Р Е Ш Е Н И Е

Номер 168                                          09.06.2017 г.                          гр.Разград

 

В  И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                               състав

На тридесет и първи май                                         две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание  в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар  Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1448 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание  чл.92 от Закона за задълженията и договорите – претенция за неустойка по договор.

            Депозирана е искова молба от  „Версус 2015“ със седалище гр.Разград, с която е предявен иск срещу А.К.А. за заплащане на сумата 20 000 лв. на основание чл.7 от договор , сключен между страните. Сочи, че е сключил договор за покупко-продажба с ответника на 08.09.2015 г. за Лед табела на цена от 5 000 лв., че няколко месеца след това е възникнал технически проблем с табелата, за който уведомил ответника, който не отстранил повредата.

            Ответникът счита иска за недопустим, тъй като от обстоятелствената част не ставало ясно за какво се претендира тази сума. Счита, че клаузата на чл.7 от договора е нищожна, тъй като не е ясно естеството й и противоречи на морала и добрите нрави. Сочи, че вещта е приета от ищеца без забележки и че представените доказателства не подкрепят исковата претенция.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

            На 08.09.2015 г. между страните по делото – „Версус 2015“ в качеството му на купувач и А.К.А. в качеството му на продавач е сключен договор за покупко-продажба на ЛЕД табела Р 10RGB FULL color 16x 16 video card C3-1211-1665q при цена от 5 000 лв. В същия договор е посочено, че цената е изплатена в брой в деня на подписване на договора. В същия договор ответникът е поел гаранционното обслужване на съоръжението за срок от една година от датата на подписване на договора и е уговорено заплащане на неустойка при неизпълнение на това задължение. Размерът на тази неустойка е четирикратния размер на стойността на вещта. Във връзка с гаранцията купувачът е поел задължение в договора да уведоми незабавно продавача за възникнал технически проблем в гаранционният срок. 

            С писмо, получено на 18.01.2016 г. от А.А., съпруга на ответника, на същия е изпратено предизвестие. В това предизвестие ищецът го уведомява за това, че всеки ден, най-малко веднъж, таблото изключва, появява се в средата червена точка, както и качеството на картината се променя поради липсващи пиксели и отправя искане до ответника да отстрани възникналия технически проблем. В същото предизвестие е посочено, че при неизпълнение ответникът е задължен да заплати стойността на вещта в четирикратен размер. Същото съдържа и уведомление за едностранно разваляне на договора в случай на неизпълнение на задължението на ответника да отстрани за своя сметка възникналата техническа неизправност.

            Ищецът е търсил причините за повредата на таблото чрез консултации с различни фирми, някои от които са дали писмени становища.

            Във връзка с установяването на  наличие на техническа неизправност и уведомяването на ответника за това са разпитани свидетелите С.С., З.С.и П.С.. От техните показания бе установено, че процесната лед табела е закупена от ищцовата фирма, когато същата е била собственост на С.С.. След това последният е продал фирмата  на настоящия собственик П.С., който е баща на свид. З. С.. По отношение на времето, през което са се появили проблемите с техническата изправност на табелата, показанията на свидетелите са противоречиви – според свид.З.С.това се случило месец и половина след закупуването на фирмата от неговия баща, а според свид.С. – две седмици след тази покупко-продажба, но и двамата са категорични, че такава неизправност е имало и че е търсен ответника. Свид.Х., който работи в близост до мястото, където е инсталирана табелата /сградата на КНСБ в гр.Разград/ съобщава в показанията си, че понякога има проблеми, които продължават няколко часа, но общо взето работи. Според свид.Х. винаги, когато е минавал покрай табелата, тя е работела. Същевременно според свид.И., който е извършил проверка по искане на ищеца, табелата има дефекти.

            Показанията на свид.С., че е  закупил табелата за сумата 20 000 лв. са недопустими. В случая с тези показания се цели опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, тъй като страна по този договор е ищецът като търговец /фирма/, а не свидетелят С., но такова искане не е правено, респ. не е получавано съгласие за изслушване на тези показания от другата страна, което е условие за допустимост по чл.164, ал.2 във вр. с ал.1 , т.6 от ГПК. Ако се цели установяване на привидност, то такива показанията са допустими само когато  в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган , които правят вероятно твърдението й, чето е привидно, каквото е изискването на чл.165, ал.2 от ГПК, а такива в случая няма.

            По делото са изготвени две експертизи за установяване състоянието на лед табелата, за установяване дали същата има дефекти и от кога са тези дефекти.

            Според заключението на първата експертиза конструирането на табелата с този захранващ кабел на отговаря на захранването на самата табела, температурата, която развиват основните платки е над максимално допустимата, има дефектирали модули. Също така посочва, че табелата не е изградена добре и няма охлаждане на основните платки. Съвкупността от не доброто изграждане   води до проблеми в работата на табелата, свързани с влагата и температурата. След натоварване и прегряване табелата започва да насича и прекъсва. Наблюдава се и прекъсване в цели модули, които не светят.

            Според заключението на повторната експертиза устройството не е изградено съгласно добрите практики в съответната област. Към момента на изготвяне на експертизата табелата е функционирала, но не е било възможно осъществяване на комуникация с оператора на табелата с цел промяна на визуализираното съдържание, поради дефектирал безжичен рутер. Поради лоши електрически връзки в произволни моменти отделни блокове от устройството изключват и се наблюдават аномалии в работата на други. Посочено е също така в заключението, че липсва един капак от гърба на табелата, задната страна на табелата по никакъв начин не е защитена от проникване на влага от околната среда, което води до дефекти в отделните модули, от които тя е изградена  и до опасни ситуации за хората, в близост до нея. Според заключението използваните пластмасови капаци на гърба не позволяват вентилация или естествена циркулация на въздух около компонентите на табелата, което може да доведе до нарушаване на работния температурен диапазон и повреда на някои от тях. Използваната алуминиево-пластмасова кутия  на гърба на табелата не отговаря на изискванията за защита от влага и осигуряване на температурен диапазон на компонентите в нея. Дъното й липсва, а безжичния рутер е намерен в снега върху козирката. Използвания контролер е с температурен диапазон -20 +80 градуса по Целзий, а в алуминиево-пластмасовата кутия, където е поместен, не е осигурено отопление. Вещото лице е посочило също, че има повредени светодиодни модули, влошаващи качеството на изображението. Част от тези недостатъци са в резултат от некачествено и некомпетентно комплектоване. Вещото лице е посочило също така, че не може да даде отговор кога са възникнали дефектите в хода на експлоатация.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици при недействителност на търговските сделки и по правилата на препращащата норма на чл.288 ТЗ приложение следва да намерят установените в чл.26 и сл. ЗЗД общи правила  за недействителност на договорите.Константна е съдебната практика, че договарянето в нарушение на добрите нрави  е основание за нищожност  и на търговските сделки. Ето защо без значение дали процесната сделка е гражданска или търговска, съдът следва да прецени дали неустоечната клауза, чието изпълнение се претендира, е валидна

            Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от Закона за задълженията и договорите в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи както на повелителните норми на закона, така и на добрите нрави.

            Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка, съдът следи дори служебно /в този смисъл е Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№1/2009 г. на ОСТК/. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми.

            Предвидената в процесния договор неустойка за неизпълнение на задължението за поддържане на табелата в гаранционния срок надхвърля четири пъти стойността на вещта. С оглед съотношението й спрямо евентуалната вреда неустойката несъмнено дерогира уредената в чл.92, ал.1 от ЗЗД и целена от страните обезщетителна функция, а предвид размера й, надхвърля и придадената й от договарящите санкционна функция.  Уговорена по този начин, клаузата за неустойка противоречи на основния принцип  за справедливост и добросъвестност  в гражданските и търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД.

            Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 20 000 лв. като неустойка на основание чл.7 от сключения между страните договор е неоснователен. Тъй като липсва валидна клауза за неустойка, не може да се разглежда въпроса за нейното намаляване, респ. за присъждане на част от търсената неустойка.

            За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в случая действително е налице неизпълнение на задължението, поето от ответника по договора за гаранционно обслужване на вещта.

            На основание чл.78 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 600 лв. и възнаграждение за един адвокат – 1130 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Версус 2015“ЕООД, ЕИК **, със седалище гр.Р. и адрес на управление ж.к.** срещу А.К.А., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 20 000 лв. на основание чл.7 от договор за покупко-продажба от 08.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

            ОСЪЖДА „Версус 2015“ЕООД, ЕИК **, със седалище гр.Р. и адрес на управление ж.к.** ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., ЕГН ********** *** сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски по делото и 1130 лв. /хиляда сто и тридесет лева/ разноски за един адвокат.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването на препис на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: