Р Е Ш Е Н И Е

Номер 219 11.07.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 06.07.2017 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Даринка Димитрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 861 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. З.И. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, СРЕЩУ П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждането й да заплати на ищеца сумата 6 605 лв., представляващи задължение по договор за заем от 06.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.05.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че ответницата я помолила да изтегли кредит, като ответницата щяла да внася вноските в банката. На 06.03.2012г. сключила с УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, ЕИК **, Договор за потребителски паричен кредит № 823909 в размер на 5 000 лева, която сума получила и предоставила парите на ответницата. Ответницата обещала да внася вноските, но в последствие преустановила плащанията. В резултат кредитодателят насочил изпълнението към ищцата, която изплатила неизплатените суми в общ размер 6 605 лв. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ищцата не се явява. Явява се пълномощника й адв. З.И. ***, който поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения.

Ответницата при редовно връчени му лично книжа /л. 83/, в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба. В последствие депозира Становище с вх. 6955 от 06.07.2017г. /л. 91/. В същото сочи че исковата претенция е допустима и основателна. Сочи, че не оспорва представените от ищцата писмени доказателства, нито твърденията на ищцата и сумите които претендира, по основание и размер. Ответницата получила в действителност посочената сума, но поради разстройство на семейните отношения и преживян развод, изпаднала в невъзможност да погасява задължението си. Въпреки, че сумите ползвала за семейни нужди, след развода задължението останало само за ответницата и съпругът й не проявил разбиране за това. В момента се грижи сама за двете си деца, за което са й предоставени упражняването на родителските права. С оглед получаваното трудово възнаграждение, към минимален размер и грижите за децата и тяхната издръжка, може да поеме плащане на задължението със сумата от 50.00 до 100.00 лв. месечно. Относно разноските, моли за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ответницата не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответницата помолила ищцата да изтегли кредит, като ответницата щяла да внася вноските в банката. Ищцата се съгласила и на 06.03.2012г. сключила с УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, ЕИК **, Договор за потребителски паричен кредит № 823909 в размер на 5 000 лева, която сума получила и предоставила на ответницата. Ответницата обещала да внася вноските, но в последствие преустановила плащанията. В резултат кредитодателят насочил изпълнението към ищцата, която изплатила неизплатените суми в общ размер 6 605 лв.

Горното се установява не само от депозираното становище по иска но и от изписания собственоръчен текст и подпис в Договора за кредит – „Сумата е изтеглена за мен П.П.С. и отговарям за връщането й“ /л. 8/, както и от признанието на ответницата в Декларация с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 3748 от 05.06.2015г. на Р. И. *** на НК, в която ответницата декларира, че дължи на ищцата сумата от 5 000 лв., ведно с дължимата лихва до окончателното й изплащане, съгласно процесния Договор за потребителски кредит, която сума се задължила да възстанови до 31.12.2016г. на ищцата /л.19/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален и реален договор, сключва се, при предаването на парите /съотв. вещите/.

Ответницата признава, че ищцата й е дала назаем процесната сума от 5 000 лв., която ищцата изтеглила по искане на ответницата. Но ответницата не доказа по делото, при нейна тежест за това, че е върнала заемната сума на ищцата. 

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

 По разноските.

С оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея по делото и своевременно поискани разноски за държавна такса в размер на 264.20 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. - общо 464.20 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

По искането на ответницата за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК.

 Съдът намира за неоснователно искането на ответницата за приложението на нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като за приложението й е необходимо ответникът освен да признае иска, то и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В случая ответницата е признала иска, но с поведението си – невръщането на заемната сума в уговорения срок, е дала повод за завеждане на делото. Следва да се изтъкне, че липсата на финансови средства не е извинителна причина за невръщането на заемната сума.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 6 605.00 лв. /шест хиляди и шестстотин и пет лева/, представляващи задължение по договор за заем от 06.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.05.2017г., на осн. чл. 240 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 464.20 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляващи деловодни разноски – заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: