В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на дванадесети юни, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Пенка Тоцева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №42 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка” и е предявен на основание чл.360 от КТ във връзка с чл.357 и чл.186-189 от КТ.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед №83/20.12.2016г. и заповед №84/20.12.2016г. на управителя на фирма „ОБИТЕХ” ЕООД-София, нейн работодател, с които й е наложено дисциплинарно наказание съответно „забележка” и „предупреждение за уволнение”, като незаконосъобразни. Претендира и разноски по делото.

Ответникът-„ОБИТЕХ”ЕООД-София, оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. С писмения си отговор, заявява, че иска е неоснователен, тъй като не са допуснати нарушения на дисциплинарното производство при налагане на двете наказания. Твърди, че е искал от ищцата по реда на чл.193 от КТ обяснения, но тя е отказала даване на такива.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищцата работи по трудов договор при ответника на длъжност „оперативен счетоводител” с място на работа гр.Разград, Зърнобаза от 14.04.2009г. Със заповед №83 от 20.12.2016г. на управителя на дружеството й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, затова че на 19.12.2016г., без да уведоми прекия си ръководител-Главен счетоводител е напуснала преждевременно работното си място, а на следващия ден не се явила на работа и не представила болничен лист.

Със заповед №84 от същата дата-20.1.2016г. на управителя на дружеството й е наложено и наказание „предупреждение за уволнение” във „връзка с проверка по телефон на условията за минаване на технически преглед на автомобил и плащане на пътен данък”.

В исковата си молба ищцата заявява, че действително на 19.12.2016г. е напуснала работното си място 15 минути по-рано, поради заболяване на детето й, но се е обадила за това на служител на дружеството от съседната стая-С.С., поради отсъствие на управителя на офиса в гр.Разград Н.А.., а на 20.12.2016г. е представила болничен лист за отсъствието си.

По делото са разпитани трима свидетели, и тримата свидетели депозират показания, че нямат спомен дали на 19.12.2016г. ищцата се е обадила на някои от тях, че напуска работа по-рано. Св.С.С. заявява, че работи в съседна стая, не си спомня „да ми се е обадила, но може и да ми е казала”. Св.Н.А. обяснява, че на работното им място е въведен пропускателен режим, „има система за чекиране при влизане и излизане и служителите знаят, че при по-ранно напускане на работа, трябва да ми се обадят”. Св.Е.М. депозира показания, че за минаване на технически преглед на служебния им автомобил е необходима квитанция за платен данък, която следва да се получи от офиса в София. Относно начина на връчване на покани до ищцата за даване на обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ, св.Н.А. заявява:” изпратиха ми ги по имейла от София и ми казаха кого да пиша като свидетели при отказ за получаване, написал съм датата, когато сме ги връчили.”

Видно от приложените към трудовото досие покани за даване на обяснения, както и тези представени с писмения отговор-л.26 и л.27 от делото, и на двете покани е изписана дата 22.1.2.2016г., а заповедите за налагане на дисциплинарни наказания са с дата на връчване 23.12.2016г.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от закона, формални изисквания относно: 1/установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; 2/ изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл.193 ал.1 от КТ; 3/относно срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194 от КТ и относно, съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта, съобразно нормата на чл.195 от КТ.

Съобразявайки изложеното във фактическите съображения съдът приема атакуваните заповеди, и двете издадени на 20.12.2016г. за незаконосъобразни и счита, че същите следва да се отменят.

На първо място, работодателят-ответник е издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” за нарушение, което не е установено по безспорен начин. Не е установено по безспорен начин и какви документи са необходими за минаване на технически преглед на служебния автомобил , за да бъде наложено второто наказание „предупреждение за уволнение” и случая може ли да се цени като нарушение на трудовата дисциплина.

На второ място, независимо посоченото, явно е че и двете заповеди са издадени от работодателя преди да бъдат поискани и снети обяснения от служителя, и двете са с дата 20.12.2016г., а поканите за даване на обяснения са връчени на 22.12.2016г., затова съдът приема, че работодателят не е изслушал работника, не е поискал обяснения-писмени или устни от ищцата преди налагане на дисциплинарните наказания по реда на чл.193 ал.1 от КТ.

Явно е, че при издаване на заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” и „предупреждение за уволнение” на ищцата, работодателят-ответник, е нарушил императивните изисквания на чл.195 ал.1 и чл.193 ал.1 от КТ, заради което и двете заповеди следва да се отменят като незаконосъобразни.

Пред вид чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът направените от него разноски по делото, които съгласно представения по чл.80 от ГПК списък са в размер на 700 лв., а на районен съд-Разград 160 лева държавна такса. В случая, предмет на делото са два обективно съединени иска. В случая не е налице прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Съгласно чл.1 ал.1,т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, минималния размер за всеки иск е 200 лева, а съгласно § 2 от ДР присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско т двукратния размер, в случая 800 лева, явно е, че заплати от ищцата адвокатско възнаграждение е по-малко по размер.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА заповед №83/20.12.2016г. и заповед №84/20.12.2016г. на управителя на „ОБИТЕХ”ЕООД с ЕИК-** със седалище и адрес на управление: гр.С. с представители С. Б.А. и З. С.А., с която на М.С.М. с ЕГН-********** *** са наложени дисциплинарни наказания съответно „забележка” и „предупреждение за уволнение”, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА „ОБИТЕХ”ЕООД с ЕИК-**със седалище и адрес на управление: гр.С. да заплати на М.С.М. с ЕГН-********** сумата от 700 лева разноски по делото, на районен съд-Разград 160 лева държавна такса.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: