В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и шести юни, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Живка Ранкова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 285 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.318 и чл.327 от ТЗ с цена 9300 лева и по чл.294 от ТЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД с цена 2839,60 лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приема за установено по отношение на ответника, че той дължи плащане на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2545/2016г. по описа на РРС, представляващи 9300 лева незаплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки- зърнени семена пшеница и ечемик-по фактура №0000001076 от 03.10.2011г., ведно със законна лихва, считано от 23.12.2016г. до окончателното плащане и 2 839,60 лева изтекла законна лихва от датата на фактурата до 23.12.2016г.-датата на подаване на заявлението по заповедното производство и 875,80 лева разноски по частното гражданско дело. Претендира и разноски, направени по настоящото дело.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че оспорва иска по основание и размер и настоява за отхвърлянето му.Прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.110 и чл.111 б.”в” от ЗЗД.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№2545/2016г. по описа на РРС по заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 9300 лева, представляваща цена на продадени и доставени стоки-зърнени семена пшеница и ечемик по фактура №0000001076/03.10.2011г. и сумата 2 839,60 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла от датата на фактурата до 23.12.2016г.-датата на постъпване на заявлението в съда, както и за 875,80 лева разноски по производството. Заради постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, ищецът в срока на чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящия иск за съществуване на вземането си.

С исковата молба ищецът е представил фактура №0000001076/03.10.2011г. и експедиционна бележка за доставка на пшеница и ечемик от същата дата.

Ответникът с писмения си отговор възразява, че не дължи плащане и прави възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на главницата и по отношение на изтеклата законна лихва.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: В случая, се касае за търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ. Купувачът-ответник, е закупил вещи- пшеница и ечемик и с оглед правилата на доказателствената тежест съдът приема, че той не е платил цената на предадената му и получена стока. В случая, обаче, ищецът-кредитор не е предприел действия да реализира вземането си, бездействал е повече от пет години, изтекла е общата погасителна давност, уредена в чл.110 от ЗЗД и той е загубил правото да иска от длъжника-ответник да изпълни задължението си за плащане на цената. Ищецът няма право да търси и обезщетение за забава, поради погасяване на главното задължение, от една страна и от друга, пред вид разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД- с изтичане на тригодишна давност се погасяват и вземанията за лихви.

Затова предявеният иск по чл.422 от ГПК следва да се отхвърли и по отношение и на главница и лихви, като погасени по давност. Ответникът не дължи и посочените в заповедта по ч.гр.д.№2545/2016г. в размер на 875,80 лева.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по настоящото дело разноски. Ответникът, обаче, не представя доказателства за направени по делото разноски и такива не следва да му се присъждат.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „СОРТОВИ СЕМЕНА”ЕАД с ЕИК-826054269 със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.”Кирил и Методий” №8 против „АРГОС”ЕООД с ЕИК-116505311 със седалище и адрес на управление: гр.Разград, бул.”България” №17, вх.А, ет.1, ап.1 иск по чл.422 от ГПК за признаване съществуване на вземане и че дължи плащане на сумата от 9300 лева /девет хиляди и триста лева/, представляваща незаплатена цена на получени пшеница и ечемик по фактура №0000001076/03.10.2011г., ведно със законна лихва, считано от 23.12.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 2 839,60 лева/две хиляди осемстотин тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, обезщетение за забава в размер на изтеклата законова лихва от датата на фактурата до постъпване на заявлението в съда по ч.гр.д.№2545/2016г. на РРС и 875,80 лева разноски по заповедното производство, като погасен по давност.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :