Р Е Ш Е Н И Е
No 249 21.08.2017 г. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 27.07.2017
г., в състав:
районен съдия: Атанас Христов
при секретаря Галя Мавродинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. Nо 316 по
описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 410, ал.1, т.3 КЗ (чл.
213, ал. 1 КЗ отм.), във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"" АД, EИК *****, седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район Триадица, пл. "Позитано" No 5, тел.: 02/9856610,
факс: 02/9856103, Електронна поща: public@bulstrad.bg,
Интернет страница: www.bulstrad.bg,
представители К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.,
П.А.Ш., начин на
представляване заедно от всеки двама изпълнителни директори, чрез пълномощника
адвокат К. Д. Х. ПРОТИВ Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1606, бул. Македония № 3, представлявана от инж.
Д. С. А. – председател на Управителния съвет.
С
молбата е предявен иск по чл. 410, ал.1, т.3 КЗ (чл.
213, ал. 1 КЗ отм.), като ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 209.03 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 21.02.2017г., до
окончателното им изплащате представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил
„Рено Лагуна” с рег. № *****при ПТП на 28.04.2016г. при движение по републикански
път ІІ – 51, непосредстевно преди разклона за с. Мировец.
Излага подробни съображения.
Претендира деловодни разноски. В открито съдебно заседание при редовност в
призоваването не изпраща представител. Чрез пълномощника си депозира молба с
която моли да се даде ход на делото въпреки отсъствието му, както и моли съдът
да постанови решение с което да уважи исковата претенция.
Ответникът депозира отговор на
ИМ. Относно допустимостта на иска –
сочи, че е допустим. Относно основателността – сочи, че иска е неоснователен и недоказан, като го оспорва
изцяло. При условие на евентуалност – прави възражение за съпричиняване, като
твърди, че е налице принос от страна на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В
открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ответника се явява пълномощника
му юрисконсулт Д. Х. Й., който поддържа отговора на исковата молба и излага
допълните съображения за отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан.
Представя и подробна писмена защита.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и по вътрешно убеждение, по реда на чл.235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На
10.06.2015г. между ищеца и „МКТБ Аутопарк“ ЕООД, посочен като собственик
автомобила, бил сключен договор за застраховка „Каско” под формата на
застрахователна полица №
4704150300002463, за притежавания от последния лек автомобил „Рено Лагуна”
с рег. №******. В договора е посочено, че ползвател на автомобила е „БЛИЗУ МЕДИЯ
ЕНД БРОУДБЕНД“ ЕАД /л.6/, както и че същият е със срок от 00.00 часа на
30.06.2015г. до 00.00 ч. на 30.06.2016г.
Видно от Общите условия приети от
УС на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” на 05.12.2011 г., променени с решение
на УС на 21.05.2014 г., в сила от 09.06.2014 г., променени с решение на УС на
23.03.2016 г., застраховката
покрива и рискът пътно-транспортно произшествие -
https://www.bulstrad.bg/userfiles/Bulstrad/2016/ObshtiUslovia-tialo-23.pdf Няма също така спор, че премиите са заплатени.
На
06.07.2015г. е между страните по горепосочения договор е сключен Добавък към
горецитираната полица, относно допълнително покритие „Гуми“. В същия графата за
допълнителна застрахователна премия е задраскана, т.е. страните не са уговорили
плащане на такава за добавъка. Посочено е че същият е със срок на валидност от
00.00 часа на 06.07.2015г. до 00.00 часа на 30.06.2016г. /л. 113/.
Видно
от свидетелство за регистрация на процесното МПС – част ІІ, издадено на 17.07.2015г.,
е че не по –късно от тази дата собственик на процесното МПС е станал „БЛИЗУ
МЕДИЯ ЕНД БРОУДБЕНД“ ЕАД /л. 10/.
На 28.04.2016г. свид. Я.И.Я.,
служител БЛИЗУ МЕДИЯ ЕНД БРОУДБЕНД“ ЕАД, управлявал горецитирания автомобил,
като се движел от гр. Плевен до гр. Шумен, заедно със своя колега свид. В.Г.Д..
При движението си по републикански път ІІ-51, непосредстевно преди разклона за
с. Мировец, управлявания от Я. автомобил преминал през пътен участък с
множество дупки, в следствие на което били увредени гумите на задните колелета
марка „Ханкок 215/55/R 17“.
Така в ищеца е била образувана
застрахователна преписка №
47041561620074 /реф. № 50-04050-00346/16/.
Щетата била оценена в размер на 209.03 лв., която била изплатена на
16.05.2016г. на „Близу Медиа енд Броудбенд“ ЕАД, чрез превод по банкова сметка
/***.8/.
В
своите показания свидетеля Я.Я. сочи че през нощта на на 28.04.2016г. е
управлявал въпросния автомобил по републикански път ІІ – 51 от гр. Плевен за
гр. Шумен. На около 300-400 м. преди разклона за с. Медковец, видял дупка на
пътното платно на около 20 м. пред автомобила, който се движел със скорост около
70-80 км/м. С предните гуми успял да я избегне, но задните минали през дупката.
След това спрял автомобила и констатирал че двете задни гуми са автомобила били
с отсечен протектор. В автомобила пътувал и неговия колега св. В.Г.Д..
Св. Д.
сочи, че тъй като неговата работа е в свързана с постоянно пътуване, а и предвид изминалия период от
време няма конкретен спомен, тъй като многократно му са се увреждали гуми по
автомобилите с които е пътувал. При предявяването на Декларация за настъпване
на застрахователно събитие по полица
„Каско Стандарт“ пред ищеца, потвърждава подписа си /л.7/.
От заключението на съдебно автотехническата
експертиза, което съдът приема за пълно, обосновано и компетентно се установява
/л. 164-169/, че:
1. Пазарната
стойност на имуществените вреди причинени на т.а.’’Рено Лагуна” с peг.№******
при ПТП възникнало на 28.04.2016 г., възлиза на 218,50 лв (Двеста и осемнадесет
лева и 50 ст.).
2. Причината
за настъпване на разглежданото ПТП е преминаването на т.а.”Рено Лагуна” с peг.№*****
през необозначено разрушение върху пътната настилка, което не е могло да бъде
избегнато чрез аварийно спиране. Експертизата счита, че посочените в
материалите по делото технически увреждания по процесното МПС могат да бъдат
получени при описания механизъм
3. Скоростта
при която би могло да възникне ПТП с описаните последствия е невъзможно да бъде
определена еднозначно, поради множеството фактори от които зависи. В
автоекспертната теория липсват статистически изследвания в тази посока тъй като
се счита, че по презумпция пътната настилка следва да има изправна и равна
повърхност или незначителни неравности. Експертизата счита, че ПТП с описаните
последици е възможно да възникне при скорости над 5-10 км/ч.
5.4. Скоростта при която водачът на т.а."Рено Лагуна” с peг. № *******
е имал техническа възможност да възприеме евентуална поява на неравности
(дупки) по пътното платно и да предотврати ПТП е VL= 30,2 км/ч. По делото е
разпитан в качеството на свидетел водачът на процесния автомобил св. А., от
чиито показания се подкрепя фактическата обстановка.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Ангажирането на отговорността по чл.
213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49
вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ предпоставките
по чл.
49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният
по чл.
49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е
действал виновно. Вината се предполага - чл.
45, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът извлича претендираното в процеса право от
заплатено обезщетение по имуществена застраховка, които обстоятелства попадат
под хипотезата на чл.
213 КЗ /отм./ и следователно материалноправната му легитимация следва да
бъде установена съобразно критериите на този текст. Писмено обективираното
съгласие за поемане на риск при посочени условия срещу възнаграждение
съответства на установената от закона форма за действителност на
застрахователния договор. По делото не се спори, че премията е била внесена
преди датата на увреждането и следователно съобразно правилото на чл. 187
КЗ /отм./ застрахователният договор е влязъл в сила. Ето защо и за ищеца е
възникнало задължението да покрие дефицита в имуществото на застрахованото
лице, явил се в резултат на настъпил в рамките на действие на договора
застрахователен риск.
Законът изрично признава право на застрахователя при
изпълнение на поето с договор за имуществена застраховка задължение, да упражни
правата на увреденото лице с оглед възстановяване на изплатената по договора
сума. Наличните по делото доказателства са достатъчни да се приеме, че е
извършено плащане за покриване на вреди, настъпили в резултат на покрит риск,
поради което ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси
възстановяване на изплатената сума.
Показанията на разпитаните свидетели са достатъчни за извод, че на посочената в исковата молба дата и указано място е съществувала дупка в
процесното платно за движение.
По делото не се спори, че
пътят е елемент от републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 8, ал.2
от
Закона за пътищата (ЗП): „Републиканските пътища са изключителна
държавна собственост”.
Съгласно чл. 19,
ал.1 т.1 от
Закона за пътищата (ЗП): „републиканските
пътища, се управляват от Агенция "Пътна
инфраструктура".
Съгласно чл.
30, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) ответникът е натоварен да осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съгласно чл. 167,
ал.1, изр.1 ЗДвП: „Лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок.”
Следователно, на ответника е вменено задължение да стопанисва и
поддържа процесния
път, което включва и
недопускането, съответно отстраняването на дупки по него. Ответникът изпълнява тези
дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението
на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването
на възложената работа по подръжката на републиканските пътища.
Според даденото в т.3 от ППВС
№4/ 30.10.1975г. разрешение, когато при ползване на
дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила,
отговорността за поправяне на вредите е по чл.
45 или 49 ЗЗД, а когато такива
нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
В настоящия случай, ответникът, съгласно чл. 30, ал.1 ЗП, осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища, като е налице обективна
възможност за обезопасяването на пътя. С
оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на очертаните
по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването, ответникът отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл.49 ЗЗД. В този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.
дело № 1506/2013г. на ВКС, І т.о., ТК.
Очакваното ниво на изпълнение на задължението на
ответника предполага да бъде осигурено безопасно ползване на процесните пътища
по предназначение. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са
дупките по пътното платно, съгласно чл.
13, ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак
или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Дупката на
платното за движение - предназначено за придвижване на автомобили, се явява
препятствие, обективно предпоставящо възникване на инциденти. Това препятствие
съгласно чл.
167, ал.1 ЗДвП предполага нарочната му сигнализация и то поставена
своевременно. В процеса нито се твърди, нито се установя това да е направено.
Следователно, налице е противоправно поведение на лице от организационната
структура на ответника, чиято вина по силата на чл.
45, ал.2 ЗЗД се предполага. Ето защо и при условията на чл. 49
ЗЗД ответникът дължи да обезщети пострадалия, респективно встъпилия в
неговите права ищец.
След като в случая е приет
за установен факта на необезопасена и несигнализирана неравност по пътното
платно, то е налице и противоправното поведение на деликвента, който стопанисва
пътя, за неположената дължима грижа за поддържането на пътното платно в
изправно състояние. Доказване на вина от ищеца не се изисква, доколкото самото
противоправно поведение, причина за щетите, се детерминира от нормата на чл. 49
ЗЗД, която въвежда отговорност с обективен характер.
По възражението на ответника, че Добавъка за допълнително
покритие „Гуми“ от 06.07.2015г. не е породил действие, тъй като видно от същия
страните не са уговорили заплащане на възнаграждение, както е посочено Общите
условия на ищеца, в раздел „Каско“, глава Втора, Допълнение „Гуми“, т. ІV, 1 .
В т. ІV, 1 в
горепосочената част от Общите условия на ищеца е посочено, че „Срещу допълнително платена застрахователна
премия застрахователят ще обезщети застрахования за щети по гумите на МПС“ /л.
91/.
В Добавъка за
допълнително покритие „Гуми“ /л.113/, такава премия обаче не е уговорена и не е
заплатена
Както е посочено в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по
т. д. № 727/2012 г., II т. о., ТК: „Разпоредбата на чл.
183, ал. 1 КЗ /отм./ дефинира застрахователния договор като договор, с
който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен
риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования
или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или сума. Със същите
правни белези се характеризира и договорът за имуществено застраховане по чл. 200
КЗ /отм./, който има за предмет оценими в пари права на застрахования.
Легалната дефиниция на чл.
183, ал. 1 КЗ /отм./ сочи ясно, че целта и смисълът на застрахователния
договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие срещу рисковете
на съответния вид застраховка. С оглед целта на договора, от момента на
влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от
настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им
осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди,
определено при имуществените застраховки по правилото на чл.
208, ал. 3 КЗ /отм./. Осигуряването на застрахователно покритие формира
съдържанието на дължимата от застрахователя престация, което означава, че
възникването на задължението за носене на риска съвпада с момента на влизане на
застрахователния договор в сила. Щом като е влязъл в сила, застрахователният
договор осигурява застрахователно покритие и обратната хипотеза не е възможна.
Условията за влизане на застрахователния договор в сила
подлежат на уговаряне между застрахования и застрахователя и само при липса на
конкретна уговорка договорът влиза в сила при предпоставките на чл. 187
КЗ/отм./ - след плащане на цялата дължима премия от застрахования или на
първата вноска от нея при разсрочено плащане. Уговорката относно началния
момент на действие на договора може да се съдържа както в самата
застрахователна полица /или друг писмен акт/, така и в общите условия за
съответния вид застраховка, когато договорът е сключен при действието на общи
условия и са изпълнени изискванията на чл.
186, ал. 1 КЗ за обвързване на застрахования с тях. С разпоредбата на чл.
186, ал. 1, изр. 3 КЗ законодателят е придал приоритет на волята на страните,
отразена в застрахователния договор, като е предвидил, че при несъответствие
между договора и общите условия има сила уговореното в договора. Ако в
застрахователната полица /писмения акт/ страните са изразили съгласие да
обвържат началото на действие на договора с момент, различен от визирания в
общите условия на застрахователя, постигнатата уговорка ще дерогира общите
условия и по силата на чл.
186, ал. 1, изр. 3 КЗ ще има приоритет пред тях. Включването на уговорки,
несъответстващи на общите условия, не следва да се квалифицира като
конклудентно действие по отмяна на общите условия, доколкото се извършва
посредством подписване на писмената застрахователна полица, предвидени в чл.
184, ал. 1 КЗ като форма за действителност на застрахователния договор.
Установената в чл.
184, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност на застрахователния договор
изключва допустимостта да се дерогират клаузи в общите условия, които съгласно чл.
186, ал. 1, изр. 2 КЗ са неразделна част от договора, чрез конклудентни
действия на страните по застрахователното правоотношение, освен ако не са
налице предпоставките на чл.
293, ал. 3 ТЗ. …………..Дерогирането на общите условия предполага писмена
уговорка между застрахования и застрахователя, но за приложението на чл.
186, ал. 1, изр. 3 КЗ не е необходимо уговорката да отменя изрично
несъответстващата й клауза в общите условия. Достатъчно е полицата да
обективира съгласие за отклонение от конкретно изискване на общите условия, за
да намери приоритет уговореното в нея.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за
застрахователя задължение по чл.
193, ал. 1 във вр. с чл.
208, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие да изплати
на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди……………………Прилагането на правилото на чл.
186, ал. 1, изр. 3 КЗ е обусловено от наличие на конкретна уговорка в
застрахователния договор, сочеща на постигнато съгласие за дерогиране на
изискване, въведено с общите условия по чл.
186, ал. 1 КЗ.“
Ето защо, независимо
от това че в общите условия е предвидено, че за застрахователя ще обезщети
застрахования за щети по гумите на МПС срещу допълнително платена
застрахователна премия, а такава премия не е уговорена и заплатена по процесния
добавък, то съдът на осн. чл. 186, ал.1 изр. 3 КЗ /отм./, намира че добавъка за
покритие Гуми е породил своето действие, независимо от противоречието му с
общите условия. След като страните са посочили че действието на добавъка е от
06.07.2015г. до 30.06.2016г., независимо че липсва уговорена и платена
застрахователна премия, то на осн. чл. 187
in fine КЗ /отм./, то същият е бил
действащ към дата на увреждането - 28.04.2016г.
По възражението, че за ищецът не е налице суброгация по
чл. 74 ЗЗД, съответно чл. 410 КЗ, тъй като ищецът е заплатил застрахователното
обезщетение не застрахования „МКТБ Аутопарк“ ЕООД, а на трето лице посочено
като ползвател в полицата - „БЛИЗУ МЕДИЯ ЕНД БРОУДБЕНД“ ЕАД, което е в
противоречие на закона, на Общите условия и без за това да има съгласие на
застрахования.
Видно
от свидетелството за регистрация на процесното МПС – част ІІ, издадено на
17.07.2015г., е че не по –късно от тази дата собственик на процесното МПС е
станал „БЛИЗУ МЕДИЯ ЕНД БРОУДБЕНД“ ЕАД /л. 10/. Ето защо, към датата на
увреждането и към датата на плащането собственик на МПС-то е бил „БЛИЗУ МЕДИЯ
ЕНД БРОУДБЕНД“ ЕАД. Съгласно т. VІІІ 2 от Общите условия на ищеца: „Ако по време на действието на
застрахователния договор застрахованото МПС бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата
и задълженията на застрахования по
застрахователния договор.“
Ето защо, съдът
намира възражението за неоснователно.
Доколкото въз основа на приетите доказателства е доказан механизма на ПТП, противоправното
бездействие на служители на ответника - неотстранили, съответно необезопасили дупка върху
път от
Републиканската пътна мрежа,
наличието на която е довело до увреждане на автомобила - настъпване на щети
върху автомобила, в действителен размер, установен от вещото лице по АТЕ, по – голям от
заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско”, на основание чл.213 КЗ /отм./ вр. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата
застрахования срещу ответника за вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
отстраняване.
В задължителната за
първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на
чл.
290 ГПК с Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ
т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК,
Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. В
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС, е
прието, че "дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност
не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието".
От приетата като компетентно
изготвена САТЕ се установява, че общата стойност на обезщетението на
причинените вреди на базата на средните пазарни цени към деня на настъпването
на ПТП е в размер на 218.50 лв.
По оспорването на заключението на САТЕ.
Това оспорване е
направено след срока по чл. 200, ал.3, изр.2 ГПК, поради което е недопустимо.
Ищецът застраховател
е изплатил на пострадалия и претендира само 209.03 лв. Ето защо, искът се явява основателен и доказан както по
основание така и по размер. На осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба – 21.02.2017г.
По възражението на ответника за съпричиняване, на осн.
чл. 51, ал.2 ЗЗД, поради нарушаване от страна на водача на чл. 20 ЗДвП.
Тъй като не се
събраха доказателства за това, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, то обезщетението не следва да
се намалява, на осн.
чл. 51, ал.2 ЗЗД.
С оглед изхода от спора ответникът дължи да възстанови
направените от ищеца и доказани в процеса разноски съразмерно уважената част от
иска – 841.46 лв., на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1606, бул. Македония № 3, представлявана от инж. Д. С. А. –
председател на Управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, EИК *****, седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, пл. "Позитано"
No 5, тел.: 02/9856610, факс: 02/9856103, Електронна поща: public@bulstrad.bg, Интернет страница: www.bulstrad.bg,
представители К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш., начин на представляване заедно от
всеки двама изпълнителни директори, както следва:
1. на основание чл. 213, ал.1, изр. първо КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ сумата
от 209.03 лв. /двеста и девет лева и три стотинки/, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 21.02.2017г., до окончателното им
изплащате представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Лагуна” с
рег. № *****при ПТП на 28.04.2016г. при движение по републикански път ІІ – 51,
непосредстевно преди разклона за с. Мировец,
2. сумата от 841.46
лв. /осемстотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ представляваща
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: