В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на пети юни, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2441 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът-Банка ДСК ЕАД, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата 4 340 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 11.04.2014г. и допълнително споразумение към него от 16.12.2015г., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2016г. до окончателното плакане, както и 131,64 лева неплатена редовна лихва за периода от 04.09.2015г. до 15.03.2016г.; 0,95 лева лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.12.2015г. до 14.03.2016г.; 1,21 лева лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2016г.; 120 лева такси и разноски по заповедното производство в размер на 482,66 лева. Претендира и присъждане на разноски по настоящото исково производство.

Ответникът депозира писмен отговор, с който настоява иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание не се явява, упълномощения от нея адв.С.Н. депозира молба делото да се гледа в негово отсъствие. В отговора твърди, че чл.7.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление е неравноправна клауза и като такава е нищожна, а именно, възможността на кредитора едностранно да променя лихвата по кредита, че тази клауза не фигурира в индивидуалния договор и тя е нямала възможност да възрази. Оспорва правилността и съдържанието на получената на 09.03.2016г. нотариална покана от нотариус Р.Кирилова с която е уведомена за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и в която се говори за два договора за кредит. Твърди още, че периода за дължимата редовна лихва е неверен, неточни са и дните на забава- съгласно извлечението от счетоводните книги те са 65 дни, а в ИМ- над 90 дни. Възразява, че целия кредит не е предсрочно изискуем, оспорва получаването на сумата 4 550 лева, размера на дължимата главница и дължимата такса в размер на 120 лева.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№531/2016г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумата от 4 340 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 11.04.2014г. и допълнително споразумение към него от 16.12.2015г., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2016г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане както и за 131,64 лева неплатена редовна лихва за периода от 04.09.2015г. до 15.03.2016г.; 0,95 лева лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.12.2015г. до 14.03.2016г., 1,21 лева лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2016г. и 120 лева дължима такса по кредита. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 482,66 лева, от които 91,88 лева платена държавна такса и 390,78 лева юрисконсултско възнаграждение.

С възражение вх.№10663 от 02.11.2016г. длъжникът-настоящата ответница е заявил, че не дължи изпълнение на вземането, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че на 11.04.2014г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 4 550 лева, като на 14.04.2014г. сумата е приведена по сметка на името на ответницата. Последната вноска за погасяване на кредита е от 27.11.2015г. На 16.12.2015г. страните сключват допълнително споразумение, съгласно което след капитализиране на дължимата редовна лихва е констатирано, че остатъка от дължимата главница е в размер на 4 340 лева; крайния срок за издължаване на кредита остава същия, но се договаря нова падежна дата за издължаване на месечните вноски по кредита, а именно-10-то число на месеца. Вещото лице е констатирало, че след датата на допълнителното споразумение т.е. от 16.12.2015г. до 15.03.2016г./90 дни/ няма погасяване по кредита и от 16.03.2016г. кредита е предсрочно изискуем пред вид разпоредбата на чл.19.2 от „Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление”. Съгласно заключението неплатената главница по кредита е в размер на 4 340 лева; неплатената редовна лихва по кредита е в размер на 131,64 лева за периода от 16.12.2015г.-15.03.2016г.; 0,95 лева лихва за забава върху просрочената главница за периода от 11.12.2015г. до 14.03.2016г., а лихвената надбавка върху цялата главница е в размер на 1,21лева за периода 15.03.2016г. до 15.03.2016г. за целия период на кредита договорената годишна лихва в размер на 12,45% не е променяна.

По искане на ответницата, ищецът е представил по делото в оригинал подписаните от страните: договор за кредит, общи условия към него, погасителен план, допълнително споразумение и Общи условия към него, втори погасителен план и Тарифа за дължимите такси по кредита подписани от ответницата.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за кредит за текущо потребление. Кредита е усвоен изцяло от ответницата и тя дължи връщане на получения кредит в сроковете договорени в погасителния план. Неоснователно ответницата възразява, че чл.7.1 в ОУ е неравноправна клауза и същата е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗПП, тъй като кредитора, настоящия ищец си е запазил правото едностранно, по собствено решение да изменя лихвата по кредита. Съдът не счита за необходимо да преценява и анализира доколко така посочената клауза има неравноправен характер, тъй като през целия период на кредита до обявяването му за предсрочно изискуем лихвата по кредита не е променена и е в размер на първоначално договорения-12,45% годишно. Размера на дължимата редовна лихва е правилно определен, макар в извлечението от счетоводните книги да е посочен различен период, размера на дължимата такса по кредита-също, още повече, че при сключване на договора ответницата се е запознала и подписала Тарифата за таксите, дължими по договори за текущо потребление. Забавата за погасяване на кредита е 90 дни, предсрочната изискуемост е настъпила на 16.03.2016г., за което ответницата е уведомена с нотариална покана връчена й на 09.03.2016г. Затова предявеният иск за съществуване на вземане, като основателен и доказан следва да се уважи.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответницата дължи на ищеца и направените разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъдена да ги заплати. По заповедното производство разноските са: 91,88 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсулско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК и ЗПП или общо-241,88 лева. В настоящото производство разноски са в размер на 341,87 лева=141,87 платена държавна такса и 200 лева платен депозит за вещо лице.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Е.С.Д. ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-121830616-гр.София с адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.”Св.Св.Кирил и Методий” №19 и че тя дължи сумата от 4 340 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 11.04.2014г. и допълнително споразумение към него от 16.12.2015г. ведно със законна лихва, считано от 16.03.2016г. до окончателното плащане, както и 131,64 лева неплатена редовна лихва за периода от 16.12.2015г. до 15.03.2016г.; 0,95 лева лихва за забава върху просрочената главница за периода от 11.12.2015г. до 14.03.2016г.; 1,21 лева лихвена надбавка върху цялата главница за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2016г. и 120 лева такса по кредита.

ОСЪЖДА Е.С.Д. ЕГН-********** *** да заплати на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-121830616-гр.София сумите: 242,88 лева разноски по заповедното производство и 341,87 лева разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :