МОТИВИ към решение № 276/15.06.2017г. по АНД № 383/2017г. на РРС.

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

Постъпило е постановление от 05.05.2017г., с което по реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорност на обвиняемия Б.Б.Е. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Нарушителят се явява в с.з., като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта, признава се за виновен и съжалява за случилото се, като моли за минимално наказание. Защитникът му адв.И. заявява, че не оспорват фактическите обстоятелства по постановлението, налице е признаване на вината още на досъдебното производство, поради което моли за наказание глоба към минимума.

Представителят на РП-Разград поддържа постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б.Б.Е. *** и бил правоспособен водач на МПС от 1988г. Същият притежавал СУМПС № 244702237, издадено на 06.01.2009г. от ОДМВР-Разград.

През м.април 2016г. подсъдимият се прибирал с автомобила си от чужбина към Р България. Управлявайки автомобила си на територията на Р Румъния, обвиняемият бил спрян за проверка от полицейските власти в Р Румъния, тъй като извършил маневра „неправилно изпреварване” в нарушение на правилата за движение по пътищата. След това му бил съставен съответен акт и му било иззето СУМПС № 244702237, издадено на 06.01.2009г. от ОДМВР-Разград, тъй като съгласно румънското законодателство, следвало да му се наложи и наказание „Забрана за шофиране в Румъния“. Впоследствие, на подс.Б.Е. било наложено административно наказание „Забрана за шофиране в Румъния” за срок от 30 дни, считано от 20.04.2016г.

След като подсъдимият се прибрал в Р България, на 11.04.2016г. отишъл в сградата на РУМВР-Разград, сектор „ПП” при ОДМВР-Разград, където попълнил декларация, съгласно чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БДС за изгубен, откраднат или унищожен документ за самоличност, изискуема по силата на закон - чл.160, ал.1 от ЗДвП във вр.чл.8, ал.2 от ЗБДС /действащ към момента на деянието - 11.04.2016г./, като собственоръчно написал в декларацията, че свидетелството му за управление на МПС № 244702237, издадено на 06.01.2009г., е било изгубено въпреки, че това не отговаряло на действителността. След това подписал декларацията в графата „Декларатор”. Тази декларация подсъдимият представител пред св.М. Г. Ц. - служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Разград, която по служебен път я изпратила на Началник сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Разград, след което СУМПС № 244702237, издадено на 06.01.2009г. на името на подсъдимия, било обявено за невалидно.

На 14.04.2016г. на подс.Б.Е. бил издаден дубликат на СУМПС с № 282942728. Подсъдимият Б.Е. получил това СУМПС на 19.04.2016г.

По-късно, отново през 2016г., след като наложеното административно наказание на подс.Б.Е. - „Забрана за шофиране в Румъния за срок от 30 дни” било изтърпяно, свидетелството му за управление на МПС с № 244702237, издадено на 06.01.2009г., било върнато по дипломатически път от румънските власти на българските власти, след което било изпратено на ОДМВР-Разград. След извършена служебна проверка, било констатирано престъплението по чл.313, ал.1 от НК, осъществено от подс.Б.Е..

От заключението на назначената по делото графическа експертиза /л.32- 34/ е видно, че ръкописният текст и подписът, положен в графа „Декларатор“ в Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС с рег.№ 85/11.04.2016г. са изпълнени от Б.Б.Е., ЕГН **********.

С писмо рег.№ 330р-3988/23.02.2017г. /л.38/ на началника на сектор ПП при ОДМВР-Разград, на разследващия полицай са изпратени и съответно 

-Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БДС на подс.Б.Е., подадена на 11.04.2016г., ведно с квитанция и вносна бележка - /л.45/

-Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № 1-157 на МВР - /л.46/

-разписка - /л.47/.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена, с оглед на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите, обясненията на нарушителя, експертизата, другите писмени доказателства. Всички те безспорно установяват, че с действията си Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата 11.04.2016г. същият е потвърдил неистина в подадената лично от него декларация рег.№ 85/11.04.2016г., подадена въз основа на закон- чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.8, ал.2 от ЗБДС, пред орган на властта- Началник сектор ПП при ОДМВР-Разград, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че СУМПС с № 244702237 от 06.01.2009г., издадено на негово име е било загубено.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно минало на Е., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че нарушителката следва да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия: