцата, които съответстват на изложеното в молбата. Съдът няма причина да не кредитира този документ, тъй като не бе установено, описаните увреждания да са получени по друг начин, освен това същите не съответстват да са причинени от падане на ищцата върху ръцете си, както обясняват свидетелите Н. и Х.

По отношение на мерките за защита съдът счита, че мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, следва да бъде наложена над средния предвиден в закона срок, а именно за срок от дванадесет месеца. Отношенията между страните са силно влошени и не би могло в рамките на по-кратък срок, да се постигне подобрение при тях и сигурност за ищеца. Поради по-високата обществена опасност на деянието на ответника, това, че явно не е било инцидентен случай, следва да наложи мярка по чл. 5 ал.1 т. 5 от ЗЗДН – задължаване да посещава специализирани програми, с оглед необходимостта от поправяне на своето поведение, същият следва да посещава консултациите в специализираната програма на ЦНПО Разград.

По отношение размера на глобата на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН съдът взе предвид конкретното деяние и данни за имотното състояние на ответника, поради което наложи санкцията в размер към минимума, а именно 350лв. Предвид изхода на делото, ответника следва да заплати по сметка на РРС д.т. в размер на 50лв.

В този смисъл постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение №165 от 19.04.2016 г., постановено по гражданско дело №469/2016г. на РРС.

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от Йозлям Метин Кадир лично и като законен представител на Керем Кадяр Кадир, в която сочи, че с ответника Кадяр Осман Кадир са в процес на развод, поради което живее при родителите си. Имат дете – Керем Кадяр Кадир. На 16.02.2016г. там дошли първия ответник и неговата майка - втория ответник, като поискали парите за детето. Когато отказала, започнали да заплашват, че ще отнемат детето, първия ответник започнал да крещи да блъска и удря по масата, а детето се уплашило и започнало да плаче. На 20.02.2016г. била на разходка с детето на площадка пред блок 24 в ж.к. Орел, където дошъл първия ответник. Започнал да я обижда, че била “курва” и “преспивала с други мъже”. Пристигнала и майка му, която издърпала количката от ръцете и. Опитала се да набере тел. 112, но първия ответник я ударил по дясното ухо, изтървала телефона на земята, след което я съборил на земята и паднала на колене. През това време втората ответница му казвала да я задържи. Иска да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1, 3, 4 и 5 от ЗЗДН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Ищцата и първия ответник са съпрузи, а втората ответница е негова майка.

Ищцатав съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представила декларация за обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Във връзка с твърдените в молбата обстоятелства по искане на ищеца са разпитани свидетелите Ивко П., Метин Ахмед и Байсе Ахмед. Св. П., който е полицейски служител съобщава, че получил жалба от ищцата и извършил проверка във връзка с двата инцидента, снел обяснения, като ищцата посочила обстоятелствата, които са описани и в молбата. След което съставил на двамата ответници протокол за предупреждение. От колегите си знае, че са посетили инцидент на 16.02.2016г. В показанията си св.Метин Ахмед - баща на ищцата сочи, че през м. февруари в дома му дошли двамата ответници, за да разговарят във връзка с делото за развод. Втората ответница започнала да удря по масата и викала “дайте парите” - синът и имал борч и трябвало да го върне. Съпругата му ги помолила да си напуснат, но те не сторили това, след което тя взела точилката. Тогава той я спрял и ги избутал навън. Ищцата била зад него с детето, като първия ищец посегнал през него и я ударил. Бил агресивен и викал. Детето се разплакало. Веднага уведомили полицията, като били съставени протоколи на двамата ответници. Св. Байсе Ахмед - майка на ищцата сочи, че през месец февруари около 19 ч. видяла сватята си пред вратата и я поканила да влезе. Били тя, зет и, съпругът, като ищцата влизала и излизала, тъй като ходела при детето в съседната стая. Не успели да говорят, защото те искали пари. Ответницата казала, че докато не вземе парите няма да си тръгнат, казала, че синът и имал борч и трябвало да го върне. Започнала да бие по масата и казала, че докато не вземе парите, няма да си тръгне. Свидетелката ги помолила да си тръгнат, но те не искали, и ги избутали до вратата. Първа била втората ответница, а след нея първия ответник, който се обърнал и ударил ищцата, която била зад нея с детето. Обадили се в полицията. Свидетелката взела маша/ръжен/, но не ударила никого. След няколко дни на обяд ищцата била на разходка с детето с количката. Звънняла и по телефона, но тя не вдигнала, след което отишла и видяла, че по ръцете на дъщеря и имало кръв, коленете и били ожулени, а ответникът я дърпал. През това време втората ответница вървяла с количката. От дъщеря си разбрала, че зет и я ударил, когато поискала да се обади в полицията.

По искане на ответната страна е разпитан свидетелят Денислав Андреев, който сочи, че познава страните, научил, че ищцата подала молба за развод. Чул за инцидента на 16.02. от ответника - станало спречкване, при което майка му била ударена по окото. Видял я на следващи ден, било посинено. Разбрал от него и за друг инцидент, който се случил на площадката, искали да говорят за детето, но се спречкали. Телефонът на ищцата паднал на земята и се счупил. За първия инцидент ответникът му казал, е ищцата ударила ответницата с маша за печка в окото.

По делото са приложени протокол за предупреждение от 16.02.2016г., съдебномедицинско удостоверение от 16.03.2016г., постановление на РРП за отказ да се образува досъдебно производство от 06.04.216г.

Така подадената молба е допустима предвид разпоредбата на чл.3 т.1 и т.7 от ЗЗДН. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства, показанията на свидетелите, като показанията на свидетелите Байсе Ахмед и Метин Ахмед преценени при условията на чл.172 от ГПК, които няма причина да не кредитира, като последователни, логични свързани помежду си и с останалите доказателства, съдът стигна до извода, че ищецът е бил подложен на физическо, емоционално и психическо насилие на 16.02.2016г. от страна на двата ответници, а на 20.02.2016г. от страна на първия ответник, изразяващо се в нанесени удари от първия ответник, обидни думи от негова страна, съпроводени със закани и заплахи от двамата ответници. Изложените обстоятелства в молбата се подкрепят от приложения протокол за предупреждение, постановление на РРП относно процесните инциденти между страните, както и от декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. От доказателствата ангажирани и от двете страни, се установява, че действително на посочените дати, инцидентите са се развили, както се твърдят в исковата молба, като не се събраха доказателства, които ги опровергават. Показанията на св. Денислав Андреев са непреки, непълни и изолирани, не кореспондират с останалите доказателства. В частта относно факта, че ищцата е ударила втората ответница с маша в окото, са неотносими, тъй като евентуално достоверността на това обстоятелство, не опровергава твърденията в молбата. В двата случая – на 16.02. и на 20.02. действията на насилие са извършени в присъствието на детето Керем Кадяр Кадир, независимо от неговата възраст, поради което е налице хипотезата на чл.2 ал.2 от ЗЗДН

Съдът намира, че втората ответница, не е осъществила на 20.02.2016г. акт на домашно насилие, тъй като нейните действия изразяващи се в това, че взела количката с детето и казала на сина си да задържи ищцата, не покриват фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН.

По отношение на исканите мерките за защита съдът счита, че мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, по отношение на двамата ответници следва да бъде наложена над средния предвиден в закона срок, а именно за срок от десет месеца. Отношенията между страните са силно влошени и не би могло в рамките на минималния или средния срок, да се постигне подобрение и сигурност. Поради не високата обществена опасност на деянието на ответницата Атче Абтула и неучастието и във втората проява, на същата не следва да налага мярка по чл. 5 ал.1 т. 5 от ЗЗДН – задължаване да посещава специализирани програми. С оглед необходимостта от поправяне на своето поведение първият ответник Кадяр Кадир следва да посещава консултациите в специализираната програма на ЦНПО Разград.

По отношение размера на глобата на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН съдът взе предвид конкретното деяние и липса на данни за имотното състояние на ответниците, поради което наложи санкцията в размер към минимума за първия и в размер на минимума за втория ответник. Предвид изхода на делото, ответниците следва да заплатят и д.т. в размер на 50лв. Ответниците следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски, да заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., а ответникъ Кадяр Кадир и 400лв. внесен депозит за особен представител.

В този смисъл постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: