№ 222 02.06.2017г. град Разград
Разградският районен съд
на втори май две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Живка
Ранкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №265 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С.М.С. *** срещу Наказателно
постановление №257287-F293167 от
20.03.2017г. на Директор на Офис
- Разград при Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв на основание чл.179
от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание на РРС представителят на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Разград изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №257287-F293167 от
20.03.2017г. на Директор на Офис
- Разград при Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите – Варна на жалбоподателя С.С. за
нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв на основание чл.179
от ЗДДС. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение сер. АN № F293167/06.03.2017г.,
съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис
Разград. В акта и в НП се сочи, че при извършена проверка на 15.02.2017г. в
ТД на НАП гр. Варна, офис Разград е установено, че С.М.С. с ИН по ЗДДС BG**********
като данъчно задължено лице съгласно чл.3 от ЗДДС не е подал в ТД на НАП Варна,
офис Разград справка -
декларация по ЗДДС за данъчен период 01.01.2017г. до 31.01.2017г. в законоустановения
срок до 14.02.2017г. На лицето била изпратена покана от 15.02.2017г. за
подаване на справка – декларация и съставяне на АУАН за неспазен срок.
Справката – декларация била подадена на 06.03.2017г.. Посочено е, че е налице закъснение от 20 дни. Посочено е
още, че нарушението е първо.
По
делото е разпитана свидетелката К. С. /актосъставител/. Тя сочи, че след
приключване срока за подаване на декларации извършили проверка по програмния
продукт и установили кои задължени лица не са
подали справки в срока, тогава на жалбоподателя била отправена покана да
подаде декларация. Декларацията била подадена на 06.03.2017г. , но свидетелката
сочи, че още преди тази дата жалбоподателят идвал два пъти да подаде декларацията си, но поради това, че
веднъж жалбоподателят не носил дискета, втори път файловете на дискетата не се
отваряли, декларацията му не била приета в тези случаи. Свидетелката не може да
конкретизира колко време преди датата 06.02. 2017г. са били направени тези
опити за подаване на декларация.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: Съдът намира, че в случая жалбоподателят
е неправилно санкциониран. На първо място съдът намира, че наказателното
постановление страда от формални пороци. Не е посочено от фактическа страна в
какво качество жалбоподателят се явява данъчно задължено лице. Посочено е, че
той е такъв по смисъла на чл.3 от ЗЗДС. В чл.3, ал.2 от ЗДДС се изброява, че
това са търговци, производители или лица извършващи услуги, които извършват независима
икономическа дейност, но в НП не се сочи кое от тези качества има
жалбоподателят и всъщност изобщо не се сочи на някаква дейност извършвана от
него в този смисъл. Това поставя неяснота относно това в какво качество е
наказан жалбоподателят и съдът не е в състояние да провери направените
констатации. Дори и този порок да не беше налице, то следва да се каже, че
случаят е явно маловажен. В случая се
визира закъснение за подаване на декларация - декларацията е подадена със закъснение двадесет дни, като са налице
данни, че жалбоподателят е правил опити и преди това да подаде декларацията си,
но не можал да подготви изрядно изискуемата документация. При това от формална страна действително е налице
закъснение, но съдът намира, че разглежданият случай се явява маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което жалбоподателят не е следвало да бъде санкциониран. Вярно е, че в случая жалбоподателят е подал
дължимата декларация едва след като е поканен за това от наказващата
институция. Това обаче не променя факта, че става дума за кратко закъснение,
свързано с крайно незначителни вредни
последици. Преценка за маловажност следва да се прави дори в случаи като
настоящия, визиращи нарушение на просто извършване. В крайна сметка съдът
приема, че разглежданото деяние е маловажно, а маловажността в случая се обуславя от редица
обстоятелства. На първо място самото закъснение е кратко. Закъснение от около
две седмици, според настоящия състав, е
приблизителният предел до който може да се говори за маловажност. В случая закъснението не се отдалечава
съществено от този приблизителен предел. Отделно от това не е начислен данък за
внасяне. При това е очевидно, че краткото закъснение, което е допуснато не води до
някакви реални неблагоприятни последици. Отделно от това жалбоподателят е
правил опити да подаде декларацията си и преди 06.02.2017г., но поради явно
неумение да подготви изрядно необходимата документация е допуснал визираното
закъснение. Без да се оспорва отговорността на жалбоподателя да подготви
декларацията си съобразно нормативните изисквания, то самия факт, че е положил
явен стремеж за това според съда омаловажава укоримостта на конкретното деяние.
В самото НП се сочи, че това е първо нарушение, което също смекчава положението
му. При това положение очевидно е неуместно точно в случай като този да бъде
ангажирана административнонаказателна отговорност. Случаят очевидно е маловажен
/с оглед критериите на чл. 93, т.9 от НК/, което наказващият орган е следвало
да прецени и след като не го е направил е издал едно незаконосъобразно
Наказателно постановление, което по тази причина следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление №257287-F293167 от 20.03.2017г. на Директор на
Офис -
Разград при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите –
Варна, с което на жалбоподателя С.М.С. *** за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: