Р Е Ш Е Н И Е

№ 161, 20.06.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и шести май две хиляди и седемнадесета годна

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 2374 по описа за 2016г.

Искът е с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Г.К.И., с която моли съда да обяви договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между двамата ответници за относително недействителен спрямо нея. Твърди, че на 28.12.2012г. е закупила от първия ответник процесния имот, който впоследствие се почувствал измамен. С решение №424/05.01.15г. по гр.д.№1415/14ч. на РРС е унищожил упълномощителна сделка, по силата на която първия ответник е упълномощил ищцата да продава имота му. Договорът за покупко-продажба също е прогласен за недействителен но основание чл.42 ал.2 ЗЗД. По отношение на ищцата е прието за установено качеството на собственик на ответника спрямо имота. На основание чл.34 ЗЗД ищцата е осъдена да предаде владението на имота. Това решение е потвърдено с решение на РОС №59/26.05.15г. по в.гр.д.№45/158г. В последствие ищцата е предявила против ответника искове по чл.34 ЗЗД за продажната цена от 339.90лв. и направените в имота от нея подобрения в размер на 37366.40лв. Ц.Б. се е сдобил с изпълнителен лист от 08.01.16г. На 18.01.16г. ищцата е предявила искове по чл.34 ЗЗД и чл.72 от ЗС/гр.д.№17/16г. на РОС/.На 04.02.16г. ответникът е продал имота на втората ответница, майка на бившия фактически съжителник на ищцата. С решение №15/22.04.16г. по гр.д.№17/16г. РОС съдът е уважил исковете в размер на 339.09лв. по първия иск и в размер на 37366.40лв. по втория.Ищцата представя писмени доказателства, има искания за прилагане на гр.д№17/16г. на РОС, изп.д.№28/16г. на СИС при РРС, както и назначаване на СТЕ за пазарната стойност на имота.

Ответникът Ц.К.Б. счита иска за недопустим, тъй като твърди, че е продал имота преди да знае за предявеният иск за подобренията. По същество оспорва иска, вкл.и твърдяните от ищцата факти. Твърди, че е придобил имота не чрез правна сделка, а по силата на съдебно решение, което ищцата не зачита. Твърди, че наистина е бил измамен от ищцата при упълномощаването. Оспорва твърденията на ищцата, че е направила подобрения в имота. Оспорва и твърденията й, че е бил в близки отношения с ответницата, която често го посещавала и била наясно със случая. Твърди, че от значение за правилното решение по настоящия спор е приключването на спора по гр.д.№17/16г. на РОС. Моли съда да отхвърли иска. Има искане за разпит на шестима свидетели. Представя писмени доказателства.

Ответницата С.М.Б. изтъква същите доводи както за недопустимост на иска, поради липса на интерес, така и неговата неоснователност. Има същите доказателствени искания, както и искане за спиране на настоящото производство до приключването на гр.д.№17№16г. на РРС, което е на втора инстанция и което е от значение за изхода на същото, защото към настоящия момент не е установено с влязло в сила решение дали ищцата се явява кредитор по отношение на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 28.12.2012г. ищцата закупила, като пълномощник на ответника е закупила от него дворно място от 844кв.м., съставляващо поземлен имот №367, за който е отреден парцел VI-367 в кв.26 по кадастрален план на с.п. к., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда и всички подобрения за сумата от 3339.90лв. С влязло в сила съдебно решение №424/05.01.15г. по гр.д.№1415/2014г. по описа на РРС, съдът е унищожил упълномощителната сделка, и е прогласил недействителността на сключения договор за покупко-продажба на процесния имот. На 18.01.16г./вх.№200/ ищцата е предявила против първия ответник за извършени подобрения в имота на 53820лв. Образувано е гр.д.№17/2016г. по описа на РОС. Исковата молба е връчена на ответника на 25.01.16г., който е депозирал отговор вх.№774/17.02.2016г., като е поискал отв.С.Б. да бъде привлечена като трето лице- помогач. Книжата са връчени на третото лице помагач на 21.03.16г. С решение № 15/22.04.16г. РОС е осъдил ответника да заплати сумата от 37366.40лв. извършени подобрения в имота от ищцата. С решение №62/28.04.17г. по в.гр.д.№625/2016г. по описа на Апелативен съд-Варна е осъдил ответника да заплати на ищцата увеличената стойност на имота, въз основа на извършени подобрения в размер на 35293.53лв. Решението не е влязло в сила, предвид депозираната от Ц.Б. касационна жалба/справка в АС-Варна/.

По делото са разпитани петима свидетели. Св.Т.Т. е бил районен инспектор на с.П. к. , който твърди че не познава ответницата€ Ходил е в имота през м.11.2016г. на въвод във владение. Брата на Г.-И. е присъствал на въвода. Ищцата не е виждал. В къщата имало нейн багаж, който при въвода брат й прибрал. Св.С.И., снаха на ищцата живее в с.П. к. и познава страните вкл. и Н., бившия фактически съжителник на ищцата.Според нея Г. и Н. са живели заедно от 2003г. до 2012г. в с.П.К., където си купили имот от Ц.Б.. С. е майка на Н., която е знаела за връзката на сина си. Ответницата живее в Турция, но е идвала в с.П.К. на гости при сина си. Свидетелката лично я е виждала в къщата. Към този момент къщата не била прехвърлена официално и ответницата и казвала да не правят ремонт, без да има документи. Това положение продължило години, като ответника Б. все нещо протакал, до 2013г., когато имота бил прехвърлен на името на Г.. Основните ремонти са направени след като Г. и Н. се разделили и Г. имала нот.акт за имота. От 2006г. Г. работи в Гърция, като периодически се връща и в България. Г. имала проблеми с Ц., който след дело си върнал къщата. Според свидетелката има дело за подобрения във Варна, за което С. знае и присъства.С. и Г. не са в добри отношения. Според свидетелката С. се обаждала по телефона на Г. за да й каже, че ще вземе имота на нейно име. Това било докато траели делата. Н. е разпитван като свидетел по делата. Г. сама е правила ремонтите в къщата. С. не харесвала селото, тъй като било българско и нямало джамия. Св.Н.А., майка на ищцата, твърди че е живяла в с.П.К. до 2006г., когато заминала на работа в Турция. Върнала на 03.03.2017г. Дъщеря й и Н., с турско име Т. И. са живели на семейни начала от 2003г. до 2012г. в с.П.К.. През 2006г. Г. заминала за Гърция, а Н. останал в селото. Пред този период според свидетелката Н. бил скаран с майка си, тъй като тя пиела и имала много по-млад от нея приятел. Тъй като Н. и майка му били скарани не поддържали връзка. С. никога не се е противопоставяла на връзката между Г. и сина си. Н. и Г. си купили за 3000лв. имот през 2006г. от Ц.Б., но само с договор. Писали договора на името на Н.. 1500лв. дал Н., а другите 1500лв. свидетелката дала на дъщеря си. През 2012г. имота бил прехвърлен на имота на Г.. Майката на Н. знаела за къщата няколко пъти, като постоянно ги е упреквали, че са взели къща в български село, където няма други турци и джамия. Според свидетелката Г. и Н. многократно са ходили при Ц. да им прехвърли къщата, но той взе отказвал и отлагал. След това дал на Г. главно пълномощно и тя си прехвърлила къщата. После се водили дела и С. взела къщата. Сега къщата е празна.Г. е в Гърция. Според свидетелката С. нееднократно й е звъняла по телефона, за да й каже че ще вземе къщата, че се разбрала с Ц..Според свидетелката като взели къщата била в окаяно състояние. Ремонт правила дъщеря й през 2013г. Св.Р.М., първи братовчед на ответницата твърди, че преди години Г. и Н. са идвали в мандрата в с.Дянково, където работи, за да си купят кашкавал и му казали, че живеят в с.П.К..Според него С. рядко е идвала в България. Не се е имала със сина си в периода 2003г.-2012г., тъй като не харесвала жена му. Свидетелят твърди, че така е чувал от роднините, тъй като не общува със С.. Последния път С. му казала, че къщата е прехвърлена на нено име. Свидетелят твърди, че не знае подробности за отношенията между Г. и Н. помежду им от една страна, техните със С. от друга страна. Знае, че С. има дела, тъй като е адресно регистрирана при него, но не й се е обаждал, тъй като няма нейния телефон.

По делото е приложена справка за влизанията/излизанията на ищцата от/в Република България.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявен е конститутивен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, при който доказателствената тежест е на ищцата, която следва да докаже, че има качеството на кредитор спрямо първия ответник; че вземането й предхожда извършената между ответниците покупко-продажба; наличието на правно действие, с което първия ответник е намалил имуществото си; знанието на купувача- втория ответник, че с действието си увреждат ищеца; наличието на намерение у ответниците да увредят ищцата.

Ищцата твърди наличието на вземане за извършени подобрения в чужд имот, предхождащо отчуждителната сделка. Това вземане е възникнало за ищцата от момента на превръщането на владението й върху имота, в държане. С влязло в сила решение от 26.05.15г. упълномощителната сделка е била унищожена и прогласена недействителността на договора за покупко-продажба на процесния имот на това основание. От този момент следователно владението на ищцата се е превърнало в държане и за нея се е възникнало вземането за извършени подобрения в чужд имот спрямо ответника Б..

За успешното провеждане на отменителния иск вземането на увреденото лице не е необходимо да е изискуемо и ликвидно. Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер, да е изискуемо или да е съдебно признато с влязъл в сила съдебен акт, за да може успешно да се предяви отменителният иск. От значение е само вземането да предшества увреждащото действие на длъжника, тъй като това действие може да увреди само лицата, които имат възникнало вземане, т. е. вече имат качеството на кредитор / в този смисъл Решение № 4/26.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №551/2010г., III г.о., ГК, докл.Н. З.; Решение №111/ 19.03.2008г. на ВКС по т.д. №627/2007г., ТК, Iт.о., докл.Т. Р./.

Налице е и увреждащото намерение у длъжника Ц.Б.. Исковата молба на Г.И. за извършени подобрения в имота е връчена на отв.Б. на 25.01.16г. , като след тази дата Б. е продал имота на отв.Б.. Сделката е изповядана пред нотариус на 04.02.2016г. Отв.Б. е продал имота за 3000лв., като е бил наясно, че неговата стойност е много по-висока с оглед извършените в него ремонтни дейности от ищцата. Бил е наясно, че ищцата претендира тяхната стойност и въпреки това се е разпоредил с имота си. Без значение е дали ответникът е притежавал друго имушщество към този момент, тъй като реално е предприел действия, с които да намали имуществото си. Следователно същият съзнателно е намалил имуществото си, за да не може ищцата да се удовлетвори.

С оглед на това, че сделката е възмездна, то ответницата също следва да е знаела за увреждането. Отговор на въпроса кога е налице от страна на приобретателя знание по смисъла на чл.135 ал.1 пр.2 ЗЗД за увреждане като предпоставка за основателността на Павловия иск е даден в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №13/19.02.2015г. ВКС по т.д.№ 4606/14г, IVт.о. В цитираното решение, съставът на ВКС приема, че естеството на фактическа близост между страните по такава сделка определя и естеството на узнатите обстоятелства. Достатъчно е, това знание да обхваща като предмет правопораждащите факти на съответното задължение на отчуждителя към третото лице, чиито интереси се увреждат. За да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. В този смисъл съдът намира, че са събрани достатъчно гласни доказателства. Ответницата е майка на бившия фактически съжителник на ищцата. Същата е била известена за намеренията на двамата да закупят процесния имот, както и за поведението на отв.Б., който бавел изповядването на сделката. Безспорно установено, е че ответницата е посещавала имота, докато синът й е живеел в него, както и че не харесвала това, че селото е българско и в него няма джамия.Давала е съвети да не се прави ремонт в имота, докато двамата не вземат документ за собственост. Съдебно установен факт е, че след раздялата със сина и, ищцата и ответницата са във влошени отношения. Отв.Б. е била наясно за водените дела между отв.Б. и ищцата, по които свидетел е бил нейният син. Свидетелките И. и А. твърдят, че докато траели делата ответницата е отправяла закани по телефона, че ще вземе имота от Г.. Всичко това налага извода, че ответницата също е знаела за вземането на ищцата и е целяла увреждането й.

Предвид основателността на иска, основателна е претенцията на разноски единствено на ищцата. По списък разноските са в размер на 965.66лв.

Ответниците правят възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата и молят съда да го намали до минималния размер от 476.15лв.. Съдът намира това искане за неоснователно. Уговореното възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е в размер на 800лв., което не се явява прекомерно, тъй като делото е с голям обем и съставлява практическа и правна сложност. Нещо повече самите ответници са заплатили адвокатско възнаграждение в много по-висок размер /1000лв и 1100лв./, приемайки, че това възнаграждение е адекватно за защитата им, което подкрепя извода на съда за липса на прекомерност.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Г.К.И., ЕГН **********, сключения между Ц.К.Б., ЕГН ********** и С.М.Б., ЕГН ********** договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №*т.*, рег.№**, н.д.№**г. на нотариус Н.С., по силата на който Ц.К.Б. е продал на С.М.Б. дворно място находящо се в с.П.К., на ул.*, с площ от 884кв.м., съставляващо поземлен имот №367 по кад.план на селото, за който имот е отреден парцел VI-367 в кв.26, при съседи: улица, имоти 356, 368 и 366, ведно с построената в това дворно място двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана застроена площ от 40 кв.м. и РЗП-80кв.м. за сумата от 3516.40лв.

ОСЪЖДА Ц.К.Б. и С.М.Б. да заплатят на Г.К.И. сумата от 965.66лв./деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: