№ 260, 30.06.2017г., град Разград
Разградският районен съд
На двадесет и пети Май 2017 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Николай Борисов
Секретар:
Галя Мавродинова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд
№ 247 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Е. Г.
ЕГН ********** *** против НП № 1646/29.12.2016г. на Началник РУ на МВР – Разград,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР е наложено административно
наказание « Глоба « в размер на 100,00лв., на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
В жалбоподателят навежда
твърдение за нарушаване на процесуалния закон при издаване на обжалваното НП
още при съставяне на АУАН, за който твърди, че не е съставен в негово
присъствие и в присъствие на свидетели очевидци на нарушението. По този начин
било нарушено правото му на защита оше с поставяне началото на адм.
наказателното производство. На това основание моли за отмяна на процесното НП.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява.
Административнонаказващия орган, при редовно призоваване
не изпраща представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 18.12.2016г. около
07,35ч. деж. В ОДЧ на РУ на Разград, изпратил свидетелите Т. Т. и И. И., които
били, по сигнал за нарушаване на обществения ред в бензиностанция „ ОМВ „ в гр.
Разград. На място свидетелите установили двама клиенти, единият, от които
жалбоподателят, а другият, негов приятел. Жалбоподателят бил в явно нетрезво
състояние, като преди пристигането на полицйските служители си бил купил
баничка, която след като питал не му харесала и я захвърлил в търговската зона
на бензиностанцията, след което се развикал, че баничката е стара и отправил
към персонала неприличен жест с три от пръстите на едната си ръка. При
пристигането си на място свидетелите
разпоредили на жалбоподателя да представи личната си карта за извършване на
полицейска проверка с оглед установяване на самоличността му. Същият отказал,
като в допълнение ги заплашил с уволнение и със значимостта на собствената си
личност и на тях също показал неприличен жест от три пръста. Това наложило
отвеждането на жалбоподателя в сградата на РУ на МВР – Разград, където след
като си казал трите имена, била извършена справка в системата на „ БДС „ и била
установена самоличността му. За неизпълнение на устно полицейско разпореждане
на жалбоподателят бил съставен АУАН бл. № 653619, в негово присъствие и
присъствие на един от свидетелите очевидци. Нарушението било квалифицирано от
актосъставителят като такова по чл.64, ал.4 от ЗМВР. Жалбоподателят отказал да
подпише АУАН, като отказът бил удостоверен от св. И. И..
На база съставеният АУАН
на 29.12.2016г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка е
описана по идентичен с АУАН начин, адм. наказващият орган, също квалифицирал
нарушението по чл. 64, ал.4 от ЗМВР и
наложил посочената адм. санкция.
НП връчено редовно на 15.03.2017г.,
жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 17.03.2017г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е не основателна.
Съдът намира, че в случая е
осъществен състава на чл. 64, ал. 4
от ЗМВР.
От обективна страна
безспорно се установи, че на жалбоподателя е дадено устно разпореждане от полицейски служител да предостави
документ за самоличност за
извършване на проверка. От своя страна той
не е изпълнил горното. Съгласно цитираната по-горе норма, разпореждане на
полицейски орган е задължително за изпълнение, освен ако не налага извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение, което в конкретния случай не
е било налице, точно обратното, налице е правомерно разпореждане, в изпълнение
на възложените на полицейски служител функции, поради което и въззивникът е
следвало да го изпълни. Горното безпротиворечиво се установява от събраните
гласни и писмени доказателствени средства по делото.
От субективна страна съдът
счита, че нарушението е извършено виновно. Горното съдът извежда от цялостното
поведение на въззивника обективирано по делото, в частност от вида и
последователността на неговите действия.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от
ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН, удостоверено с подпис на свидетел. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1
от ЗАНН.
Относно размера на
наказанието:
Наказващият орган е възприел
изцяло фактическата обстановка описана АУАН и е наложил наказание за
извършеното деяние, в минимален размер, което съдът намира за прекалено леко предвид следното: При
налагане на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе
предвид тежестта на нарушението и обществената опасност на деянието и дееца.
При определяне на наказанието съдът взема предвид като смекчаващо вината
обстоятелство липсата на доказателства за нарушения на жалбоподателя налагани по
ЗМВР, от друга страна обаче,
деянието е с висока степен на обществена опасност, явно нетрезвото
състояние на дееца, предходното поведение на дееца на обществено място преди
пристигане на полицейските служители. Всичко това обуслява един по – висок
размер на адм. санкция. Съдът не разполага с правна възможност да отежни
положението на въззивника, поради което намира, че обжалваното НП като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 1646/29.12.2016г. на Началник РУ на МВР –
Разград, с което на Д. Е. Г. ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 64, ал.4
от ЗМВР е наложено административно наказание « Глоба « в размер на
100,00лв., на основание чл. 257, ал.1 от
ЗМВР, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: