МОТИВИ към Присъда № 323/03.07.2017г. постановена по НОХД № 486/2017г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимият А.А. ***, е за това, че: за времето от 15.06.2010г. до 31.07.2015г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 0959/31.05.2010г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски- Разград”АД, приложен към Заявление с вх.№ МП-12397/15.06.2010г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх.№ МП-12398/15.06.2010г. за отпускане за социална пенсия за инвалидност, подадени до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград / ТП на НОИ гр.Разград/, приложен и към Молба- декларация с вх.№ 1205/27.07.2010г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, подадена до Директора на Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество:

- пари, на обща стойност 16 877,50 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност,собственост на Национален осигурителен институт гр.София, и

- пари, на обща стойност 1 189,50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, хранителни и лекарствени продукти, собственост на Агенция „Социално подпомагане”- гр.София, всичко на обща стойност 18 067,00 лева, с намерение да го присвои

-престъпление по чл. 212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно разпореждането на съда. При предварителното изслушване подс.А. е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.Зл.И. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като моли да бъде наложено наказание към минималния размер, съобразявайки многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Относно гражданските искове счита същите за основателни и следва да бъдат уважени.

Пострадалото ЮЛ- НОИ гр.София са предявили за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 16 877.50лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител- ю.к.В. поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което моли същият да бъде осъден да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта.

Пострадалото ЮЛ- АСП-гр.София също са предявили за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1189.50лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител- ю.к.И. поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което моли същият да бъде осъден да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на предявените граждански искове намира същите за основателни и предлага да бъдат уважени в предявения размер. На основание чл.53, ал.1 от НК следва да бъде отнето в полза на държавата неистинския документ- експертно решение на ТЕЛК № 0959/31.05.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ- Разград.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.А. ***. Същият е български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер и неосъждан.

През м.май 2010г. подс.А.А. се сдобил по неустановен начин и от неустановено лице с Експертно решение № 0959/31.05.2010г. /л.36/, в което било посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД- гр.Разград. С решението на подсъдимият била определена пожизнено 72% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза: „др.болести на артериите и артериолите“, считано от 31.05.2010г. На процесния документ, бил придаден вид, че е подписан от членовете на ТЕЛК при МБАЛ- Разград- д-р Р.Джурова, д-р М.Минков, д-р В.Манева и д-р Б.Бобева- НОИ, а не от лицето, което действително го било съставило.

На 15.06.2010г. подс.А.А. ***- в Районно управление „Социално осигуряване” /РУСО/- гр.Разград /понастоящем ТП на НОИ- гр.Разград/ и подал Заявление вх.№ МП-12397/15.06.2010г. /л.33-34/ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/и Заявление вх.№ МП- 12398/15.06.2010г. /л.35/ за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 КСО /отм., понастоящем чл.90а КСО/ и двете заявления до Директора на РУ „Социално Осигуряване”- гр.Разград /ТП на НОИ- гр.Разград/. Заявленията подсъдимият подал пред служителката на РУСО- св.Е.Ю. А. И към двете заявления приложил неистинският официален документ- горепосоченото експертно решение, което всъщност било основанието за отпускане на пенсиите. Св.Е.А. приела подадените от обвиняемия заявления и придвижила документите му по надлежен ред. В ТП на НОИ била образувана пенсионна преписка. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс.А.А. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

С Разпореждане № ********** от 19.07.2010г. на ТП на НОИ-Разград на подсъдимия била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 170,62 лв. месечно, считано от 31.05.2010г., като впоследствие сумите били индексирани по надлежния ред. Те били изплащани и съответно получени от подс.А. по предоставена от него банкова сметка *** „Юробанк България“ АД.

С Разпореждане № Ра-141/22.05.2015г. на ТП на НОИ- гр.Разград изплащането на пенсиите било спряно, считано от 01.06.2015г., на основание чл.95, ал.2 КСО: поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 КСО.

По този начин за времето от м.юли 2010г. до 31.05.2015г., /като изплатените суми били за времето от датата на инвалидизирането му - 31.05.2010г./ подс. А.А. ежемесечно получавал от Националния осигурителен институт /НОИ/ определените му суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност.

На 27.07.2010г. в гр.Разград в Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/- Разград подс.А.А. подал Молба- декларация с вх.№ 1205/27.07.2010г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция /л. 138/ пред служителя на ДСП- св.Д. С. И.. Декларирал, че притежава ЕР на ТЕЛК № 0959/31.05.2010г., издадено от ТЕЛК- гр.Разград с пожизнен срок, копие от което приложил заедно с другите изискуеми документи. Т.к. добавките се отпускали съобразно степента на намалена трудоспособност или вида и степента на увреждането посочени в ЕР на ТЕЛК, въз основа на така представеното от подсъдимия експертно решение със Заповед № 1205- ЗИХУ/ОЗ.08.2010г. му били отпуснати месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/ в размер на 9,75лв. и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти по чл.29 ППЗИХУ в размер на 9,75лева или общо сумата от 19,50лева на месец. Добавките били ежемесечно изплащани и съответно получавани от подсъдимия за периода от 01.07.2010г. до 31.07.2015г. в „Юробанк“ АД по посочената от него банкова сметка.

***ебно-икономическа експертиза /л. 110-118/, подс.А.А. получил: лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност за периода от 31.05.2010г. до 31.05.2015г., общо в размер на 16 877,50 лева и месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ и лекарствени продукти по чл.29 от ППЗИХУ за периода 01.07.2010г. до 31.07.2015г. общо в размер на 1 189,50 лева, като общо получените суми са в размер от 18 067,00 лева.

Заключението на назначената по делото комплексна техническа и графическа експертиза /л. 105-106/ установява, че:

1 .Саморъчните подписи за „председател“ и „членове“ в ЕР № 0959/31.05.2010г. не са изпълнени съответно от Р. Д. Д., М. К. М., В. Х. М., Б. Г. Б.;

2. 0тпечатъкът от печат в ЕР № 0959/31.05.2010г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Ив.Рилски“-Разград;

3. Саморъчните подписи за „получил решението“ в ЕР № 0959/ 31.05.2010г. и за декларатор в заявление-декларация № 295/28.02.2017г. не са изпълнени от А.А.А.;

4. Саморъчните подписи за „заявител“ в Заявления с № МП-12397/ 15.06.2010г. и № МП-12398/15.06.2010г. и за „декларатор“ в Молба-декларация с № 1205/27.07.2010г. са изпълнени от А.А.А..

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, съдебно-икономическа и комплексна експертизи, характеристика, справка за съдимост и др. всички те са единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс.А.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна подс.А.А. се е ползвал от неистински официален документ - Експертно решение № 0959/31.05.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р Венцислав Каменов Шопов - за „Председател”, д-р Росица Димитрова Джурова, д-р Минко Кръстев Минков и д-р Божидарка Георгиева Бобева за „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило.

Подсъдимия А.А. представил документа съответно пред служители на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на НОИ-град Разград/ и Дирекция „Социално подпомагане“- град Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подсъдимия, като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс.А.А. не е бил представил неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, както и месечни добавки за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни услуги и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - парични средства за пенсии в общ размер на 16 877.50 лева, месечни добавки за социална интеграция /за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени продукти/ в размер на 1189,50 лева, общо в размер на 18 067 лева, преминали във фактическата власт на подс.А.А..

От субективна страна подс.А. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че използва неистински официални документи и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение подсъдимият е имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се разпореди с него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е довършено в момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания- в момента на последното. За посоченото време подс.А.А., периодично /всеки месец/ е получавал неправомерно въз основа на представеното от него пред надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК отпуснатите пенсии за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция по чл.25 (транспорт) и чл.29 (диетично хранене и лекарства) от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), поради което деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В конкретния случай извършените от подсъдимия деяния са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /документна измама/, съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, здравословното състояние и възрастта на същия, направените самопризнания още на ДП, а като отегчаващо такова- високия размер на предмета на престъплението, поради което му определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер към минимума- 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и му наложи наказание 1 година и 8 месеца лишаване от свобода. Предвид чистото съдебно минало и възможността за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде търпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

По отношение на предявените граждански искове, съдът намира същите за основателни и доказани както по основание, така и по размер. Налице са основанията за обезвреда на ЮЛ, които са претърпели имуществена вреда в резултат на действията на подс.А.. Ето защо последният следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр.София сумата от 16 877.50 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от 31.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, а на АСП гр.София сумата от 1 189.50лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва от 31.05.2015г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.53 от НК приложеното Експертно решение № 0959/31.05.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- гр. Разград“ АД следва да бъде отнето в полза на държавата и впоследствие унищожено.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: