В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на пети юни, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2535 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците, като наследници на А.И.К., починал на 17.12.2012г. дължат сумата от 377,80 лева-цена на доставена и консумирана топлоенергия за периода от 30.11.2013г. до 31.03.2014г. в апартамент на адрес: гр.Разград, ж.к****, както и сумата 97,81 лева обезщетение за забава за периода от 3012..2013г. до 19.09.2016г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответниците, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. Писмен отговор е депозирал само втория от тях-И.А.К., само той е възразил и по реда на чл.414 от ГПК срещу издадената на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че той и сестра му-първата ответница по исковата молба са продали жилището на баща си през м.януари 2014г., тогава са заплатили и всички дължими суми на Топлофикация-Разград. Настоява иска да се отхвърли, като неоснователен.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че бащата на двамата ответници-А.И.К.,*** е бил собственик на *** в ** в ж.к.”Освобождение” на гр.Разград. При ищеца той е бил е записан с абонатен номер 11898.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№2112/2016г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата наследника за сумата 377,80 лева-цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2013г. до 31.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от 31.10.2016г. до окончателното плащане и за сумата 97,81 лева лихва за забава и 25 лева разноски по производството.

В заповедното производство срещу издадената заповед е възразил само ответника И.К., а по отношение на първата ответница-Е.К. заповедта е влязла в сила. Въпреки дадената възможност ответникът И.К. не представи по делото доказателства, че жилището на баща му е продадено през м.януари на 2014г. и че са платени всички суми дължими на ищцовото предприятие.

Видно от обясненията на представителя на ищеца, дадено в съдебно заседание, действително жилището е било продадено, но ответниците не са уведомили за това ищеца в 30-дневен срок и смяната на титуляра на партидата, открита при тях е извършена по-късно. Същият представя и 5 броя фактури за дължимите суми –цена на топлоенергия, консумирана за процесния период-30.11.2013г.-31.03.2014г.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Не се спори, че бащата на двамата ответника е бил абонат на ищцовото дружество, в жилището му е доставяна топлинна енергия и двамата ответници, като наследници получили собствеността на жилището дължат заплащане на цената на доставената и консумирана топлоенергия. Въпреки твърденията на втория ответник по исковата молба, по делото не се събраха доказателства за извършено плащане, затова искът следва да се уважи по отношение на възразилия в заповедното производство длъжник-И.К.. Първата ответница по исковата молба Е.К. не е депозирала възражение, заповедта за изпълнение по отношение на нея е влязло в сила, затова по отношение на същата производството по делото следва да се прекрати, поради недопустимост на иска.

Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва. Няма спор, че законната лихва от датата на падежа-един месец след издаване на фактурите до 19.09.2016г. е в размер на 97,81 лева. Вторият ответник дължи заплащане и на тази сума като обезщетение за забава.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело и разноските направени в заповедното производство, които са в общ размер 250 лева. Пред вид разпоредбата на чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева, а не претендираните в списъка по чл.80 от ГПК 300 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на И.А.К. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-***** с адрес: гр.Разград, ул.”Черна”, представлявано от изп.директор инж.М. К.по заповед за изпълнение на парично задължение №3545/03.11.2016г. по ч.гр.д .№2112/2016г. по описа на РРС и че първия дължи на втория сумата от 377,80 лева за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2013г.-31.03.2014г., ведно със законна лихва, считано от 31.10.2016г. до окончателното плащане, и сумата 97,81 лева обезщетение за забава за периода 30.12.2013г.-19.09.2016г.

ОСЪЖДА И.А.К. с ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 250 лева разноски по настоящото дело и по заповедното производство, като отхвърля искането за определяне възнаграждение за юрисконсулт над 50 лева до претендираните 300 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Е.А.К. с ЕГН-********** ***, поради недопустимост на иска и наличие на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение спрямо същата.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: