Производството е по реда на Указа
за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
З.М.Р. - ЕГН **********, роден на ** г. с. Д., общ. Р., живущ ***, женен, завършил 10-ти клас, неосъждан (амнистиран), управител на ЕТ З.М..***, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
ОД на МВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУ на МВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В о.с.з., защитникът адв. Д. Й. от АК – Разград, намира обвинението за недоказано, поради което моли нарушителят да бъде признат на невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения. Акцентира и на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В о.с.з., нарушителят се присъединява към изложеното от защитника. В обясненията си отрича да извършил процесното деяние.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Нарушителят е управител на ЕТ „З.М.“ и има
хранителен магазин в с. Дянково, общ. Разград.
На 24.07.2017г. след буря и проливен дъжд,
електричеството в селото било прекъснато поради авария, за времето от 15.30 ч.
до 21.00 ч.
Около 19.30ч. в селото пристигнал авариен екип
от „ЕНЕРГО –ПРО Мрежи“ АД, състоящ се от служителите на това дружество – Н. А.
Н. и Х. Г. Х., със задача да ремонтират скъсани проводници. Същите пристигнали
със служебен автомобил марка Форд Рейндръж, с рег. №**, управляван от Н. А. Н..
Спрели на площада да попитат къде е кметството.
Тогава с автомобила си ги срещнал нарушителя,
който се връщал от бензиностанция където закупил бензин за агрегата за магазина
си, който използвал за производство на електричество предвид аварията.
Нарушителят присветнал с фаровете на автомобила си и махнал с ръка към Н. и Х..
Последните помислили, че той иска да ги заведе до мястото на аварията и
последвали с автомобила си автомобила на нарушителя. Той обаче ги отвел до
магазина си където слязъл от автомобила си и им казал, че трябва да поправят
находящия се в близост трафопост, който правел често проблеми, поради което му
се разтопява сладоледа във фризера в магазина. Н. казал на нарушителя, че ще пусне
напрежението след като открие скъсаните проводници и отказал да се занимава с
трафопоста. Тогава нарушителя през отворения прозорец на шофьорската врата на автомобила
на „ЕНЕРГО –ПРО Мрежи“ АД, хванал отпред за дрехите Н. и го задърпал, в следствие
на което дрехите му се разкопчали. Н. направил опит да отвори шофьорската врата
и да слезе, но нарушителят я ритнал, поради и което Н.не могъл да слезе.
Нарушителят им казал – или пускайте тока или ще се разправям с вас. След това
няколко пъти препречил пътя на автомобила на Н.и Х., но последните все пак
успели да тръгнат, за да установят къде е аварията от скъсаните проводници. При
тръгването нарушителят казал на Н.и Х., че ще дойде там където е аварията и ще
се разправя с тях.
Горната фактическа обстановка се подкрепя, от показанията на Н. А. Н.и Х. Г. Х.. Същите логични, пълни последователни и съвпадат в детайлите. Съдът не кредитира обясненията на нарушителя, тъй като са нелогични и изолирани от доказателствения материал.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителя на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат на което е нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и е налице умисъл при осъществяването му от дееца.
По възражението на защитата, че деянието е
несъставомерно, тъй като нарушителят не е отправял ругатни, псувни или други
неприлични изрази.
Освен
посочените от защитата изпълнителни деяния, хулиганство по УБДХ, съгл. чл.1,
ал.2 може да се осъществи и с
непристойна проява „изразена оскърбително отношение и държане към гражданите,
към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или
други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и
спокойствие.“
Деянията на нарушителя - дърпането за дрехите на Н.довело до разкопчаването им, ритането на вратата на автомобила управляван от същия, отправянето на закани за саморазправа със служителите на „ЕНЕРГО –ПРО Мрежи“ АД, скарването с тях, представляват деяния с които са съставомерни по см. на чл.1, ал.2 УБДХ.
След като е имало проблеми с трафопоста, нарушителя е следвало да подаде сигнал за това на „Енерго Про Варна“ ЕАД на тел. **, работещ 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието /https://www.energo-pro.bg/bg/Kontakti-bitovi-klienti/, а не да се саморазправя с дошлите по друг повод техници.
Изпълнителните деяния – пререкания, отправяне на закани, дърпане на дрехите и ритане на автомобилна врата, са надлежно описани в съставения Акт по УБДХ, поради и което същият не страда от сочените от защитата пороци.
По възражението на защитата, че деянието е
несъставомерно, тъй като не е извършено „пред повече хора“.
Съдът намира, че с присъствието на лицата Н. А. Н.и Х. Г.Х. е изпълнено изискването за наличието на „повече хора“, пред които е осъществено деянието. Да се приеме, че лицата срещу които са били насочени действията на нарушителя не следва да се вземат предвид при преценка дали деянието е осъществено пред „повече хора“, би довело до абсурдната ситуация, че ако дадено лице осъществява хулигански действия насочени срещу всичките присъстващи няколко десетки души, то деянието му ще е несъставомерно, защото няма да има други лица формиращи „повече хора“, пред които деянието да е било извършено.
По възражението на защитата, че деянието е
несъставомерно от субективна страна.
Нарушителят безспорно е съзнавал, че с действията си – дърпане за дрехите, ритане на автомобилната врата, отправянето на закани за саморазправа, нарушава обществения ред и спокойствие. Ето защо, възражението е неоснователно.
По наказанието.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, че деянието е осъществено в центъра на населено място, в светлата част от денонощието.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителя, съдът отчете и липсата на
критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство осъждането на
нарушителя – за същото е настъпила реабилитация, но следва изрично да се отбележи, че реабилитацията
заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и
на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за
преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г.
по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 -
2/1997 г., стр. 4 и Решение № 611 от
29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен
Ненков/.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете че деянието на нарушителя е довело до
забавяне действията по отстраняване на аварията от страна на изпратения екип „Енерго –Про Мрежи“ АД. Така хората живеещи в
с. Дянково е следвало да бъдат допълнително време лишени от електричество.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете че нарушителят не е осъждан, лошото му
здравословно положение, трудовата му ангажираност, тежкото му материално състояние. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на
престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на
гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Предвид горното, съдът наложи на нарушителя наказание Глоба в размер на 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.
В този смисъл съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А.
Христов/