В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на деветнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №203 по описа за 2017г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.439 от ГПК.

Ищците оспорват изпълнението по изп.д.№201776220400013 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег.№762 с район на действие ОС-Разград, настояват съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника-ДФЗ, че вземането за сумата 2 258,99 лева, от които главница в размер на 956,03 лева, законна лихва за периода 04.01.2017г.-02.02.2017г. в размер на 7,71 лева; 646,60 лева неолихвяеми вземания, 371,09 лева-разноски по изпълнителното дело и 277,56 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, по изпълнителен лист, издаден на 19.05.2005г. по гр.д.№03708/2005г. по описа на 78 състав на районен съд-София, е погасено по давност и не се дължи. Претендират присъждане на разноски по настоящото производство.

Ответникът-ДФЗ-София оспорва иска, настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. Не оспорва, че до 19.04.2010г. по изпълнителното дело, образувано при ДСИ на РС-Исперих, са постъпвали суми от направения запор върху ТВ на длъжника от работодателя му, на твърди, че са узнали за смъртта му, настъпила на 21.12.2011г. едва с прекратяване на производството от ДСИ и че по силата на универсалното правоприемство, ищците като наследници на длъжника дължат търсената от тях сума.

НАП-София, конституирани в процеса като трето лице помагач на ответника, депозират писмено становище-л.76 от делото, настоява иска да се отхвърли, тъй като прекратяването на изпълнителното производство с разпореждане на ДСИ от 19.12.2016г. при ИРС, поради изтичане на двугодишен срок от последното действие по изпълнението, не означава,че е погасено правото на вземане на взискателя и че няма пречка изпълнителния лист да бъде изискан и след връщането му да се образува ново изпълнително дело. Също се позовава на разпоредбата на чл.432 ал.1 т.3 във връзка с чл.229 ал.1 т.3 от ГПК.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищците са деца и единствени наследници на Р. К. К. с ЕГН-**********, починал на ****г. Р. К. като ЕТ е бил осъден по гр.д.№03708/2005г. по описа на СРС в полза на ответника –ДФ”Земеделие”-София. Въз основа на издадения на 19.05.2005г. изпълнителен лист, по молба на АДВ, отговорна за събиране на вземанията на ДФ”Земеделие”, е образувано изпълнително дело №20063310400069 по описа на СИС при районен съд-Исперих. Вследствие на наложен запор на ТВ на длъжника са правени удръжки от трудовото възнаграждение от работодателя му-„Ст.”ЕООД, като постъпилите суми ДСИ е привеждал на взискателя, като последно това е сторил на 19.04.2010г., а на 15.11.2016г. ДСИ с постановление е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. С молба от 05.12.2016г.-л.122 от изпълнителното дело по описа на ИРС, НАП-София, отдел „Частни държавни вземания” е поискала оригинала на изпълнителния лист от 19.05.2005г., като по тяхна молба от 09.01.2017г. е образувано ново изпълнително дело №2017762040013 от ЧСИ Деян Драганов с рег.№762 с район на действие ОС-Разград с длъжници настоящите ищци, като наследници на Р. К.

Няма спор, че по първото образувано изпълнително дело последното предприето изпълнително действие е на 19.04.2010г., но ответникът и конституирания като трето лице, негов помагач заявяват, че се узнали за смъртта на длъжника, едва с получаване на съобщение от ДСИ, че е прекратил изпълнителното производство поради непоискани изпълнителни действия в продължение на две години. И двамата възразяват, че работодателя на длъжника е бил длъжен да уведоми ДСИ за смъртта на работника си, а ДСИ е следвало да спре производството и даде на взискателя 6-месечен срок за посочване на наследниците му.

Въз основа на до тук изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи. Пред вид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, вземането на ответника по изпълнителния лист, издаден на 19.05.2005г. е погасено по давност-„с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок”. През 2006г. е образувано изпълнително дело при ИРС, давността е била прекъсната, но последното изпълнително действие е от 19.04.2010г.- започнала е да тече нова погасителна давност и пет годишния давностен срок е изтекъл на 19.04.2015г. Пет години кредиторът е бездействал, не е поискал извършване на каквото и да е изпълнително действие и правото му да иска и търси вземането си е погасено по давност. В случая, е без правно значение дали съдебния изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога е направил това. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г.

Ответникът и неговия помагач неоснователно се позовават на разпоредбата на 432 ал.1 т.3 във връзка с чл.229 ал.1 т.3 от ГПК. Това, че не са узнали за смъртта на длъжника не означава, че те са нямали правна възможност да действат при положение, че от 2010г. са престанали да постъпват суми за погасяване на вземането. Подобни възражения биха могли да се обсъждат в евентуално производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК, а не да се навеждат като оправдание на продължилото повече от пет години бездействие.

Ето защо, съдът приема, че вземането по образуваното пред ЧСИ второ изпълнително дело е погасено по давност.

С оглед изхода на делото и пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на ищеца на направените в настоящото производство разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 490,36 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЪРЖАВЕН ФОНД”ЗЕМЕДЕЛИЕ” с ЕИК-121100421-гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ” №136, че Д.Р.К. с ЕГН-********** и К.Р.К. с ЕГН-**********,***, не дължат по изп.дело №201776220400013 по описа на ЧСИ –Деян Драганов, рег.№762 с район на действие ОС-Разград, сумата от 2 258,99 лева, от които главница в размер на 956,03 лева; законна лихва за периода 04.01.2017г-02.02.2017г. в размер на 7,71 лева; 646,60 лева неолихвяеми вземания; 371,09 разноски по изпълнителното дело и 227,56 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, тъй като вземането по изпълнителен лист издаден на 19.05.2005г. по гр.д.№03708/2005г. по описа на СРС е погасено по давност.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД”ЗЕМЕДЕЛИЕ” с ЕИК-121100421-гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ” №136 да заплати на Д.Р.К. с ЕГН-********** и К.Р.К. с ЕГН-**********,*** сумата от 490,36 лева разноски по делото.

Решението е постановено при участието на Национална агенция по приходите със седалище и адрес на управление :гр.София, бул.”Дондуков” №52, като трето лице помагач на ответника.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: