Р Е Ш Е Н И Е

№190, 14.07.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 382 по описа за 2017г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от Банка ДСК ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. И.Ж.В., че дължи на ищеца сумата от 2606лв- главница, 155лв. такса, 452.18лв. неплатена редовно лихва зае периода 08.06.15г.-08.08.16г., 61.66лв. лихвена надбавка върху просрочена главница за периода 08.06.15г.-07.08.16г., 0.75лв. лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода 08.08.15г.-08.08.16г. и 65.51лв. заплатена държавна такса. Ищецът е поръчител на кредитополучателите Ш. Х. А. и С. М. М. Поради забава в изпълнението, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като ответника в качеството си на поръчител е уведомен за предсрочната изискуемост с нот.покана. Предвид липсата на изпълнение е депозирано заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1582/16г. на РРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение №2353/11.08.16г. и изпълнителен лист. Ищецът е отпочнал принудително изпълнение. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на 16.01.17г., като същия е депозирал възражения на 27.01.17г. В указания от съда срок ищецът е предявил иска си. Представя писмени доказателства: копия за договор за кредит за текущо потребление, нотариално покана, извлечение от счетоводните книги, заповед за незабавно изпълнение, молба за образуване на изп.дело, съобщение, удостоверение за актуално състояние. Има искане за назначаване на ССЕ.

Ответникът И.Ж.В. оспорва иска. Не оспорва факта на поръчителство, но твърди, че не бил уведомяван, че задължението не е обслужвано редовно. За пръв път твърди, че е научил за неизпълнението на 13.01.17г. от ЧСИ при връчването на ПДИ, като книжата били връчени на неговата майка. Според ответника издадената заповед за незабавно изпълнение е незаконосъобразна, тъй като по делото няма приложени доказателства кредитът да е обявен за предсрочно изискуем по отношение на кредитополучателите и на поръчителя по надлежния ред. По делото има само нот.покана по отношение на него,която не е връчена по надлежния ред- чл.47 ГПК:не е посетен адреса му три пъти в рамките на месец, залепване на уведомление и проверка от нотариуса в НБДН за постоянния му адрес. Нотариусът не е положил необходимата грижа да го уведоми. Предвид на това кредитът към настоящия момент не може да се счете за надлежно обявен за предсрочно изискуем, от което пък следва неоснователността на исковата претенция, тъй като вземането не е изискуемо. Отделно от това прави възражение по чл.147 ЗЗД, а именно че към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е изтекъл 6-месечният срок за ангажиране на отговорността му като поръчител. Ищецът не е представил доказателства, кога длъжниците са били уведомени за предсрочната изискуемост на кредита.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 03.04.2008г. банката е сключила договор за кредит за текушо потребление с Ш. Х. А. и С. М. М. за сумата от 7000лв. и краен падеж 03.10.2017г. Кредита е обезпечен с договор за поръчителство, сключен между банката и ответника. На 28.03.2009г. е починал кредитополучателя С. М., а на 08.06.2015г. е починала и кредитополучателката Ш. А. Двамата имат наследници по закон двете си деца-А. С. М. и С. С. М. Банката е инициирала процедура по чл.51 ЗН спрямо двамата наследници на кредитополучателите, като съдът е приел че единствено С. С. М. е изгубил възможността на приеме наследството на майка си. Производството спрямо А. С. е прекратено, тъй като същата не е редовно призована. На 15.07.2016г. банката е изпратила нотариална покана до поръчителя. Тъй като същият не е открит е поставено уведомление и на 30.07.2016г. нотариусът е приел редовно връчване. Банката е приела, че целият кредит е станал предсрочно изискуем по отношение на поръчителя, считано от 08.08.2016г. На 09.08.16г. банката е депозирала заявление по чл.417 ГПК спрямо поръчителя /гр.д.№1582/16г. на РРС/. Издадени са заповед за незабавно изпълнение № 2553/11.08.16г. и изпълнителен лист за сумата от 2606.00лв. дължима главница, 155лв. такса, 452.18лв. лихва от 08.06.2015г до 08.08.16г., лихвена надбавка 61.66лв. от 08.06.15г. до 07.08.16г., лихвена надбавка 0.72лв. от 08.08.16г. до 08.08.16г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.16г. до окончателното й изплащане. Поръчителят е уведомен от ЧСИ на 16.01.2017г., като в предоставения срок същият е възразил. Възражението му е от 27.01.17г.

По делото е назначена ССЕ, която установява че дължимата главница е 2606лв., таксите за периода 2015-2017г. са 155лв., договорната лихва е 452.36лв.,първата лихвена надбавка /върху просрочена главница/ е 61.66лв., а втората /върху остатъка от главницата/ е 0.75лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска неоснователен, тъй като не е налице настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, както по отношение на кредитополучателите, респ. техните наследници, така и по отношение на поръчителя.

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.18 бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Т.е, отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, респ. до неговите наследници и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

Въпреки указанията на съда, банката не ангажира доказателства да е уведомила наследниците на кредитополучателите за предсрочната изискуемост на кредита. Починалите кредитополучатели имат двама наследници по закон, като само по отношение на единият от тях /С. М./ съдът е приел, че е изгубил правото да приеме наследството и то по отношение само на майка си, но не и спрямо баща си.

С оглед разпоредбите на чл.48 ЗН, наследниците придобиват наследството на своя наследодател не автоматично с откриването на наследството, а с приемането му. Приемането, съгласно чл. 49 ал.1 ЗН, става с изрично изявена воля за приемане чрез писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред, а да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството. На последно място, наследникът може да не приеме наследството на своя наследодател по нито един от горните два способа, а да се откаже от него изрично, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия, което са направили и наследниците на кредитополучателя в конкретният казус. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е наследникът да не е приел наследството. Ако се предхожда от действия по приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи предвиденото в чл.53 ЗН правно действие. Съгласно чл.49 ал.2 ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице. Доказателства дали другият наследник е приел наследството на майка си, и двамата по отношение на баща си не се представиха.

Тъй като банката не е уведомила наследниците на кредитополучателите, че счита кредита за предсрочно изискуем, то няма как същият да е станал предсрочно изискуем по отношения на поръчителя. Предвид на това издадената заповед за незабавно изпълнение се явява неоснователна, както и предявеният иск.

Предвид неоснователността на иска на ищеца не се следват разноски както по заповедното, така и по исковото производства.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Банка ДСК ЕАД, ЕИК 121830616 против И.Ж. ***, ЕГН ********** установителен иск по чл.422 ГПК за сумите: 2606.00лв. дължима главница, 155лв. такси, 452.18лв. лихва от 08.06.2015г до 08.08.16г., лихвена надбавка 61.66лв. от 08.06.15г. до 07.08.16г., лихвена надбавка 0.72лв. от 08.08.16г. до 08.08.16г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.16г. до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: