Р Е Ш Е Н И Е

№ 289, 17.07.2017 година , град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на тринадесети Юни 2017 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

Секретар Даринка Димитрова

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 333 по описа за 2017 година.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Теленор България „ АД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост „”, бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Изп. директор М. П. Ф., чрез пълномощник против наказателно постановление № В - 0042673/15.03.2017 г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.

За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.

РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила жалба вх. № В-03-459/14.02.2017г. в РД на КЗП – Варна, относно рекламация на мобилен телефон, служители от офис Разград -св. А. Т. и св. Д. В. на 22.02.2017г. посетили търговски обект – магазин, находящ се в гр. Разград, бул. „България„ № 34, където търговска дейност осъществявало „Теленор България „ АД – София. В обекта в присъствие на представител на дружеството извършили проверка, при която установили, че обектът работи, като се обслужват клиенти, а конкретно по жалбата проверили регистъра за рекламации в обекта, при което констатирали, че същият е в електронен вариант. Във връзка с жалбата търговецът представил Сервизен протокол от 16.01.2017г., в който било отбелязано, че мобилния телефон „Алкател„ при приемане за рекламация е със следи от употреба, не споделя интернет. На абоната е предоставен оборотен мобилен апарат „Хуавей„. С Протокол за ремонт от 19.01.2017г. била отказана рекламация, поради констатирана механична повреда /деформиран, огънат/ апарат, следствие на външно механично въздействие. Прекратено гаранционно обслужване. Клиентът бил уведомен за отказ от удовлетворяване на рекламацията с писмо от 27.01.2017 г. Рекламацията била отказана и телефонът върнат на клиента, съответно била попълнена и гаранционната карта на апарата.

В хода на проверката, представителят на КЗП, изискал и приложил към материалите по преписката Фактура за закупуване на процесния апапат от 20.07.2016 г., Касов бон и Гаранционна карта със срок на гаранцията – 24 месеца. На място в търговския обект проверката приключила с Констативен Протокол, съставен в присъствие на представител на жалбоподателя. На документална проверка в офис на КЗП – Варна в гр. Разград на 27.02.2017г., представител на жалбоподателя представил писмено становище, протокол и пълномощно. В хода на проверката и до приключването й жалбоподателят не представил доказателства, че рекламацията е удовлетворена.

На база изложеното след отправена покана в офис на КЗП – Варна в гр. Разград се явило упълномощено от жалбоподателя лице, в присъствие на което бил съставен АУАН бл. № 0042673/02.03.2017г., в който нарушението било описано по следния начин „ ...„ Теленор България „ АД не е изпълнил административното си задължение, когато потребителска стока не съответства с договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора...”. Актосъставителя квалифицирал нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП, с отбелязване, че нарушението се извършва за пореден път и връчил АУАН на упълномощеното лице, което го подписало без възражения.

На база съставения АУАН на 15.03.2017г. адм. наказващият орган издал процесното НП, в което по аналогичен с АУАН начин описал нарушението, квалифицирал го като такова по чл.113, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП, наложил адм. наказание „имуществена санкция” в размер – 3000,00лв., обосновавайки, максималният размер на наказанието със санкциониране на жалбоподателя с десет броя НП, за същото нарушение, влезли в сила. НП връчено по пощата по адрес на управление на жалбоподателя с пощенско клеймо от 04.04.2017 г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган, също по пощата с пощенско клеймо от 12.04.2017г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Видно от приложените по делото Гаранционна карта за апарата се установява, че същият е закупен на 20.07.2016 г. и е бил с имей завършващ на 883. Последствие след предявена рекламация, устройството е било заменено с ново от същата марка, с имей, завършващ на 618/процесното/, т.е. към момента на предявявяне на рекламацията е бил в гаранция от 24месеца. Сервизен протокол от 16.01.2017 г., в който било отбелязано, че мобилния телефон „Алкател„ при приемане за рекламация е със следи от употреба и не споделя интернет. С Протокол за ремонт от 19.01.2016 г. била отказана рекламация, поради констатирана механична повреда /деформиран, огънат/ апарат, следствие на външно механично въздействие, се установява, че такива белези при приемане на рекламацията не са отразени. Едно е следи от употреба/драскотини, ожулен/ и не споделя интернет, но съвсем друго е „...механична повреда /деформиран, огънат/ апарат, следствие на външно механично въздействие...”.

От тази фактическа обстановка, действително съдът намира, че е налице незаконосъобразен отказ от гаранционно обслужване. Като не е привел стоката в съответствие с договора за продажба, жалбоподателят с бездействие е извършил и процесното нарушение.

Относно твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно ЗЗП, а това коректно е отбелязано, както в АУАН, така и в обжалваното НП, задължението на търговеца по чл.113, ал.1 от ЗЗП се осъществява във всеки един стопанисван от него търговски обект, в случая гр. Разград, бул. ”България„ № 34. На следващо място за момент на извършване на нарушението следва да се приеме датата 02.03.3027 г. на съставяне на АУАН, към която дата срока по чл.113 от ЗЗП е вече изтекъл и към, който момент жалбоподателят е осъществил процесното адм. нарушение. В този ред на мисли неоснавотелни са възраженията на жалбоподателя за необоснованост на нарушението поради липса на описанието му, за неправилна квалификация и за липса на извършено адм. нарушение. Не се събраха в хода на адм. наказателното производство доказателства, които да дадат основание на съда да въприеме фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН, респективно в обжалваното НП.

От процесуална страна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Наложената адм. санкция е правилно определена, с оглед приложените по делото заверени копия на издадени вече НП за същото нарушение и съдебните актове, с които са влезли в сила и се явява съответна на извършеното нарушение.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В - 0042673/15.03.2017 г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара„ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на „Теленор България„ АД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Младост „”, бизнес парк София, сграда № 6, представлявано от Изп. директор М. П. Ф. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: