Мотиви към Решение №299/20.06.2017г., постановено по НАХД №415/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемата Н. Ш. Д. ***, за това, че на 03.05.2012г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвала пред Районен съд гр. Разград от неистински частен документ – саморъчно завещание от 25.12.2003г., на който е придаден вид, че е написан от К. К. Ц. с ЕГН**********, като го приложила към искова молба вх. №4276/03.05.2012г. до РС Разград, подадена, чрез адвокат В. С. ***, за са докаже, че К. К. Ц. с ЕГН********** й е завещал собствените му недвижими имоти, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. чл.309, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемата.

Обвиняемата не се явява. Защитника й моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемата Н.Ш.Д. е родена на ***г***. Не е осъждана.

С Решение №147/02.05.1995г. на ОС Земеделие и гори гр. Разград на наследниците на Ц.Н.Ц., бивш жител на с. Побит Камък било възстановено правото на собственост върху нива в землището на с. Липник от 8,999дка, четвърта категория, местност Коджаекенлик – имот №004015 по плана за земеразделяне на землището на с. Липник. С Решение №149/01.01.1997г. на ОС Земеделие и гори гр. Разград на наследниците на посоченото лице било възстановено правото на собственост върху нива в землището на с. Дянково от 11,500дка, трета категория, местност Армутлуерек – имот №027002 по плана за земеразделяне на землището на с. Дянково. Посоченият наследодател починал, оставяйки като наследник сина си К.Ц.Н.. Последният също починал и оставил като наследници съпруга и двама сина. Съпругата и единият от синовете му също починали и единствен наследник останал синът му К. К. Ц.. На 19.03.2006г. и той починал, като оставил един наследник – св. Д.Ц.Д.– негов първи братовчед.

Известно време преди смъртта на К. К. Ц. за него се грижила обвиняемата Н. Ш. Д.. Тя узнала, че К.Ц. притежава редица недвижими имоти и понеже той нямал преки наследници обвиняемата решила след смъртта му да придобие по неправомерен начин тези имоти. За тази цел тя се сдобила по неустановен начин и от неустановено лице с неистински частен документ – саморъчно завещание, в което се сочи, че то е съставено от К. К. Ц. с ЕГН ********** на 25.12.2003г. и че той завещава на обвиняемата всичкото си недвижимо имущество, което притежавал: „…жилище, дворни места и ниви по скици“. На 11.07.2006г. обвиняемата посетила кантората на нотариус Р.И. в гр. Разград там тя представила завещанието с молба да бъде обявено. С протокол от същата дата нотариус Р.И. обявила саморъчното завещание. Били приложени и необходимите документи за собствеността на починалия, за да бъде вписано завещанието.

През пролетта на 2012г. обвиняемата Н.Д. посетила кантората на св. В. С. – тогава адвокат към АК – гр. Разград. Обвиняемата обяснила, че има завещани две ниви – едната в землището на с. Липник, а другата в землището на с. Дянково от К.Ц., за когото се грижела преди смъртта му. Представила на св. С. саморъчното завещание и всички други документи, с които се била снабдила – акт за смърт на К.Ц., удостоверение за наследници, документи за собственост, скици, данъчни оценки и др. Ангажирала я за процесуален представител за да заведе дело пред РС Разград против св. Д.Д., с която да бъде поискано признаването й за единствен собственик на посочените имоти. Така на 03.05.2012г. в Районен съд – гр. Разград била депозирана искова молба от обвиняемата Н. Д., чрез адвокат В. С., срещу Д.Ц.Д., като се искало да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата е единствен собственик на двете ниви. Към исковата молба било приложено и саморъчното завещание. В хода не делото било установено, че същото завещание е неистинско и искът на обвиняемата бил отхвърлен.

В хода на досъдебното производство са назначени две съдебно-почеркови експертизи. Първата е дала следното заключение: Ръкописния текст и подписът в завещанието не са изпълнени от К. К. Ц.. Поради липса на сравнителен материал от почерка на Н.Ш.Д. не било възможно провеждане на сравнително изследване.

Втората експертиза установява, че ръкописният текст в завещанието и ръкописният текст в заявленията за издаване на документи за самоличност на български граждани /подавани от обвиняемата/ в графа „Долуподписаният“ не се изпълнени от едно и също лице.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство назначените експертизи. Всъщност спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора за безспорно доказани.

Така с деянието си обвиняемата Н.Ш.Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2012г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвала пред Районен съд гр. Разград от неистински частен документ – саморъчно завещание от 25.12.2003г., на който е придаден вид, че е написан от К. К. Ц. с ЕГН**********, като го приложила към искова молба вх. №4276/03.05.2012г. до РС Разград, подадена, чрез адвокат В. С. ***, за са докаже, че К. К. Ц. с ЕГН********** й е завещал собствените му недвижими имоти, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Обвиняемата се е ползвала именно от неистински документ /частен/ по смисъла на чл. 93, т.6 от НК -документ на който е придаден вид, че изхожда от конкретно лице /починалия К.Ц./, който действително не го бил съставил. При това обвиняемата е съзнавала неистинността на посочения документ – действал е с пряк умисъл.

При определяне на наказанието на обвиняемата Д. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, тя не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемата явно няма други противообществени прояви, като отчита и дългият период отминал от извършване на деянието, намира, че наказанието й следва да се определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето й.

Обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: