Решение по Гражданско дело 805/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 196 21.07.2017 г. гр. Разград

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2017 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

Секретар: Живка Ранкова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 805 по описа на Разградски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощниците му адвокат М.И. *** и адвокат П.Х. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No ***, офис ***, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***; ***, представлявано от управителя му Д. Т. В..

С молбата са предявени следните кумулативно съединени искове, с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, с които се иска от съда, да:

1. Допусне поправка в Трудов договор № 17 от 12.09.2016 г. сключен между Д.Ф.Р., ЕГН ********** и "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, в заеманата от Д.Ф.Р. длъжност от „Шофьор, товарен автомобил/международни превози/“ с код по НКПД 83322006, на „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с код по НКПД 83322005, на осн. чл. 357, ал.1 КТ.

2. За признаване на НЕЗАКОННО и ОТМЕНИ уволнението му извършено със Заповед № 3 от 01.03.2017г. за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“ и Заповед № 21 от 01.03.2017 г. за прекратяване на трудово правоотношение, като и двете заповеди са издадени от Д. Т. В. – управител на „АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, за, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

3. Допусне поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, чл. 344, ал.1, т.4 КТ.

4. Да признае за установено в отношенията между страните, че Трудов договор № 17 от 12.09.2016 г., сключен между страните по делото, е прекратен на основание заповед № 3 от 01.03.2017 г., считано от 21.03.2017г., а не от 01.03.2017г., на основание чл. 357, ал.1 във вр. чл. 335, ал.2, т.3 от КТ, във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.

5. Осъди ответника да му заплати сумата от 5 711.01 лв., представляваща неизплатени дневни командировъчни пари по чл. 215 КТ за м.Декември 2016г., м.Януари 2017г. и м.Февруари 2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 215 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

6. Осъди ответника да му заплати сумата от 600.00 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

7. Осъди ответника да му заплати сумата от 400.00 лв., представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017г. до 21.03.2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 128, т.2 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

8. Осъди ответника да му заплати сумата от 600.00 лв., представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от 30 дни, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 220, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си адв. М.И. ***. Поддържат исковите претенции. Представят подробна писмена защита.

Ответникът оспорва исковете изцяло, както по основание така и по размер и моли за тяхното отхвърляне. Излага подробни съображения. Твърди, че ищецът в качество на шофьор е отчел 940 л. по-малко от повереното му дизелово гориво, на стойност 1 597.60 лв. Прави евентуално възражение за прихващане със сумата от 1 597.60 лв., представлява обезщетение за имуществени вреди при условията на пълна имуществена отговорност по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 във вр. 211 КТ, представляващи липси от дизелово гориво от 940 л. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, за ответника се явява пълномощника му адв. М. Е. от АК – Разград, която оспорва изцяло исковите претенции. Представя подробна писмена защита.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, а и видно от събрания доказателствен материал се установява, че ищецът сключил с ответника безсрочен Трудов договор № 17 от 12.09.2016г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност „Шофьор, товарен автомобил/международни превози/“, с код по НКПД 83322006, при пълно работно време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463.00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж на същата длъжност /л. 5/.

Със Заповед № 3 от 01.03.2017 г. за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“, издадена от управителя на ответника, е наложено на ищеца наказание „Дисциплинарно уволнение“. В същата е посочено че ищецът е допуснал следното нарушение на трудовата дисциплина: Не се явява на работа на 16 и 17.02.2017г. При отчитане на извършени от него курсове отчита завишен разход на дизелово гориво /л. 80/. Видно от известие за доставяне, е че същата е връчена ищеца на 03.04.2017г. /л. 79/, след като му е била изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, на осн. чл. 195, ал.2 КТ.

Със Заповед № 21 от 01.03.2017 г., издадена от управителя на ответника, е прекратено трудовото правоотношение между страните, на осн. чл. 330, ал.1, т. 6 КТ. В заповедта е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение е считано от 01.03.2017г. Заповедта е връчена на ищеца на 21.03.2017г. срещу подпис /л. 78/.

По иска да се допусне поправка в Трудов договор № 17 от 12.09.2016г. сключен между Д.Ф.Р., ЕГН ********** и "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, в заеманата от Д.Ф.Р. длъжност от „Шофьор, товарен автомобил/международни превози/“ с код по НКПД 83322006, на „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с код по НКПД 83322005.

С молба с вх. № 6123 от 15.06.2017г., ищецът чрез пълномощника си адв. М.И. ***, сочи че има правен инерес от предявяването на този иск изразяващ се в :

- Реално изпълнение на тази длъжност,

- Дължимият по – висок размер на осигуровките,

- Пенсиониране при по благоприятните условия /като стаж и размер на пенсията/ на втора категория труд, тъй като посочената длъжност в трудовия договор е трета категория труд.

В писмената защита, сочи че работодателят за с цел заплащане на по – ниски осигуровки, недопустимо го е назначил на посочената в трудовия договор длъжност, а не на реално осъществяваната длъжност.

В писмената си защита ответникът изрично признава, че автомобилите, които е управлявал ищецът, действително са над 12 тона, като действително длъжностите били объркани.

Съдът намира по този иск, че: Изменението или поправката на писмен договор - трудов или друг - може да бъде направено само от страните по договора в писмена форма. Наличието на писмен договор прави невъзможно уважаването и на иск за установяване на трудов стаж на длъжност, различна от посочената в договора, поради което иска се явява недопустим. Ето защо производството по този иск следва да бъде прекратено, като процесуално недопустимо.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Работодателят – ответник върху когото е доказателствената тежест не ангажира абсолютно никакви доказателства, че е изпълнил вмененото му от чл. 193, ал.1 КТ задължение, преди налагането на дисциплинарно наказание уволнение, да изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения.

Самото неявяване на ищеца на работа, не представлява предпоставка за приложение на чл. 193, ал.3 КТ. Липсват каквито и да е доказателства ответникът например да е изпращал по пощата до ищеца по посочения в трудовия договор адрес искане за даване на обяснения Вж. постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 254 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 507/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 10 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 137 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 226 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., ГК.

Съгласно, чл. 193, ал.2 КТ: „Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.“

Ето защо, съдът следва да признае признаване на уволнението за незаконно и и да го отмени, без да разглежда спора по същество.

По иска за допускане поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, чл. 344, ал.1, т.4 КТ.

Искът за поправяне на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на работника не е за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. С него се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в трудовата книжка; налице е законно прекратяване на трудовото правоотношение, което не се оспорва от страните, но ищецът твърди, че фактическите обстоятелства сочат на друга правна квалификация, различна от отразената в документа. При основателност на иска, съдът с решението си предписва вписването на точното, правилно основание за уволнение.

При предявен иск по чл. 344, ал. 1 КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на уволнението. В този случай няма твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно. По настоящото дело - с оглед установеното относно иска по чл. 344, ал. 1 КТ, работодателят ще следва да заличи вписаното основание по т. 2 и 4 от чл. 190, ал. 1 КТ. При отказ на работодателя или при приключена ликвидация териториалната инспекция по труда извършва вписването в трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение (чл. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). За несвоевременно вписване работодателят носи имуществена отговорност по чл. 226 КТ, както и административнонаказателна отговорност съгласно чл. 414, ал. 1 КТ за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство.

Ето защо производството по този иск следва да бъде прекратено, като процесуално недопустимо. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 193 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2013 г., IV г. о., ГК.

По иска - да се признае за установено в отношенията между страните, че Трудов договор № 17 от 12.09.2016г., сключен между страните по делото, е прекратен на основание заповед № 3 от 01.2017г., считано от 21.03.2017г., а не от 01.03.2017г., на основание чл. 357, ал.1 във вр. чл. 335, ал.2, т.3 от КТ, във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 54 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2009 г., IV г. о., ГК: „Според чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовият договор в случаите на прекратяване без предизвестие, се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение само по себе си не прекратява трудовото правоотношение, докато заповедта не бъде връчена на работника или служителя.“

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 34 от 24.03. 2017 г. по гр.дело № 2962/2016 г. на ВКС, ІV г.о., ГК : „Ако работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на надлежно мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя.“

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 29 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 549/2012 г., III г. о., ГК: „Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор без предизвестие /както е в настоящия случай/, прекратяването настъпва с получаването на писменото изявление за неговото прекратяване - т. е. заповедта за уволнение.“

Ето защо, трудовото правоотношение между страните е прекратено с получаването на заповедта за прекратяване на правоотношението – 21.03.2017г., а не от датата на издаването на заповедта – 01.03.2017г. поради гореизложеното, този иск се явява основателен и доказан. Така и окончателното Решение № 1637 от 21.10.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2300/2015 г.

По иска – да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 711.01 лв., представляваща неизплатени дневни командировъчни пари по чл. 215 КТ за м.Декември 2016г., м.Януари 2017г. и м.Февруари 2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 215 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В първото съдебно заседание, ищецът измени размера на иска от 2 000 лв. на 5 711.01 лв., на осн. чл. 214, ал.1 ГПК /л. 162/.

В писмената си защита, уточнява че освен за дневните командировъчни пари дължими му за първоначално посочените месеци декември 2016г., януари 2017г. и февруари 2017г., в тази сума от 5 711.01 лв. включва и периода от 16.10.2016г. до 03.12.2016г., тъй като се касае за започнал курс на 16.10.2016г., но сумата е дължима към 03.12.2016г., когато е завършило пътуването.

По размера на дължимите дневни пари.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., IV г. о., ГК, е посочено че: „Съответно нормата на чл. 31, ал. 6 от НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв.“ Така и Решение № 1083 от 26.09.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2003 г., III гр. о.

Съгласно т.1 от Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, командировъчните пари на ден за Шофьори и стюардеси при автомобилни превози е в размер на 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда.

По делото не се спори, че при всички процесни командировки, ищецът е осъществявал единична езда. Ето защо, минималния размер на дневните командировъчните които ответника е следвало да заплаща на ищеца са в размер на 27 евро на ден.

Съдът намира, че не следва да се произнася за периода 16.01.2016г. – 30.11.2016г. вкл., тъй като ищецът е сезирал съда с иск за заплащане на „неизплатени командировъчни пари за м. декември 2016г., м. януари 2017г и м. февруари 2017г.“ /л.3 гръб/. В о.с.з. на 22.06.2017г. по реда на чл. 214, ал.1 ГПК, ищецът е поискал изменение само в размера на претендираната сума. Едновременното изменени както основанието /периода за който се претендират командировъчните/, така и размерът на претенцията, е недопустимо по арг. от чл. 214, ал. 1 ГПК. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 83 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 916/2012 г., III г. о., ГК

Съдът намира за неоснователно искането на ищеца, че и за дните без пробег ответникът му дължи по 60 лв., която сума е определил за дните с пробег, съгласно заповед № 1/03.01.2017г. /л. 58/. Обстоятелството че ответникът е решил за дните с пробег да изплаща по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, не означава че е длъжен да заплаща по голям размер и за дните без пробег.

За м. декември 2016г.

Видно от неоспорената Заповед за командировка в чужбина № 101 /л. 18/, ответникът е командировал ищеца до Турция и Беларус за периода от 16.10.2016г. до 03.12.2016г., с дневни пари 0.20 лв. на километър, като за изминалия пробег от 7 892 км., е определена сумата 1 578.40 лв. Така определените от работодателя дневни за периода 01-03.12.2016г., са в размер по- малък от 27 евро, поради което за тези три дни на ищеца се дължат по 27 евро на ден – общо 81 евро, с левова равностойност 158.42 лв.

Видно от неоспорената Заповед за командировка в чужбина № 102 /л. 19/, ответникът е командировал ищеца до Турция за периода от 05.12.2016г. до 11.12.2016г., с дневни пари 0.20 лв. на километър, като за изминалия пробег от 1 631 км., е определена сумата 326 лв. Така определените от работодателя дневни отново са в размер по- малък от 27 евро, поради което за този период на ищеца се дължат по 27 евро на ден – общо 189 евро, с левова равностойност 396.65 лв.

Видно от неоспорената Заповед за командировка в чужбина № 104 /л. 20/, ответникът е командировал ищеца до Турция за периода от 20.12.2016 г. до 28.12.2016 г., с дневни пари 0.20 лв. на километър, като за изминалия пробег от 2 080 км., е определена сумата 416 лв. Така определените от работодателя дневни отново са в размер по-малък от 27 евро, поради което за този период на ищеца се дължат по 27 евро на ден – общо 243 евро, с левова равностойност 475.27 лв.

Така общия размер на дневните командировъчни пари за дните през м. декември 2016г. е в размер на 1 003.34 лв.

Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, което съдът приема като пълно, ясно и обосновано, е че за м. декември 2016г. ищецът е получил сумата от 1 432 лв., което е с 529.80 лв. над посочената в заповедите 902.20 лв., поради което за м. декември 2016г. на ищеца не се дължат допълнителни суми за дневни командировъчни пари.

За м. януари.

Видно от неоспорената Заповед за командировка в чужбина № 106 /л. 21/, ответникът е командировал ищеца до Турция за периода от 04.01.2017г. до 14.12.2017г., с дневни пари 60 лв., но е посочил че същите се изплащат само за 8 дни – 480 лв., тъй като съгласно заповед № 1/ 03.01.2017г. /л. 58/, определил дневни командировъчни пари от 60 лв. на ден, само за дни с пробег.

Тъй като НСКСЧ, не прави разлика между дни с пробег и дни без пробег, съдът намира и че за останалите 3 дни, които са без пробег, работодателя дължи дневни пари в размер на минимално определените в НСКСЧ – 27 евро на ден, т.е. общо 81 евро, с левова равностойност 158.42 лв.

Видно от неоспорената Заповед за командировка в чужбина № 108 /л. 22/, ответникът е командировал ищеца до Турция и Румъния за периода от 16.01.2017г. до 25.01.2017г., с дневни пари 60 лв., но е посочил че същите се изплащат само за 4 дни –240 лв., тъй като съгласно заповед № 1/03.01.2017г. /л. 58/, определил дневни командировъчни пари от 60 лв. на ден, само за дни с пробег.

Тъй като НСКСЧ, не прави разлика между дни с пробег и дни без пробег, съдът намира и че за останалите 6 дни, които са без пробег, работодателя дължи дневни пари в размер на минимално определените в НСКСЧ – 27 евро на ден, т.е. общо 162 евро, с левова равностойност 316.84 лв.

Видно от неоспорената Заповед за командировка в чужбина № 109 /л. 23/, ответникът е командировал ищеца до Турция и Румъния за периода от 26.01.2017г. до 31.01.2017г., с дневни пари 60 лв., но е посочил че същите се изплащат само за 4 дни –240 лв., тъй като съгласно заповед № 1/03.01.2017г. /л. 58/, определил дневни командировъчни пари от 60 лв. на ден, само за дни с пробег.

Тъй като НСКСЧ, не прави разлика между дни с пробег и дни без пробег, съдът намира и че за останалите 2 дни, които са без пробег, работодателя дължи дневни пари в размер на минимално определените в НСКСЧ – 27 евро на ден, т.е. общо 54 евро, с левова равностойност 105.61 лв.

Така освен посочените в заповедите суми, ответникът е следвало да заплати на ищеца още 580.87 лв., получена като сбор от дневни командировъчни пари за дните без пробег. Така общата дължима сума за дневни командировъчни пари м. януари 2017г. е 1 540.87 лв. /960 лв. посочени в заповедите и 580.87 лв. дължими за дните без пробег./

Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, което съдът приема като пълно, ясно и обосновано, е че за м. януари 2017г. ищецът е получил сумата от 1 250 лв., което е с 290.87 лв. по - малко от дължимата сума от 1 540.87 лв.

За м. февруари.

Видно от неоспорената Заповед за командировка в чужбина № 111 /л. 24/, ответникът е командировал ищеца до Турция и Румъния за периода от 05.02.2017г. до 15.02.2017г., с дневни пари 60 лв., но е посочил че същите се изплащат само за 8 дни – 480 лв., тъй като съгласно заповед № 1/03.01.2017г. /л. 58/, определил дневни командировъчни пари от 60 лв. на ден, само за дни с пробег.

Така освен посочените в заповедта сума от 480 лв., ответникът е следвало да заплати на ищеца още 158.42 лв., за дневни командировъчни пари за дните без пробег. Така общата дължима сума за дневни командировъчни пари м. февруари 2017г. е 638.42 лв.

Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, което съдът приема като пълно, ясно и обосновано, е че за м. февруари 2017г. ищецът е получил сумата от 1 138.89 00лв., което е с 500.47 лв. повече от дължимата сума. Тази сума компенсира платените с 290.87 лв. по - малко дневни за м. януари 2017г.

Ето защо, искат дневни командировъчни пари по чл. 215 КТ за м.Декември 2016г., м.Януари 2017г. и м.Февруари 2017г., следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

По иска – да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600.00 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно сключения трудов договор между страните, размерът на платения годишен отпуск на ищеца е 20 дни /л.95/.

Видно заповед за отпуск от 9.12.2016г. /л. 90/ и № 16/ 09.12.2016г. /л.88/, както и заключението на ССЕ, на ищеца е било разрешено ползване на целия полагаем за 2016г. отпуск.

Както и вещото лице в о.с.з. сочи, че при действащ до 21.03.2017г. трудов договор, полагаемия платен годишен отпуск за 2017г. е общо 5 дни, от които са изплатени 3 дни по 22.05 лв. Съдът споделя този извод, тъй като съгласно чл. 42, ал. 3, изр. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца. В процесния случай дължимият платен годишен отпуск за 2017г. следва да се изчисли за 3 месеца, тъй като трудовият договор е прекратен на 21.03.2017г., т. е. повече от половината работни дни от месеца му се зачитат за трудов стаж.

Така на ищеца се дължи обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017г., в общ размер на 44.10 лв., предвид посоченото от вещото лице БТВ за месеца предхождащ уволнението, през който ищецат е отработил най-малко 10 работни дни, съгл. чл. 224, ал.2 във вр. с чл. 177, ал.1 КТ. Така искът по чл. 224, ал. 1 КТ следва да се уважи до размер от 44.10 лева, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 27.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер от 600.00 лева, като неоснователен и недоказан.

По иска – да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 400.00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017г. до 21.03.2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 128, т.2 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Тъй като с оглед приетото от съда, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 21.03.2017г., а не на 01.03.2017г., то от 01.03.2017г. до 21.03.2017г. на ищеца се дължи трудово възнаграждение. Видно от неоспореното в тази му част заключение на ССЕ, е че за периода 01.03.2017г. 21.03.2017г., БТВ на ищеца е в размер на 231.50 лв. /л. 142/.

Ето защо, иска следва да се уважи до размера на 231.50 лв., ведно със законната ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 27.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер от 400.00 лева, като неоснователен и недоказан.

На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение относно трудовото възнаграждение и лихвата върху същото.

По иска – да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600.00 лв., представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от 30 дни, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 220, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Както е посочено в Решение № 1940 от 18.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 171/2001 г., III г. о.: „С отмяната на уволнението като незаконно, отпада основанието за заплащане на обезщетение за недаденото предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 220, ал. 1 КТ.“

В този смисъл вж. и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 770 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 88 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 590/2009 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 420 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г., IV г. о., ГК,

Ето защо, този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По направеното от ответника евентуално възражение за прихващане със сумата от 1 597.60 лв., представлява обезщетение за имуществени вреди при условията на пълна имуществена отговорност по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 във вр. 211 КТ, представляващи липси от дизелово гориво от 940 л.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 324 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2014 г., IV г. о., ГК, е прието, че в производството по иск за реализиране имуществената отговорност на отчетника е в негова тежест да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение. В тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника, което може да бъде извършено с всички доказателствени средства. Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, изпълнението на задълженията си като отчетник. В този смисъл вж. и решение от 27.03.2014 г. по гр. д. № 2145/2013 г., IV г. о. според което ответникът може да докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия, решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 540/2009 г., III го. На ВКС, в което е прието, че отговорното лице следва да докаже, че не е причинило щетата или, че не я е причинило виновно и решение от 2.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г., III г. о. на ВКС.

Съдът, след анализ на всички доказателства, в частност показанията на св. Г. /бивш пряк ръководител на ищеца, без дела и родство със страните/, приема че ответникът, в качеството си на материално-отговорно лице, не е причинил вреди от липси на ответното предприятие. При констатация за липса на парични или материални ценности, поверени на служителя под отчет, презумира се, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно.

Съдът приема, че ищецът е оборил презумпцията, че липсата е причинена виновно от него.

Ето защо, възражението за прихващане следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.

По държавните такси и разноски в полза на съда.

На осн. чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград държавни такса в размер на 80 лв. иска за отмяна на уволнението по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, 80 лв. за иска за признаване за установено че датата на прекратяване на трудово правоотношение е 21.03.2017г., по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 357, ал.1 КТ, както и 50 лв. за иска по чл. 224, ал.1 КТ, и 50 лв. за иска заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т.2 КТ – т.е. общо 260 лв. Следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград и сумата 150 лв., представляваща разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице.

По разноските между страните.

С оглед частичното уважаване на исковите претенции, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените искови претенции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Искането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 700 лв., следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед частичното отхвърляне на исковите претенции, ищеца следва да заплати на ответникът сумата от 150лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлените искови претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Искането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 300 лв., следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, за ДОПУСКАНЕ на поправка в Трудов договор № 17 от 12.09.2016г. сключен между Д.Ф.Р., ЕГН ********** и "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, в заеманата от Д.Ф.Р. длъжност от „Шофьор, товарен автомобил/международни превози/“, с код по НКПД 83322006, на „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с код по НКПД 83322005, като процесуално НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, на осн. чл. 357, ал.1 КТ.

ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Д.Ф.Р., ЕГН **********, извършено със Заповед № 3 от 01.03.2017г. за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“ и Заповед № 21 от 01.03.2017г. за прекратяване на трудово правоотношение, като и двете заповеди са издадени от Д. Т. В. – управител на „АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, , на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, за допускане на поправка на основанието за уволнението му извършено със Заповед № 3 от 01.03.2017г. за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“ и Заповед № 21 от 01.03.2017г. за прекратяване на трудово правоотношение, като и двете заповеди са издадени от Д. Т. В. – управител на „АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, вписано в трудовата книжка или в други документи, като процесуално НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, чл. 344, ал.1, т.4 КТ.

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Д.Ф.Р., ЕГН ********** и „АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, че Трудов договор № 17 от 12.09.2016г., сключен между страните по делото, е прекратен на основание заповед № 3 от 01.03.2017г., считано от 21.03.2017г., а не от 01.03.2017г., на основание чл. 357, ал.1 във вр. чл. 335, ал.2, т.3 от КТ, във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ПРОТИВ "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, офис ***, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***; ***, представлявано от управителя му Д. Т. В., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 5 711.01 лв., представляваща неизплатени дневни командировъчни пари по чл. 215 КТ за м.Декември 2016г., м.Януари 2017г. и м.Февруари 2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, на осн. чл. 215 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца за осъждането на ответника да му заплати неизплатени дневни командировъчни пари за периода от 16.01.2016г. – 30.11.2016г. вкл.

ОСЪЖДА "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, офис ***, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***; ***, представлявано от управителя му Д. Т. В., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, заплати сумата от 44.10 лв. /четиридесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния му размер за 2016г. и 2017г. от 600.00 лв., като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 224, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, офис ***, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***; ***, представлявано от управителя му Д. Т. В., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, заплати сумата от 231.50 лв. /двеста тридесет и едни лева/, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017г. до 21.03.2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния му размер от 400.00 лв., като неоснователен и недоказан на осн. чл. 128, т.2 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдено трудово възнаграждение и лихва върху трудовото възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ПРОТИВ "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, офис ***, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***; ***, представлявано от управителя му Д. Т. В., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от от 600.00 лв., представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от 30 дни, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл. 220, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, офис 2, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***; ***, представлявано от управителя му Д. Т. В. ПРОТИВ Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 1 597.60 лв., представлява обезщетение за имуществени вреди при условията на пълна имуществена отговорност по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 във вр. 211 КТ, представляващи липси на дизелово гориво от 940 л., като неоснователно и недоказано.

- 260.00 лв. /двеста и шестдесет лева / - представляваща дължима държавна такса върху уважените размер на предявените искове на осн. чл. 78, ал.6 ГПК във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК,

- 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ - представляваща възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, офис ***, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***; ***, представлявано от управителя му Д. Т. В., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 350.00 лв. /триста и петдесет/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените искови претенции, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата до пълния му претендиран размер от 700.00 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Д.Ф.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "АРОН ЛОГИСТИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, офис ***, тел.: ***, факс: ***, електронна поща: ***; ***, представлявано от управителя му Д. Т. В., сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените искови претенции, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата до пълния му претендиран размер от 300.00 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в частта, с което се допуска предварително изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Разград в едноседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: