Производството е по реда на Указа
за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
З.Й.М. – ЕГН **********, родена на *** г. в
гр. Р., пост. адрес ***, настоящ адрес ***, живуща на постоянния си адрес в гр.
С., тел. **, български гражданин, неосъждана, неомъжена, образование основно,
работеща без трудов договор.
Районна прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
ОД на МВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУ на МВР Лозница, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В о.с.з. нарушителят отрича да е удряла, заканвала и обиждала. Извинява се на пострадалата Ц. и изразява съжалението си.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 15.06.2017г. около 23.00 ч. нарушителката
заедно със своя приятелка посетили питейно заведение Калипсо. Нарушителката била
в нетрезво състояние и употребявала алкохол. Около 23.30 часа нарушителката
станала от масата си и отишла до друга маса в заведението на която седяла
свидетелката Р. И. Ц. заедно със своята 8 годишна дъщеря. Нарушителката, под
влиянието на голямото количество алкохол което била изпила, започнала да
отправя обиди и псувни към св. Ц. както и заплахи, че ще я убие. След това
нарушителката нанесла удар с ръка в областта на дясното слепоочие. Тогава се
намесил свидетеля А. С. А., който преустановил конфликта. Нарушителката заедно
с приятелката си напуснала заведението. Пострадалата Р. И. Ц., тъй като се била
изплашила от заплахите на нарушителката, се обадила по тел.112 и обяснила за случилото
се, а в последствие посетила и РУ МВР Лозница, където подала писмена жалба, в
която описала случилото се.
Горната фактическа обстановка се подкрепя, от показанията на А. С. А., Р. А. У. и Р. И. Ц.. Същите логични, пълни последователни и съвпадат в детайлите. Следва да се изтъкне, че свидетелите А. и У. са незаинтересовани от изхода на делото. Съдът не кредитира обясненията на нарушителката, тъй като са изолирани от доказателствения материал.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителя на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат на което е нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и е налице умисъл при осъществяването му от дееца.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, пияното състояние на нарушителя, обстоятелството че освен вербална агресия е имало и физическа така, както и че деянието е извършено пред малко дете, което се е уплашило.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът чистото съдебно минало, изразеното съжаление, тежкото му семейно положение, тежкото имотно състояние, трудовата му ангажираност.
Предвид горното, съдът наложи на нарушителя наказание Глоба в размер на 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.
В този смисъл съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/