Р Е Ш Е Н И Е

Номер 195 29.06.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1319 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Р.Й.И., с която е предявила иск срещу К.Д.Р. и Е.В.Р. за установяване, че ищцата е собственик по давностно владение на поземлен имот дворно място с площ 1330 кв.м. в с.Балкански с административен адрес**, представляващ имот №498 по кадастралния план на селото ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. върху изба с полезна площ от 30 кв.м. Иска и отмяна на нотариален акт за собственост върху поземлен недвижим имот №101, т.3, рег.№3050, дело №358 от 27.11.2015 г. на нотариус с рег.№380. Твърди, че родителите на нейния съпруг са получили владението на имота от Р. В., баща на покойния съпруг на ответницата Д., че са платили цената на имота, но не са изповядали сделката в съответната форма, че от тогава родителите на съпруга й живеят в този имот, след това тя и съпруга й, а след неговата смърт от м.ноември 2005 г. тя упражнявала фактическа власт по отношение на имота, като го е считала за свой. В първото о.с.з. ищцата е допълнила обстоятелствената част на исковата молба като е посочила, че нотариалния акт, с който ответниците се легитимират като собственици на имота е нищожен, тъй като липсва постановление на нотариуса, с което молителите да са признати за собственици на процесния имот, следователно липсват предпоставки за издаване на нотариален акт за обстоятелствена проверка.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че притежават имота в наследство от покойния съпруг на първата ответница В. Р. В., че бащата на последния Р. В. Р. е предоставил имота за ползване на Р. И. и семейството му, чийто имот бил наводнен, като уговорката между двамата била да го ползват, докато се устроят. Сочат, че до 03.01.2012 г., когато починал, техният наследодател бил против това семейството на И. Р. /покоен съпруг на ищцата/ да бъдат гонени от имота, тъй като живеели в оскъдност и бедност. Твърдят, че ползвателите не са манифестирали спрямо тях намерение на считат имота за свой, че те самите са изпратили нотариална покана, с която обявили край на безвъзмездното ползване на имота, както и това, че ищцата за продължителни периоди е прекъсвала своето владение върху имота.

В първото по делото о.с.з. по искане на ищцата съдът е открил производство по оспорване верността на нотариалното удостоверяване на връчването на нотариална покана №180, т.1, рег.№4757/05.07.2016 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, установи следната фактическа обстановка:

Ищцата е наследник – преживяла съпруга на И. Р. И., починал на 08.11.2005 г. в с.Балкански /л.8/. Последният е бил син на Р. И. Р. /л.7/. Според представеното удостоверение от кметство с.Балкански И. Р. И. с ЕГН **********, починал на 08.11.2005 г. през последните 50 години преди смъртта си е живял в с.Балкански, ул.“Ангел Тодоров“, №8. По делото са представени и други документи, от които е видно, че адреса на ищцата и покойния й съпруг е бил в с.Балкански, ул.“Ангел Тодоров“, №8 - писмо от РУ“СО“ Разград – л.11, протокол от „Водоснабдяване Дунав“ и покана за пенсионен запис – л.12, трудова книжка.

На 24.03.1998 г. покойния съпруг на ищцата И. Р. И. е депозирал данъчна декларация за облагане по ЗМДТ за дворно място в с.Балкански с административен адрес ул.“Ангел Тодоров“, №8

Ответниците са наследници – преживяла съпруга и дъщеря на В. Р. В., който е син на Р. В. Р. /л.57/. Последният е признат за собственик върху заето държавно дворно място от 1300 кв.м. в с.Балкански, Разградско с нотариален акт от 20.08.1956 г. /л.8/

С нотариален акт №101, т.3 от 27.11.2015 г. на нотариус с рег.№380 с район на действие РС Разград ответниците К.Д.Р. и Е.В.Р. са признати за собственици въз основа на наследство по давностно владение върху следния недвижим имот : поземлен имот – дворно място, с площ 1330 кв.м. , находящо се в. с.Балкански, общ.Разград, представляващ имот №498 по кадастралния план на селото, за който имот е отреден парцел № II- 498. В нотариалното дело №358/2015 г. е приложен протокол от същата дата – 27.11.2015 г., в който е посочено, че се явяват само двама от тримата, посочени в молбата свидетели и заявяват, че нямат представа за какво ги вика нотариуса, както и че имота не се владее от К. и Е. Р. /л.74/. Двете ответници са платили данъци за имота от 2010 до 2015 г. на 17.08.2015 г. /л.103/.

На 05.07.2016 г. ответниците депозирали при нотариус в гр.Разград нотариална покана срещу ответницата, с която я уведомяват, че прекратяват договора им за наем и искат същата да опразни имота. В разписката за връчване ищцата е записала, че отказва да получи поканата. В обяснения на ищцата, дадени по реда на чл.176 от ГПК същата е заявила, че е посетила кантората на нотариус Р. И., че не е била съгласна да получи книжата преди да ги прочете и служителите са й указали, че следва да запише, че отказва да ги получи. След това получила пощенска пратка, в която се съдържала нотариална покана с искане да освободи къщата в срок от един месец и да заплаща по 120 лв. наем на месец.

За установяване упражняването на фактическата власт върху процесния имот и намеренията на страните по отношение на същия, са разпитани свидетелите Т. И., И.И., Е. Г-. и Р. К. Първият свидетел е кмет на населеното място. В показанията си спомня, че процесната къща е била на свекъра на ищцата, като последният я получил от своя чичо през 60-те години на 20 в. Сделката не била изповядана пред нотариус, но Р. Р. заплатил на своя чичо В. Р. определена от двамата цена и последният му дал нотариалния си акт. Според четиримата свидетели семейството живее в имота от тогава и до настоящия момент, като съответно част от хората са починали именно в този имот и към настоящия момент останала само ищцата. Тя направила редица подобрения – покрив, вътрешни баня и тоалетна,кухня, градина. Според свид.И., преди да почине наследодателя на ответниците, между него и съпруга на ищцата е имало уговорка да прехвърлят имота по нотариален ред. На свидетелите не им е известно някой да е предявявал претенции към имота, да са се установявали други хора в него последните десетилетия или някой да е гонил ищцата от този имот. Свид. Е. Г. си спомня свекъра и свекървата на ищцата, които стопанисвали имота, правили кладенец, зеленчукова градина. Според свид. К. ищцата изливала плоча. Според свид.И.И. докато ищцата отсъствала от имота /работела в Гърция и в Бургас/ в имота останали нейните деца.

Според представеното удостоверение /л.104/ от ОД на МВР Разград ищцата е излизала извън страната на 08.05.2009 г. и на 16.02.2010 г. В удостоверението е посочено, че след 01.01.2007 г. данните за пътуванията на българските граждани са непълни.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът стигна до следните правни изводи: Предявеният иск е по чл.124 от Закона за собствеността. С този иск ищцата следва да установи правото си на собственост по отношение на процесния си имот, респ. да докаже основанието, на което е придобила правото на собственост.

При условията на пълно и главно доказване тя установи, че повече от десет години – от 2005 г. след смъртта на съпруга й, самостоятелно упражнява фактическа власт върху имота. Владението върху този имот тя е получила от съпруга си, а той от неговите родители. Така вече десетилетия тези хора се грижат за имота като за свой. По делото не бяха събрани никакви доказателства в подкрепа на твърдението на ответниците за наличие на някакво облигационно отношение между тях и ищцата и нейния наследодател, респ. неговите родители, което да обуслови извод за наличие на държане върху имота за другиго. Следователно съдът следва да приеме, че ищцата е държала вещта като своя, тъй като презумпцията на чл.69 от Закона за собстевността не бе оборена от ответниците.

С упражняване на непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, на основание чл.769 от ГПК ищцата е придобила правото на собственост по отношение на процесния имот, представляващ имот №498 по кадастралния план на селото ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. върху изба с полезна площ от 30 кв.м. Съдът приема, че владението е непрекъснато, тъй като не бяха представени никакви доказателства за това същото да е било изгубвано. Когато ищцата е отсъствала от имота, там е оставяла свои близки /в случая дори е достатъчно никой да не се е самонастанил докато тя е отсъствала/.

В тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по т.д.№11/2012 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че нотариалния акт, издаден по реда на чл.587 ГПК, представлява официален документ – съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Посочено е също така, че той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179 , ал.1 от ГПК досежно извършените от нотариуса действия - че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Съдържащата се в нотариалния акт по чл.587 от ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт, и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт. При издаването на констативен нотариален акт нотариусът е задължен да направи проверка дали молителят е собственик на имота. В случая такава проверка не е направена от нотариуса, издал нотариалния акт, с който ответниците се легитимират като собственици. Като резултат на специално уреденото в закона производство за проверка и признаване на съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В случая в нотариалния акт нотариусът е отразил, че имотът е придобит по давностно владение, а не е била извършена обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели. Ето защо същият няма легитимиращо действие и не може да се счита, че правния извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното, тъй като такъв правен извод липсва.

Въпреки липсата на обвързваща доказателствена сила на нотариалния акт, ответницата доказа своето право на собственост върху имота, като всички представени по делото доказателства /вкл. и показанията на посочения от ответниците свидетел/ сочеха, че именно тя е упражнявала фактическата власт върху имота и го е държала като свой.

По отношение на оспорването на верността на нотариалното удостоверяване на отказа на ищцата да получи нотариалната покана, Съдът намира същото за недоказано. Ищцата сама призна, че е отказала да получи същата, а това че не е знаяла, че следва първо да получи документа, а след това да го прочете, не я извинява.

С оглед изхода от спора, на основание чл.537, ал.2, изр. последно от ГПК, съдът следва да отмени нотариален акт №101, т.23, рег.№3050, дело №358/2015 г. от 27.11.2015 г. на нотариус Росица Кирилова с рег.№380.

На основание чл.78 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 724 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.Р., ЕГН ********** и Е.В.Р., ЕГН ********** ***, че Р.Й.И., ЕГН ********** *** е собственик на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността на поземлен имот – дворно място с площ от 1330 /хиляда триста и тридесет/ квадратни метра, находящо се в с.Балкански, община Разград, с административен адрес ул.“Ангел Тодоров“, №8, представляващ имот №498 /четиристотин деветдесет и осем/ по кадастралния план на село Балкански, община Разград, одобрен със Заповед №1392 от 2014 г. на кмета на Община Разград, за който имот е отреден парцел II -498 /две римско, тире, четиристотин деветдесет и осем арабско/ при граници: север имот №497 , юг – улица, изток – имот №496 и запад – улица, заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра/, върху изба с полезна площ от 30 кв.м. /тридесет квадратни метра/.

ОТМЕНЯ нотариален акт №101, т.23, рег.№3050, дело №358/2015 г. от 27.11.2015 г. на нотариус Росица Кирилова с рег.№380 на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявеното от Р.Й.И., ЕГН ********** *** оспорване на истинността /верността/ на нотариалното удостоверяване на връчването на нотариална покана №180, том I, рег.№4757/05.07.2016 г. на нотариус с рег.№378 и район на действие РС Разград като НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА К.Д.Р., ЕГН ********** и Е.В.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Й.И., ЕГН ********** *** сумата 724 лв. /седемстотин двадесет и четири лева/ разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: