В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на дванадесети юни, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Пенка Тоцева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №109 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за непозволено увреждане и е предявен на основание чл.45 и сл.от ЗЗД. Цена на иска 750 лева, след изменение, направено в съдебно заседание.

Ищецът, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат събаряне на зид между собствените им недвижими имоти в с.Раковски, община Разград с дължина 5,20 метра, за възстановяването на който са необходими 290 лева материали, 300 лева труда за две лица и 160 лева транспортни разходи, ведно със законна лихва, считано от 14.08.2016г.-датата на събаряне на зида до окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. Твърди в писмения си отговор, че в неговия имот е имало три каменни стени, останали от стара къща в близост до границата с имота на ищеца, останките от които той е разчистил, но не е имало каменна ограда между двата имота.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ищецът е собственик на ПИ в с.Раковски, община Разград-дворно място от 932 кв.метра, заедно с построената в него жилищна сграда, съставляващ УПИ №V-38 в кв.5 по регулационния и кадастрален план на с.Раковски, описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №184 т.4 рег.№4354 дело №561/05.07.2007г. на нотариус Б.К.. Ответникът е собственик на съседния ПИ, описан в нотариален акт за покупко-продажба №177 т.3 рег.№4307 дело №533 от 2014г. на нотариус Р.И. за който по регулационния и кадастрален план на селото е отреден УПИ №VІІІ-40.

Ищецът твърди в исковата молба, че е поискал трасиране на вътрешната граница между двата имота, което е видно и от приставения протокол №16/18.08.2016г.-л.7 и л.8 от делото.

По делото е назначена е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след посещение на място е констатирало, че към настоящия момент между двата имота съществува ограда от мрежа и бетонни колчета, която ограда минава по вътрешната регулационна граница между имотите отбелязана със зелен цвят по приложеното към заключението копие от регулационния кадастрален план на с.Раковски. Тази граница започва по стените от към север на съществуваща в имота на ищеца сграда с идентификатор 62082.501.38.2/съгласно кадастралната карта/продължава в права линия, препокрива южната стена/вече съборена/на навеса на ответника и след това се свързва с граничната точка между парцели VІІ-36 и VІ-37. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, в регулационния кадастрален план на селото има отбелязани паянтова жилищна сграда, с изграден на юг от нея навес, чиито стени са попадали изцяло в имота на ответника, тъй като стената не би могла да се раздели на две, за да служи като обща ограда. Съгласно заключението имотната граница между двата имота отразена и в кадастралната карта и кадастрални регистри на селото не съвпада с регулационната граница, в представеното копие-приложение л.37 от делото, е отразена с черен цвят и ясно личи, че имотната граница е на юг от регулационната такава. В заключението си вещото лице посочва, че ако се приеме, че стената на навеса в имота на ответника е разрушения каменен зид, то той е бил с дължина 5,20 метра и за възстановяването му са необходими 750 лева, включващи 290 лева материали, 300 лева труд за две лица и 160 лева транспортни разходи.

Разпитаните по делото свидетели депозират показания, че действително в имота на ответника е съществувала паянтова жилищна сграда с навес към нея, като едната стена на навеса е служела като ограда между двата имота, навес с тенекиен покрив е имало и в имота на ищеца. Св.И. И., продавач на имота, собственост на ответника заявява в показанията си, че навеса се е самосъборил още докато той е бил собственик на имота, останали са били само основите и едната стена, която е служела за ограда и че този навес е започвал след плевнята на съседите. В писмения си отговор ответникът обяснява, че е разчистил останките от старите сгради, тъй като били в неговия имот.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Не се установи унищожаване на част от ограда, представляваща зид от дялан камък. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, което не се оспори и от страните, съгласно което разчистените останки от стена на съборен навес са попадали изцяло в имота на ответника. Явно е, че в случая не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, не са налице вреди, неправомерно деяние, вина на дееца и причинна връзка между вредите и деянието.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 350 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.Я. с ЕГН-********** ***, офис1-адв.Е.С. против Л. *** иск за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер, след направено изменение на иска, на 750 лева в резултат унищожаване на част от ограда с дължина 5,20 метра, представляваща зид от дялан камък, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.К.Я. с ЕГН-********** ***, офис1-адв.Е.С. да заплати на Л. ***50 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: