Р Е Ш Е Н И Е  

Номер І                                               12.07.2017 г.                                      гр.Разград     

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На тринадесети юни                                                      две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар  Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№779 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.

               Депозирана е молба от М. Б.Б., с която е предявен иск за делба срещу ответника Д.К.Д.. Сочи, че със същия са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 10.09.1980г., прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №67/13г. на РРС на 27.11.2013г. По време на брака придобили чрез покупко-продажба и строеж в режим на съпружеска имуществена общност следните недвижими имоти: 1. УПИ с №61710.502.1632 в гр. Р., ул. **, целия с площ 309кв.м. при съседи: 61710.502.7168, 61710.502.7111, 61710.502.1633, 61710.502.1631 заедно с построените в него триетажна жилищна сграда със смесено предназначение със застроена площ от 224 кв.м. с №61710.502.1632.1 с включени в нея: Самостоятелен обект с предназначение за обществено хранене/търговско заведение-ресторант/ със застроена площ 197,80кв.м. с ид. №61710.502.1632.1.1 при съседи над обект-имот №61710.502.1632.1.2 с принадлежащи 54,64% ид.ч. от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент със застроена площ от 197,80кв.м. с №61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено помещение с площ 6 кв.м.  при съседи на обекта: под обекта-имот с №61710.502.1632.1.1 , с принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент със застроена площ 50кв.м. с №61710.502.1632.1.3 при съседи на имота-под обекта-имот с №61710.502.1632.1.2; Имот с №61710.502.1632.3 предназначение хангар, депо, гараж, със застроена площ от 16кв.м.  построен в имот с №617.10.502.1632. Твърди, че имотите се ползват предимно от ответника, който я лишил от правото да ги използва, като на основание чл.31 ал.2 от ЗС, претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за лишаване от ползите върху имотите в размер на 1000лв месечно, считано от завеждане на иска.

Депозирана е искова молба от м.Б.Б., с която е предявен иск за делба срещу ответницата И.И.Д., с която твърди, че са съсобственици с равни права върху ½ ид. част  от УПИ с №61710.502.1632 в гр. Р., ул. **, целия с площ 309кв.м. при съседи: 61710.502.7168, 61710.502.7111, 61710.502.1633, 61710.502.1631 заедно с построения в него самостоятелен обект в сграда апартамент със застроена площ от 197,80кв.м. с №61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено помещение с площ 6 кв.м.  при съседи на обекта: под обекта-имот с №61710.502.1632.1.1 , с принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на сградата. Придобила правата чрез покупко-продажба  и строеж по време на брака с Д.К.Д., а ответницата чрез давностно владение.   Правото и на собственост е констатирано с н.а. №155 т.IV рег. №6057 н.д. № 663/2011г. С влязло в сила решение по гр.д. №781/2014г. на РРС, е  признато по отношение на ответницата, че е собственик на ½ ид. част от описания имот и нотариалния акт е отменен в тази му част.

 Ответникът Д.Д. депозира отговор, намира, че искът е частично допустим по отношение на част от самостоятелните обекти в сграда с №61710.502.1632.1, като по отношение на поземления имот е недопустим/Пост. №2 от 4.04.1982г. ВКС т.1 б.”д” и б.”е”/ сградата е в режим на етажна собственост, като в сградата има три самостоятелни обекта – два броя жилища и два броя търговски обекта-ресторант и нощен клуб. Твърди, за  наличие на две самостоятелни сгради - жилищна сграда със смесено предназначение и гараж. Оспорва иска по основание  и размер. Твърди, че по отношение на останалите самостоятелни обекти делбата следва да бъде допусната при права 45000/70000ид. части за него и 25000/70000ид. части за ищцата. Прави възражение за частична трансформация на лични средства в размер на 20000лв., вложени при построяване на двете сгради с №61710.502.1632.1 и 61710.502.1632.3 от общо заплатените за построяването им  70000лв, като разликата от 50000лв. е заплатена с парични средства в режим на СИО, тъй като сумите 200лв, 50лв. и 19750лв. е получил съответно като уравнение на дела си от земеделски имоти, дарени от баба му Ц.Т. и последната сума - дарена лично от майка му И.Д. през м. ноември 1999г., като част от нея получена от банков кредит, сключен между ЕТ “К. Д.-И.Д.” за сумата от 16800лв. Иска да бъде включен в делбената маса и самостоятелен обект в сграда с предназначение-нощен клуб, завършен на фаза “груб строеж”- нива 1 в схема на обект в сграда  с площ 197,80кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта/няма, ведно с 27,32% ид. части от общите части на сградата, при права 2/3 ид. части за него и 1/3 ид. части за ищцата.

Ответницата И.Д. депозира отговор, намира иска за неоснователен. Твърди, че с предварителен договор сключен на 17.05.2001г. с ищцата и ответника Д.Д., чрез договор за покупко-продажба е договорила придобиването на собствеността върху описания недвижим имот за сумата 20000лв, от която заплатила сумата 19500лв. Прави възражение като моли да бъде обявен за окончателен предварителния договор до размер на ½ ид. част от него, като другата ½ ид. част притежава и въз основа на изтекла придобивна давност. Евентуално предявява претенция за извършени в имота подобрения-поводи настилки, довършителни СМР в баня, шпакловка, изграждане на лятна градина, фонтан навес, в размер на 25000лв. Твърди и че във всички обекти са вложени средства от активи придобити от семейството на повече от 50г.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата и ответникът Д.Д. сключили граждански брак на 10.09.1980 г., който е прекратен с влязло в сила на 27.11.2013г. съдебно решение по гр.д. №67/2013г. по описа на РРС.

Ответницата И.И.Д. е майка на ответника Д.Д..

            С н.а. №111 от 18.09.1995г. ищцата м.Б. и ответника Д.Д. са придобили правото на собственост по отношение на дворно място с площ 307 кв.м., неурегулирано и урегулиран от 300 кв.м. с неуредени регулационни отношения представляващо имот планоснимачен номер III-1632, кв.24 по плана на гр.Р. с построените в него: къща от три стаи, салони антре със застроена площ от 89,90кв.м. цялата на маза с полезна площ на същата - 61,40 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 15,05 кв.м. сайвант и стопанска сграда, подобрения и трайни насаждения при граници: от две страни улица, детска градина, М. Ц., Ф-ма П.-Ц.  за сумата 97043 лв., която сума е платена от купувачите на продавачите. Същият имот съгласно приложената скица издадена от СГКК представлява ПИ с идентификатор 61710.502.1632 с площ 309 кв.м. находящ се в гр.Р. ул.**, при съседи: 61710.502.7168, 61710.502.7111, 61710.5021633, 61710.502.1631 по КККР. В имота е построена жилищна сграда с идентификатор 61710.502.1632.1 със смесено предназначение с три етажа: на първи етаж – самостоятелен обект в сграда с предназначение за обществено  хранене с идентификатор 61710.502.1632.1.1, на втори етаж-самостоятелен обект с предназначение жилище, апартамент с идентификатор 61710.502.1632.1.2 със застроена плащ 197,80 кв.м, на трети етаж - самостоятелен обект с предназначение жилище с идентификатор 61710.502.1632.1.3, апартамент със застроена площ  от 50кв.м. Както сграда с идентификатор 61710.502.1632.3 със застроена площ 16кв.м. предназначение: Хангар, депо, гараж, разположен в ПИ с идентификатор 61710.502.1632.

С н.а. №155 т.4 рег. №6057 дело №663/2011г. на нотариус  с рег. №378 с район на действие РРС, ответницата И.И.Д. е призната за собственик на ½ ид. част от ПИ с идентификатор 61710.502.1632 с площ 309 кв.м. находящ се в гр. Р., ул. ** с реално находящия се в него самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент с идентификатор 61710.502.1632.1.2.

            С решение по гр.д. №781/2014г. на РРС е прието за установено по отношение на ответницата И.И.Д., че ищцата м.Б.Б. е собственик на ¼ ид. част  от поземления имот с идентификатор 61710.502.1632, както и на ½  идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.1632.1.2 жилище, апартамент с площ 197,80кв.м. Отменен е н.а. за собственост на недвижим имот №155 т.4 рег. №6057 дело №663/2011г. на нотариус  с рег. №378 с район на действие РРС в частта досежно посочените ¼ от дворното място и ½ от жилищния етаж.

            Във връзка с придобиването на имотите и произхода на средствата, предвид направеното възражение от ответника Д.Д. за частична трансформация на лично имущество по отношение на имоти с идентификатор 61710.502.1632.1.1, жилище с идентификатор 61710.502.1632.1.3 и гараж с идентификатор 61710.502.1632.3, са разпитани свидетелите Р. М., В. Д., И. Н. и И.Д.. Според първият свидетел, м.Б. и Д.Д. закупили  през 1995г. къщата с наличните си средства, с които разполагали и с подкрепата на родителите на втория, за да отворят ресторант. Преди да започне строителството продали къща в с.Дянково и някакви други имоти, за да подпомогнат Д. Д. и семейството му. Родителите му имали земи в гр.Цар Калоян и гр.Разград, продали земеделските земи през 1996г., заведението се открило през 1999г. Теглили кредит страните, след това и майка му теглила кредит. След това продали кооперацията, продали също и старото заведение. Когато бил пуснат ресторанта през 1999г., етажите над него не били построени, имало недовършен етаж и една стаичка. Етажът го правили след 2002г. както и лятната градина. Парите от продажбата на имоти в гр.Разград били вложени в ресторанта.  Свидетелят В. Д. сочи, че през 1995г. започнало строителството, като късна есен на 1999г. завършили първия етап - ресторанта. С ищцата и ответника Д. коментирали проблемите, които имали със строителството. Майката на ответника продала наследнически имот в с.Дянково, за да започнат, по-късно м.и Драго теглили кредит, както и майка му. Последният го свърза по време  с откриване на заведението. Родителите на Д. имали земи в гр.Цар Калоян. В строителството на къщата отишли средства на всички наследствени имоти и земи включително. Преди да построят сградата живеели при родителите на Д. ***. Тези имоти също се продали, защото продължавали да довършват строителството. През 2011г. продали кооперацията, където било бившето заведение, а на следващата година и двата гаража, където било заведението, за да може да се довърши останалата част от къщата-жилищния етаж,който е над заведението. Свидетелката И. Н.-племенница на родителите на ответника Д.Д. в показанията си сочи, че двата апартамента, които имали баба и дядо и като обезщетение, останали за родителите и, като с вуйчо и К. Д. се разбрали да дадат сума от 12000 долара, дали я на няколко пъти. Първата сума от 1500долара дали на вуйна и през 1996г., когато започнали изкопните работи на обекта, който представлявал ресторант с жилищна част. Св. И. Д. – син на ищцата и ответника Д.Д. сочи, че старото заведение на ул. Раковска №19 се открило през 1991г. - в имота на прабаба му по бащина линия. В него работело цялото семейство. На новото заведение на ул.** ремонта започнал през 1999г. Същото било построено със средства изкарани от старото. Имали и апартамент на ул. Неофит Рилски, който продали, теглили в последствие и кредит от банка. През 2000г. се продал апартамента на ул. Раковски и се преместили в новата къща, продали старото жилище, за да се върне единия кредит. Ищцата заминала през 2001г. за Гърция да работи с цел да погасява кредитите. От там изпращала пари за погасяване на кредитите. Парите първоначално ги получавал баща му, след това и той около 300-400 евро. Леля му и чичо му им давали заеми, за довършителните работи или за погасяване на други задължения. Ищцата се върнала през 2005г. от Гърция, за да продължат да работят. Започнала работа и като учителка. Тогава започнал ремонт, за който теглили кредит.

Във връзка с твърденията на ищцата, за произхода на вложените средства са разпитани като свидетели Н.Ц., С.П. и И.Б.-С.. Св Ц. сочи, че познава страните от ранна детска възраст, били съседи, а ищцата е в близки приятелски отношения с майка му. Имотът, който представлявал запустяло дворно място една необитаема къща, ищцата и ответникът закупили през 1995г. с желание да направят хубав ресторант и почти веднага, през 1996г. започнали да изграждат сградата и ресторанта. Построили огромна сграда с ресторант, два жилищни етажа и трети с офиси, гараж, двор, навес, като приключили със строителните дейности до груб строеж. Около 2000г. открили ресторанта, а останалите етажи били в груб строеж. Още от 1991г-1992г. ищцата пътувала редовно до тогавашна Югославия гр.Крагуевец, правела „куфарна търговия“, защото трябвали пари за кръчмата, която се намирала на ул. Раковска. В същото време през седмицата работела като учител. Заведението печелело много добре, купили си чисто нов автомобил. Последният продали, когато започнали да строят новата сграда. За там вземала пари на заем от неин братовчед и от сестра си около 20000лв., теглили кредит и от банка, но тъй като парите не стигали, около средата на 2001г. заминала в Гърция да работи, от където изпращала пари. До 2005г., когато се върнала, тъй като разбрала, че кредитите не се обслужват, а съпругът и теглил и други кредити, които също не били обслужвани, нищо не било правено като ремонт по сградата. Тогава продължили с ремонта, ищцата обновила менюто, чистела, правела всичко необходимо, за да работи ресторанта. Започнала да работи кат учител, а вечер в ресторанта. През 2010г. отново заминала за Гърция.  Св. С.П. сочи, че  през 1999г. - 2000г. ходила в ресторанта, който тогава работел, нагоре нямало построено, било груб строеж. Ищцата работела и като учител до обяд, а след обяд се занимавала с ресторанта. След това заминала за Гърция, за да работи, тъй като парите не стигали, за да покриват заемите си. Докато била в Гърция нищо не се е строило по сградата. Когато ищцата се върнала след три-четири години от Гърция, платила дълговете, които имали. Тогава започнали да строят нагоре, направили жилищния етаж, два офиса, които отдали под наем, правили ремонт и подобрения в заведението.  Св. И. Б.-С., сестра на ищцата сочи, че в имота на ул. 28-ми януари №3 се построила голяма сграда на три етажа. На първия етаж. ресторант с нощен клуб, на втория етаж - голямо жилище за живеене, на третия по-малко жилище, както и допълнителна постройка гараж. Преди това  през 1991г. ищцата и ответникът Д.Д. открили едно от първите ресторантчета в старото им жилище на ул. Венелин, като приспособили гаража и две стаички за това. Тогава ищцата ходела в гр.Крагуевец Югославия за т.н. „куфарна търговия“. Там се продавало скъпо, изкарвала около 500-600 дойче марки на месец Всички тези пари били вложени в това заведение, което се развило много добре. Теренът за новата сграда бил закупен през 1995г., като строителството започнало през 1996г. През 1999г. строежът бил завършен грубо. Всички спестени не малко пари вложили в строителството. Ресторанта бил открит през 2000г. и започнал да работи много успешно и атрактивно заведение за времето си. Парите пак не им стигали, като през 2000г. дала на ищцата 4000лв., както и 6000лв., тъй като тя си продала дела от общия им апартамент в Дупница/плат. нар. от 11.10.2000г. на л.193 от гр.д. №781/14г./ Първи братовчед, лекар в Германия дал на ищцата 4000 марки, вуйна и от Дупница - 500 долара, братовчедка и С. – 2000лв. Парите били вложени в къщата, направил се кухненски бокс и една стая със сервизно помещение, в което живеела ответницата И.Д., както дограма на целия етаж, ремонт на покрива и фасадата на сградата.  Останалите стаи нямало възможност да се направят, като строителството спряло през 2001г. Ищцата решила да замине в Гърция, за да изкарва пари и да може да покрива заемите. От там изпращала по 600-700 евро всеки месец, които в началото изпращала на нея, а тя съответно в Разград, а след това парите изпращала директно в гр.Разград. През 2005г. ищцата се върнала, т.к. ресторанта не и постройката не били в добро състояние. Ответникът Др.Д. бил изтеглил заем, за който тя не знаела. Когато ищцата се върнала изплатила този заем, променила ресторанта, сменила менюто, на етажа направила две спални, един хол, сервизно помещение, боядисал се целия ресторант. На третия етаж се направили два офиса.

            Според заключението на вещото лице възстановителната/придобивната стойност на имотите към м. декември 1999г. е: За имот 61710.502.1632 – 48514лв./ресторант/, за 61710.502.1632.1.2 – 27180лв. /втори етаж/, 61710.502.1632.1.3 – 6864лв./трети етаж/, гараж – 2121лв. Гаражът съществува и отговаря на изискванията за самостоятелен обект, видно от обяснението на в.л. в с.з. от 13.06.2017г. Към момента нощен клуб не съществува като самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. В с.з. от 02.05.2017г. в.л. обяснява, че по проектна документация е такъв, но същата не е изпълнена и е с давност вече 15 години. Помещенията, които обслужват нощния клуб в мазето са придадени към обслужващите ресторанта в момента и се ползват като такива, нямат функционална връзка и отношение към нощния клуб.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, обосновано, същото е отговорило на поставените въпроси и е стигнало до изводите след оглед на място, замерване, установени са количествата довършителни работи, остойностени към момента на изграждане на сградата, съобразно цените на строителството за съответния период.

            С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №19 том I дело №42/96г., ответницата И.Д. като пълномощник на Ц. Х.Т., продава на Й. Т. К. дворно място в с.Дянково за сумата 50000лв.

            Съгласно договор за доброволна делба от 02.07.1998г. между Д.Д. и И.Д., последната става собственик на  два земеделски имота в землището на гр.Разград, а първият получава за уравнение на своя дял сума в размер на 20000лв.

            Според приложено удостоверение от Банка ДСК АД, ЕТ „К. Д.-И.Д.“ е ползвал инвестиционен кредит в размер на 16800лв. разрешен на 16.11.1999г.  и погасен окончателно на 19.02.2001г.

            С н.а. за покупко-продажба на недвижими имот №174 том 3 рег. №2213 дело №177 от 2001г., И.И.Д. и Д.К.Д., продават 30/250 ид. части от поземлен имот в гр.Разград, ул. ** целият с площ 250кв.м. от кв.29 по плана на гр.Разград, заедно с втори жилищен етаж от масивна сграда , който представлява самостоятелен  жилищен обект за сумата 20000лв.

            С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №101 том 3 рег. №3109 дело 234 от 2002г. , И.И.Д. и Д.К.Д. продават  по равни части правото си на собственост върху поземлен имот: 53,34/250  ид. части от дворно място цялото от 250кв.м. находящо се в гр.Разград, ул.** в кв.29 по плана на гр.Разград с реално построения в него търговски обект „Кафе-аператив“  за сумата 15000лв.

            С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №167 том VII дело 2888 от 15.11.1995г. Д.К.Д. и М.Б.Д. продават по равни идеални части от апартамент №9 находящ се в гр.Разград, ул. ** по плана на гр.Разград за сумата 74000лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Така предявените искове за допускане до делба на недвижимите имоти се явяват частично основателни. Дворното място е придобито от ищцата, ответника Д.Д. в резултат на покупко-продажба, а в построената сграда са обособени: Самостоятелен обект с предназначение за обществено хранене/търговско заведение-/ресторант/ със застроена площ 197,80кв.м. с ид. №61710.502.1632.1.1; Самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент със застроена площ 50кв.м. с №61710.502.1632.1.3, а също така и имот с №61710.502.1632.3 предназначение хангар, депо, гараж, със застроена площ от 16кв.м.,  построен в имот с №617.10.502.1631. Същите са придобити по приращение, чрез реализиране на строеж на основание чл.92 от ЗС. Бракът между двамата съпрузи е прекратен след влизане в сила на СК от 2009 г. Не бяха представени доказателства съпрузите по този заварен по смисъла на закона брак да са избрали законов режим на разделност или договорен режим за своите имуществени отношения. Ето защо на основание чл.18, ал.2 от СК законовия режим на общност се прилага и по отношение правото на собственост върху процесните имоти. Придобито по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобито – чл.21 ал.1 от СК, като съвместния принос се предполага до доказване на противното. В случая съдът следва да разгледа релевираното от ответника Д.Д. възражение за частична трансформация на лично имущество /допустимо е по смисъла ТР №5/14г. по т.д. №5/13г. на ОСГТК на ВКС и др./ Същият твърди, че е вложил лични средства в размер на 20000лв./неденоминирани/ получени като уравнение на дела си от делбени земеделски земи от 02.07.1998г., сумата 50000лв/неденоминирани/ дарени от баба му Ц. Х. Т.през 1996г., получена от нея при продажба на имот в с.Дянково през 1996г., сумата 19750лв./неденоминирани/ дарена лично от майка му И.И.Д., през м. ноември 1999г., като част от нея получена от банков кредит сключен между ЕТ „К. Д.-И.Д.“, за сумата от 16800лв., а останалата част нейни лични средства.   За да се признае трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот в режим на СИО, в тежест на претендиращия  бивш съпруг е доказването пълно и пряко на правно релевантни факти: 1.придобивната стойност на имота, 2. размера на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл.20 от СК/1995/отм./ произход и са еквивалент на придобивната стойност /изцяло ли отчасти/ и 3. влагането им към момента на придобиване на имуществото – в т.см. и  Решение №249 от 27.12.2011г. на ВКС по гр.д. №1037/2010г. II г.о. Твърдението на ответника Д.Д., че се касае за лични средства в посочения размер обаче не бе доказано по безспорен начин. От показанията на свидетелите М., Д., Н., не се установява точния размер и времето на вложени средства с твърдения от ответника произход.  Освен това първите двама свидетели сочат, че са вложени в строежа пари от продажба на земи в Цар Калоян, видно от приложения договор за доброволна делба, имотите са в землището на гр.Разград. На следващо място в договор за доброволна делба от 02.07.1998г. между ответниците Д.Д. и И.Д. е отразено, че Д.Д. получава от майка си 20000лв. за уравнение на дела. Така направената формулировка по отношение на сумата, не сочи за предаване на парите, което да удостоверява реалното им получаване от ответника Д.Д.. Не е доказано безспорно, че сумата е получена, тъй като не е вписано, че се предава при подписване на договора или да е предадена. Свидетелите ангажирани от ответника не сочат такава сума да е вложена в строителството, а размера на личните по произход средства подлежи на пълно и пряко доказване. Не бе доказано също така, че взетия заем от ответницата И.Д. в размер на 16800лв., е бил предоставен на ответника Д.Д., както и че конкретно тази сума е вложена в строителството. Видно от приложеното удостоверение от Банка ДСК, ЕТ „К. Д.-И.Д.“ е ползвал инвестиционен кредит в размер на 16800лв., който е разрешен  на 16.11.1999г. По това време – м. декември 1999г. е била построена сградата в груб строеж  и търговския обект на първия етаж, което се установява както от гласните доказателства така и от заключението на вещото лице. Т.е. делбените имоти са били придобити към този момент, възникнали са като обект на право на собственост./не могат да бъдат включени всички последващи разходи, които макар и направени по време на брака, само увеличават стойността, но не представляват разходи за придобиването им/ Съгласно трайно установената съдебна практика правата на съсобственици бивши съпрузи, се определят към момента на придобиване на вещното право, а понесените след това разходи със средства от извънбрачен произход, или заемни средства не променят частите им на съсобственост – в т.см. Р-е № 463/26.05.09г гр.д. 4625/07г. IV г.о. ВКС, Р-е №508/12.01.2011г. по гр.д.1150/09г. II г.о. ВКС. Също така недоказано остана твърденето на ответника Д.Д., че му е дарена сума от 50000лв/неденоминирани/ лева  през 1996г. от баба му. Единствено е установено по делото, че И.Д. като пълномощник на Ц. Х. Т. е продала имот в с.Дянково, видно от приложения н.а. №19 от 10.01.1996г. за тази сума. Предаването на такава сума на ответника  с дарствено намерението, влагането и в строежа, не бе доказано безспорно. Св.И. Н. от своя страна сочи, че са дали 1500 долара на ответницата И.Д. през 1996г. за строежа на сградата. От показанията на свидетелите се установява, че парите за закупуване на дворното място и за строежа в същото, са от продажба на имоти собственост както на бившите съпрузи, така и на родителите, както и теглени заеми. Т.е. същите са били предоставени за семейството, а не са били дарени на ответника Д.Д..  Ето защо съдът намира, че имотите са придобити със средства на двамата съпрузи и са станали съпружеска имуществена общност.  Предвид гореизложеното недоказано се явява релевираното чрез възражение на ответника Д.Д. искане за установяване, че част от имоти с ид. №61710.502.1632.1.1, ид. №61710.502.1632.1.3, ид. №61710.502.1632.3 са придобити с лични средства в твърдения размер, които са му дарени. При липса на категорични доказателства, които да я опровергаят, в случая се прилага презумпцията за съвместен принос, регламентирана в СК и тези имоти следва да се допуснат при равни права между страните.

            По отношение на  имот: жилище, апартамент с №61710.502.1632.1.2, с  влязло в сила решение по гр.д.№781/2014г. на РРС е прието за установено по отношение на ответницата И.И.Д., че ищцата м.Б.Б. е собственик на ½ ид. част от самостоятелния обект. Решението е задължително съгласно чл.297 от ГПК и такъв спор не може да бъде пререшаван видно от чл.299 ал.1 от ГПК. Поради което същият процесния имот да бъде допуснат до делба между тях при равни права.

            По отношение на дворно място с идентификатор 61710.502.1632 в гр. Р., ул. **, целия с площ 309кв.м., в което са построени обектите предмет на производството, съдът намира, че не следва отделно да се допуска  до делба. Същото няма самостоятелно значение тъй като обслужва самостоятелни обект от сградата, притежание на различни собственици-страните по делото, има статут на обща част по смисъла на чл.38 ал.3 от ЗС. /В т.см. т.2 б.“д“ Пост. №2/82г. ПлВС, Р-е- №242/20.12.2011г.ВКС гр.д. 1459/10г. II г.о., както и определения на РОС по ч.в.гр.д.№181/16г. и ч.в.гр.д.№203/16г./ Поради което искът за делба касаещ съсобствения недвижим имот с идентификатор 61710.502.1632 следва да се отхвърли.

            По отношение на искането на ответника Д.Д. за допускане до делба на обект Нощен клуб, видно от заключението на вещото лице, не съществува като самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. Поради което не може да съществува и вещно право на собственост върху него и същият не следва да се допуска до делба/В т.см. Р-е №542/18.01.2011г. ВКС гр.д. 1469/09г. II г.о. и др./

По отношение на искането на ищцата за присъждане разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, същото е неоснователно. Съгласно чл.355 от ГПК, която норма е специална по отношение на разноските в делбеното производство, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78. В случая делбеното производство не е приключило, а общата разпоредба на чл.78 от ГПК е приложима във втората фаза. Отговорността за разноски възниква, ако предявеният иск е изцяло или частично уважен. В случая такъв присъединен иск не е докладван и не разглеждан от съда, като в този смисъл е постановено и определение №340 от 01.02.2017г./л.187/ Но дори и да е така, ако същият е недопустим/както сочи представителят на ищеца относно възражението на И.Д. по чл.19 ал.3 от ЗЗД, по което производството е следвало да се прекрати/, не възниква право на разноски - в т.см. Р-е №189/07.10.2013г. по гр.д. №744/2011г. I г.о.

            Предвид отхвърлянето на част от исковете на страните по делото м.Б.Б. и Д.К.Д. следва да внесат д.т. съобразно чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на по 25 лв. по сметка на РРС.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ДОПУСКА ДО ДЕЛБА          

1.Самостоятелен обект в сграда, предназначение: за обществено хранене/търговско заведение-ресторант/ със застроена площ 197,80кв.м./сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.1,  адрес гр. Р, ул. **, при съседи: над обект-имот №61710.502.1632.1.2, под обекта: няма, с принадлежащи 54,64% ид.ч. от общите части на сградата. Самостоятелния обект се намира в сграда №1 - триетажна  със смесено предназначение с идентификатор 61710.502.1632.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.1632

2.Самостоятелен обект в сграда с предназначение: жилище, апартамент със застроена площ 50кв.м./петдесет квадратни метра/ с идентификатор 61710.502.1632.1.3 с адрес гр. Р, ул. **, при съседи на имота - под обекта: имот с №61710.502.1632.1.2, над обекта: няма. Самостоятелния обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.1632

3. Сграда с идентификатор 61710.502.1632.3 предназначение: хангар, депо, гараж, с адрес гр.Р. ул.**, със застроена площ от 16кв.м./шестнадесет квадратни метра/ Сградата е разположена  в поземлен  имот с идентификатор 617.10.502.1632

между м.Б.Б., ЕГН **********, адрес *** и Д.К.Д., ЕГН**********, адрес *** при равни права.

          ДОПУСКА ДО ДЕЛБА          

Самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище, апартамент със застроена площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено помещение с площ 6 кв.м./шест квадратни метра/  при съседи на обекта: под обекта - имот с №61710.502.1632.1.1, над обекта №61710.52.1632.1.3, с принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на сградата. Самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.1632 в гр. Р, ул. **

между м.Б.Б., ЕГН **********, адрес *** и И.И.Д., ЕГН**********, адрес *** при равни права

ОТХВЪРЛЯ ИСКА  предявен от м.Б.Б., ЕГН **********, адрес *** против Д.К.Д.,  ЕГН**********, адрес *** и И.И.Д., ЕГН**********, адрес ***  за допускане до делба на УПИ с №61710.502.1632 в гр. Р., ул. **, целия с площ 309кв.м./триста и девет квадратни метра/ при съседи: 61710.502.7168, 61710.502.7111, 61710.502.1633, 61710.502.1631.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА  предявен от Д.К.Д., ЕГН**********, адрес ***   против м.Б.Б., ЕГН **********, адрес *** за допускане на делба на Нощен клуб, завършен на фаза “груб строеж”- нива 1 в схема на обект в сграда  с площ 197,80кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта/няма, ведно с 27,32% ид. части от общите части на сградата.

          ОСЪЖДА м.Б.Б., ЕГН **********, адрес ***   ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за отхвърления иск за делба.

          ОСЪЖДА  Д.К.Д., ЕГН**********, адрес ***   ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за отхвърления иск за делба.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: