Р Е Ш Е Н И Е

Номер 186 11.07.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 15.06.2017 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Сребрена Русева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 497 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Б.Ф.Х., ЕГН **********, с адрес ***., чрез пълномощника адв. С.Д. ***, срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление, гр. С. 1407, район Л., бул. **, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване: заедно.

Със същата е предявени е иск, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), приложим на основание § 22 ПЗР КЗ (в сила от 01.01.2016 год.) във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на причинено на 09.01.2014 год. пътно транспортно произшествие с л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **, със сключена гражданска отговорност по полица № 02113002354601 от 28.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на деликта 09.01.2014 г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 09.01.2014 год. до окончателното й заплащане

Ищецът сочи, че на 09.01.2014 год., преди обед, се возел заедно с брат си Ю. Ф.Х. с управляван от последния автомобил „Фолксваген Венто“, с рег. № **по пътя гр. Търговище – гр. Разград, посока гр. Разград. В района на ресторант „Габъра“ по същия път, но в срещуположна посока от гр. Разград към гр. Търговище се движил л.а. „Ауди А4“ с рег. № **, управляван от М.П.. Пътната настилка била влажна. П. загубил контрол върху управляваното от него МПС. Движейки се с над допустимата по закон скорост – 97.7 км/ч, автомобилът му се занесъл наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение – срещу ищеца, като се завъртял. Виждайки това братът на ищеца предприел аварийно спиране, но ударът между двете МПС бил непредотвратим. Автомобилът на П. ударил автомобила в който пътувал ищеца. Ищецът получил следните телесни увреждания:

- Порезни рани и охлузване в лява челна половина, под основата на носа и лявото му крило,

- Насинявана на меките тъкани по външностраничната област на ляво коляно,

- Охлузване по вътрешната страна на дясна предмишница,

- Палпаторна болка в лявоподбедрие.

Автомобила, с който било извършено деянието имал сключен договор за гражданска отговорност с ответника. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. С.Д. ***, който поддържа исковата претенция, излага подробни съображения и представя писмена защита.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. М.Г., депозира отговор на ИМ. Оспорва изцяло иска - по основание и размер. Сочи че не е налице деликт/виновно, противоправно деяние, в причинно – следствена връзка, с което е настъпила вредата/. Оспорва ПТП да се дължи на виновно притовправно поведение на водача на л.а. Ауди. При условие на евентуалност прави възражение за наличие на съпричиняване, на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД. Сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца на се явява представител. Пълномощникът му депозира писмено становище ,с което оспорва исковите претенции и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема като пълно, обективно и компетентно изготвено, е описан механизма на ПТП и са посочени причините за настъпването му.

На 09.01.2014 г., около 10 ч. и 45 мин., по път II-49, по посока от гр. Търговище към гр. Разград се е движил л.а."Фолксваген Венто” с peг. № **, управляван от Ю. Ф.Х.. В автомобила освен водача е пътувал и ищеца Б.Ф.Х.. По същото време и по същия пътен участък, но в обратна посока се е движил л.а. „Ауди А4” с рег.№**, управляван от свидетеля М.И.П.. Приближавайки към зоната на ПТП която се намира при кръстовището с пътното отклонение за ресторант "Габъра”, П. е загубил контрол върху управлението на автомобила си, който се занася наляво и едновременно се завърта наляво около вертикалната си ос. При това комбинирано движение, л.а. „Ауди А4” навлязъл в лентата за насрещно движещи се ППС, където се блъска с л.а. "Фолксваген Венто” с рег.№**, който в момента на удара се е намирал в процес на аварийно спиране предприето от водача Ю. Ф.Х., с цел предотвратяване на автопроизшествието.

Сблъсъкът по отношение на л.а."Фолксваген Венто” е бил челен, а по отношение на л.а. „Ауди А4” - дясностраничен. След удара, двата автомобила се придвижват на известно разстояние, след което се установяват в спряно положение по начина указан в огледния протокол от досъдебното производство и скицата изготвена към експертизата (виж Приложения № 1 и № 2 ).

Основната причина за възникване на разглежданото ПТП е, че при преминаване през ляв за него завой, водачът на л.а. „Ауди А4” с рег.№**, М.И.П. е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, който е навлязъл в лентата за насрещно движещи се ППС, вследствие на което се е осъществил сблъсък с движещият се в обратна посока л.а."Фолксваген Венто” с рег.№ **, управляван от Ю. Ф.Х..

Скоростта на л.а. „Ауди А4” с peг. № ***(97,7 км/ч) не е била в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като е било по-малка от скоростта на странично занасяне (143,7 км/ч) съотвествуваща на конкретния завой.

Най-вероятно страничното занасяне на л.а. „Ауди А4” с рег.№** се дължи на маневра предприета от водача П., която не е била адекватна на усложнената пътна обстановка от опасния завой, влажната пътна настилка и скоростта на автомобила.

Сблъсъкът между л.а.„Ауди А4” с peг. №**и л.а."Фолксваген Венто" с peг№**, се е осъществил в дясната лента на път II-49, считано спрямо посоката на огледа гр. Търговище гр. Разград, на нивото на пътното отклонение за ресторант „Габъра”. Спрямо дължината на пътното платно мястото на удара отстои на 42,1 м след Ориентир №1, а спрямо неговата широчина - на около 2,5 м от десния край на асфалтовата настилка.

Скоростта на л.а."Фолксваген Венто” с рег.№ **непосредствено преди ПТП е била около 78,9 км/ч, а скоростта на л.а. „Ауди А4” с рег.№ ** - 97,7 км/ч.

При конкретната пътно-транспортна обстановка, водачът Ю. Ф.Х. е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, тъй като л.а. „Ауди А4” е попадал в опасната му зона на спиране.

При възникналата опасна ситуация след навлизане на л.а. „Ауди А4” с peг. № **в лента за насрещно движещи се ППС, водачът Ю. Ф.Х. е предприел единствено правилната маневра, а именно „аварийно спиране”, която обаче се е оказала недостатъчна, поради неконтролираното движение на л.а. „Ауди А4”.

Водачът М.И.П. е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието като управлява автомобила си по такъв начин, който да му позволява да контролира движението му в рамките на пътната лента предназначена за ППС движещи се по посока от гр. Разград към гр. Търговище, която той очевидно не е реализирал.

Според заключението на съдебно медицинска експертиза, което съдът приема като пълно, обективно и компетентно изготвено, че:

От проучената в МБАЛ-Разград медицинска документация на името на Б.Х. и прегледа на пострадалия на 09.01.2014г. се установи, че в резултат на ПТП от 09.01.2014г. е получил:

1. Травма на главата - порезни рани и охлузване и в лява челна половина, под основата на носа и към лявото му крило; клинични данни за сътресение на мозъка.

2. Контузия на гръдния кош - палпаторна болка в ляво подребрие;

3. Травма на крайниците - охлузване по вътрешната страна на дясна предмишница и насиняване на меките тъкани по външностраничната част на ляво коляно;

По своята медико-биологична характеристика установените травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Травмата в лявата половина на лицето добре отговаря да е получена от удар в панорамното стъкло на автомобила, претърпял ПТП, след свалянето на предпазния колан и извъртането на главата към дясно, а охлузването на дясна предмишница и насиняването на лявото коляно - от удар и тангенциално действие на вътрешни детайли на купето. 

Уврежданията могат да бъдат получени при ПТП - травма на пасажера на предна дясна седалка в купето на автомобила.

Установените при прегледа на Б.Х. на 09.01.2014г. видими травматични увреждания имат общ оздравителен период 2- 3 седмици.

Непосредствено след инцидента, в болнични условия, са проведени диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата клинична практика и към момента на дехоспитализацията от ОАИЛ на МБАЛ-Разград пострадалия е бил в задоволително общо състояние, но унесен, брадипсихичен, дезориентиран, без данни за отпадна неврологична симптоматика и патологични рефлекси.

В електронния масив на информационната система на МБАЛ-Разград не се намериха данни за последваща хоспитализация в Хирургично отделение на болницата.

При закрита черепно-мозъчна травма оздравителния срок е около 1 месец. Ако показанията на св. Х. са достоверни, то оздравителния процес е продължил 3 месеца след назначаване на терапията.

Според заключението на Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като пълно, обективно и компетентно изготвено, че:

Към момента на сблъсъка между л.а. „Ауди А4" с рег. № **управляван от М.И.П. ***. "Фолксваген Венто” с рег.№** управляван от Ю. Ф.Х., пътуващият на предната дясна седалка във втория автомобил ищец - Б.Ф.Х. е бил без поставен обезопасителен колан.

Експертизата счита за неправдоподобно от твърдението на ищеца Х., че той е свалил колана си непосредствено преди сблъсъка между двата автомобила. В САТЕ е установено, че времето от момента на възникване на опасността от ПТП до момента на сблъсъка е 0,64 сек., което е по-малко от времето за реакция 0,8-1,0сек. Отделно от това освобождаването на предпазния колан изисква допълнително време.

Триточковите диагонално-поясни колани са средство за пасивна безопасност на водачите и пътниците в автомобилите, които притискат човешкото тяло към седалката и пречат на инерционните сили действуващи върху него да предзвикат удари в елементите от интериора на купето при сблъсък с друго МПС или в неподвижно препятствие, като ефективността от действето на тези колани е най-голяма при челен удар. Ето защо експертизата счита, че ако ищецът Б.Ф.Х. е бил с поставен предпазен колан в момента на сблъсъка, това би предотвратило травмата на главата му.

Самият ищец Б.Ф.Х. в свидетелските си показания от 13.01.2014г. по ДП № В-7/2014г. по описа на ОДМВР – Разград /л. 67-68/, признава че към момента на сблъсъка не е бил предпазен колан.

Правната доктрина ”ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. ПРИЛОЖЕН КОМЕНТАР. ПРОБЛЕМИ НА ПРАВОПРИЛАГАНЕТО. АНАЛИЗ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА”, ИК “Труд и право” 2012г. стр. 279, с автори Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги Хорозов, Д. Митева, Димитър Танев, Елена Кръшкова, Емануела Балевска, Калоян Топалов, Красимир Влахов, доц. Д-р Маргарита Златарева, Мариана Обретенова, проф. Д-р. М. Бобатинов, Стефан Кюркчиев, както и “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО”, издателство “Сиела”, девето издание, стр. 276 и стр. 282, с автори ЖИВКО СТАЛЕВ, Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа Иванова, както и практиката на В/К/С /3715-80-І, Сб. 71 и 28-99-ІV Б З-99-V, с.73/, са единодушни, че протокола от разпит обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът в качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /1556-84-ІV, сб. 193/.

Такава е и константната практика постановена по реда на чл. 290 ГПК, намерила израз в:

- Решение № 170 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2016 г., III г. о., ГК,

- Решение № 231 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2016 г., III г. о., ГК,

- Решение № 210 от 19.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 861/2016 г., IV г. о., ГК,

- Решение № 12 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК,

- Решение № 375 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2011 г., III г. о., ГК,

- Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно начина, по който претърпяното произшествие се е отразило на ищеца. Видно от показанията на неговата съпруга, е че след изписването му от болницата за същия е било необходимо да полага множество грижи, ищецът лежал, гледал в една точка и казвал „От мен човек няма да стане“. Произшествието му се отразило и на психиката, когато управлява автомобил кара с малка скорост, когато покрай него преминават коли и камиони, отбива в дясно.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.), във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В случая предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди се основават на сключен на 28.09.2013г. с валидност до 27.09.2014г. договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите № с полица 02113002354601, със застраховател ответника, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на  чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е безспорно установено /л. 63-64/, а и изрично се признава от ответника в отговора му на исковата молба /л.201/. В тежест на ищеца беше да установи и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

От заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза се установява, че М.И.П. е извършил противоправното деяние, като е управлявал превозно средство в нарушение на действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП. Водачът на л.а. марка "Ауди", модел „А4“ М.И.П., не е избрал скорост на движение, съобразена с пътните условия.

Основната причина за възникване на разглежданото ПТП е, че при преминаване през ляв за него завой, водачът на л.а. „Ауди А4” с рег.№**, М.И.П., в нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, е загубил контрол върху управлявания от него автомобил, който е навлязъл в лентата за насрещно движещи се ППС, като така нарушил на забраната за навлизане в лентата за насрещно движение (чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП), вследствие на което се е осъществил сблъсък с движещият се в обратна посока л.а."Фолксваген Венто” с рег.№ **, управляван от Ю. Ф.Х..

Най-вероятно страничното занасяне на л.а. „Ауди А4” с рег.№** се дължи на маневра предприета от водача П., която не е била адекватна на усложнената пътна обстановка от опасния завой, влажната пътна настилка и скоростта на автомобила.

При тези данни се установява противоправно поведение на застрахования при ответника водач, който не е съобразил скоростта, с която е управлявал лекия автомобил.

По тези съображения съдът приема, че от правна страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя, чиято вина се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). В настоящото производство презумпцията не беше оборена с допустимите и относими доказателствени средства.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).

При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.

В практиката на ВКС, обективирана в редица решения постановени по чл. 290 ГПК, последователно се застъпва идеята, че при определяне на справедлив размер на обезщетенията по чл. 52 ЗЗД, са от значение  не само реално претърпяните болки и страдания, но и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, икономическата конюнктура в страната и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“. Справедливо обезщетение – по смисъла на чл. 52 ЗЗД, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от пострадалото лице, но и на всички онези неудобства, изразяващи се в емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същото.

Установява се от гласните доказателства, медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че оздравителния процес на ищеца е продължил 3 месеца.

Съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 5 000 лева и съответства на критериите за неговото определяне. Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент - 09.01.2014 г., когато е настъпило процесното ПТП, от което са произтекли вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II т. о.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.

Основателно е възражението на ответника, че ищецът е следвало да е с поставен предпазен колан, какъвто обаче той не използвал. Установява се от комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан в момента на сблъсъка, това би предотвратило травмата на главата му.

Следва да се приеме, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, като се е поставил сам в състояние на повишена опасност. Той се е движел в превозно средство, което е разполагало с обезопасителен колан, но не го е използвал в нарушение на изискването по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Ако бе изпълнил вмененото му от тази разпоредба задължение, вредите му биха били ограничени. Поради това съдът преценява приносът му за увреждането като равен на този на причинителя, с оглед на което дължимото обезщетение следва да бъде намалено наполовина. Вж и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 69 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60171/2016 г., IV г. о., ГК.

Така искът е основателен до размер 2 500 лв. и в този размер следва да се уважи, а за разликата - да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) - момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което е в размер законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде начислена от датата на увреждането - 09.01.2014 г.

Ответникът не доказа да е заплатил изцяло или отчасти определеното от съда обезщетение, поради което на ищеца следва да се присъди горепосочената сума.

По разноските.

По направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

Заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна е в размер на 680 лв. /580 лв. от л. 3 и 100 лв. от л. 425/, което е със 100 лв. над минимално определеното възнаграждение от 580 лв., съгл. чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо, искането за намаляването му се явява неоснователно.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски, съразмерно уважената част на иска – 776.70 лв., като разликата до пълния размер на претендираните разноски от 1 553.40лв. искането следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски, съразмерно уважената част на иска – 403.12 лв., като разликата до пълния размер на претендираните разноски от 806.24 лв. искането следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 ПЗР КЗ (в сила от 01.01.2016 год.) във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление, гр. С. 1407, район Л., бул. **, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ф.Х., ЕГН **********, с адрес ***.**, сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на причинено на 09.01.2014 год. пътно транспортно произшествие с л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № **, със сключена гражданска отговорност по полица № 02113002354601 от 28.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на деликта 09.01.2014 г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 09.01.2014 год., до окончателното й заплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление, гр. С.1407, район Л., бул. **, представлявано от С. С.П.и К. Д. К*, начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ф.Х., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 776.70 лв. /седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща делеводни разноски съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер на разноските от 1 553.40 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА, Б.Ф.Х., ЕГН **********, с адрес **** ", ДА ЗАПЛАТИ наЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление, гр. С. 1407, район Л., бул. *, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване: заедно, сумата от 403.12 лв. /четиристотин и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като отхвърля искането за разноски за разликата до пълния размер от 806.24 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: