В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и шести юни, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Живка Ранкова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №208 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът-„ИЗИ ФИНАНС”ЕООД, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи заплащане по сключен на 30.11.2015г. договор за предоставяне на кредит от разстояние на сума от 700 лева, представляваща сбор от : 500 лева главница; 50 лева разходи за извънсъдебно събиране и 150 лева договорена лихва за целия срок на договора/16,50+133,50 лева при непредставяне на обезпечение ведно със законна лихва, считано от 14.12.2016г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-до окончателното плащане, както и 125 лева разноски по заповедното производство, представляващи 25 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Претендира и присъждане на разноски по настоящото исково производство.

Ответницата депозира писмен отговор, с който настоява иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание не се явява, не се явява и адв.С.Н. изготвил отговора. В отговора твърди, че договора и ОУ към него съдържат неравноправни клаузи и недействителни уговорки, без да конкретизира кои. Заявява, че договора и ОУ не са подписани от нея, че ищеца не е изпълнил задължението си за предоставяне на преддоговорна информация и не представя доказателства, че е получил съгласието й за сключване на договора. Твърди още, че сумата 133,50 лева, която е „неустойка” неправилно е причислена към договорната лихва и че сумата 50 лева разходи за събиране на вземането при забава е незаконосъобразно начислена, тъй като липсват доказателства за извършени такива.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2443/2016г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумата от 700 лева, представляваща сбор от: 500 лева главница по договор за кредит от разстояние №111550; 150 лева договорена лихва и 50 лева разходи за събиране, ведно със законна лихва, считано от 14.12.2016г.-деня на подаване на заявлението. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 125 лева, от които 25 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

С възражение вх.№198 от 10.01.2017г. длъжникът-настоящата ответница е заявила, че не дължи изпълнение на вземането, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

По делото ищецът е представил договор за предоставяне на кредит от разстояние №111550 сключен на 30.11.2015г. и общи условия към него, водената кореспонденция между страните чрез електронен адрес и осъществения разговор между тях на електронен носител. Представено е извлечение по сметка в „ООБ” АД, заверено от банката, от което е видно, че на 30.11.2015г. по сметката на името на ответницата са постъпили 500 лева, преведени от ищеца.

По искане на ответницата, ищецът е представил по делото договора и ОУ към него на електронен носител, които наред със осъществения разговор, предоставен на електронен носител бяха прослушани в съдебната зала по реда на чл.184 ал.2 от ГПК. От разговора става ясно, че ответницата е уведомена, че получавайки 500 лева, тя дължи връщането му, заедно с договорена лихва в общ размер от 150 лева при непредставяне на обезпечение, че ако представи такова договорената лихва е в размер на 16,50 лева, както и че при забава се дължат разходи в размер на 50 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние. Кредита е усвоен изцяло от ответницата и тя дължи връщане на получения кредит в договорения срок- 30.12.2015г. Ответницата не е представила обезпечение по кредита, затова ищецът е начислил договорена лихва в по-високия размер, за което тя е била уведомена, а след изтичане на 5-дневния срок за доброволно плащане са й начислени и 50 лева разходи. Затова предявеният иск за съществуване на вземане, като основателен и доказан следва да се уважи.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответницата дължи на ищеца и направените разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъдена да ги заплати. По заповедното производство разноските са: 125 лева, от които 25 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсулско възнаграждение. В настоящото производство разноски са в размер на 201,17 лева=51,17 платена държавна такса и 150 лева определено от съда юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на ал.8 на чл.78 от ГПК и чл.37 от ЗПП.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Д.С.Д. ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „ИЗИ ФИНАНС”ЕООД с ЕИК-201196810-гр.София-1408, р-н Триадица, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша” №17, ап.1 и че тя дължи сумата от 700 лева, представляваща сбор от: 500 лева главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №111550, сключен на 30.11.2015г.; 150 лева договорена лихва и 50 лева разходи за събиране, ведно със законна лихва, считано от 14.12.2016г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2443/2016г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Д.С.Д. ЕГН-********** *** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС”ЕООД с ЕИК-201196810-гр.София-1408, р-н Триадица, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша” №17, ап.: 125 лева разноски по заповедното производство и 201,71 лева разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :