№261, 30.06.2017
година, град Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на двадесет и пети Май две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
секретар Галя Мавродинова
прокурор
......................,
като разгледа докладваното
от съдията
НАХДело № 139 по описа за 2017г.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.В.К. ЕГН **********
***, против наказателно постановление № 37-0000037/20.01.2017г.
на Началник ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл. 8
§6, второ тире, изр.1 от Регламент 561/06 вр. чл.4, б.”з” и чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр на основание чл. 93б, ал.11, т.3 от ЗАвПр
му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1000,00 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган
заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва
да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.12.2016г. контролните органи по ЗавПревози,
около 10,48ч. на път ІІІ – 205 до разклон за с. Черковна, обл. Разград, извършили проверка на документите на водач на тов.
Автомобил « МАН» с рег. № ЕВ 3673 АХ и полуремарке с рег. № ЕВ 0130 ЕВ, извършващ международен превоз на
товари със заверено копие № 144010001 към Лиценз № 18172 за международен
автомобилен превоз на товари, в момента
на проверката без товар, движеш се по маршрут гр. Русе – гр. Исперих, оборудван
с дигитален тахограф „
Сименс AG
” 1381 с фабр. № 0000794206. Контролните органи разчели картата на водача
на жалбоподателя в ел. четец на служебния автомобил, при което установили, че не
е спазил изискванията за нормална седмична почивка, след ползвана една нормална
седмична почивка от 18,12ч. на 04.11.2016г. до 06,45ч. на 07.11.2016г. и една
намалена седмична почивка от поне 24ч. от 05.54ч. на 12.11.2016г. до 12,42ч. на
14.11.2016г. Като е направил втора намалена седмична почивка от 17,54ч. на 19.11.2016г. до 04.20ч. на 21.11.2016г. с
продължителност от 34,26ч., която е намалена с 10,34ч. Намалението е над
09,30ч., с което нарушил чл. 8 §6, второ тире, изр.1 от Регламент 561/06 вр.
чл.4, б.”з” и чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр, за което съставили
АУАН с бл. № 231527/12.12.2016г., връчен на нарушителя и подписан от него без
възражения. Въз основа на АУАН по – късно на 20.01.2017г., било издадено и
атакуваното НП, с което осъщественото от жалбоподателя нарушение е описано по
идентичен с посочения по – горе начин, квалифицирано и от
административнонаказващия орган, като такова по
чл. 8 §6, второ тире, изр.1 от Регламент 561/06 вр. чл.4,
б.”з” и чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр и санкционирано от него с налагане
на административно наказание «глоба» в размер на 1000,00 лв. на основание чл.93б,
ал.11, т.3 от ЗАвПр, връчено на жалбоподателя на08.02.2017г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като
подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е
допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения: РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от15март2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на регламент (ЕИО) № 3820/85
на Съвета, в Член 8 определя задължението на водачите да ползват през всеки две последователни седмици поне: две нормални седмични почивки, или една
нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа.
Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от
края на предишната седмична почивка. Видно от приложената по делото разпечатка от ел. четец
на картата на водача на жалбоподателя, безспорно е установено, че
жалбоподателят К. не е спазил изискването след като е ползвал една нормална
седмична почивка и една намалена седмична почивка, отново да ползва една
нормална седмична почивка. Времето, с което е намалена сумарно дължимата
седмична почивка е над 9,30ч. и по този начин действително е нарушил цитираната
разпоредба на Регламента.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 11, т.3 от ЗАвтП, водач, който не спазва изискванията относно намалената
седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, се наказва за
намаляване на времето за намалена седмична почивка: т.3. над 9 часа и 30 минути - с глоба 1000 лв.
С
оглед изложеното настоящия състав намира, че в конкретния случай от страна на Г.В.К., с записите в карта на
водача е осъществен съставът
на административното нарушение, визирано в НП, видно от
събраните по делото доказателства. Ето защо, контролният орган правилно му е
наложил наказание по чл. 93, ал. 11, т.3 от ЗАвтП. Наложеното административно наказание е
законопредвиденото и в конкретно посочен в Закона размер
респ. съобразено и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
От
процесуална страна Наказателното постановление, както и Актът за установяване
на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите
се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия
орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са
конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми,
въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП
ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя,
поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на
чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, не налагат извод за фактическа обстановка,
различна от възприетата такава от наказващия орган.
Относно
възражението на жалбоподателя за прилагане на института на чл.28 от ЗАНН, съдът
намира същото за неоснователно. Освен, че процесното адм. нарушение е на просто
извършване, показателно в случая е решението на законодателя да посочи точен
размер на адм. наказание в зависимост от продължителността на намалението на
нормалната седмична почивка. От друга страна, действително натрупваната у
водачите на товарни автомобили умора, следствие на неспазване изискванията за
нормалната седмична почивка се явява изключително рисков фактор за всички
участници в автомобилното движение и предпоставка за настъпване на ПТП, като по
този начин поставят в опасност здравето и дори живота на останалите участници в
движението. От изложеното съдът намира, че нормата на чл. 28 от ЗАНН, както и
относително голямото намаление на нормалната седмична почивка е неприложима.
В крайна сметка, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на акта, така
и при издаването на НП, които да водят до отмяна на същото.
Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
37-0000037/20.01.2017г. на Началник ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл.
8 §6, второ тире, изр.1 от Регламент 561/06 вр. чл.4, б.”з” и чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр на основание чл. 93б, ал.11, т.3 от
ЗАвПр на Г.В.К. ЕГН **********
*** е наложено административно наказание «глоба» в размер на
1000,00 лв., като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен
срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: