Мотиви към Присъда №306/22.06.2017г., постановена по НОХД №350/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.Р.Н. *** за това, че за времето от 09.12.2016 г. до 23.01.2017 г. в с. Гецово, обл.Разград, в гр.Разград и в с. Стражец, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач с неизвестни по делото лица /като извършители/, с цел да набави за себе си и неизвестните лица имотна облага, умишлено улеснил неизвестните лица да възбудят и поддържат заблуждение у Н.Ц.К. ***; у Х.А. ***; у Б.С.М. *** и у Р.Х.К. ***, че при провеждана в момента полицейска операция по задържане на телефонни измамници, е необходимо всеки един от тях да окаже съдействие на полицаите, като предаде на измамниците наличните им пари и златни накити, като с това причинил имотна вреда на Н.Ц.К. в размер на 3 600.00 лева; на Х.А.А. в размер на 1 240.00 лева и златни накити - 4 броя златни пръстени с тегло 15 грама на стойност 750.00 лева, 1 брой златна гривна с тегло 17 грама на стойност 850.00 лева, 1 брой златна гривна с тегло 10 грама на стойност 500 лева и 1 брой златна верижка с тегло 4 грама на стойност 200.00 лева на обща стойност 2 300.00 лева или общо 3 540.00 лева; на Б.С.М. в размер на 1000.00 лева и на Р.Х.К. и А.А.К. в размер на 13 500.00 лева и 2 800.00 евро с левова равностойност 5 476.32 лева, всичко 18 976,32 лева, като общият размер на причинената имотна вреда на горепосочените лица възлиза на 27 116.32 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.4 във вр.с чл. 26, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.

По отношение на подсъдимия производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което той е признал изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Като граждански ищци срещу подсъдимия са конституирани пострадалите Б.С.М., Н.Ц.К., Р.Х.К. и А.А.К., претендиращи заплащане на имуществени вреди.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

Подсъдимият А.Р.Н. е роден на ***г***, живее в същия град. Същият е неженен, безработен, неосъждан.

Подс. А.Р.Н. ***. През месец декември 2016 г. видял обява за работа като куриер, залепена на трафопост. Той позвънил на посочения за връзка номер. Отговорил му мъж, който се представил като „Ив. Ив.“. Той обяснил, че притежава мебелна къща и търси да назначи куриер, който да разнася пари като капаро.

Първоначално подс. Н. повярвал, че действително ще работи като куриер, но след като изслушал указанията на „работодателя си“, разбрал, че ще съдейства на лица при извършване на телефонни измами. Въпреки това, той се съгласил да помага при извършване на престъпленията. В изпълнение на това, подс. Н. почти всеки ден посещавал различни адреси в гр. Русе, Силистра, Варна, Стара Загора, Ловеч, Сливен, от където вземал различни суми пари и бижута. След това им предавал вещите, като ги оставял на посочени от съучастниците си места, без да се среща с тях. Уговорката с неизвестните по делото съучастници била от получените суми, подск. Н. да взема по 10 %. Той обаче вземал винаги по 200,00 лева и по 100,00 за направените разходи.

Така на 09.12.2016 г. по указания на неустановеното в хода на досъдебното производство лице, представило се като „Ив. Ив.“, подс. Н. ***. От автогарата взел такси до заведение „Бялата къща“, където трябвало да изчака позвъняване от „Ив.“, за да получи адрес и указания.През това време около 13,00 часа неизвестния по делото съучастник позвънил по домашния телефон с номер **** на св. Н.Ц.К.,***. Представил се като „полицай Й..“. Измамникът обяснил на св. К., че в момента около къщата й се намирала голяма група измамници. Казал й, че в квартала били позиционирани много полицаи, които провеждали акция по залавянето им. Мнимият полицай указал на св. К., че с оглед съдействие на полицията било необходимо да подготви парите, които държи в дома си, да ги завие в найлонов плик и когато й ги поискат, да им ги предаде, а полицаите щели да заловят измамниците, да вземат парите и да ги предадат на прокурора. През цялото време лицето представящо се като „полицай Й.“ повтарял на св. К. да не затваря телефона, разпитвал я дали притежава мобилен телефон, пералня, бижута, лаптоп. Съобщил й, че внукът й П. в момента се намирал при полицаите и наблюдавал провеждането на операцията по залавяне на престъпниците. Непосредствено след този разговор на домашния телефон на св. К. позвънила непозната за нея жена, която й съобщила, че дъщеря й си е счупила крака и за операцията й били необходими пари. Казала, че ще изпрати човек, за да ги вземе. Св. К. отвърнала, че ще позвъни на тел. 112, но отсреща й отвърнали да не го прави, тъй като те били от полицията. След този разговор на св. К. отново се обадил мнимият полицай Й., който й съобщил, че били заловили измамниците и ще изпрател човек, който да вземе от нея приготвените пари. Парите щели да отнесат в полицията, за да ги преброят. Внукът й П. също щял да участва в броенето. По време на разговора „полицай Йорданов“ няколко пъти попитал св. К. за адреса й, питал дали наблизо има училище или църква. Св. К. *** и обяснила, че точно срещу къщата й има стадион. Св. К. повярвала на думите на мнимия полицай, че оставяйки парите, ще съдейства за залавянето на измамници, след което парите ще й бъдат върнати. Мотивирана от неправилната си представа, тя събрала наличните пари в дома си, които били 3 600,00 лева. Увила ги в станиол и тъмна найлонова торбичка, поставила ги под пейката до външната стена на къщата, за което съобщила на „полицай Й.“. Междувременно неустановеното по делото лице, представило се като Ивайло Иванов, се обадило на подс. А.Н. и му посочило адреса на св. К.-***. Подс. Н. взел такси от заведението „Бялата къща“ и пристигнал на указания адрес. Помолил таксиметровия шофьор да го изчака. През цялото време подс. Н. говорел по телефона с „Ив.“. Последният му казал, че до къщата имало пейка. Подс. Н. действително видял дървена пейка без облегалка пред къщата, пред която били спрели с автомобила. Под пейката видял оставената найлонова торбичка. Взел я и съобщил за това на неизвестния си съучастник. По негови указания се върнал с таксито в град Разград. С автобус се придвижил до град Велико Търново, където оставил парите на посочено от „Ив. Ив.“ място-под стълбите на един жилищен блок. С оглед уговореното, взел от парите, които не преброил, сумата от 200,00 лева за себе си и 100,00 лева за направените разходи. След това подс. А. Н. се качил на автобус и се прибрал в град Шумен.

Свидетелката Х.А. ***. На 10.01.2017 г. около 15,30 часа тя била в дома си на ул. „*****, когато на домашния й телефон с номер 084 66 26 80 се обадил непознат за нея мъж. Той се представил като „майор Д.“ от Първо Районно управление- Разград. Съобщил, че в района били извършени многобройни измами, но полицаите били заловили извършителя. У него били намерили нейния телефонен номер, което означавало, че тя щяла да бъде следващата му жертва. „Майор Д.“ започнал да разпитва св. А. с кого живее, дали в момента била сама. Поискал й номера на телефона на внука й А. Хатидже Голе под предлог, че в момента попълвал документи. Измамникът попитал св. А. с колко пари разполага в момента и дали има злато. Тя му отговорила, че има събрани 1000,00 лева, но и 240,00 лева за ежедневни разходи, както и златни пръстени и „белезници“ /гривни/. При следващия разговор мнимият полицейски служител обяснил на св. А., че блокът бил под „обсада“. Поискал от нея да приготви парите и златото и да ги хвърли през терасата. Разпитал я подробно от коя страна бил балконът, на кой етаж, накарал я да си вдигне ръката, когато хвърли вещите. Тъй като св. А. повярвала, че оказва съдействие на „майор Д.“ от полцията при залавяне на престъпници, които щели да я измамят, тя приготвила парите и златото. Поставила ги в найлонова чанта, увила ги в връв и ги хвърлила през терасата. В торбичката имало 23 банкноти с номинал 50 лева, 4 банкноти с номинал 20 лева и 1 банкнота с номинал 10 лева, всичко 1240,00 лева. Златните бижута представлявали 4 броя златни пръстени с общо тегло 15 грама, 1 брой златна гривна с тегло 17 грама, 1 брой златна гривна с тегло 10 грама и 1 брой златна верижка с тегло 4 грама. Св. А. поставила и две банкови карти, издадени от Банка ДСК, задграничния си паспорт и този на внука си А. Х. Г. и турската му лична карта.

През това време неизвестният по делото съучастник на подс. Н., който той познавал като „Ив. Ив.“, вече се бил свързал по мобилния телефон с него. Подс. Н. *** и очаквал подаване на поредния адрес в град Разград, от където да вземе пари. „Ив. Ив.“ съобщил на подс. Н. адреса на св. А.. Той взел такси и стигнал до блока на ул. „***. Зад блока намерил найлоновата торбичка, хвърлена от св. А., взел я и отново се качил в таксито. По същия начин подс. Н. се придвижил с автобус до гр. Велико Търново, взел от парите за себе си 200,00 лева и 100,00 лева за направените разходи, оставил останалите пари и бижута на същото място под стъпалата и се прибрал в гр. Шумен.

Свидетелката Б.С.М. ***. На 16.01.2017 г. около 11,00 часа тя била сама в дома си. На домашния й телефон с номер **** се обадил непознат мъж, който се представил като полицай от криминална полиция. Той обяснил на св. М., че били заловили телефонният измамник, на когото на 20.10.2016 г. била хвърлила сумата от 2000,00 лева. След това мнимият полицейски служител обяснил на св. М., че телефонният й номер бил открит сред документите на задържания измамник. Но в същото време имало и друг, който му помагал и който щял да се свърже с нея по домашния й телефон. В тази връзка й поискал номера на мобилния й телефон и тя му го продиктувала-****. Двамата прекъснали разговора по стационарния телефон и мнимият полицейски испектор се обадил на св. М. по мобилния телефон. През това време на домашния й телефон се обадил друг мъж, който започнал да я обижда и заплашва, че знае къде живее и ще дойде да я убие, ако не му даде всичките си пари. Св. М. наистина се изплашила, тъй като живеела сама. Тя затваряла няколко пъти домашния телефон, но непознатият мъж не спирал да й звъни. Тогава „полицейският служител“, с когото поддържала непрекъсната връзка по мобилния телефон, посъветвал св. М. да хвърли парите си през терасата, за да имат доказателство, когато заловят престъпника. Тъй като вече била мамена веднъж, св. М. приготвила само 100,00 лева, които хвърлила през терасата. Непознатият мъж обаче продължил да звъни и да я заплашва, поради което мнимият полицай я посъветвал да хвърли всички пари, които има. Така, убедена, че оказва съдействие на полицията при залавяне на телефонен измамник, св. М. опаковали и хвърлила през терасата още

900.0 лева. И двата пъти тя не успяла да види човека, който взел парите. Това обаче бил подс. А.Н., който по указания на неустановения по делото съучастник, представил се като„Ив.. Ив.“, бил пристигнал по-рано в град Разград. Той изчаквал хвърлянето на парите в междублоковото пространство зад блока на ул. „****, там, където му бил посочил съучастника му. След като взел парите, подс. Н. взел 200 лева и още 100,00 лева за направените разходи, а останалата част от сумата предал по уговорения начин на съучастниците си в град Велико Търново.

Свидетелите Р.Х.К. и А.А.К. ***. На 23.01.2017 г. св. А.К. отишъл на работа в с. Липник. Съпругата му св. Р. К. останала сама в къщата. Около 11,00 часа на домашния телефон с номер *** позвънил непознат мъж, който й се представил като „майор Д.“ от полицията. Мнимият полицай обяснил на св. К., че в момента се провеждала полицейска акция за задържане на телефонни измамници, а тя трябвало да слуша и да изпълнява. Св. К. повярвала, че действително разговаря с полицай, поради което се съгласила да съдейства. Първото указание било да събере всички пари, които има в къщата и да ги сложи в чанта, а нея в хладилника. Св. К. започнала да вади и да брои всички семейни пари- нейни и на съпруга й. Събрала 13 500.00 лева и 2 800.00 евро. След това съобщила на „майор Д.“ размера на събраната сума, а по негово указание описала парите по вид валута и номинал на банкнотите. Около 13,30 часа мнимият полицай-майор Д. започнал да разпитва св. К. за подробности за адреса, описание на къщата, както и какво се намира в близост до нея. Св. К. съобщила адреса си, обяснила, че срещу къщата има поляна, метална конструкция за тупане на килими и до нея младо дърво, оградено с мрежа.

След като разбрал подробности за местоживеенето й, „майор Д.“ казал на св. К. да извади парите от хладилника и да закачи чантичката на оградата на дървото. Мотивирана от неправилната представа, създадена у нея от неизвестния извършител, представил се като „майор Д.“, св. К. излязла и закачила торбичката на оградата на дървото. Тя още не била влязла в къщата, когато видяла непознато за нея лице да взема торбичката и да продължава нагоре по улицата. Това бил подс. Н.. Той през цялото време говорел със съучастника си „Ив. Ив.“, който му давал подробни указания за мястото, от което следва да вземе парите. Още преди обяд „Ив.“ му бил казал да изчака в град Разград, тъй като ще има нова поръчка за вземане на пари.

Непосредствено след като подс. Н. взел парите, св. А.К. се прибрал от работа. Той видял съпругата си, че разговаря по телефона, а на една бележка била записала адресът им. Св. А. К. се усъмнил за случващото си и издърпал слушалката от ръцете й. Мнимият полицейски служител се представил и му заявил, че са поставили постови цивилни полицаи и след петнадесет минути щяла да пристигне кола с парите им. През това време обаче телефонът трябвало да остане отворен. Св. А. К. разбрал, че го лъжат, прекъснал разговора и позвънил на телефон 112.

През това време подс. Н. успял да напусне с. Стражец и да стигне до автогарата в град Разград. С автобус се придвижил до град Велико Търново. Преди да остави парите за съучастниците си на традиционното място, той взел за себе си общо 300,00 лева.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че на пострадалите лица са отнети следните пари и златни накити, както следва:

1. Н.Ц.К. ***-3 600,00 лева;

2. Х.А. ***- 1240,00 лева и златни накити на стойност 2 300,00 лева, всичко 3 540,00 лева;

3. Б.С.М. ***-1 000,00 лева;

4. Р.Х.К. и А.А.К.-13 500,00 лева и 2 800.00 евро с левова равностойност 5 476.32 лева, всичко 18 976,32 лева.

Крайна стойност-27 116,32 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите разпитани на досъдебното производство, заключението на оценъчната експертиза, писмените доказателствени материали. Тези доказателства подкрепят напълно признанията на подсъдимия, поради което и съдът приема, че обстоятелствата, отразени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият А.Р.Н. е осъществил състава на престъплението по по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 09.12.2016 г. до 23.01.2017 г. в с. Гецово, обл.Разград, в гр.Разград и в с. Стражец, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач с неизвестни по делото лица /като извършители/, с цел да набави за себе си и неизвестните лица имотна облага, умишлено улеснил неизвестните лица да възбудят и поддържат заблуждение у Н.Ц.К. ***; у Х.А. ***; у Б.С.М. *** и у Р.Х.К. ***, че при провеждана в момента полицейска операция по задържане на телефонни измамници, е необходимо всеки един от тях да окаже съдействие на полицаите, като предаде на измамниците наличните им пари и златни накити, като с това причинил имотна вреда на Н.Ц.К. в размер на 3 600.00 лева; на Х.А.А. в размер на 1 240.00 лева и златни накити - 4 броя златни пръстени с тегло 15 грама на стойност 750.00 лева, 1 брой златна гривна с тегло 17 грама на стойност 850.00 лева, 1 брой златна гривна с тегло 10 грама на стойност 500 лева и 1 брой златна верижка с тегло 4 грама на стойност 200.00 лева на обща стойност 2 300.00 лева или общо 3 540.00 лева; на Б.С.М. в размер на 1000.00 лева и на Р.Х.К. и А.А.К. в размер на 13 500.00 лева и 2 800.00 евро с левова равностойност 5 476.32 лева, всичко 18 976,32 лева, като общият размер на причинената имотна вреда на горепосочените лица възлиза на 27 116.32 лева.

Подсъдимият е участвал като помагач на неизвестни лица, които лица са действали като съизвършители при измамите. Ролята на подсъдимия е била да взема парите, хвърляни от пострадалите и да ги пренася до указано му място. Подсъдимият е действал с пряк умисъл. Подсъдимият е участвал в няколко такива измами - извършил няколко деяния за сравнително кратък период от време, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите поради което престъпната му дейност се явява осъществена в условията на продължавано престъпление.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия А.Н. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало, направените признания, изразеното съжаление. Отчита се и сравнително младата му възраст. Съдът отчита като отегчаващо обстоятелство това, че става дума за няколко извършени деяния, което сочи на проявена упоритост, налице са действително значителни вреди. При това съдът намира, че на този подсъдим следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на три години, което наказание е над минималния законов размер и е близо до средния размер. С оглед правилото на чл.58а, ал.1 от НК това наказание се намалява с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на две години лишаване от свобода. Съществен е въпросът дали същото наказание следва да се търпи ефективно или може да бъде отложено, доколкото формалните предпоставки за условно осъждане са налице. Като изхожда от чистото съдебно минало на подсъдимия и като отдава съществено значение на младата му възраст- към момента на деянията едва е бил навършил деветнадесет години- съдът намира, че изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК. Съдът намира, че може да се разчита, че подсъдимият би се поправил и без ефективно изтърпяване на наказанието и с оглед действително младата му възраст за това следва да му бъде даден шанс. По-дългият изпитателен срок се налага с оглед все пак немалката тежест на извършеното престъпление и необходимостта от по-осезателно въздействие спрямо подсъдимия Н..

Гражданските искове предявени от пострадалите, които са упражнили това си право /Б. М., Н.К. и съпрузите Р. и А.К./ се явяват основателни така както са предявени и следва да бъдат уважени именно така както са предявени – с оглед заявените от пострадалите претенции.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: