Р Е Ш Е Н И Е

Номер 221 10.07.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 06.07.2017 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Даринка Димитрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1035 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 145 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД от Т.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.М.П. ***, СРЕЩУ В.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде осъден да му ЗАПЛАТИ сумата 6 132.61 лв., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба в съда – 30.05.2017г., до окончателното изплащане на сумата, представляваща разликата до приспадащата му се 1/3 /една трета/ част, от дълга на ЕТ „**“, ЕИК ** към „**“ АД с ЕИК ** по Договор за банков кредит № Д0448/15.09.2007г. и Договор за поръчителство от 25.09.2007г., и разноските по изпълнението, платени от ищеца по изп.д.№16/2011г. по описа на СИС при Районен съд - Разград, за същия длъжник- кредитополучател, за същите задължения, за които е издаден изпълнителен лист от 02.12.2010г. по гр. д. №2161/2010г. по описа на Разградски районен съд.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат Н.М. ***, депозира отговор на ИМ. Намира исковите претенции за допустими, а по същество основателни. Сочи, че тъй като иска е основателен, то на 14.06.2017г. е превел по банкова сметка ***.00 лв., включваща дължима сума за главница, разноски и лихви, т.е. е изпълнено задължение от страна на ответника към ищеца по горното дело в пълен размер. Представя вносна бележка за преведена сума в размер на 6 805.00 лв. /л. 29-30/. В открито съдебно заседание оответникът при редовност в призоваването не се явява. Явява се пълномощника му адвокат Н.М. ***, който поддържа отговора на исковата молба.

Ищецът, чрез пълномощника си адв.М.П. ***, депозира молба с вх. № 6132 от 15.06.2017г. Със същата сочи, че след депозирането на исковата молба, ответникът на 14.06.2017г. по банкова сметка ***.00 лв., представляваща 6 132.61 главница, 25.60 лв. законна лихва от датата на подаването на исковата молба до изплащане на главницата, 400.00 лв. адвокатско възнаграждение и 247.50 лв. – заплатена държавна такса и преводна банкова такса. Сочи, че извършеното плащане удовлетворява изцяло претенцията на ищеца срещу ответника по настоящото дело. Прилага препис от вносна бележка от 14.06.2017г. за банков превод за сумата от 6 805.00 лв. в полза на ищеца, с вносител адв. Н.М.Й. – пълномощник на ответника. Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

По силата на Договор за банков кредит № Д0448/15.09.2007г. и Договор за поръчителство от 25.09.2007г., ищецът заедно с ответника В.И. В. и Л. Т. Г. /майка на ищеца/, обезпечили чрез поръчителство дълга на ЕТ „**“, ЕИК ** към „**“ АД с ЕИК** /преди „**“ АД/.

Кредитополучателят ЕТ „**“, ЕИК ** не е погасил разрешения кредит, поради което Банката се е снабдила с Изпълнителен лист от 02.12.2010г. по гр д. №2161/2010г по описа на РРС, по силата на който кредитополучателя и тримата поръчители са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „**“ АД следните суми: 14 102,57лв. - главница, ведно със законната лихва от 30.11 2010г. до окончателното и изплащане; 657,37лв. - договорна лихва за периода 20.03.2010г. До 26.11.2010г ; 115,34лв. - начислени такси за периода 12.10.2009г. До 26.11.2010г; 297,51лв. - разноски по делото и 648,64лв. - адвокатско възнаграждение.

Въз основа на този изпълнителен лист срещу кредитополучателя и тримата поръчители е образувано изпълнително дело № 16/2011г. по описа на СИС при РРС.

По силата на Гаранционно Споразумение от 04.02 2009г. и анекси към него, „**“ АД се е суброгирало в правата на кредитора „**“ АД за част от дълга и при доказано цедиране на част от предявеното в изпълнителното производство вземане с Постановление от 11.11.2014г. На ДСИ при РРС е конституирано като взискател по същото изпълнително дело.

През различни периоди и тримата поръчители са погасявали части от задължението по изпълнителното дело. Ищецът с платежни нареждания от 20.02.2017г. погасил изцяло остатъка от задължението по изпълнителното дело в размер на 11 753.70лв., включително и остатъка от разноските по него в размер на 123.30лв. Вследствие на тези му действия с Постановление от 03.04.2017г на ДСИ при РРС, производството по изпълнително дело бе прекратено. Същото е влязло в сила на 25.04.2017г.

Тъй като с ответника са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение и след като е изпълнил по голяма част от задължението, за ищеца се породил правен интерес да се възползва от разпоредбата на чл.145 от ЗЗД и да иска от другите поръчители приспадащите им се части.

От Удостоверение изх.№3093/10.05.2017г. издадено от Съдебно изпълнителна служба при PC Разград, по изпълнително депо № 16/2011 г. е видно, че от ЕТ „**“ няма постъпили суми по изпълнителното дело. Т.Д.С. е изплатил по делото 22 288.32 лв и 1 470.88лв. държавни такси. Ответникът - В.И.И. е изплатил 2 723.76лв и 414.42лв държавни такси, и Л. Т. Г. е изплатила по делото 729.64 лв. и 185.35 лв. държавни такси.

Общият размер на постъпилите суми от тримата поръчители по изпълнителното дело е в размер на 27 812.37 лева, поради приспадащата се част на всеки един от тримата поръчители е в размер на 9 270.79 лева. Тъй като от ответника В.И. са постъпили общо 3 138.18 лв. по изпълнителното дело, основателна е претенцията на ищеца срещу ответника в размер на 6 132.61 лева, представляваща разликата от приспадащата му се част и внесените от него суми по изпълнителното дело.

Ищецът признава че в хода на процеса ответникът му е изплатил изцяло претендираните суми, в това число и разноските по настоящото дело, като представя и вносната бележка за банковия превод, с който е извършено плащането /л. 40-41/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че претендираните от ищеца вземания действително са възникнали, но както представителят му сочи, а и видно от представените от същия платежни документи, е че в хода на процеса – 14.06.2017г. всички претендирани от ищеца по настоящото дело суми са му били изплатени.

Ето защо, исковите претенции следва да се отхвърлят поради извършено плащане в хода на процеса.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 145 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД от Т.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, ПРОТИВ В.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, следните обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.8 ал.1 ЗАЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата 6 132.61 лв., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба в съда – 30.05.2017г., до окончателното изплащане на сумата, представляваща разликата до приспадащата му се 1/3 /една трета/ част, от дълга на ЕТ „**“, ЕИК ** към „**“ АД с ЕИК ** по Договор за банков кредит № Д0448/15.09.2007г. и Договор за поръчителство от 25.09.2007г., и разноските по изпълнението, платени от ищеца по изп.д.№16/2011г. по описа на СИС при Районен съд - Разград, за същия длъжник- кредитополучател, за същите задължения, за които е издаден изпълнителен лист от 02.12.2010г. по гр. д. №2161/2010г. по описа на Разградски районен съд, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: